Приемането на законопроект тази седмица от израелския парламент или Кнесет, ограничаващ правомощията на Върховния съд, предизвика вътрешна опозиция и дори международни призиви към премиера Бенямин Нетаняху и неговото крайнодясно правителство да преразгледат.
Натискането на законопроекта, подготвян месеци, извади хиляди израелци на улицата, като опозицията в страната се обедини около призива за „защита на демокрацията“ и твърди, че сегашното правителство и неговият контрол над Кнесета означават отклонение от нормите на израелската парламентарна демокрация.
Палестинците, които наблюдават, може да имат различно мнение. Израелската окупация на палестински територии рядко, ако изобщо, получава порицание в Кнесета. Вместо това се приемат много законопроекти – относително незабелязани – които продължават да подчиняват и дискриминират палестински граждани на Израел, както и тези, живеещи в окупирания Източен Йерусалим, окупирания Западен бряг и блокираната Ивица Газа.
Сари Баши, програмен директор на Human Rights Watch, каза, че израелският закон кодифицира расовата дискриминация срещу палестински граждани на Израел и улеснява институционалните привилегии на израелските евреи спрямо палестинците.
„Уважавам продемократичните протестиращи, участващи в масови демонстрации срещу по-нататъшното подкопаване на съдебната независимост в Израел, а много от тях също протестират срещу израелската окупация и апартейда. Но нека бъдем ясни относно израелската „демокрация“, която се опитват да защитят“, написа тя в Twitter.
Ето само някои от законите, приети от Израел през последните години, които според експерти кодифицират дискриминацията срещу палестинците и ограничават правата им, но които не срещнаха същия обществен протест:
Разширяване на Закона за приемните комисии
Във вторник Кнесетът разшири закон от 2010 г., който позволява на общностите да проверяват и отхвърлят кандидати, считани за „неподходящи за [техния] социален и културен състав“. Това, казаха наблюдатели, по същество е улеснило градовете да попречат на палестинските граждани на Израел да се преместят в градове с еврейско мнозинство. Много от тези градове са построени върху или близо до палестински градове и села, които са били обезлюдени преди или по време на Накба от 1948 г., след като жителите им са били прогонени или избягали.
„Приемането на закона за „Комисиите за приемане“ в Кнесета вчера, който на практика разрешава сегрегацията в израелските градове, е само последното напомняне, че принципите на демокрация и равенство са отсъствали в Израел много преди тази последна съдебна реформа“, каза Юсеф Мунайер, старши сътрудник в Арабския център във Вашингтон, окръг Колумбия.
„От законите за неправителствени организации, насочени към правозащитни организации, законите за обединяването на палестинските семейства, законите за правото на бойкот и законите за правото на възпоменание на палестинската история, нападението срещу либералните принципи в Израел беше много дълъг път, който беше проправен от някои от същите политически фигури, крещящи за демокрация днес“, каза Мунайер пред Ал Джазира.
Израел като национална държава на еврейския народ
През юли 2018 г. Кнесетът гласува да приеме закон, който определя Израел като „национален дом на еврейския народ“, с иврит като негов официален език и Йерусалим – включително незаконно окупираната източна част – като негова столица.
Законопроектът отказва всякакви национални права на палестинците и допълнително затвърждава расовата дискриминация срещу тях, като обявява, че „правото на упражняване на национално самоопределение в държавата Израел е уникално за еврейския народ“.
Според базирания в Хайфа център за правни права Adalah, законът „трансформира дискриминацията в конституционен, систематичен и институционален принцип и в основен елемент от основите на израелското законодателство“.
Законът гласи, че еврейското заселване е „национална ценност“ и че държавата ще „насърчава и насърчава неговото установяване и консолидиране“ – което по същество й дава картбланш за заселване на повече земя в окупираните територии – включително Голанските възвишения или в самия Израел.
Поддържане на Закона за гражданството от 2008 г.
През юли 2022 г. Върховният съд на Израел постанови, че държавата може да отнеме гражданство за престъпления, представляващи „нарушаване на лоялността“, предоставяйки на правителството правни механизми да лиши палестинците от тяхното гражданство и основни права и да ги депортира, след като ги направи без гражданство.
През август 2017 г. Окръжният съд в Хайфа отне гражданството на Ала Заюд, палестински гражданин на Израел, излежаващ присъда в затвора, след като беше осъден за опит за убийство. Това беше първият път, когато израелски съд постанови отнемане на гражданството на дадено лице, според Адала.
„Никога не е имало искане за отнемане на гражданството на еврейски гражданин, дори когато еврейски граждани са били замесени в сериозни и тежки престъпления“, отбеляза Адала, подчертавайки случая с Игал Амир, убиеца на бившия премиер Ицхак Рабин. Върховният съд на Израел отхвърли искането за отнемане на гражданството му през 1996 г., но потвърди решението срещу Заюд.
Закон, забраняващ влизането на поддръжници на BDS в Израел
През март 2017 г. парламентът гласува да забрани всички палестинци или чужди граждани, ако те или организациите, към които принадлежат, публично подкрепят бойкота на Израел или неговите незаконни селища.
Законът, с неясната си формулировка, също има последици за палестинските жители на Източен Йерусалим, чиито партньори живеят с тях на разрешителни, издадени от израелските военни, или статут на временно пребиваване.
Ако тези съпрузи са гласни в подкрепа на BDS – движението за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции – може да са уязвими от отнемане на статута или разрешителните им въз основа на техните политически възгледи.
BDS е кампания за натискане на Израел да се оттегли от всички окупирани палестински и арабски територии и да даде на своите палестински граждани същите права като на своите евреи.
Източник: Ал Джазира
