Китайският копринен вятър изтласква Русия от Централна Азия
Използвайки тактика за мека мощ посредством създаване на транспортни коридори, подсилване на комерсиалните, стопански и военни връзки, Китай изтласква Русия от Централна Азия.
Наскоро държавното управление на Киргизстан разгласи стартирането на " най-големия план в историята на страната " - построяването на железопътната линия Китай-Киргизстан-Узбекистан. Инициатор на плана, който поражда в края на 90-те години, е Китай.
Проектът е част от китайската идея за " Копринен вятър “ - транспортния съставен елемент на световния план " Един пояс - веднъж ", състоящ се от железопътни, шосейни и морски направления. Тяхната задача е да образуват транспортен кулоар от Китай към Близкия изток и Европа.
Едновременно с построяването на транспортни артерии, Китай обезпечава огромни инжекции в просветителната, културната и научната промишленост на страните, през които минават транспортните коридори. Военната сигурност се обезпечава и посредством оборудването на въоръжените сили (Узбекистан, Туркменистан), построяването на военни бази (Таджикистан), наличието на частни военни компании като „ Хонджун Джунхон “(Киргизстан), „ Групата за гранични услуги “ (Узбекистан). Присъствието на ЧВК и военно-техническото съдействие целят да подсигуряват сигурността на активите на Китай - промишлености, локални залежи, нефтопроводи и газопроводи.
Сега Китай предизвиква четири транспортни коридора през страните от Централна Азия и Русия:
„ Западен Китай – Западна Европа “, преминаващ от китайското пристанище Лянюнган до Санкт Петербург през Казахстан;
„ Китай – Казахстан – Узбекистан – Туркменистан – Иран – Турция – Европа “;
" Китай - Киргизстан - Узбекистан ".
„ Китай (Сиан) – Казахстан – Азербайджан – Румъния – Унгария – Словакия – Чехия – Германия (Манхайм) “.
Именно маршрутът " Китай - Киргизстан - Узбекистан " беше озвучен от кабинета на Киргизстан. Планът за осъществяване планува „ южен клон “ на железницата с точките Иркештам, Ош, Андижан и „ северен “ през прохода Торугарт в планинската система Тяншан, Кочкор и Балыкчи.
Четвъртият кулоар от Китай, през Азербайджан, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия до Германия, безпричинно беше оставен зад кулисите посредством смесен (железопътен, както и през Каспийско море и Черно море - морски) превоз.
От всичките четири маршрута единствено един „ Западен Китай – Западна Европа “ минава през територията на Русия. В същото време, макар че планува и железопътна връзка, сега се строи единствено автомагистрала. Естествено размерът на автомобилния превоз е няколко пъти по-малък от този на морския и железопътния. Освен това всички останали коридори заобикалят Русия. Като се има поради, че Поднебесната империя постоянно работи сложно, може да се твърди, че републиките от Централна Азия са приоритет за Китай спрямо Русия.
Разбира се, Китай ще продължи да поддържа Русия, най-малко на политическата сцена, само че във всички останали области Пекин употребява античната китайска сентенция „ капка по капка море цялостни “. В условия, когато решаването на тайванския въпрос може да докара до морска обсада, за Китай е жизненоважно да разполага със стратегически запас, който ще се трансформира в републики от Централна Азия. В момента по-голямата част от транспорта на товари сред Китай и Европа се прави по море през Суецкия канал и съставлява към 94% от общия трафик, до момента в който натоварването по сухопътния маршрут се колебае към 6%.
Освен в логистиката, ползите на Китай се наблюдават в вложенията, доставките на оръжие и военна техника.
Нека погледнем цифрите: съгласно резултатите от първите 9 месеца на 2021 година в Киргизстан от Китай са привлечени 138 млн. $, до момента в който от Русия са привлечени към 61 млн. В Узбекистан тези числа са даже по-високи - 2,2 милиарда $ на Китай против 2,1 милиарда на Русия.
В доставките на военна техника Китай изостава малко от Русия. Предвид възходящото турцизиране и отдалечаване от Русия на републиките от Централна Азия, Пекин може да се реалокира преди всичко в този лист или да го показа с Турция, която също доста интензивно прокарва ползите си в района.
Няма толкоз доста спънки пред осъществяването на проектите на Китай: това са синофобията (антикитайски настроения) и ислямският фактор. Има прецеденти за това:
В Казахстан през 2016 и 2019 година бяха регистрирани всеобщи митинги по отношение на промени в Кодекса на земята, засягащи построяването на взаимни предприятия с Китай;
В Киргизстан (Бишкек) при започване на 2019 година имаше безредици, породени от клюки за жестоко отношение към киргизите в Китай, както и за присвояване на естествени запаси.
Интересното е, че в Узбекистан и Туркменистан няма антикитайски митинги, макар че въздействието на Китай там е доста по-голямо, в сравнение с в Казахстан и Киргизстан.
Вторият фактор е тоталната ислямизация. Религиозните екстремисти се усещаха умерено в страните от Централна Азия. Сега, вследствие на обстановката на територията на Афганистан, броят на техните емисари се усили. В Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и даже по-модернизиран Казахстан може да се види повишаването както на обичайните, по този начин и на нетрадиционните придвижвания на исляма, увеличение на броя на медресетата и джамиите. Косвено това се демонстрира в облеклото, спазването на религиозните забрани и обичаи, изключително измежду младежите.
За страдание Русия не може да даде пълноценна опция на това, което Китай предлага в Централна Азия. Така Киргизстан и Узбекистан са страни, които се нуждаят от директен достъп до китайския и европейския пазар, като обстановката е сходна и с Туркменистан. В подмяна на транспортни коридори Русия може да предложи единствено разширение на военно-техническото съдействие, само че даже и тук ще би трябвало да се изправи против противник в лицето на Китай, който може да предложи същия подбор (практически еднакъв, само че с по-ниско качество) на по-ниска цена. Срещу Русия е фактът, че за закупуване на китайско оръжие купувачите няма да търпят ограничавания и наказания от Запада.
Припомнете си китайската сентенция: „ В Азия спят на едно легло, само че виждат разнообразни сънища “. Може би по този начин могат да се характеризират в този момент връзките сред Русия, Китай и Централна Азия. Разбира се, за Русия е преференциално Китай да я поддържа освен на политическата сцена, само че и в стопанската система, науката, логистиката и военната сфера. На този декор обаче Поднебесната империя усилва наличието си в страните от Централна Азия, като последователно изтласква Русия, която е заета с решаването на проблемите в Украйна и Запада. Ситуацията ще бъде допустимо да се промени единствено в случай че Пекин се съгласи да реализира избран баланс на въздействие в района, както и единодушието на самите републики. Или би трябвало да се търси опция в лицето на Индия, Пакистан, Иран, които ще станат нови стратегически сътрудници.
Превод: В. Сергеев
Наскоро държавното управление на Киргизстан разгласи стартирането на " най-големия план в историята на страната " - построяването на железопътната линия Китай-Киргизстан-Узбекистан. Инициатор на плана, който поражда в края на 90-те години, е Китай.
Проектът е част от китайската идея за " Копринен вятър “ - транспортния съставен елемент на световния план " Един пояс - веднъж ", състоящ се от железопътни, шосейни и морски направления. Тяхната задача е да образуват транспортен кулоар от Китай към Близкия изток и Европа.
Едновременно с построяването на транспортни артерии, Китай обезпечава огромни инжекции в просветителната, културната и научната промишленост на страните, през които минават транспортните коридори. Военната сигурност се обезпечава и посредством оборудването на въоръжените сили (Узбекистан, Туркменистан), построяването на военни бази (Таджикистан), наличието на частни военни компании като „ Хонджун Джунхон “(Киргизстан), „ Групата за гранични услуги “ (Узбекистан). Присъствието на ЧВК и военно-техническото съдействие целят да подсигуряват сигурността на активите на Китай - промишлености, локални залежи, нефтопроводи и газопроводи.
Сега Китай предизвиква четири транспортни коридора през страните от Централна Азия и Русия:
„ Западен Китай – Западна Европа “, преминаващ от китайското пристанище Лянюнган до Санкт Петербург през Казахстан;
„ Китай – Казахстан – Узбекистан – Туркменистан – Иран – Турция – Европа “;
" Китай - Киргизстан - Узбекистан ".
„ Китай (Сиан) – Казахстан – Азербайджан – Румъния – Унгария – Словакия – Чехия – Германия (Манхайм) “.
Именно маршрутът " Китай - Киргизстан - Узбекистан " беше озвучен от кабинета на Киргизстан. Планът за осъществяване планува „ южен клон “ на железницата с точките Иркештам, Ош, Андижан и „ северен “ през прохода Торугарт в планинската система Тяншан, Кочкор и Балыкчи.
Четвъртият кулоар от Китай, през Азербайджан, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия до Германия, безпричинно беше оставен зад кулисите посредством смесен (железопътен, както и през Каспийско море и Черно море - морски) превоз.
От всичките четири маршрута единствено един „ Западен Китай – Западна Европа “ минава през територията на Русия. В същото време, макар че планува и железопътна връзка, сега се строи единствено автомагистрала. Естествено размерът на автомобилния превоз е няколко пъти по-малък от този на морския и железопътния. Освен това всички останали коридори заобикалят Русия. Като се има поради, че Поднебесната империя постоянно работи сложно, може да се твърди, че републиките от Централна Азия са приоритет за Китай спрямо Русия.
Разбира се, Китай ще продължи да поддържа Русия, най-малко на политическата сцена, само че във всички останали области Пекин употребява античната китайска сентенция „ капка по капка море цялостни “. В условия, когато решаването на тайванския въпрос може да докара до морска обсада, за Китай е жизненоважно да разполага със стратегически запас, който ще се трансформира в републики от Централна Азия. В момента по-голямата част от транспорта на товари сред Китай и Европа се прави по море през Суецкия канал и съставлява към 94% от общия трафик, до момента в който натоварването по сухопътния маршрут се колебае към 6%.
Освен в логистиката, ползите на Китай се наблюдават в вложенията, доставките на оръжие и военна техника.
Нека погледнем цифрите: съгласно резултатите от първите 9 месеца на 2021 година в Киргизстан от Китай са привлечени 138 млн. $, до момента в който от Русия са привлечени към 61 млн. В Узбекистан тези числа са даже по-високи - 2,2 милиарда $ на Китай против 2,1 милиарда на Русия.
В доставките на военна техника Китай изостава малко от Русия. Предвид възходящото турцизиране и отдалечаване от Русия на републиките от Централна Азия, Пекин може да се реалокира преди всичко в този лист или да го показа с Турция, която също доста интензивно прокарва ползите си в района.
Няма толкоз доста спънки пред осъществяването на проектите на Китай: това са синофобията (антикитайски настроения) и ислямският фактор. Има прецеденти за това:
В Казахстан през 2016 и 2019 година бяха регистрирани всеобщи митинги по отношение на промени в Кодекса на земята, засягащи построяването на взаимни предприятия с Китай;
В Киргизстан (Бишкек) при започване на 2019 година имаше безредици, породени от клюки за жестоко отношение към киргизите в Китай, както и за присвояване на естествени запаси.
Интересното е, че в Узбекистан и Туркменистан няма антикитайски митинги, макар че въздействието на Китай там е доста по-голямо, в сравнение с в Казахстан и Киргизстан.
Вторият фактор е тоталната ислямизация. Религиозните екстремисти се усещаха умерено в страните от Централна Азия. Сега, вследствие на обстановката на територията на Афганистан, броят на техните емисари се усили. В Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и даже по-модернизиран Казахстан може да се види повишаването както на обичайните, по този начин и на нетрадиционните придвижвания на исляма, увеличение на броя на медресетата и джамиите. Косвено това се демонстрира в облеклото, спазването на религиозните забрани и обичаи, изключително измежду младежите.
За страдание Русия не може да даде пълноценна опция на това, което Китай предлага в Централна Азия. Така Киргизстан и Узбекистан са страни, които се нуждаят от директен достъп до китайския и европейския пазар, като обстановката е сходна и с Туркменистан. В подмяна на транспортни коридори Русия може да предложи единствено разширение на военно-техническото съдействие, само че даже и тук ще би трябвало да се изправи против противник в лицето на Китай, който може да предложи същия подбор (практически еднакъв, само че с по-ниско качество) на по-ниска цена. Срещу Русия е фактът, че за закупуване на китайско оръжие купувачите няма да търпят ограничавания и наказания от Запада.
Припомнете си китайската сентенция: „ В Азия спят на едно легло, само че виждат разнообразни сънища “. Може би по този начин могат да се характеризират в този момент връзките сред Русия, Китай и Централна Азия. Разбира се, за Русия е преференциално Китай да я поддържа освен на политическата сцена, само че и в стопанската система, науката, логистиката и военната сфера. На този декор обаче Поднебесната империя усилва наличието си в страните от Централна Азия, като последователно изтласква Русия, която е заета с решаването на проблемите в Украйна и Запада. Ситуацията ще бъде допустимо да се промени единствено в случай че Пекин се съгласи да реализира избран баланс на въздействие в района, както и единодушието на самите републики. Или би трябвало да се търси опция в лицето на Индия, Пакистан, Иран, които ще станат нови стратегически сътрудници.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ