Време е за нови съюзи в Близкия Изток
Израел повече не може да разчита единствено на Съединени американски щати. Той търси съдружници измежду арабските страни, възлагайки освен това огромни очаквания на Русия и без да не помни за Китай.
През 201 година близкоизточния район остана най-горещата точка в света. “Арабската пролет ”, гражданската война в Сирия и съществуването на Ислямска страна съвсем изцяло трансформираха разпоредбите на играта в тази част на света; и занапред следва да се приспособяваме към променените правила. На напред във времето излизат нови артисти и салдото на силите се трансформира стремително. Все по-голяма роля получават разнообразни етнически и религиозни групи, които до неотдавна бяха в сянка. За Съединени американски щати се появиха проблеми в връзките им с многогодишни съдружници. Русия, въпреки и да съобщи отдръпването на войските си от Сирия, ще резервира наличието си в района. И, несъмнено, всички страни с паника гледат на растящото въздействие на Турция и Иран, които имат късмет да осъществят своите геополитически упоритости. На първо място опасенията си не крият израелците, за които укрепването на иранските позиции съставлява най-важната опасност на деня.
Как Израел ще реагира на новите провокации и каква ще е ролята му в непрекъснато изменящият се Близък Изток – отговорите на израелски специалисти и политици:
Емануел Нахшон, формален представител на външното министерство на Израел:
“Съвременният Близък Изток претърпява интервал на безпорядък и несигурност, което несъмнено се оказва и на други райони. Достатъчно е единствено да се види Западна Европа, където всички бяха уверени, че Близкият Изток е доста надалеч. Но внезапно той почука на вратата им, носейки със себе си своите спорове, проблеми и въпроси.
Пушилката обаче последователно уляга и контурите на някои решения към този момент са ясни. В частност, обрисува се образуването на самобитна общественост от стратегически ползи, сплотяваща Израел и умерените сунитски арабски страни. Не бих нарекъл това доближаване съюз, само че несъмнено са налице общи визии по обстановката и осъзнаването на общите закани. А това постоянно е добра основа за съдействие.
Що се отнася до Сирия, то никой не знае, дали е допустимо да се стабилизира обстановката в страната и по какъв начин може да се случи това. Смятам, че към този момент е прекомерно рано да се вършат заключения. Резултатът може да е всевъзможен. Единственото, което през днешния ден е явно: Близкият Изток е към момента най-опасният район в света. До огромна степен тъй като религията се връща на политическата сцена като един от основните артисти. А съчетаването на вяра и политика постоянно е гърмяща примес.
Освен това, Израел, несъмнено, е извънредно смутен от казуса с подсилване на позициите на Иран в Близкия Изток. Използвайки нестабилната обстановка в района, Техеран през днешния ден се пробва да употребява неповторимата опция да заеме лидерска позиция в Сирия. Ние нямаме подозрения, че иранското наличие в тази страна ще е ориентирано включително и против Израел. И това, несъмнено, не може да приемем. Всъщност, това не е проблем единствено за Израел, само че и за целия свят. Иран съставлява изключително смъртоносно комбиниране на набожен фанатизъм, съществуване на оръжия за всеобщо поразяване и фикс идея за великолепие. И ние считаме, че Русия не схваща в цялостен размер евентуалната заплаха от Иран. Тя счита, че може да го управлява, само че в последна сметка резултатът ще е тъкмо противоположен. Обърнете внимание на ракетната стратегия на Иран. Сега иранските балистични ракети са с обсег от 2000 км, само че към този момент се създават ракети, способни да преодолеят над 4000 км. Срещу кого може да бъдат употребявани те? Русия счита, че Иран е тигър, който може да бъде питомен. Но се притеснявам, че той не предстои на дресировка.
Затова желая да напомня фразата, която още при започване на ХХ век произнася американският президент Теодор Рузвелт: “говори меко, само че хвани в ръцете си огромна сопа ”. И в близкоизточния район може да се оцелее единствено по същия принцип. Ако си общителен, всички те считат за слаб. Ако искаш да те почитат, би трябвало да си корав, да имаш твърда позиция и да не се страхуваш от това, което би трябвало да свършиш. Такова е нашето схващане за света ”.
Еял Зисер, професор, заместник-ректор на Университета в Тел Авив:
" Днес на напред във времето в Близкия Изток излиза напрежението сред Иран и някои сунитски страни, измежду които преди всичко е Саудитска Арабия. Основен консервативен състезател е Иран. Позициите му укрепват, а въздействието се популяризира из целия район. А това обезпокоява освен Израел. В Йемен, да вземем за пример, несъгласията сред шиити и сунити към този момент доведоха до революция, в която са включени и сили на други страни.
Така че Близкият Изток е неустойчив и има възможност от огромен спор. Израел, несъмнено, би трябвало да регистрира тази опция. В такива условия да се разчита единствено на Съединени американски щати е неприемливо. В момента се образува карта на нови съюзи, и Израел се пробва да откри салдото сред обичайния съюз със Съединени американски щати и връзките с други сътрудници. Опитваме се да водим потребен разговор с Русия, както и да откриваме контакти с умерени сунитски страни, в частност със страните от Персийския залив. Саудитска Арабия през днешния ден усеща действителна опасност от страна на Иран. Затова може да се каже, че Техеран самичък я тласка в посока към Израел ”.
Узи Раби, професор, шеф Центъра за проучвания на Близкия Изток и Африка “Моше Даян ”:
" Близкият Изток през последните години съществено се промени. През XIX и ХХ век в района всичко се дефинира от западните страни, пробвали се да основат действителност, отговаряща на техните хрумвания. Но посоката се промени. Сега виждаме не импортиране на западната идеология в Близкия Изток, а износ на близкоизточните хрумвания на Запад, като постоянно те са отрицателни. Много основополагащи правила, препоръчани от западната цивилизация, върху които се опирахме през целия ХХ век, през днешния ден са подложени на подозрения. Съвременният Близък Изток не е група от национални страни. Хората тук все по-често се връщат към своята изначална еднаквост: те се възприемат на първо място като шиити, сунити, кюрди, перси, турци, и едвам на втори проект се дефинират като жители на една или друга страна. Сега е належащо последователно да се сверяваме с различната карта, която разрешава да се разбере, къде живеят представители на другите религии и етнически групи. Картите от предишния век единствено ще ви объркат.
На процедура, имаме едно ново равновесие и нова геополитическа гледка, към които би трябвало да се пригодим. Ислямска страна явно напълно скоро ще бъде изтласкана дефинитивно от териториите, които беше окупирала в Близкия Изток. Но всичко, което беше до преди този миг, в действителност е разрушено и в подмяна имаме голям вакуум, който ще бъде напълнен от ирански отряди милиция, кюрди, сунитски групи и така нататък Ако по-рано палестино-израелският спор беше алфата и омегата на района, то през днешния ден той минава на втори проект, тъй като се появиха доста други точки на опълчване. Мнозина обаче и до момента разсъждават с шаблоните от ХХ век, когато Израел беше от едната страна, а всички други близкоизточни страни – от другата. Това обаче към този момент не е по този начин. За огромна част от арабските страни максимален проблем в района става Иран.. И това е общият знаменател, който може да ги сближи с Израел.
Освен това, политиката на Барак Обама в Близкия Изток отвори вратите за нови играчи, които сега задават ритъма. През ХХ век, в случай че пожелаеш да участваш във образуването на бъдещето на Близкия Изток, трябваше да се отиде във Вашингтон. Сега обаче би трябвало да прекараш и много време в Москва. Диалогът с Русия през днешния ден е доста значим за нас, включително и в светлината на иранския проблем. Не следва да се не помни и за Китай – колосът с големи стопански благоприятни условия. Така че, през днешния ден не може да се осланяме единствено на една страна. Колкото повече порти имаме отворени, толкоз по-добре.
В продължение на доста дълго време Израел беше заставен да води политика на оцеляване. Преди двадесет години жителите на Израел бяха уверени, че договореностите, реализирани в Осло ще сложат завършек на продължителния спор и проблемите ще могат да бъдат решени в процеса на договаряния. Но втората интифада постави завършек на тези очаквания. Затова през днешния ден се опитваме да опазим жителите си от повишени упования. За страдание, мирът не ни чака зад ъгъла, а това значи, че би трябвало да се работи изобретателно, деликатно и да се води разговор с колкото се може повече играчи на политическата сцена. В това число, в случай че арабските страни са подготвени на съдействие, би трябвало да бъде употребена и тази опция ”. /rosbalt.ru
През 201 година близкоизточния район остана най-горещата точка в света. “Арабската пролет ”, гражданската война в Сирия и съществуването на Ислямска страна съвсем изцяло трансформираха разпоредбите на играта в тази част на света; и занапред следва да се приспособяваме към променените правила. На напред във времето излизат нови артисти и салдото на силите се трансформира стремително. Все по-голяма роля получават разнообразни етнически и религиозни групи, които до неотдавна бяха в сянка. За Съединени американски щати се появиха проблеми в връзките им с многогодишни съдружници. Русия, въпреки и да съобщи отдръпването на войските си от Сирия, ще резервира наличието си в района. И, несъмнено, всички страни с паника гледат на растящото въздействие на Турция и Иран, които имат късмет да осъществят своите геополитически упоритости. На първо място опасенията си не крият израелците, за които укрепването на иранските позиции съставлява най-важната опасност на деня.
Как Израел ще реагира на новите провокации и каква ще е ролята му в непрекъснато изменящият се Близък Изток – отговорите на израелски специалисти и политици:
Емануел Нахшон, формален представител на външното министерство на Израел:
“Съвременният Близък Изток претърпява интервал на безпорядък и несигурност, което несъмнено се оказва и на други райони. Достатъчно е единствено да се види Западна Европа, където всички бяха уверени, че Близкият Изток е доста надалеч. Но внезапно той почука на вратата им, носейки със себе си своите спорове, проблеми и въпроси.
Пушилката обаче последователно уляга и контурите на някои решения към този момент са ясни. В частност, обрисува се образуването на самобитна общественост от стратегически ползи, сплотяваща Израел и умерените сунитски арабски страни. Не бих нарекъл това доближаване съюз, само че несъмнено са налице общи визии по обстановката и осъзнаването на общите закани. А това постоянно е добра основа за съдействие.
Що се отнася до Сирия, то никой не знае, дали е допустимо да се стабилизира обстановката в страната и по какъв начин може да се случи това. Смятам, че към този момент е прекомерно рано да се вършат заключения. Резултатът може да е всевъзможен. Единственото, което през днешния ден е явно: Близкият Изток е към момента най-опасният район в света. До огромна степен тъй като религията се връща на политическата сцена като един от основните артисти. А съчетаването на вяра и политика постоянно е гърмяща примес.
Освен това, Израел, несъмнено, е извънредно смутен от казуса с подсилване на позициите на Иран в Близкия Изток. Използвайки нестабилната обстановка в района, Техеран през днешния ден се пробва да употребява неповторимата опция да заеме лидерска позиция в Сирия. Ние нямаме подозрения, че иранското наличие в тази страна ще е ориентирано включително и против Израел. И това, несъмнено, не може да приемем. Всъщност, това не е проблем единствено за Израел, само че и за целия свят. Иран съставлява изключително смъртоносно комбиниране на набожен фанатизъм, съществуване на оръжия за всеобщо поразяване и фикс идея за великолепие. И ние считаме, че Русия не схваща в цялостен размер евентуалната заплаха от Иран. Тя счита, че може да го управлява, само че в последна сметка резултатът ще е тъкмо противоположен. Обърнете внимание на ракетната стратегия на Иран. Сега иранските балистични ракети са с обсег от 2000 км, само че към този момент се създават ракети, способни да преодолеят над 4000 км. Срещу кого може да бъдат употребявани те? Русия счита, че Иран е тигър, който може да бъде питомен. Но се притеснявам, че той не предстои на дресировка.
Затова желая да напомня фразата, която още при започване на ХХ век произнася американският президент Теодор Рузвелт: “говори меко, само че хвани в ръцете си огромна сопа ”. И в близкоизточния район може да се оцелее единствено по същия принцип. Ако си общителен, всички те считат за слаб. Ако искаш да те почитат, би трябвало да си корав, да имаш твърда позиция и да не се страхуваш от това, което би трябвало да свършиш. Такова е нашето схващане за света ”.
Еял Зисер, професор, заместник-ректор на Университета в Тел Авив:
" Днес на напред във времето в Близкия Изток излиза напрежението сред Иран и някои сунитски страни, измежду които преди всичко е Саудитска Арабия. Основен консервативен състезател е Иран. Позициите му укрепват, а въздействието се популяризира из целия район. А това обезпокоява освен Израел. В Йемен, да вземем за пример, несъгласията сред шиити и сунити към този момент доведоха до революция, в която са включени и сили на други страни.
Така че Близкият Изток е неустойчив и има възможност от огромен спор. Израел, несъмнено, би трябвало да регистрира тази опция. В такива условия да се разчита единствено на Съединени американски щати е неприемливо. В момента се образува карта на нови съюзи, и Израел се пробва да откри салдото сред обичайния съюз със Съединени американски щати и връзките с други сътрудници. Опитваме се да водим потребен разговор с Русия, както и да откриваме контакти с умерени сунитски страни, в частност със страните от Персийския залив. Саудитска Арабия през днешния ден усеща действителна опасност от страна на Иран. Затова може да се каже, че Техеран самичък я тласка в посока към Израел ”.
Узи Раби, професор, шеф Центъра за проучвания на Близкия Изток и Африка “Моше Даян ”:
" Близкият Изток през последните години съществено се промени. През XIX и ХХ век в района всичко се дефинира от западните страни, пробвали се да основат действителност, отговаряща на техните хрумвания. Но посоката се промени. Сега виждаме не импортиране на западната идеология в Близкия Изток, а износ на близкоизточните хрумвания на Запад, като постоянно те са отрицателни. Много основополагащи правила, препоръчани от западната цивилизация, върху които се опирахме през целия ХХ век, през днешния ден са подложени на подозрения. Съвременният Близък Изток не е група от национални страни. Хората тук все по-често се връщат към своята изначална еднаквост: те се възприемат на първо място като шиити, сунити, кюрди, перси, турци, и едвам на втори проект се дефинират като жители на една или друга страна. Сега е належащо последователно да се сверяваме с различната карта, която разрешава да се разбере, къде живеят представители на другите религии и етнически групи. Картите от предишния век единствено ще ви объркат.
На процедура, имаме едно ново равновесие и нова геополитическа гледка, към които би трябвало да се пригодим. Ислямска страна явно напълно скоро ще бъде изтласкана дефинитивно от териториите, които беше окупирала в Близкия Изток. Но всичко, което беше до преди този миг, в действителност е разрушено и в подмяна имаме голям вакуум, който ще бъде напълнен от ирански отряди милиция, кюрди, сунитски групи и така нататък Ако по-рано палестино-израелският спор беше алфата и омегата на района, то през днешния ден той минава на втори проект, тъй като се появиха доста други точки на опълчване. Мнозина обаче и до момента разсъждават с шаблоните от ХХ век, когато Израел беше от едната страна, а всички други близкоизточни страни – от другата. Това обаче към този момент не е по този начин. За огромна част от арабските страни максимален проблем в района става Иран.. И това е общият знаменател, който може да ги сближи с Израел.
Освен това, политиката на Барак Обама в Близкия Изток отвори вратите за нови играчи, които сега задават ритъма. През ХХ век, в случай че пожелаеш да участваш във образуването на бъдещето на Близкия Изток, трябваше да се отиде във Вашингтон. Сега обаче би трябвало да прекараш и много време в Москва. Диалогът с Русия през днешния ден е доста значим за нас, включително и в светлината на иранския проблем. Не следва да се не помни и за Китай – колосът с големи стопански благоприятни условия. Така че, през днешния ден не може да се осланяме единствено на една страна. Колкото повече порти имаме отворени, толкоз по-добре.
В продължение на доста дълго време Израел беше заставен да води политика на оцеляване. Преди двадесет години жителите на Израел бяха уверени, че договореностите, реализирани в Осло ще сложат завършек на продължителния спор и проблемите ще могат да бъдат решени в процеса на договаряния. Но втората интифада постави завършек на тези очаквания. Затова през днешния ден се опитваме да опазим жителите си от повишени упования. За страдание, мирът не ни чака зад ъгъла, а това значи, че би трябвало да се работи изобретателно, деликатно и да се води разговор с колкото се може повече играчи на политическата сцена. В това число, в случай че арабските страни са подготвени на съдействие, би трябвало да бъде употребена и тази опция ”. /rosbalt.ru
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ