Проф. Маргарита Бакрачева: Използването на изкуствения интелект в образованието е неизбежно, но трябва много да се внимава
Използването на изкуствения разсъдък в образованието е неизбежно, само че би трябвало доста да внимаваме по какъв начин го вършим, тъй като има опасности, които не се регистрират в задоволителна степен. Този въпрос се слага все по-често предвид на образованието в световен мащаб. Това сподели за Българска телеграфна агенция проф. доктор Маргарита Бакрачева - учител по логика на психиката във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет " Св. Климент Охридски ". В момента вършим проучване за настройките за потребление на изкуствения разсъдък в разнообразни възрастови групи и сфери на активност, като образованието е главен акцент, добави тя.
Проучването е на Факултета по науки за образованието и изкуствата. За нас това е доста значим въпрос, тъй като главната част от нашите студенти се образоват за педагози и са бъдещи учители, а останалите са в региона на изкуството, където мястото на изкуствения разсъдък е не по-малко значимо, означи проф. Бакрачева.
Това, което ни интересува, са желанията и доверието на потребителите, както и методът на потребление, и бъдещите планове. Изследването включва скали за оценка на областите, в които потребителите се доверяват на изкуствения разсъдък, в кои сфери считат, че той превъзхожда индивида и противоположното, какви са рисковете и изгодите, както и личният метод на прилагане. Проведени са и фокус групи, изясни психологът.
Изкуственият разсъдък към този момент е част от живота ни. Както всяко ново нещо, значимо е да има достатъчното схващане. Контактът служи за зареждане на всеки електроуред, само че е значимо да знаем, че в случай че сложим пръст в контакта, това може да е съдбовно, сподели проф. Бакрачева. Тя означи, че навлизането на технологиите през последните години е прекомерно бързо и изпреварва готовността за подготовка, което може да докара до незадоволително целенасоченото и сериозно потребление. Глобално, нормално страховете, които са свързани с навлизането на изкуствения разсъдък, се отнасят главно до това, че ще измести някои специалности и дали е задоволително достоверна и надеждна информацията от него. Но, защото той към този момент е част от нашия живот, акцентът е върху това по какъв начин вярно да бъде употребен изкуственият разсъдък и по какъв начин да бъдат развити уменията и осъзнатото потребление, разясни проф. Маргарита Бакрачева.
" Много огромна част от хората преглеждат изкуствения разсъдък като една спомагателна нова стратегия, нов софтуерен артикул с акцент по какъв метод може да облекчи работата и какви изгоди може да ни донесе. Това, което досега установихме, като разграничение в настройките, е за по-младите хора, за които една година е много по-продължителен интервал от време, в сравнение с за човек на 40 и на 50 години. Младите хора са доста спокойни и споделят, че нещата са потребни и няма по какъв начин да се развиват толкоз бързо, че да провокират рискове, до момента в който хората на междинна възраст от към 50 години и тези в дейната си професионална кариера, са ориентирани главно към спестеното време и старания в осъществяването на професионалните си задължения. Много малко са запасите и фокусът към развиването на компетентности и образование ", сподели проф. Бакрачева.
" Най-балансираната позиция досега установихме за групата на 30-35-годишните, които са представители на поколението на осведомителните технологии, само че и преглеждат нещата от позиция на реализацията, на човешкото другарство. Те демонстрират най-балансирано отчитане на плюсовете и на минусите, и имат по реален взор - къде е значимо да бъдат лимитирани, и къде е значимо да бъдат подчертани уменията. И акцентират, че използването на изкуствения разсъдък е значимо да бъде част от образованието и да се отделят повече часове за построяването на настройка и умения за дейното, и съответно потребление на изкуствения разсъдък, с цел да бъде потребен. Не може да се приказва единствено за негативи или единствено за позитиви, би трябвало да се вложат повече старания, с цел да може да се навакса пропуснатото и да догонваме развиването на технологиите в личния си метод и отношение ", съобщи проф. Маргарита Бакрачева.
Един от главните проблеми в просветителната система световно е, че, с цел да се реагира и да се внесат промени в образователните стратегии, и в образователните проекти, да се развият нови познания и да се възнамерява наличието, се изисква доста време и работа, а в същото време стремително навлизат нови благоприятни условия и условия, което слага даже проучванията в догонваща позиция, означи психологът. Според проф. Бакрачева, световно и освен за Европа се регистрира " неналичието на цифрови компетентности " и постоянно даже измерването им е в механически аспект, а не като изцяло преодоляване.
На въпрос на Българска телеграфна агенция по какъв начин прави оценка от психическа позиция зрелостниците, които приключиха през тази година и получиха междинен резултат от 3,93 на държавния зрелостен изпит по български език и литература, както и дали една от аргументите за тази ниска оценка е, че това е випускът, който учи най-вече онлайн, проф. Бакрачева отговори, че в анализите у нас, които бяха оповестени за матурите, се отбелязва, че " когато става въпрос за възпроизвеждане на резултатите, всичко е в норма, само че усложненията са, когато се отнася за разбирането какво се крие зад въпросите и за компетентностите ".
Това доста кореспондира и с последните отчети на интернационалното проучване PISA и с световните усложнения, които откриват, че цифровата подготвеност и всяка една подготвеност, в която се схваща освен директното възпроизвеждане, се регистрира като недостиг. Това е както и при подрастващите, по този начин за жалост и при по-възрастните генерации - родителите и учителите.
В тези систематизирани отчети за България характерно е, че има по-голяма диференциация сред другите райони и когато се направи междинна оценка, тя се отразява на спадането на общата оценка. Много от преподавателите на всички просветителни равнища се възползват и от опциите, които дава и изкуственият разсъдък, и в това няма нищо неприятно. Въпросът е по какъв начин се прави и дали в действителност се доверяваме и съумяваме да пресъздадем информацията по подобен метод, че да формираме готовността за търсене на информация, разясни психологът.
" Компетентността не е просто спомагателен термин, тя значи не непосредствено приемане в тик-ток формата на всекидневието, а позиция на интензивно търсене, умеене за сериозно мислене, сравнение, обобщаване и анализиране на информацията, което значи разбирането й и преодоляването й. Това е на всекидневно равнище компетентността за различаване на достоверността на информацията, а от позиция на развиването - преодоляването на знанията и намирането на тяхната употреба, съобщи проф. Маргарита Бакрачева.
Проучването е на Факултета по науки за образованието и изкуствата. За нас това е доста значим въпрос, тъй като главната част от нашите студенти се образоват за педагози и са бъдещи учители, а останалите са в региона на изкуството, където мястото на изкуствения разсъдък е не по-малко значимо, означи проф. Бакрачева.
Това, което ни интересува, са желанията и доверието на потребителите, както и методът на потребление, и бъдещите планове. Изследването включва скали за оценка на областите, в които потребителите се доверяват на изкуствения разсъдък, в кои сфери считат, че той превъзхожда индивида и противоположното, какви са рисковете и изгодите, както и личният метод на прилагане. Проведени са и фокус групи, изясни психологът.
Изкуственият разсъдък към този момент е част от живота ни. Както всяко ново нещо, значимо е да има достатъчното схващане. Контактът служи за зареждане на всеки електроуред, само че е значимо да знаем, че в случай че сложим пръст в контакта, това може да е съдбовно, сподели проф. Бакрачева. Тя означи, че навлизането на технологиите през последните години е прекомерно бързо и изпреварва готовността за подготовка, което може да докара до незадоволително целенасоченото и сериозно потребление. Глобално, нормално страховете, които са свързани с навлизането на изкуствения разсъдък, се отнасят главно до това, че ще измести някои специалности и дали е задоволително достоверна и надеждна информацията от него. Но, защото той към този момент е част от нашия живот, акцентът е върху това по какъв начин вярно да бъде употребен изкуственият разсъдък и по какъв начин да бъдат развити уменията и осъзнатото потребление, разясни проф. Маргарита Бакрачева.
" Много огромна част от хората преглеждат изкуствения разсъдък като една спомагателна нова стратегия, нов софтуерен артикул с акцент по какъв метод може да облекчи работата и какви изгоди може да ни донесе. Това, което досега установихме, като разграничение в настройките, е за по-младите хора, за които една година е много по-продължителен интервал от време, в сравнение с за човек на 40 и на 50 години. Младите хора са доста спокойни и споделят, че нещата са потребни и няма по какъв начин да се развиват толкоз бързо, че да провокират рискове, до момента в който хората на междинна възраст от към 50 години и тези в дейната си професионална кариера, са ориентирани главно към спестеното време и старания в осъществяването на професионалните си задължения. Много малко са запасите и фокусът към развиването на компетентности и образование ", сподели проф. Бакрачева.
" Най-балансираната позиция досега установихме за групата на 30-35-годишните, които са представители на поколението на осведомителните технологии, само че и преглеждат нещата от позиция на реализацията, на човешкото другарство. Те демонстрират най-балансирано отчитане на плюсовете и на минусите, и имат по реален взор - къде е значимо да бъдат лимитирани, и къде е значимо да бъдат подчертани уменията. И акцентират, че използването на изкуствения разсъдък е значимо да бъде част от образованието и да се отделят повече часове за построяването на настройка и умения за дейното, и съответно потребление на изкуствения разсъдък, с цел да бъде потребен. Не може да се приказва единствено за негативи или единствено за позитиви, би трябвало да се вложат повече старания, с цел да може да се навакса пропуснатото и да догонваме развиването на технологиите в личния си метод и отношение ", съобщи проф. Маргарита Бакрачева.
Един от главните проблеми в просветителната система световно е, че, с цел да се реагира и да се внесат промени в образователните стратегии, и в образователните проекти, да се развият нови познания и да се възнамерява наличието, се изисква доста време и работа, а в същото време стремително навлизат нови благоприятни условия и условия, което слага даже проучванията в догонваща позиция, означи психологът. Според проф. Бакрачева, световно и освен за Европа се регистрира " неналичието на цифрови компетентности " и постоянно даже измерването им е в механически аспект, а не като изцяло преодоляване.
На въпрос на Българска телеграфна агенция по какъв начин прави оценка от психическа позиция зрелостниците, които приключиха през тази година и получиха междинен резултат от 3,93 на държавния зрелостен изпит по български език и литература, както и дали една от аргументите за тази ниска оценка е, че това е випускът, който учи най-вече онлайн, проф. Бакрачева отговори, че в анализите у нас, които бяха оповестени за матурите, се отбелязва, че " когато става въпрос за възпроизвеждане на резултатите, всичко е в норма, само че усложненията са, когато се отнася за разбирането какво се крие зад въпросите и за компетентностите ".
Това доста кореспондира и с последните отчети на интернационалното проучване PISA и с световните усложнения, които откриват, че цифровата подготвеност и всяка една подготвеност, в която се схваща освен директното възпроизвеждане, се регистрира като недостиг. Това е както и при подрастващите, по този начин за жалост и при по-възрастните генерации - родителите и учителите.
В тези систематизирани отчети за България характерно е, че има по-голяма диференциация сред другите райони и когато се направи междинна оценка, тя се отразява на спадането на общата оценка. Много от преподавателите на всички просветителни равнища се възползват и от опциите, които дава и изкуственият разсъдък, и в това няма нищо неприятно. Въпросът е по какъв начин се прави и дали в действителност се доверяваме и съумяваме да пресъздадем информацията по подобен метод, че да формираме готовността за търсене на информация, разясни психологът.
" Компетентността не е просто спомагателен термин, тя значи не непосредствено приемане в тик-ток формата на всекидневието, а позиция на интензивно търсене, умеене за сериозно мислене, сравнение, обобщаване и анализиране на информацията, което значи разбирането й и преодоляването й. Това е на всекидневно равнище компетентността за различаване на достоверността на информацията, а от позиция на развиването - преодоляването на знанията и намирането на тяхната употреба, съобщи проф. Маргарита Бакрачева.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ