Тайната на Мона Лиза: Как Леонардо е нарисувал шедьовъра
Използвайки рентгенови лъчи, с цел да надникнат в химическата конструкция на дребна парченце от фамозното произведение на изкуството " Мона Лиза ", учените получиха нова информация за техниките, които Леонардо да Винчи е употребявал, с цел да нарисува своя революционен портрет на дамата с изящна загадъчна усмивка.
Изследването, оповестено в сряда в Journal of the American Chemical Society, демонстрира, че фамозният с любознанието си, ученолюбието си и изобретателността си италиански ренесансов занаятчия може би е бил в изключително експериментаторско въодушевление, когато при започване на XVI в. е почнал да работи върху " Мона Лиза ".
Рецептата за маслена багра, която Леонардо е употребявал като главен пласт, с цел да приготви паното от тополово дърво, наподобява е била друга за " Мона Лиза " със собствен личен характерен химически автограф, открива екипът от учени и историци на изкуството във Франция и Англия.
" Той е обичал да опитва и всяка от картините му е изцяло друга от техническа позиция " , споделя Виктор Гонзалес, водещ създател на проучването и химик в най-висшата френска изследователска организация CNRS. Гонзалес е изследвал химическия състав на десетки произведения на Леонардо, Рембранд и други художници.
" В този случай е забавно да се види, че в действителност има характерна техника за главния пласт на " Мона Лиза " , сподели той в изявление за Асошиейтед прес.
По-конкретно, откривателите са разкрили рядко съединяване - плумбонакрит, в първия пласт багра на Леонардо . Откритието, споделя Гонзалес, за първи път удостоверява това, което историците на изкуството до момента единствено са предполагали: че Леонардо най-вероятно е употребявал оловен оксид на прахуляк, с цел да сгъсти и подкрепи изсъхването на боята, когато е почнал да работи върху портрета , който в този момент гледа иззад защитно стъкло в музея Лувър в Париж.
Кармен Бамбах, експерт по италианско изкуство и куратор в нюйоркския музей " Метрополитън ", която не е взела участие в изследването, счита проучването за " доста вълнуващо " и споделя, че всяко научно потвърдено ново схващане за техниките на изобразяване на Леонардо е " извънредно значима вест за света на изкуството и за нашето световно общество ".
Намирането на плумбонакрит в " Мона Лиза " свидетелства " за буйния и непрекъснат експериментаторски дух на Леонардо като художник - точно това го прави вечен и съвременен ", споделя Бамбах.
Анализираният откъс от боята от главния пласт на " Мона Лиза " е едвам видим с просто око , не по-голям от диаметъра на човешки косъм, и е от горния десен завършек на картината.
Учените надникнаха в атомната му конструкция благодарение на рентгенови лъчи в синхротрон - огромна машина, която форсира частиците съвсем до скоростта на светлината. Това им разрешава да разгадаят химическия състав на петното. Плумбонакритът е второстепенен артикул на оловния оксид, което разрешава на откривателите да настояват с по-голяма сигурност, че Леонардо евентуално е употребявал праха в своята рецепта за багра.
" Плумбонакритът е в действителност пръстов отпечатък на неговата рецепта. Това е първият път, в който можем да го потвърдим химически " , споделя Гонзалес.
След Леонардо холандският занаятчия Рембранд може би е употребявал сходна рецепта , когато е рисувал през XVII в.; Гонзалес и други откриватели към този момент са разкрили плумбонакрит и в неговите произведения.
" Това ни споделя също, че тези предписания са се предавали в продължение на епохи. Това е била доста добра рецепта ", споделя Гонзалес.
Смята се, че Леонардо е разтворил оловен оксид на прахуляк, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло, като е нагрял сместа, с цел да получи по-гъста и бързосъхнеща паста.
" Това, което ще получите, е масло с доста прекрасен златист цвят. То тече повече като мед ", споделя Гонзалес.
Но " Мона Лиза " - за която Лувърът твърди, че е портрет на Лиза Герардини, брачна половинка на флорентински търговец на коприна - и други произведения на Леонардо към момента имат други секрети за откриване.
" Със сигурност има още доста, доста неща за разкриване. Едва ли сме надраскали повърхността. Това, което споделяме, е единствено още една дребна тухла в познанието ", споделя Гонзалес.
Изследването, оповестено в сряда в Journal of the American Chemical Society, демонстрира, че фамозният с любознанието си, ученолюбието си и изобретателността си италиански ренесансов занаятчия може би е бил в изключително експериментаторско въодушевление, когато при започване на XVI в. е почнал да работи върху " Мона Лиза ".
Рецептата за маслена багра, която Леонардо е употребявал като главен пласт, с цел да приготви паното от тополово дърво, наподобява е била друга за " Мона Лиза " със собствен личен характерен химически автограф, открива екипът от учени и историци на изкуството във Франция и Англия.
" Той е обичал да опитва и всяка от картините му е изцяло друга от техническа позиция " , споделя Виктор Гонзалес, водещ създател на проучването и химик в най-висшата френска изследователска организация CNRS. Гонзалес е изследвал химическия състав на десетки произведения на Леонардо, Рембранд и други художници.
" В този случай е забавно да се види, че в действителност има характерна техника за главния пласт на " Мона Лиза " , сподели той в изявление за Асошиейтед прес.
По-конкретно, откривателите са разкрили рядко съединяване - плумбонакрит, в първия пласт багра на Леонардо . Откритието, споделя Гонзалес, за първи път удостоверява това, което историците на изкуството до момента единствено са предполагали: че Леонардо най-вероятно е употребявал оловен оксид на прахуляк, с цел да сгъсти и подкрепи изсъхването на боята, когато е почнал да работи върху портрета , който в този момент гледа иззад защитно стъкло в музея Лувър в Париж.
Кармен Бамбах, експерт по италианско изкуство и куратор в нюйоркския музей " Метрополитън ", която не е взела участие в изследването, счита проучването за " доста вълнуващо " и споделя, че всяко научно потвърдено ново схващане за техниките на изобразяване на Леонардо е " извънредно значима вест за света на изкуството и за нашето световно общество ".
Намирането на плумбонакрит в " Мона Лиза " свидетелства " за буйния и непрекъснат експериментаторски дух на Леонардо като художник - точно това го прави вечен и съвременен ", споделя Бамбах.
Анализираният откъс от боята от главния пласт на " Мона Лиза " е едвам видим с просто око , не по-голям от диаметъра на човешки косъм, и е от горния десен завършек на картината.
Учените надникнаха в атомната му конструкция благодарение на рентгенови лъчи в синхротрон - огромна машина, която форсира частиците съвсем до скоростта на светлината. Това им разрешава да разгадаят химическия състав на петното. Плумбонакритът е второстепенен артикул на оловния оксид, което разрешава на откривателите да настояват с по-голяма сигурност, че Леонардо евентуално е употребявал праха в своята рецепта за багра.
" Плумбонакритът е в действителност пръстов отпечатък на неговата рецепта. Това е първият път, в който можем да го потвърдим химически " , споделя Гонзалес.
След Леонардо холандският занаятчия Рембранд може би е употребявал сходна рецепта , когато е рисувал през XVII в.; Гонзалес и други откриватели към този момент са разкрили плумбонакрит и в неговите произведения.
" Това ни споделя също, че тези предписания са се предавали в продължение на епохи. Това е била доста добра рецепта ", споделя Гонзалес.
Смята се, че Леонардо е разтворил оловен оксид на прахуляк, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло, като е нагрял сместа, с цел да получи по-гъста и бързосъхнеща паста.
" Това, което ще получите, е масло с доста прекрасен златист цвят. То тече повече като мед ", споделя Гонзалес.
Но " Мона Лиза " - за която Лувърът твърди, че е портрет на Лиза Герардини, брачна половинка на флорентински търговец на коприна - и други произведения на Леонардо към момента имат други секрети за откриване.
" Със сигурност има още доста, доста неща за разкриване. Едва ли сме надраскали повърхността. Това, което споделяме, е единствено още една дребна тухла в познанието ", споделя Гонзалес.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ