Подготвя се реформа на изпитите след седми клас
Изпитите след 7-ми клас би трябвало да се трансформират. Това посочи пред БНР министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
" Да има повече на практика задания. Едно от желанията ни е да има интегрални изпити. Да стартираме да мерим и компетентности, добити по естествени науки, пък и по публични науки. Т.е да имаме интегрален изпит по математика и естествени науки.
На идната година, в случай че създадем крачка, тя ще бъде дребна, скромна. Ще включим няколко задания, които ще бъдат интегрални. Природните науки са доста подценени. Много са ни слаби резултатите. Няма по какъв начин да просперираме като общество, в случай че не повишим склонността за учене на математика и естествени науки ".
Министър Вълчев заключи:
" Повече на практика задания, повече задания, ориентирани към използването на познания, повече отворени въпроси, по-интегрални задания “.
От идната година считаме да създадем дребна крачка с математика и естествени науки, разкри той.
" Не обособена част " Математика ", " Физика ", " Химия " и т.н ".
Министър Вълчев направи разбор на резултатите от матурите след 7-ми клас.
" Сходни са с миналогодишните, само че като цяло са ниски. Знаем си дефицитите. Те са свързани най-много с компликацията да се вземат решение на практика задания. Най-ниски и притеснителни са резултатите по математика. По български и литература имаме приблизително положителни резултати. Наблюдават се обаче слаби в учебните заведения с централизация на деца от ромски генезис ".
Проблемите с математиката са систематични и поколенчески,
уточни още просветният министър.
" Имаме по-малко часове, само че повече наличие. Учениците и учителите препускат. Няма време да затвърдят познания. Това води до лесна демотивация. Една от главните цели на промяната, която сме си сложили, е да осигурим повече време ", аргументира се той.
Днешните възпитаници по-трудно се концентрират поради продължителното взаимоотношение с екрани, добави експертът.
" Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз сподели, че
нашите възпитаници са с най-голям % на разпръскване ".
Започваме полемика и разработване на визия за промени, сподели още той.
" Трябва да се префокусираме от заучаване към функционалност. Да засилим възпитателната функционалност в тези стратегии, социално-емиционалното учене. Да ги създадем по-рамкови – да има по-голяма опция учителите да гледат равнището на учениците си ".
Частни уроци постоянно ще има, до момента в който има учебни заведения, които са по-желани,
разяснява Вълчев.
" Но ние можем да създадем частните уроци по-малко рентабилни. Частните уроци са толкоз по-рентабилни, колкото повече може да се заучава, колкото повече изпитът е по конспект ".
Не може толкоз бързо да се случи смяната в образователните стратегии, уверен е министърът.
" По-важно е да я създадем добре. Учениците ще научат повече, в случай че усъвършенстваме образователното наличие. Поставили сме си за задача от 2026-2027 да облекчим малко стратегиите по профилираната подготовка ".
" Да има повече на практика задания. Едно от желанията ни е да има интегрални изпити. Да стартираме да мерим и компетентности, добити по естествени науки, пък и по публични науки. Т.е да имаме интегрален изпит по математика и естествени науки.
На идната година, в случай че създадем крачка, тя ще бъде дребна, скромна. Ще включим няколко задания, които ще бъдат интегрални. Природните науки са доста подценени. Много са ни слаби резултатите. Няма по какъв начин да просперираме като общество, в случай че не повишим склонността за учене на математика и естествени науки ".
Министър Вълчев заключи:
" Повече на практика задания, повече задания, ориентирани към използването на познания, повече отворени въпроси, по-интегрални задания “.
От идната година считаме да създадем дребна крачка с математика и естествени науки, разкри той.
" Не обособена част " Математика ", " Физика ", " Химия " и т.н ".
Министър Вълчев направи разбор на резултатите от матурите след 7-ми клас.
" Сходни са с миналогодишните, само че като цяло са ниски. Знаем си дефицитите. Те са свързани най-много с компликацията да се вземат решение на практика задания. Най-ниски и притеснителни са резултатите по математика. По български и литература имаме приблизително положителни резултати. Наблюдават се обаче слаби в учебните заведения с централизация на деца от ромски генезис ".
Проблемите с математиката са систематични и поколенчески,
уточни още просветният министър.
" Имаме по-малко часове, само че повече наличие. Учениците и учителите препускат. Няма време да затвърдят познания. Това води до лесна демотивация. Една от главните цели на промяната, която сме си сложили, е да осигурим повече време ", аргументира се той.
Днешните възпитаници по-трудно се концентрират поради продължителното взаимоотношение с екрани, добави експертът.
" Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз сподели, че
нашите възпитаници са с най-голям % на разпръскване ".
Започваме полемика и разработване на визия за промени, сподели още той.
" Трябва да се префокусираме от заучаване към функционалност. Да засилим възпитателната функционалност в тези стратегии, социално-емиционалното учене. Да ги създадем по-рамкови – да има по-голяма опция учителите да гледат равнището на учениците си ".
Частни уроци постоянно ще има, до момента в който има учебни заведения, които са по-желани,
разяснява Вълчев.
" Но ние можем да създадем частните уроци по-малко рентабилни. Частните уроци са толкоз по-рентабилни, колкото повече може да се заучава, колкото повече изпитът е по конспект ".
Не може толкоз бързо да се случи смяната в образователните стратегии, уверен е министърът.
" По-важно е да я създадем добре. Учениците ще научат повече, в случай че усъвършенстваме образователното наличие. Поставили сме си за задача от 2026-2027 да облекчим малко стратегиите по профилираната подготовка ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ