,fit(1920:897)&format=webp)
Как кучетата променят мозъка на стопаните си – чрез микробиома
Кучетата са част от света на хората от повече от 20 хиляди години. Първоначално те оказват помощ на хората в лова, само че относително бързо се трансформират и в част от домашната среда.
Днес кучетата, които отглеждаме вкъщи, рядко имат практическа роля за обезпечаването на храна, само че с годините се натрупват от ден на ден доказателства, че те понижават тревогата и усъвършенстват общественото държание на своите стопани, споделя The Economist.
Ново проучване, ръководено от Кикусуи Такефуми от университета „ Азабу “ в Япония и оповестено в научното списание iScience, предлага допустимо пояснение за този резултат, отбелязва изданието.
Данните демонстрират, че микробиомът в червата на хората, които отглеждат кучета, доста се разграничава от този на хората, които нямат домашни любимци – и че тези разлики най-малко отчасти изясняват поведенческите разлики.
Мозъкът не действа изолирано. Микроорганизмите в тялото, изключително тези в храносмилателната система, създават химични съединения, които въздействат върху мозъчната активност. Съставът на този микробиом се дефинира освен от храненето, само че и от фактори като стрес, замърсяване и физическа интензивност.
В предходни свои проучвания доктор Кикусуи към този момент е стигал до извода, че развъждането на куче въздейства и върху човешкия чревен микробиом. Това го кара да си зададе въпроса дали преносът на микроорганизми от кучета към хора не стои в основата на психическите изгоди за стопаните.
За да ревизира тази догадка, екипът му провежда изследване с 343 участници в Токио, като фокусът е подложен върху младежи. Причината е, че юношеството е извънредно значим интервал за развиването на мозъка, в който обществените прекарвания имат дълготраен резултат върху психологичното здраве. Ако микробите, излъчени посредством кучетата, понижават тревогата и усъвършенстват общественото държание при младежите, това би имало значение и в дълготраен проект.
Изследователите проучват психическите профили на 96 младежи, които отглеждат кучета, и 247, които нямат. Резултатите удостоверяват упованията: младежите с кучета за домашни любимци се сблъскват с по-малко обществени проблеми. По-конкретно – с по-ниски равнища на експанзия, по-рядко проблематично държание и по-слабо изразено обществено оттегляне.
След това екипът събира слюнчени проби от участниците. Анализът демонстрира, че няколко разновидността на бактерии от родовете Streptococcus и Prevotella 7 са доста по-разпространени при младежите, които имат кучета.
Още по-показателно е, че участниците, при които тези микроорганизми са редки, показват по-често проблематично и асоциално държание. Това насочва учените към извода, че микробите, пренасяни от кучетата, може да въздействат позитивно върху мозъчната функционалност на техните стопани.
Логичната последваща стъпка би била директното прекачване на тези микроби при младежи без кучета, само че сходен опит е етически спорен.
Затова доктор Кикусуи и екипът му употребяват лабораторни мишки. Те култивират микроби от двете групи младежи и ги дават на 24 мишки. След шест седмици животните минават през серия от проби за обществено държание – в това число какъв брой време прекарват в обоняние на непознати мишки и дали демонстрират угриженост към уплашен „ съквартирант “.
Резултатите са впечатляващи. Мишките, които носят микроби от младежи с кучета, прекарват до 14 секунди в проучване на непознати мишки. Тези с микроби от младежи без кучета – едвам към 6 секунди.
Подобна разлика се следи и при тестванията за съпричастност: първата група прекарва над 21 секунди наоколо до уплашената мишка, до момента в който другата не надвишава 3 секунди.
Самият Кикусуи признава, че директните паралели сред държанието на мишки и хора имат своите ограничавания. Въпреки това резултатите ясно подсказват, че измененията в микробиома, свързани с развъждането на куче, оказват въздействие върху мозъка и общественото държание.
Ако тези заключения се потвърдят и в бъдещи проучвания, пътят към по-здрав разум може да не стартира с дълбока интроспекция – а с близостта на едно куче, няколко близвания и една топла зурла.
Днес кучетата, които отглеждаме вкъщи, рядко имат практическа роля за обезпечаването на храна, само че с годините се натрупват от ден на ден доказателства, че те понижават тревогата и усъвършенстват общественото държание на своите стопани, споделя The Economist.
Ново проучване, ръководено от Кикусуи Такефуми от университета „ Азабу “ в Япония и оповестено в научното списание iScience, предлага допустимо пояснение за този резултат, отбелязва изданието.
Данните демонстрират, че микробиомът в червата на хората, които отглеждат кучета, доста се разграничава от този на хората, които нямат домашни любимци – и че тези разлики най-малко отчасти изясняват поведенческите разлики.
Мозъкът не действа изолирано. Микроорганизмите в тялото, изключително тези в храносмилателната система, създават химични съединения, които въздействат върху мозъчната активност. Съставът на този микробиом се дефинира освен от храненето, само че и от фактори като стрес, замърсяване и физическа интензивност.
В предходни свои проучвания доктор Кикусуи към този момент е стигал до извода, че развъждането на куче въздейства и върху човешкия чревен микробиом. Това го кара да си зададе въпроса дали преносът на микроорганизми от кучета към хора не стои в основата на психическите изгоди за стопаните.
За да ревизира тази догадка, екипът му провежда изследване с 343 участници в Токио, като фокусът е подложен върху младежи. Причината е, че юношеството е извънредно значим интервал за развиването на мозъка, в който обществените прекарвания имат дълготраен резултат върху психологичното здраве. Ако микробите, излъчени посредством кучетата, понижават тревогата и усъвършенстват общественото държание при младежите, това би имало значение и в дълготраен проект.
Изследователите проучват психическите профили на 96 младежи, които отглеждат кучета, и 247, които нямат. Резултатите удостоверяват упованията: младежите с кучета за домашни любимци се сблъскват с по-малко обществени проблеми. По-конкретно – с по-ниски равнища на експанзия, по-рядко проблематично държание и по-слабо изразено обществено оттегляне.
След това екипът събира слюнчени проби от участниците. Анализът демонстрира, че няколко разновидността на бактерии от родовете Streptococcus и Prevotella 7 са доста по-разпространени при младежите, които имат кучета.
Още по-показателно е, че участниците, при които тези микроорганизми са редки, показват по-често проблематично и асоциално държание. Това насочва учените към извода, че микробите, пренасяни от кучетата, може да въздействат позитивно върху мозъчната функционалност на техните стопани.
Логичната последваща стъпка би била директното прекачване на тези микроби при младежи без кучета, само че сходен опит е етически спорен.
Затова доктор Кикусуи и екипът му употребяват лабораторни мишки. Те култивират микроби от двете групи младежи и ги дават на 24 мишки. След шест седмици животните минават през серия от проби за обществено държание – в това число какъв брой време прекарват в обоняние на непознати мишки и дали демонстрират угриженост към уплашен „ съквартирант “.
Резултатите са впечатляващи. Мишките, които носят микроби от младежи с кучета, прекарват до 14 секунди в проучване на непознати мишки. Тези с микроби от младежи без кучета – едвам към 6 секунди.
Подобна разлика се следи и при тестванията за съпричастност: първата група прекарва над 21 секунди наоколо до уплашената мишка, до момента в който другата не надвишава 3 секунди.
Самият Кикусуи признава, че директните паралели сред държанието на мишки и хора имат своите ограничавания. Въпреки това резултатите ясно подсказват, че измененията в микробиома, свързани с развъждането на куче, оказват въздействие върху мозъка и общественото държание.
Ако тези заключения се потвърдят и в бъдещи проучвания, пътят към по-здрав разум може да не стартира с дълбока интроспекция – а с близостта на едно куче, няколко близвания и една топла зурла.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ