Изпращаме седмица с поредната трагедия на пътя. Още двама млади,

Изпращаме седмица с следващата покруса на пътя. Още двама млади, интелигентни и влюбени младежи бяха убити на столичен бул.. Насред тъгата на техните близки заваляха нормалните оправдания. Започна остарелият спор за маркировката, легналите служители на реда, знаците, неналичието на надзор. Всичко това е толкоз познато.  

След всяка сходна покруса чуваме управляващите да се заканват какви ограничения щели да вземат. Но кажете ми с ръка на сърце, може ли някой да си показа, може ли някой въобще да си намерения за различен град в Европа, даже не столица, а просто град, в който ще видите водач с над 100 км/ч да лети из града, без да бъде задържан мигновено? Или без полицията да тръгне след него до няколко минути? 

Намираме се в изключително деликатна обстановка - отговорът на въпроса какво се е случило с основния прокурор зависи от самия него

Може ли някой да си показа шумни гонки из централните артерии на европейска столица с рецидивисти, които безусловно необезпокоявано пришпорват колите си без интервенция от органите на реда? Да сте виждали повече надзор макар нещастията в последната година?

Толкова доста родители, които изгубиха децата си, са идвали тук в последните 10 години. С идентични апели - направете нещо! Почернени хора с бели души, които изгубиха децата си с вяра, че ще спасят най-малко живите. Явно у нас имаме проблем със самосъзнанието. Защото каквито и закони да бъдат написани, в случай че те не минават през сърцето и душата на обществото, остават просто думи върху лист хартия. Ако не си дадем сметка, че разпоредбите са правила, с цел да ни пазят от персоналните ни лудости и комплекси, ще продължим да умираме.

Пожелавам на политиците ни – все по този начин приятни договаряния

Тогава на ход са управляващите. Но при съществуването на мощни санкциониращи органи. Ако те отсъстват, просто се кръстим, влизаме в колата и се молим всякога, когато някой ненормалник профучи край нас със 110 км/ч в града, да не убие някого.

Това е робската душeвност на оня, който си мисли, че да измамиш властта е готино, а разпоредбите са за балъците. Андрешковци с каруци нов импорт от Германия или Италия.  

В последните 15 години България пропусна доста шансове да приложи механизмите, които работят в Европа. На някои места те звучат толкоз стряскащо, че какъвто и превъзбуден " играч " да си, ще се замислиш доста съществено, преди да натиснеш педала. Дори и да не можеш да четеш, тъй като напоследък на коли се качиха и хора, които са функционално необразовани.

В началото постоянно се търси така наречен „ зона на вероятното единодушие “

Моторист минал през малко градче със 137 км/ч при ограничаване 50 км/ч в Швейцария? И защото швейцарският закон за придвижване по пътищата е напредничав, т.е. размера на санкцията е % от приходите, бил санкциониран съвсем 300 000 $. Същият закон се ползва във Финландия. Преди пет години сходни правила одобри Обединеното кралство. Преминаването на алено в Норвегия коства най-малко 800 евро.

Нашата орис обаче е друга. Токсичен нрав на фона на доста слаби правоприлагащи органи и отчайващо неприятна пътна инфраструктура. В градовете е мрачно и недружелюбно, надупчено и немаркирано, пренаселено и задръстено. Като джунгла, в която всеки се бори за оцеляване под диктата на експанзията на хора, които пият, друсат се или имат проблеми с нервите.

Какъв е изходът - най-логичният отговор е обвързван със самосъзнанието на всеки от нас. Но очевидно то липсва. Промяна в законите? Не, тяхното използване. Колко още оправдания ще слушаме? Време е за дейности.