Изплащането на заплати и осигуровки е най-голямото затруднение за бизнеса

Изплащането на заплати и осигуровки е най-голямото усложнение за бизнеса в условия на рецесия. Това демонстрират данните от извършено в интервала 2-8 май 2020 година онлайн анкетно изследване, осъществено от БСК измежду 584 шефове и притежатели на компании в цялата страна. Резултатите отразяват преди всичко положението измежду микро- и дребните предприятия в търговията и услугите - бранш, който доминира в Брутният вътрешен продукт и е най-вече обиден от рецесията и рестриктивните мерки свързани с COVID-19. 73% от интервюираните са били принудени да съкратят част или целия си личен състав в резултат на рецесията, а 15% са прибягнали до понижаване на трудови хонорари. До 20 000 лева./месец са нужните ликвидни средства за покриване на разноските в идващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за към 57% от интервюираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хиляди лева на месец, а всяка десета – от над 100 000 лева ликвидни средства за месечна прехрана. 34% от интервюираните чакат да възстановят бизнеса си в границите на към година, други 33% чакат това да се случи за повече от година. Оптимистите, които считат, че ще съумеят да се възстановят незабавно след рухването на изключителното състояние, са едвам 1.2%, а крайните песимисти, които не чакат да се възстановят въобще, са 2.4%. Общо към 29% от участниците в анкетата виждат благоприятни условия за възобновяване в границите на 3-6 месеца. Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните ограничения, които предлага българското държавно управление за поддръжка на бизнеса, 38% имат частична изясненост, а 15% въобще не са наясно каква помощ могат да получат за справяне с проблемите, подбудени от COVID-19. Възползвалите се от мярката 60/40 са към 4%, 6% възнамеряват да аплайват, а 8.5% се двоумят. 81.5% от интервюираните правят оценка мярката 60/40 като неефективна. 15% от интервюираните възнамеряват да аплайват по някоя от ограниченията по линия на Българската банка за развиване (ББР), а 32% към момента се двоумят дали да пристъпят към сходен ход. 53% са безапелационни, че ограниченията посредством ББР не дават отговор на потребностите им. Намаляването на Данък добавена стойност за храни и медикаменти като антикризисна мярка поддържат 86% от участниците в анкетата, срещу са 5.6%, а към 9% се двоумят. 74% от участниците в анкетата са уверени, че е належащо краткотрайните ограничения в поддръжка на бизнеса да продължат и след края на рецесията. 7% са на противното мнение, а останалите се затрудняват да преценяват.