Актьорът Деян Донков пред Lupa.bg: Учех се от Симеон, за да изиграя Фердинанд
" Изпитвам признателност, че съм се справил с големи провокации в живота си и в професионалния си път, със комплицирани житейски и театрални обстановки, с сложни обстановки и пред камерата. " Това показа в изявление за Lupa.bg един от най-играещите и известни български артисти Деян Донков. Безброй са неговите ярки превъплъщения на театралната сцена, в киното и в телевизионни сериали. Предстои да забележим Деян Донков в два нови игрални кино лентата, които ще бъдат показани премиерно по време на Международния София филм фест през март.
В откриващия филм на събитието на 13 март - " Залог " - Деян Донков е в ролята на княз Фердинанд. Историческият филм на режисьора и сценарист Светослав Овчаров е отдаден на едно от най-смутните времена в нашата история след Освобождението - заговора на майор Коста Паница против княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов в края на ХIX век. Героите във кино лентата нямат имена. Те се споделят Майора, Министър-председателя, Княза, Жената.
Деян Донков взе участие и в новия филм " Татко " на режисьорите Димитрис Георгиев и Марий Росен. Историята е за мъж, който се завръща от затвор в чужбина. Въпреки устрема му да стартира живота си още веднъж, доведеният му наследник взема решение да го съблазни и нещастието се оказва неизбежна.
С Деян Донков беседваме и за неговия моноспектакъл " Камбаната ", за пътя към храма, за вярата, за смирението и благодарността, за отговорността да си татко на три момчета, за тестванията в живота, които го каляват като човек и артист.
- Г-н Донков, влизате в обувките на княз Фердинанд в новия исторически игрален филм „ Залог ”. Тежка ли е княжеската корона и по какъв начин се чувствате в ролята на Княза?
- Много се зарадвах, че режисьорът Светослав Овчаров ми предложи тази роля, тъй като Фердинанд е една доста любопитна фигура, виновна за пътя на България и на българите. Смятал, че той е дал доста на нашия народ, направил е много и за проевропейската ориентировка на България. Беше мъчно, тъй като трябваше да изучавам френски. Във кино лентата имам една дълга сцена, в която приказвам френски. Учех се да карам и едно ретро колело, което е извънредно мъчно за каране, тъй като е с голямо предно колело и с доста малко задно. Всичко това беше съществено предизвикателство, само че мисля, че се е получило добре. Фердинанд е доста внимателен персонаж и желаех да звучи безусловно правдиво.
Деян Донков като Княза във кино лентата на Светослав Овчаров " Залог "
- Какво ви беше най-интересно и най-любопитно в облика на този млад, упорит немски принц, който става княз на една балканска страна, неотдавна освободила се от османско иго и лутаща се сред Изтока и Запада?
- Аз по-скоро се фиксирах върху заговора против него, проведен от майор Коста Паница и влязох в тези условия. Четох много исторически неща за Фердинанд, с цел да мога да се приготвя за облика.
Дори взех от осанката и от метода на изложение на Симеон Сакскобургготски, тъй като няма записи на Фердинанд, от които да мога да чуя по какъв начин приказва български или пък да видя походката му. Но знаех, че е приказвал доста добре български с доста лек акцент. Опитах се доста внимателно да вкарам този акцент. Много фино и деликатно подходих към този персонаж.
- Беше ли предизвикателство за вас да снимате в много сурови зимни условия при минус 15 градуса?
- О, да, никога не беше елементарно, тъй като трябваше да чакаме в студа, да снимаме кадър след кадър във файтона в много тежки зимни условия. Но пък това е нашата специалност. Не се оплакваме, в противен случай, веселя се и съм горделив, че се е получило. Аз обичам сложния път. Понеже хората си мислят, че всеки, който видят по малкия екран е артист, надълбоко се лъжат. Актьорската специалност в действителност е сериозна и трудоемка работа.
- На София филм фест ви следва и още една кино премиера – участвате и в новия филм „ Татко ”. Защо приехте да участвате?
- Режисьорите Димитрис Георгиев и Марий Росен са ми другари и аз се съгласих безкористно да вземам участие. Грабна ме сюжета, историята, тъй като ми припомня малко на история но Педро Алмодовор. Персонажът ми е много забавен, има една доста сериозна сцена, която стана много експресивна и мощна. " Татко " е една доста любопитна човешка история, няма да издавам защо се споделя във кино лентата, ще кажа единствено, че моят персонаж е самобитен неучадачник.
- И в " Татко " играете някогашен пандизчия, както и в моноспектакъла ви „ Камбаната ”. Щастлив ли сте, че поставихте романа на Недялко Славов на сцена като режисьор и драматург? Как ви промени „ Камбаната? ”
- Между двете функции на пандизчия не може да се вършат паралели. Когато се сблъсках с романа бях доста покъртен от историята, тъй като Недялко Славов ми е персонален другар и това, което споделя в " Камбаната " е истина, това е документален роман. Моят персонаж е съществувал и приех този моноспектакъл като някаква задача.
За мен тези два часа на сцената, до момента в който играя " Камбаната ", са доста специфични, текстът е по едно и също време като проповед и изповед. Усещам, че по някакъв метод, посредством текста, дамгосвам феновете, тъй като това е текст за цялото човешко битие. И по тази причина имам вяра, че остава в сърцата на хората.
На 18 март ще играя " Камбаната " в Драматичния спектакъл във Варна, а през май в Народния спектакъл.
Деян Донков драматизира разтърсващия разказ на Недялко Славов " Камбаната "
- Кой път до вярата е по-близък до вас – посредством щастието и насладата или посредством болката и разочарованието?
- И в двата случая пътищата към вярата са верни. И в двата случая би трябвало да сме признателни, че прекосяваме през тези човешки тествания, през това, което ти е отредила ориста.
- А за себе си намерихте ли отговор на въпросите, които се задават и в „ Камбаната ” „ Кой го докара това зло? Този свят без Бог? ”, или както написа Недялко Славов сме прекомерно дребни за подобен огромен въпрос?
- Моят воин Вено, когато дава отговор на отеца: „ Голям ти е въпросът, отче, дребен съм за него ” евентуално си дава сметка, че всички би трябвало да се занимаваме с този въпрос и да противодействаме на злото. Защото е задоволително да не правиш нищо, да си въздържан и да може злото да ни владее, да ни обкръжи и да влезе даже в нас. Така че би трябвало да се противодейства на злото и аз точно това се пробвам да върша с този театър.
- Какво предизвикателство е да режисирате самичък себе си?
- Аз се чувствам повече като повествовател, не толкоз като режисьор. Защото желаех да го опиша по метода, по който аз го виждам и аз го чувствам. Направих самичък драматургията на романа, избрах този колаж от текстове от 200 страници от романа и го сведох до към 60 страници, толкова е текстът в моноспектакъла ми.
Няма да не помни, когато дадох на Недялко Славов последния вид на драматизацията и той ми сподели: „ Братко, не мога да допускам, по какъв начин не си изпуснал нищо от романа и в това време си се лишил от всевъзможни мелодраматични моменти. ” Аз съм оставил текста като един разкрит нерв, който безусловно трепти пред очите на феновете и това доста, доста му хареса. И той нямаше забележки към драматизацията, за което съм му признателен.
Актьорът дружно с създателя на романа " Камбаната " Недялко Славов
- За какво се молите най-често?
- Тази заран, като тръгнахме с децата ми, първо оставих най-малкия - Йоан в детската градина. Сега аз съм с тях десетина дни, след това майка им и така нататък С Христо продължихме и
влязохме в „ Свети Седмочисленици ” да се помолим и да запалителен по една свещица. Аз обичам да го върша и без мотив, просто да усетя атмосферата и тишината на храма. Обичам миризмата на тамян и всички тези очи, които те гледат в храма и чакат от теб да си подготвен, преклонен и признателен. Така че за тези неща се апелирам – децата ми да бъдат спокойни, усмихнати и също в очакване на прелестни неща в живота им.
- На какво учите вашите трима синове – Деян, Христо и Йоан?
- Деян към този момент е огромен и независим субект. Последно го учих да кара, той към този момент взе брошура. Има кола. Ходихме да караме отвън града, навъртяхме дружно към хиляда километра, с цел да може да му изяснявам кое, по какъв начин и какво, с цел да не се тормозя за него, до момента в който кара. На това учих последно най-големия. Христо върви на учебно заведение и след това на занималня, задоволително добре се оправя с образованието си и с подготовката за живота. Вкъщи доста обичам да им сготвям и просто да ги обгрижвам и да ги обичам.
- Напоследък, в случай че не се неистина, делите времето си сред София, Пловдив и Бургас. Имате ли обичани места, където обичате да се усамотявате и където ви харесва да водите децата си?
- В Пловдив един другар и учител ме предложения да водим актьорски клас и следва да го договорим. Там е роден Йоан, третият ми наследник и мисля там да запиша магистратура по кино и образни изкуства. Бих желал да се развъртвам и да варирам личния си живот. Иначе децата ми идваха при мен в Бургас, до момента в който през лятото репетирах " Гнездото на гарвана ".
Преди известно време ги водих да летят с балон над Белоградчишките скали, тъй като моите села са там към Белоградчишките скали. Това е неповторимо място, доста зареждащо енергийно. Водих ги да летят и със самолета на един мой другар, който е учител летец. Карахме дребни самолетчета. Каквото мога им давам. Не знам кое дете може да се похвали, че е карало аероплан. Йоан безусловно пилотира самичък самолета. Даже бях постнал нещо в инстаграм. Беше ужасно преживяване. Излетяхме от едно летище в Ловеч и прелетяхме над Плевенската гледка.
Деян Донков в ролята на цар Креон в постановката на Александър Морфов " Антигона " в Плевенския спектакъл
- Споделихте, че още веднъж желаете да учите нещо, обвързвано с вашата специалност. Да ви върна обаче в годините в НАТФИЗ - има ли съвет, който ви е дал вашият преподавател проф. Крикор Азарян, който ви е изключително безценен и на който държите най-вече?
- Да, повеждам се от една негова мисъл - да избереш това да бъдеш, а не това да имаш, т.е. да избереш по-трънливия път, по-болезнения и надлежно по-истинския и да не се задоволяваш с това, което е на повърхността и да се осмелиш да влезеш в тъмното, в дълбокото и там в тишината да намериш своята истина.
- Живеете ли в успореден свят, улавяте ли се, че живеете в света на вашите герои и какво ви връща в действителността?
- Професионализмът ми и любовта ми към театъра ме карат да излея всичко там, на сцената, по-късно просто дърпам шалтера и завършвам с мислите какво е било или какво ще бъде на сцената. Така че не се занимавам с персонажите ми отвън сцената или с това, което играя пред камерата. Така или другояче от всеки персонаж остава по нещо. Усещам се по какъв начин някои реплики на избрани персонажи ми изплуват в мозъка, до момента в който карам или до момента в който се случва нещо друго. Просто по този начин ме спохождат, преследват ме, само че в положителния смисъл, като мои помощници в живота.
С актрисата Анна Кошко в спектакъла " Гнездото на гарвана " на режисьора Павел Гатилов в Драматичния спектакъл в Бургас
- Започнахте ли към този момент подготовката за спектакъла „ Последният час ”, отдаден на последните дни от живота на Мерилин Монро?
- Всичко стана напълно инцидентно. Анна Кошко, която беше актриса в Бургаския спектакъл, само че тя реши да напусне театъра и да остане на свободна процедура, инцидентно седеше под един портрет на Мерилин Монро. И аз видях, че тя в действителност доста наподобява на нея. Преди години ми бяха предложили една пиеса - " Последният час " и аз се сетих за нея. Направихме фото проби и те се оказаха доста сполучливи и предложих пиесата на шефа на Народния спектакъл. Смятаме да я сложим на сцената на 4-я етаж.
- Това евентуално ще бъде много съкровен театър.
- Да, пиесата е документална, текстът е доста мощен като сила за трагичната кончина на тази специфична жена. Всички знаем нейната история. Появяват се пречки по пътя, само че да се надяваме, че всичко ще е наред и ще създадем спектакъла.
В ролята на началник Лагадинов в сериала " Алея на славата ". Снимка: Красена Ангелова
- Професионалният ви живот се преплита и с персоналния – мъчно или елементарно е да играете на сцената с жена, с която сте близки и в живота?
- Ако сме експерти това няма никакво значение. Човек би трябвало да оставя персоналните щастия или несгоди отвън театъра. Когато влизаш в театъра, с цел да играеш театър, ти си на първо място експерт. Например виолончелото не знае за проблемите на неговия стопанин, когато той отива да свири на него. Така и ние би трябвало да сме просто чист инструмент.
- Миналата година отпразнувахте 50-я си рожден ден. Какво ви прави най-щастлив и с какво се гордеете най-вече?
- По-скоро изпитвам признателност, че съм се справил с големи провокации в живота си и в професионалния си път, със комплицирани житейски и театрални обстановки, с сложни обстановки и пред камерата. В началото на изявлението говорихме за провокациите, пред които се изправих за ролята на княз Фердинанд. Щастлив съм, че имах опция да изиграя неговия облик, благополучен съм, че изиграх да вземем за пример и цар Симеон Велики. И съм признателен.
В откриващия филм на събитието на 13 март - " Залог " - Деян Донков е в ролята на княз Фердинанд. Историческият филм на режисьора и сценарист Светослав Овчаров е отдаден на едно от най-смутните времена в нашата история след Освобождението - заговора на майор Коста Паница против княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов в края на ХIX век. Героите във кино лентата нямат имена. Те се споделят Майора, Министър-председателя, Княза, Жената.
Деян Донков взе участие и в новия филм " Татко " на режисьорите Димитрис Георгиев и Марий Росен. Историята е за мъж, който се завръща от затвор в чужбина. Въпреки устрема му да стартира живота си още веднъж, доведеният му наследник взема решение да го съблазни и нещастието се оказва неизбежна.
С Деян Донков беседваме и за неговия моноспектакъл " Камбаната ", за пътя към храма, за вярата, за смирението и благодарността, за отговорността да си татко на три момчета, за тестванията в живота, които го каляват като човек и артист.
- Г-н Донков, влизате в обувките на княз Фердинанд в новия исторически игрален филм „ Залог ”. Тежка ли е княжеската корона и по какъв начин се чувствате в ролята на Княза?
- Много се зарадвах, че режисьорът Светослав Овчаров ми предложи тази роля, тъй като Фердинанд е една доста любопитна фигура, виновна за пътя на България и на българите. Смятал, че той е дал доста на нашия народ, направил е много и за проевропейската ориентировка на България. Беше мъчно, тъй като трябваше да изучавам френски. Във кино лентата имам една дълга сцена, в която приказвам френски. Учех се да карам и едно ретро колело, което е извънредно мъчно за каране, тъй като е с голямо предно колело и с доста малко задно. Всичко това беше съществено предизвикателство, само че мисля, че се е получило добре. Фердинанд е доста внимателен персонаж и желаех да звучи безусловно правдиво.
Деян Донков като Княза във кино лентата на Светослав Овчаров " Залог "
- Какво ви беше най-интересно и най-любопитно в облика на този млад, упорит немски принц, който става княз на една балканска страна, неотдавна освободила се от османско иго и лутаща се сред Изтока и Запада?
- Аз по-скоро се фиксирах върху заговора против него, проведен от майор Коста Паница и влязох в тези условия. Четох много исторически неща за Фердинанд, с цел да мога да се приготвя за облика.
Дори взех от осанката и от метода на изложение на Симеон Сакскобургготски, тъй като няма записи на Фердинанд, от които да мога да чуя по какъв начин приказва български или пък да видя походката му. Но знаех, че е приказвал доста добре български с доста лек акцент. Опитах се доста внимателно да вкарам този акцент. Много фино и деликатно подходих към този персонаж.
- Беше ли предизвикателство за вас да снимате в много сурови зимни условия при минус 15 градуса?
- О, да, никога не беше елементарно, тъй като трябваше да чакаме в студа, да снимаме кадър след кадър във файтона в много тежки зимни условия. Но пък това е нашата специалност. Не се оплакваме, в противен случай, веселя се и съм горделив, че се е получило. Аз обичам сложния път. Понеже хората си мислят, че всеки, който видят по малкия екран е артист, надълбоко се лъжат. Актьорската специалност в действителност е сериозна и трудоемка работа.
- На София филм фест ви следва и още една кино премиера – участвате и в новия филм „ Татко ”. Защо приехте да участвате?
- Режисьорите Димитрис Георгиев и Марий Росен са ми другари и аз се съгласих безкористно да вземам участие. Грабна ме сюжета, историята, тъй като ми припомня малко на история но Педро Алмодовор. Персонажът ми е много забавен, има една доста сериозна сцена, която стана много експресивна и мощна. " Татко " е една доста любопитна човешка история, няма да издавам защо се споделя във кино лентата, ще кажа единствено, че моят персонаж е самобитен неучадачник.
- И в " Татко " играете някогашен пандизчия, както и в моноспектакъла ви „ Камбаната ”. Щастлив ли сте, че поставихте романа на Недялко Славов на сцена като режисьор и драматург? Как ви промени „ Камбаната? ”
- Между двете функции на пандизчия не може да се вършат паралели. Когато се сблъсках с романа бях доста покъртен от историята, тъй като Недялко Славов ми е персонален другар и това, което споделя в " Камбаната " е истина, това е документален роман. Моят персонаж е съществувал и приех този моноспектакъл като някаква задача.
За мен тези два часа на сцената, до момента в който играя " Камбаната ", са доста специфични, текстът е по едно и също време като проповед и изповед. Усещам, че по някакъв метод, посредством текста, дамгосвам феновете, тъй като това е текст за цялото човешко битие. И по тази причина имам вяра, че остава в сърцата на хората.
На 18 март ще играя " Камбаната " в Драматичния спектакъл във Варна, а през май в Народния спектакъл.
Деян Донков драматизира разтърсващия разказ на Недялко Славов " Камбаната "
- Кой път до вярата е по-близък до вас – посредством щастието и насладата или посредством болката и разочарованието?
- И в двата случая пътищата към вярата са верни. И в двата случая би трябвало да сме признателни, че прекосяваме през тези човешки тествания, през това, което ти е отредила ориста.
- А за себе си намерихте ли отговор на въпросите, които се задават и в „ Камбаната ” „ Кой го докара това зло? Този свят без Бог? ”, или както написа Недялко Славов сме прекомерно дребни за подобен огромен въпрос?
- Моят воин Вено, когато дава отговор на отеца: „ Голям ти е въпросът, отче, дребен съм за него ” евентуално си дава сметка, че всички би трябвало да се занимаваме с този въпрос и да противодействаме на злото. Защото е задоволително да не правиш нищо, да си въздържан и да може злото да ни владее, да ни обкръжи и да влезе даже в нас. Така че би трябвало да се противодейства на злото и аз точно това се пробвам да върша с този театър.
- Какво предизвикателство е да режисирате самичък себе си?
- Аз се чувствам повече като повествовател, не толкоз като режисьор. Защото желаех да го опиша по метода, по който аз го виждам и аз го чувствам. Направих самичък драматургията на романа, избрах този колаж от текстове от 200 страници от романа и го сведох до към 60 страници, толкова е текстът в моноспектакъла ми.
Няма да не помни, когато дадох на Недялко Славов последния вид на драматизацията и той ми сподели: „ Братко, не мога да допускам, по какъв начин не си изпуснал нищо от романа и в това време си се лишил от всевъзможни мелодраматични моменти. ” Аз съм оставил текста като един разкрит нерв, който безусловно трепти пред очите на феновете и това доста, доста му хареса. И той нямаше забележки към драматизацията, за което съм му признателен.
Актьорът дружно с създателя на романа " Камбаната " Недялко Славов
- За какво се молите най-често?
- Тази заран, като тръгнахме с децата ми, първо оставих най-малкия - Йоан в детската градина. Сега аз съм с тях десетина дни, след това майка им и така нататък С Христо продължихме и
влязохме в „ Свети Седмочисленици ” да се помолим и да запалителен по една свещица. Аз обичам да го върша и без мотив, просто да усетя атмосферата и тишината на храма. Обичам миризмата на тамян и всички тези очи, които те гледат в храма и чакат от теб да си подготвен, преклонен и признателен. Така че за тези неща се апелирам – децата ми да бъдат спокойни, усмихнати и също в очакване на прелестни неща в живота им.
- На какво учите вашите трима синове – Деян, Христо и Йоан?
- Деян към този момент е огромен и независим субект. Последно го учих да кара, той към този момент взе брошура. Има кола. Ходихме да караме отвън града, навъртяхме дружно към хиляда километра, с цел да може да му изяснявам кое, по какъв начин и какво, с цел да не се тормозя за него, до момента в който кара. На това учих последно най-големия. Христо върви на учебно заведение и след това на занималня, задоволително добре се оправя с образованието си и с подготовката за живота. Вкъщи доста обичам да им сготвям и просто да ги обгрижвам и да ги обичам.
- Напоследък, в случай че не се неистина, делите времето си сред София, Пловдив и Бургас. Имате ли обичани места, където обичате да се усамотявате и където ви харесва да водите децата си?
- В Пловдив един другар и учител ме предложения да водим актьорски клас и следва да го договорим. Там е роден Йоан, третият ми наследник и мисля там да запиша магистратура по кино и образни изкуства. Бих желал да се развъртвам и да варирам личния си живот. Иначе децата ми идваха при мен в Бургас, до момента в който през лятото репетирах " Гнездото на гарвана ".
Преди известно време ги водих да летят с балон над Белоградчишките скали, тъй като моите села са там към Белоградчишките скали. Това е неповторимо място, доста зареждащо енергийно. Водих ги да летят и със самолета на един мой другар, който е учител летец. Карахме дребни самолетчета. Каквото мога им давам. Не знам кое дете може да се похвали, че е карало аероплан. Йоан безусловно пилотира самичък самолета. Даже бях постнал нещо в инстаграм. Беше ужасно преживяване. Излетяхме от едно летище в Ловеч и прелетяхме над Плевенската гледка.
Деян Донков в ролята на цар Креон в постановката на Александър Морфов " Антигона " в Плевенския спектакъл
- Споделихте, че още веднъж желаете да учите нещо, обвързвано с вашата специалност. Да ви върна обаче в годините в НАТФИЗ - има ли съвет, който ви е дал вашият преподавател проф. Крикор Азарян, който ви е изключително безценен и на който държите най-вече?
- Да, повеждам се от една негова мисъл - да избереш това да бъдеш, а не това да имаш, т.е. да избереш по-трънливия път, по-болезнения и надлежно по-истинския и да не се задоволяваш с това, което е на повърхността и да се осмелиш да влезеш в тъмното, в дълбокото и там в тишината да намериш своята истина.
- Живеете ли в успореден свят, улавяте ли се, че живеете в света на вашите герои и какво ви връща в действителността?
- Професионализмът ми и любовта ми към театъра ме карат да излея всичко там, на сцената, по-късно просто дърпам шалтера и завършвам с мислите какво е било или какво ще бъде на сцената. Така че не се занимавам с персонажите ми отвън сцената или с това, което играя пред камерата. Така или другояче от всеки персонаж остава по нещо. Усещам се по какъв начин някои реплики на избрани персонажи ми изплуват в мозъка, до момента в който карам или до момента в който се случва нещо друго. Просто по този начин ме спохождат, преследват ме, само че в положителния смисъл, като мои помощници в живота.
С актрисата Анна Кошко в спектакъла " Гнездото на гарвана " на режисьора Павел Гатилов в Драматичния спектакъл в Бургас
- Започнахте ли към този момент подготовката за спектакъла „ Последният час ”, отдаден на последните дни от живота на Мерилин Монро?
- Всичко стана напълно инцидентно. Анна Кошко, която беше актриса в Бургаския спектакъл, само че тя реши да напусне театъра и да остане на свободна процедура, инцидентно седеше под един портрет на Мерилин Монро. И аз видях, че тя в действителност доста наподобява на нея. Преди години ми бяха предложили една пиеса - " Последният час " и аз се сетих за нея. Направихме фото проби и те се оказаха доста сполучливи и предложих пиесата на шефа на Народния спектакъл. Смятаме да я сложим на сцената на 4-я етаж.
- Това евентуално ще бъде много съкровен театър.
- Да, пиесата е документална, текстът е доста мощен като сила за трагичната кончина на тази специфична жена. Всички знаем нейната история. Появяват се пречки по пътя, само че да се надяваме, че всичко ще е наред и ще създадем спектакъла.
В ролята на началник Лагадинов в сериала " Алея на славата ". Снимка: Красена Ангелова
- Професионалният ви живот се преплита и с персоналния – мъчно или елементарно е да играете на сцената с жена, с която сте близки и в живота?
- Ако сме експерти това няма никакво значение. Човек би трябвало да оставя персоналните щастия или несгоди отвън театъра. Когато влизаш в театъра, с цел да играеш театър, ти си на първо място експерт. Например виолончелото не знае за проблемите на неговия стопанин, когато той отива да свири на него. Така и ние би трябвало да сме просто чист инструмент.
- Миналата година отпразнувахте 50-я си рожден ден. Какво ви прави най-щастлив и с какво се гордеете най-вече?
- По-скоро изпитвам признателност, че съм се справил с големи провокации в живота си и в професионалния си път, със комплицирани житейски и театрални обстановки, с сложни обстановки и пред камерата. В началото на изявлението говорихме за провокациите, пред които се изправих за ролята на княз Фердинанд. Щастлив съм, че имах опция да изиграя неговия облик, благополучен съм, че изиграх да вземем за пример и цар Симеон Велики. И съм признателен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ