Използвайки рентгенови лъчи, учени надникнаха в химическата структура на миниатюрна

Използвайки рентгенови лъчи, учени надникнаха в химическата конструкция на дребна парченце багра от фамозната картина „ Мона Лиза “ и получиха нова информация за техниката, която Леонардо да Винчи е употребявал, с цел да нарисува дамата със загадъчната усмивка, оповестява Българска телеграфна агенция.

Изследването, оповестено в „ Джърнъл ъв Американ Кемикъл Съсайъти “, демонстрира, че фамозният с любознанието си, ученолюбието си и изобретателността си италиански ренесансов занаятчия може би е бил в изключително експериментаторско въодушевление, когато при започване на XVI в. е почнал да работи върху „ Мона Лиза “. Рецептата за маслена багра, която Леонардо е употребявал като главен пласт, с цел да приготви паното от тополово дърво, наподобява е била друга за „ Мона Лиза “ - със собствен личен характерен химически автограф, открива екипът от учени и изкуствоведи от Франция и Англия.

„ Той е обичал да опитва и всяка от картините му е изцяло друга от техническа позиция “, споделя Виктор Гонзалес, теоретичен началник на проучването и химик във френския Национален център за научни проучвания (CNRS). Гонзалес е проучил химическия състав на десетки произведения на Леонардо, Рембранд и други художници.

„ В този случай е забавно да се види, че в действителност има характерна техника за главния пласт на „ Мона Лиза “, сподели той в изявление за Асошиейтед прес.

По-конкретно, откривателите са разкрили рядко съединяване - плумбонакрит, в първия пласт багра на Леонардо. Откритието, сподели Гонзалес, за първи път удостоверява това, което изкуствоведите до момента единствено са предполагали: че Леонардо най-вероятно е употребявал оловен оксид на прахуляк, с цел да сгъсти и подкрепи изсъхването на боята, когато е почнал да работи върху портрета, който в този момент гледа иззад защитно стъкло в музея Лувър в Париж.

Кармен Бамбах, експерт по италианско изкуство и куратор в нюйоркския музей „ Метрополитън “, която не е взела участие в изследването, назова проучването „ доста вълнуващо “ и съобщи, че всяко научно потвърдено ново схващане за техниките на изобразяване на Леонардо е „ извънредно значима вест за света на изкуството и за нашето световно общество “.

Намирането на плумбонакрит в „ Мона Лиза “ свидетелства „ за буйния и непрекъснат експериментаторски дух на Леонардо като художник - точно това го прави вечен и съвременен “, сподели Бамбах.

Анализираният откъс от боята от главния пласт на „ Мона Лиза “ е едвам видим с просто око, не по-голям от диаметъра на човешки косъм, и е от горния десен завършек на картината.

Учените надникнаха в атомната му конструкция благодарение на рентгенови лъчи в синхротрон - огромна машина, която форсира частиците съвсем до скоростта на светлината. Това им разреши да разгадаят химическия състав на тестът. Плумбонакритът е второстепенен артикул на оловния оксид, което разрешава на откривателите да настояват с по-голяма сигурност, че Леонардо евентуално е употребявал праха в своята рецепта за багра.

„ Плумбонакритът е в действителност основна съставна част на неговата рецепта “, споделя Гонзалес и прибавя: „ Сега за първи път го удостоверяваме химически “.

След Леонардо холандският занаятчия Рембранд може би е употребявал сходна рецепта, когато е рисувал през XVII в. - Гонзалес и други откриватели към този момент са разкрили плумбонакрит и в неговите произведения.

„ Това потвърждава, че тези предписания са се предавали в продължение на епохи “, изяснява Гонзалес като добавя: „ Това е била доста добра рецепта “.

Смята се, че Леонардо е разтворил оловен оксид на прахуляк, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло, като е нагрял сместа, с цел да получи по-гъста и бързосъхнеща паста.

„ Това, което се получава, е масло с доста прекрасен златист цвят, което се стича като мед “, споделя Гонзалес.

Но „ Мона Лиза “ - за която Лувърът твърди, че е портрет на Лиза Герардини, брачна половинка на флорентински търговец на коприна, и други произведения на Леонардо към момента имат други секрети за откриване, считат учените.