Изпитвам страх, а работата ми показва именно това“, казва художничката

„ Изпитвам боязън, а работата ми демонстрира точно това “, споделя художничката Ема Талбот. Това изречение не просто маркира персоналната ѝ страст, а превежда публиката през сърцевината на изкуството ѝ – образно, смело, политическо, само че на първо място – уязвимо.

В момента Талбот изпълва европейските галерии с огромни съоръжения, изрисувани върху необикновен материал – коприна. Лека като въздуха, само че в това време натоварена с въпроси, от които мъчно можеш да избягаш, с цел да си поемеш въздух: „ Защо въобще съществуват войните? “, „ Какво позволява войната? “, „ Защо пълним бъдещето си със тъга и страдание? “

Тези надписи се разпростират върху The Tragedies – копринено платно, разпънато като театрална сцена, в която Талбот включва най-интимното си обръщение: облиците на личните си синове. И го прави, въодушевена от митичната фигура на Медея – майката, която убива децата си.

„ Те самите видяха приликата в облиците. Казах им: " Да, това сте вие ". Когато мисля за " синове ", това са лицата, които изникват. Беше неизбежно “, споделя Талбот пред The Guardian.

A post shared by Copenhagen Contemporary (@copenhagen_contemporary)