Курсанти се прицелиха в космическите технологии
Изработили наноспътника на 3D принтер
Курсанти от Националния боен университет (НВУ) „ Васил Левски “ напредват в иновациитеq като интензивно създават галактически технологии. Младежите са безапелационни, че такива умения са потребни, тъй като след към две години България ще стане пълновръстен член на Европейската галактическа организация (ESA), която ще отпусне средства за галактически планове. Освен това NASA се пробва да открива гении от целия свят и да ги притегля към своята работа. Създаването на задачи на наносателити е необятно застъпено в образованието на редица западни университети под всякаква форма – кръжоци, клубове, образователни стратегии, семинари и други
Само преди дни петима курсанти от НВУ завоюваха второ място в народен хакатон (б.а.,технологично състезание) за нововъведения. Младите изобретатели са първокурсници. Мадлен Пенева, която бе капитан на тима, Константин Димитров, Християн Ставрев, Захари Парзулов и Светослав Славчев участваха с план за сглобяване на образователен първообраз на куб-сателит и показване на изгодата от него за образованието и българското галактическо дело. По време на двудневната конкуренция е трябвало да разпрострат и опишат новаторската си концепция и да я защитят пред жури от 20 специалисти от бранша на модерните технологии, IT бизнеса, банковото дело, неправителствени организации и университетските среди. В хакатона „ Академия за нововъведения – ИДЕИТЕ 2018 “ мерили сили 150 студенти от 19 университета.
Общо 50-те тима разполагали с 24 часа, с цел да основат на място и показват изделията си. Курсантите от НВУ създали теоретична задача на наносателит от вида 1U (куб) и сглобили макет с панели и електроника на борда му. Посланието, което отправили към аудиторията, е, че Космосът може да бъде наличен и за младежите. Процесът нарекли „ От процедура към доктрина “, което впечатлило доценти и професори от журито.
В столицата тимът на НВУ посетил плантация за 3D принтери 3dbgprint, където курсантите принтирали панелите на техния макет. Във високотехнологичната база те се срещнали с най-новите технологии за тримерен щемпел, програмен продукт за планиране и материалите, с които се печатат изделията.
„ Видяхме по какъв начин една картинка се трансформира във физически предмет “, описват първокурсниците.
Освен образователен модел на дребен спътник, младежите в униформи подготвили и 3D симулация, която демонстрира на екран придвижването на кубчето. В него сложили датчици за придвижване, за температура, за премерване на височината, микрокомпютър и други Презентацията на изобретението им също получила най-много точки.
„ Един образователен първообраз на куб-сателит може да има най-различно софтуерно построение и осъществяване, надлежно и друг бюджет. Условията на състезанието изискваха да изготвим и финансов проект на концепциите. Предложихме разработка с най-основните детайли и последна цена от 830 лева Този спътник несъмнено не може да лети в Космоса, защото е образователен и панелният корпус е от пластмаса, а не от алуминий. Електрониката (микрокомпютър, датчици и антена) е от Китай, а не от лицензираните дистрибутори на детайлите, само че също правили добра работа за образователни занимания. Софтуерът е безвъзмезден за евакуиране “, показа курсант Пенева. Колегите й допълват, че когато се сглоби нещо такова, се появява и предпочитание за научаване на още детайлности за проектирането на задачи за наносателити.
Стъпките при една задача минават през установяване концепцията защо да се употребява новаторската технология, мониторинг на атмосферата, или наблюдаване на водни басейни, на бедствия, вулкани, метеорологични явления и доста други След това се сортира така наречен „ потребен товар “ – електрониката на борда – камера, жироскоп, GPS, трансмитер, антена, батерия. После се довършва целия развой по „ галактическия сегмент “ – избиране на подобаваща орбита, по която да се движи спътника, времеви интервал на хвърчене, а най-после е „ наземният сегмент “, или планиране на център за връзка на Земята.
Само шест тима траяли с чуване пред огромното жури на финала. Третото място заел тим от София, който предложил пространство за учене и отдих в Студентски град, влиятелното второ място е отредено на курсантския тим, а първенци са студенти, които създали мобилно приложение за споделено паркиране на коли в столицата.
Като носители на сребърния приз, униформените са наградени с пътешестване до европейските институции през септември и еднодневно образование по новаторско мислене.
„ Това е следващият триумф на курсантите от НВУ, което затвърждава имиджа ни на актуален център на знанието “, безапелационен е ръководителят на младите иноватори гл. ас. доктор Георги Баев. Преди 3 година той предложил на шестима курсанти да работят по план за създаване на галактическа задача на наносателит за японски конкурс. „ Клубът ни е от към 10 души. Забелязах, че доста от курсантите се интересуват от нови технологии, от Космоса по всевъзможен метод – техника, романи, филми и други Получих покана от японския студентски консорциум за галактически технологии UNISEC Global да се включим в тяхно съревнование “, споделя 31-годишният учител от катедра „ Национална и районна сигурност “.
Д-р Георги Баев е приключил „ Административна и осведомителна сигурност “ в НВУ, а докторантурата му там е била обвързвана с екологичната сигурност и приложението на спътници за мониторинг на околната среда. Участвал е като съавтор в екип от Института за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките, който е патентовал изобретението – сателитен спектрофотометър. Приложението на прибора е при отдалечените проучвания на Земята от Космоса. Преди няколко месеца получил премията на Фондация „ Еврика “ – „ Млад откривател на 2017 година “. Изобретателите кръстили групата си „ Space Division “.
Преди година младши сержантите от втори курс Мирослав Димитров и Иван Димитров взели награди и оценки от конкурс на Европейската галактическа организация, като преборили тимове от 3 континента. Разработката им е за наблюдаване на бедствията посредством плеяда от куб-сателити от по кг и половина, работещи в мрежа и предоставящи скоростно снимане на повърхността на Земята. Двамата взели участие в образование за сглобяване на наносателити, проведено от експерти от японския университет Nihon.
Курсанти от Националния боен университет (НВУ) „ Васил Левски “ напредват в иновациитеq като интензивно създават галактически технологии. Младежите са безапелационни, че такива умения са потребни, тъй като след към две години България ще стане пълновръстен член на Европейската галактическа организация (ESA), която ще отпусне средства за галактически планове. Освен това NASA се пробва да открива гении от целия свят и да ги притегля към своята работа. Създаването на задачи на наносателити е необятно застъпено в образованието на редица западни университети под всякаква форма – кръжоци, клубове, образователни стратегии, семинари и други
Само преди дни петима курсанти от НВУ завоюваха второ място в народен хакатон (б.а.,технологично състезание) за нововъведения. Младите изобретатели са първокурсници. Мадлен Пенева, която бе капитан на тима, Константин Димитров, Християн Ставрев, Захари Парзулов и Светослав Славчев участваха с план за сглобяване на образователен първообраз на куб-сателит и показване на изгодата от него за образованието и българското галактическо дело. По време на двудневната конкуренция е трябвало да разпрострат и опишат новаторската си концепция и да я защитят пред жури от 20 специалисти от бранша на модерните технологии, IT бизнеса, банковото дело, неправителствени организации и университетските среди. В хакатона „ Академия за нововъведения – ИДЕИТЕ 2018 “ мерили сили 150 студенти от 19 университета.
Общо 50-те тима разполагали с 24 часа, с цел да основат на място и показват изделията си. Курсантите от НВУ създали теоретична задача на наносателит от вида 1U (куб) и сглобили макет с панели и електроника на борда му. Посланието, което отправили към аудиторията, е, че Космосът може да бъде наличен и за младежите. Процесът нарекли „ От процедура към доктрина “, което впечатлило доценти и професори от журито.
В столицата тимът на НВУ посетил плантация за 3D принтери 3dbgprint, където курсантите принтирали панелите на техния макет. Във високотехнологичната база те се срещнали с най-новите технологии за тримерен щемпел, програмен продукт за планиране и материалите, с които се печатат изделията.
„ Видяхме по какъв начин една картинка се трансформира във физически предмет “, описват първокурсниците.
Освен образователен модел на дребен спътник, младежите в униформи подготвили и 3D симулация, която демонстрира на екран придвижването на кубчето. В него сложили датчици за придвижване, за температура, за премерване на височината, микрокомпютър и други Презентацията на изобретението им също получила най-много точки.
„ Един образователен първообраз на куб-сателит може да има най-различно софтуерно построение и осъществяване, надлежно и друг бюджет. Условията на състезанието изискваха да изготвим и финансов проект на концепциите. Предложихме разработка с най-основните детайли и последна цена от 830 лева Този спътник несъмнено не може да лети в Космоса, защото е образователен и панелният корпус е от пластмаса, а не от алуминий. Електрониката (микрокомпютър, датчици и антена) е от Китай, а не от лицензираните дистрибутори на детайлите, само че също правили добра работа за образователни занимания. Софтуерът е безвъзмезден за евакуиране “, показа курсант Пенева. Колегите й допълват, че когато се сглоби нещо такова, се появява и предпочитание за научаване на още детайлности за проектирането на задачи за наносателити.
Стъпките при една задача минават през установяване концепцията защо да се употребява новаторската технология, мониторинг на атмосферата, или наблюдаване на водни басейни, на бедствия, вулкани, метеорологични явления и доста други След това се сортира така наречен „ потребен товар “ – електрониката на борда – камера, жироскоп, GPS, трансмитер, антена, батерия. После се довършва целия развой по „ галактическия сегмент “ – избиране на подобаваща орбита, по която да се движи спътника, времеви интервал на хвърчене, а най-после е „ наземният сегмент “, или планиране на център за връзка на Земята.
Само шест тима траяли с чуване пред огромното жури на финала. Третото място заел тим от София, който предложил пространство за учене и отдих в Студентски град, влиятелното второ място е отредено на курсантския тим, а първенци са студенти, които създали мобилно приложение за споделено паркиране на коли в столицата.
Като носители на сребърния приз, униформените са наградени с пътешестване до европейските институции през септември и еднодневно образование по новаторско мислене.
„ Това е следващият триумф на курсантите от НВУ, което затвърждава имиджа ни на актуален център на знанието “, безапелационен е ръководителят на младите иноватори гл. ас. доктор Георги Баев. Преди 3 година той предложил на шестима курсанти да работят по план за създаване на галактическа задача на наносателит за японски конкурс. „ Клубът ни е от към 10 души. Забелязах, че доста от курсантите се интересуват от нови технологии, от Космоса по всевъзможен метод – техника, романи, филми и други Получих покана от японския студентски консорциум за галактически технологии UNISEC Global да се включим в тяхно съревнование “, споделя 31-годишният учител от катедра „ Национална и районна сигурност “.
Д-р Георги Баев е приключил „ Административна и осведомителна сигурност “ в НВУ, а докторантурата му там е била обвързвана с екологичната сигурност и приложението на спътници за мониторинг на околната среда. Участвал е като съавтор в екип от Института за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките, който е патентовал изобретението – сателитен спектрофотометър. Приложението на прибора е при отдалечените проучвания на Земята от Космоса. Преди няколко месеца получил премията на Фондация „ Еврика “ – „ Млад откривател на 2017 година “. Изобретателите кръстили групата си „ Space Division “.
Преди година младши сержантите от втори курс Мирослав Димитров и Иван Димитров взели награди и оценки от конкурс на Европейската галактическа организация, като преборили тимове от 3 континента. Разработката им е за наблюдаване на бедствията посредством плеяда от куб-сателити от по кг и половина, работещи в мрежа и предоставящи скоростно снимане на повърхността на Земята. Двамата взели участие в образование за сглобяване на наносателити, проведено от експерти от японския университет Nihon.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ