Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху прекара последните три десетилетия, като алармира

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху прекара последните три десетилетия, като сигнализира за нуклеарната стратегия на Иран и заплашва да нападна страната безчет пъти. Съвсем неотдавна през септември той сподели в тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации, че Техеран би трябвало да се изправи пред „ правдоподобна нуклеарна опасност “, преди неговата работа да поправя записа на „ правдоподобна военна опасност “.

След офанзивата на Хамас на 7 октомври Нетаняху може най-сетне да успее да работи по отношение на заканите си. Зловещите подиуми в Южен Израел предоставиха на израелския министър-председател нужния предлог и интернационална поддръжка за по-широка реакция.

Нетаняху има както политически, по този начин и персонален интерес във всичко това. Един провлечен районен спор би блокирал или най-малко отсрочил каквато и да е публична отговорност за цялостния му крах да предотврати осъществяването на офанзивата на Хамас и би могъл също по този начин да спре множеството му обвинявания по обвинявания в корупция за неопределен срок.

За една нощ той се трансформира от провален и изпаднал в борба министър-председател във боен водач, като опозиционните партии упорстваха да се причислят към него в държавно управление на националното единение.

Той разгласи война и подреди неотложен ответен удар против крепостта на Хамас в Газа. Израелската войска отприщи яростна акция на бомбардиране на пренаселената Ивица Газа, убивайки повече от 500 души и подготвяйки се за евентуална сухопътна инвазия.

Нетаняху не даде детайлности за идващите етапи на войната, само че той получи безусловната поддръжка на западните държавни управления да направи каквото е належащо, толкоз дълго, колкото е належащо, с цел да „ отбрани Израел “. Администрацията на американския президент Джо Байдън отиде даже по-далеч, като даде на Израел повече оръжия и муниции, изпрати своя най-модерен и модернизиран самолетоносач Форд, дружно с редица разрушители в Източното Средиземноморие, и укрепи други сили, ситуирани в района, задоволително, с цел да стартира Трета международна война.

Съобщава се, че мотивацията на Байдън за ескалиращото разрастване е стратегическо въздържане, предопределено да подсигурява, че „ нито един зложелател на Израел не може или не би трябвало да търси полза от актуалната обстановка “. Но исторически видяно, Израел в никакъв случай не е допускал никакви непознати ботуши на своя земя и няма потребност от американските армади, с цел да се изправи против Хамас.

Следователно тласъкът на Байдън може да бъде и политически, т.е. да подсигурява, че Републиканската партия няма да употребява израелската драма за негова сметка преди президентските избори през 2024 година Вече съперниците на републиканците се пробваха да свържат неотдавнашната договорка за замяна на пандизчии на Байдън с Иран, което включваше размразяването на 6 милиарда $ в ирански активи до атаките на Хамас.

Но Нетаняху и неговите фанатични министри може да имат нещо напълно друго поради за разполагането на Съединени американски щати, което надвишава военното въздържане и политическото театралничене. Той може да се опита да разшири обсега на войната, с цел да включи Иран.

Правителството му вече обвини Иран, че поддържа и управлява интервенцията на Хамас, както направи и преди за други палестински офанзиви против израелци. Десетки поддръжници на Израел и неоконсерватори, както и медийни експерти в Съединени американски щати и Европа, се причислиха, като изрекоха причини за присъединяване на Иран.

The Wall Street Journal даже заяви – въз основа на изявленията с неназовани локални източници – че ирански чиновници и членове на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война са били директно забъркани в организирането и планирането на офанзивите в продължение на няколко седмици.

Американски чиновници споделиха, че към момента не са видели доказателства за присъединяване на Техеран.

От своя страна Иран назова офанзивата спонтанна палестинска акция за самозащита, само че публични лица не се пробваха да скрият насладата си от нещастието на Израел. Те показаха убеденост, че офанзивата ще възпре по-нататъшното арабско, т.е. саудитско, нормализиране с Израел и в последна сметка ще докара до рухването му.

Междувременно съдружникът на Иран, ливанската Хизбула, похвали интервенцията на Хамас и ангажира израелските сили в окупираните от Израел ферми Шебаа, заплашвайки по-голямо присъединяване, в случай че Израел влезе в Газа.

Смелостта на Иран и неговите съдружници може да се върне, с цел да ги преследва, тъкмо както направи високомерието на Израел – което докара до цялостното му оскърбление от ръцете на бойците на Хамас. Нито Иран, нито Израел се учат от историята, защото те не престават да ескалират своя прокси спор към война.

В продължение на години израелската войска и тайните служби саботираха иранската нуклеарна стратегия и насочваха ирански активи в чужбина. Иран от своя страна поддържа разнообразни потребителски въоръжени групировки в Близкия изток, атакувайки съдружниците на Съединени американски щати и Израел.

Въпреки самохвалството и бравадата си, Нетаняху не можеше и нямаше да нападна Иран без зелена светлина и поддръжка от Съединени американски щати. Но кървавите офанзиви трансформират играта, давайки на израелския министър председател съвършената опция да осъществя фантазията си за смазване на Иран, като подмами администрацията на Байдън във война.

Това няма да е елементарно, като се има поради хипотетичният ангажимент на Байдън да постави завършек на „ безконечните войни “, отразен в унизителното евакуиране от Афганистан през 2021 година Администрацията му също по този начин даде приоритет на конкуренцията на великите сили с Китай и Русия, изключително откакто последната навлизане в Украйна.

Но в реалност Съединени американски щати не са се отдръпнали от Близкия изток, те просто разместиха своите сили и военни активи в района. Самият Байдън се зарече, че „ няма да си тръгне и да остави вакуум, който да бъде напълнен от Китай, Русия или Иран “.

След като казусът против ролята на Техеран в офанзивите бъде изцяло артикулиран от Израел и Съединени американски щати, те може първо да се опитат да го окажат напън да улесни освобождението на израелските пленници, взети от Хамас – главен приоритет за Нетаняху.

Ако Иран откаже и избере да употребява Хизбула като лост против Израел, това може да провокира по-широка борба, която да притегли Съединени американски щати с непредвидими последствия. За страдание, в подправения свят на политиката във Вашингтон, безусловната поддръжка на Съединени американски щати за Израел е единственото нещо, за което републиканците и демократите са съгласни.

Изключително значимо е да запомните, че обстановката през 2023 година е доста по-предизвикателна и комплицирана от подготовката за нахлуването в Ирак през 2003 година, което приключи с цялостна злополука за Съединени американски щати и иракчаните. Повторение против Иран сигурно ще бъде доста по-лошо за всички наранени.