Изпълнителният директор на АЙ СИ ДЖИ БИ* (ICGB)Теодора Георгиева притежава

Изпълнителният шеф на АЙ СИ ДЖИ БИ* (ICGB) Теодора Георгиева има повече от 20 години опит като стратегически управител и началник на значими планове в разнообразни стопански браншове. В момента госпожа Георгиева е Изпълнителен шеф на „ Ай Си Джи Би “ АД (Проектът IGB), както и член на Съвета на шефовете. Отговаря за цялостното ръководство и развиване на Междусистемния газова връзка сред Гърция и България. От 2012 година до 2014 година Теодора Георгиева е била Управляващ шеф на Набуко България, а преди този момент 13 години е работила в OMV България, като осем от тях е управлявала компанията. Завършила е УНСС, има магистратура по „ Финанси “.

Г-жо Георгиева погледите на всички експерти от газовия бранш са ориентирани към плана за газовата връзка сред България и Гърция. Преувеличени или оправдани са упованията към този план?

- Интерконекторът с Гърция е основополагащ за развиването на газовия пазар в България. Това е първият план, който действително ще докара до по този начин мечтаната от години диверсификация на източниците за доставка на природен газ. Като част от развиването на Южния газов кулоар, посредством IGB, България и прилежащите й страни ще имат достъп до различни доставки от Каспийския район, както и от съществуващи или бъдещи терминали за полутечен газот разнообразни източници като Съединени американски щати, Алжир, Египет и други.

Тук е момента също по този начин да кажа, че след стартиране в употреба на газопровода ще навлязат четирима нови за българския газов пазар търговци. При пускане на комерсиална употреба, ще бъде препоръчан и останалия нерезервиран потенциал, което ще сътвори спомагателен капацитет и благоприятни условия за нахлуване на още участници на пазара. В тази връзка, считам че смисъла на плана е освен стратегическо от позиция на диверсификацияна източниците и сигурност на доставките на газ, само че и основно за развиването на един по-отворен, динамичен и конкурентен газов пазар у нас.

Въпреки компликациите все още, очаквате ли да бъде спазен графикът за строителство и в края на 2020 година да стартира употребата на газопровода?

- Вярно е, чепроектът мина през редица премеждия и провокации, до момента в който постигане на стадия на строителство. Голямата част от тези компликации бяха отвън контрола на плановата компания - имам предвид основно забавянията, свързани с възлагането на тръжните процедури. Към днешна дата, чакаме до няколко седмици да завърши изборът на реализатори за произвеждане и доставка на тръби и на планиране, доставка и строителство. С подписването на съответните контракти, са налице всички нужни условия, включително и всички законодателни и регулаторни разрешителни, както и нужното финансиране, с цел да пристъпим към строителство. В тази връзка, планираме публично разкриване настроителна фаза до края на м. май 2019 година, по този начин както е планувано в графика и начертаната пътна карта. Това ще даде опция за привършване на строителство до края на 2020 година и пускане на комерсиална употреба началото на 2021 година

За по кое време е плануван физическият старт на плана за газовата връзка с Гърция? Кога планирате да стартира полагането на тръбите за газопровода?

- Както към този момент, споделих чакаме сключване на договорите с определените компании да завърши до края на м. май т.г. След подписване на договорите, незабавно започва процесът на готовност на екипите на изпълнителите и процесът на произвеждане на тръбите. По контракт първата доставка и съответното полагането на тръбите е планувано в период от към 4 месеца след сключване на съглашението, като този интервал е нужен за направата на съответна партида.

Самото построяването на газовата връзка с Гърция прави компанията ICGB сериозен състезател на газовия пазар. Бихте ли обрисувала смисъла на интерконектора освен за българския, само че и за районния пазар. Как гледате вие на опциите ICGB да може да придвижва природен газ и от други планувани газопроводи към Европа като EastMed или Eastring?

- Изграждането на междусистемната газова връзка Гърция – България има за цел да обезпечи диверсификация освен на маршрутите, само че и на източниците на природен газ за България и района. Като част от развиването на Южния газов кулоар, посредством IGB България и прилежащите ѝ страни ще имат достъп до различни доставки от Каспийския район, както и от съществуващи или бъдещи терминали за полутечен газ.

Проектът обезпечава инфраструктура за транспорт на природен газ от Южния газов кулоар и обезпечава сигурността на доставките за България, като доста понижава зависимостта на страната от единствено един източник. Реализирането на интерконектора е стратегически значимо и заради множеството благоприятни условия за връзка с други огромни енергийни планове. Ще изброя някои от най-ключовите:
ICGB ще обезпечи нараснала сигурност и диверсификация по източник и маршрут на доставките на газ посредством съгласуваност по направлението Гърция-България-Сърбия с Южния газов кулоар и находището Шах Дениз 2 в Република Азербайджан; Проектът основава благоприятни условия за съгласуваност и има синергия с други бъдещи значими планове в района – LNG терминала при Александруполис, Гърция; EastMed за непосредствено свързване на запаси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и полутечен газ от Израел, Египет. IGB е от стратегическо значение за реализацията на отвесния газов кулоар, подкрепян от Европейската комисия, който свързва междусистемно мрежите на България, Гърция, Румъния и Унгария. Проектът съществено ще способства за развиването на концепцията на българската страна за реализация на газов хъб „ Балкан “; Реализирането му основава благоприятни условия и за директен транспорт през газопровода Гърция – България и газотранспортната система на “Булгартрансгаз” ЕАД към останалите мeждусистемни връзки – направление Румъния, направление Сърбия.
В тази връзка, опцията за доставка на природен газ от разнообразни източници ще способства и за развиването на газов хъб „ Балкан “. Както знаете, през последните години Булгартрансгаз осъществя планове за рехабилитиране и разширение на своята мрежа, което също основава предпоставки за транспорт на по-големи количества природен газ, които биха могли да бъдат доставени и чрез интерконектора. Смятам, че всички газови планове, които се осъществят на територията на страната способстват за развиването на газовия пазар в България и района и ще имат удобен резултат за потребителите на природен газ.

Близо 30% от потреблението на природен газ у нас ще бъде обезпечено посредством плана IGB за България. Очаквате ли да настъпят огромни промени в газовия бранш у нас с реализирането на плана?

- Пазарът на газ в България неименуемо ще се промени. Всъщност точно ICGB се явява огромният гейм-чейнджър, който ще способства за трансформацията на газовия пазар. И тъкмо това е една от аргументите плана да се радва и на мощната поддръжка на Европейската комисия, чиято цел е да се основат конкурентни пазарни условия и да се преодолее зависимостта на страната от един единствен снабдител на газ. Отново наблягам, че все още четирима нови търговци ще навлязат на българския газов пазар след стартиране на газопровода в употреба, както и че със непокътнатия потенциал от Булгаргаз, през газопровода се обезпечават 1/3 от потребностите на страната от газ за 25 години. Това дава гаранция, че страната няма да попадне още веднъж в спешната обстановка от 2009 година, когато не разполагахме с никакви други възможности.

В допълнение, аз мощно имам вяра в либерализацията на газовия пазар и в успеваемостта на пазарните механизми. За да бъде сполучлив този развой е належащо всички участници да имат деен принос. В тази връзка, главния ангажимент на преносните операторие да обезпечат нужната инфраструктура за транспорт на природен газ, транспарантни и недискриминационни условия за достъп, както и цени, които отразяват действителните разноски за употреба и развиване на мрежата. Надявам се, че от своя страна търговците на природен газ, сложени в конкурентни пазарно условия, ще имат опция да дават и по-конкурентни цени на българските консуматори.

Успяхте ли да се преборите с провокациите по конструирането и построяването на плана? Как успяхте да се справите с всички компликации от 2015 година до момента?

- Към плана се причислих през 2015 година, като към оня миг към момента нямаше признато дефинитивно капиталово решение, както и екип с одобрени функционалности, предан напълно за развиването и реализацията на плановата компания. Днес с наслада мога да заявя, че планът има доста поддръжници, които имат вяра в неговата стратегическа значителност и са уверени в неговата необратимост– Европейската комисия, Европейската капиталова банка, азербайджанската държавна нефтена компания Сокар и доста други.

Смея да настоявам, че през последните години постигнахме доста. Положихме извънредно целенасочени старания за реализацията на плана, като успяхме да достигнем и до решителния стадий на старт на строителство. Когато започнах работа в компанията, бяха налице съществени предпоставки плана да се проточи във времето и даже имаше забележителен риск за неговото реализиране.Приех задачата извънредно отговорно, тъй като одобрявам реализирането на газовата връзка като идея за България и за мен в персонален проект.

През последните две години успяхме да обезпечим финансирането на плана, като получихме в допълнение грантово финансиране в размер на 39 млн. евро по Оперативната Програма Иновации и Конкурентоспособност. Припомням, че още през 2010 година за Проектната компания е утвърдено безплатно финансиране в размер на 45 млн. евро от Европейската Енергийна Програма за Възстановяване, като допустимия период за асимилиране на посоченото финансиране беше продължен до 31 декември 2021 година В допълнение, с помощта на поддръжката на българското държавно управление и отпуснатата за плана държавна гаранция в размер на до 215 млн. лева при договарянето на заемно финансиране, бяха стартирани договаряния за даване на дълготраен заем от Европейска инвестиционна банка при извънредно удобни за компанията лихвени равнища. Заемното съглашение ще бъде подписано сред БЕХ и Европейска инвестиционна банка, като средствата ще бъдат предоставени на плановата компания, посредством сключване на в допълнение заемно съглашение сред БЕХ ЕАД и „ Ай Си Джи Би “ АД при същите условия, на които е контрактуван заемът с Европейска инвестиционна банка. В развой е и завършване на процедурата за утвърждение сключването на междуправителствено съглашение сред Гърция и България, което ще уреди данъчно-правния статут на плана и ще стабилизира облагането с корпоративен налог за интервала на комерсиална употреба.

Наред с това, завърши и процедура по нотификация за държавна помощ на посочените нагоре ограничения, като решението на Европейска комисия е, че ограниченията за поддръжка на плана са съвместими с разпоредбите за действие на вътрешния пазар.

През август 2018 година плановата компания получи взаимно Решение от регулаторите на Гърция и България за освобождение на плана от разпоредбите за достъп на трети страни и контролирана цена, в това число и от задължението за обособяване по благосъстоятелност. С оглед на полученото Решение за освобождение, плановата компания започва осъществяването в период на действия по процедурата за узаконяване, като през м. ноември 2018 година към регулаторите на Гърция и Българи е подаден за утвърждение Тарифен Кодекс, а през м. февруари т.г. Мрежови Кодекс на газопровода.

От техническа позиция, проектирането на газопровода е завършено, както за българската, по този начин и за гръцката територия. Налице са главните разрешителни – оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и позволение за градеж.

Относно тръжните процедури, както към този момент знаете, макар пречките и забавянето обвързвано с постъпили тъжби, през м. март 2019 година, беше определен инженер-консултант за плана, а възлагането на останалите две процедури – доставка и произвеждане на тръби и строителство, като както към този момент загатнах, следва да завърши до края на м. май 2019 година

Проектът ICGB ли ще спомага за реализирането на газовия хъб „ Балкан “? Дали планът „ Балкан “ ще даде нови благоприятни условия за транспорт и доставки за ICGB?

- Създаването на газова инфраструктура и нови трасета за доставка на природен газ от разнообразни източници ще благоприятства и развиването на газов хъб „ Балкан “, както и на борса за търговия с природен газ. Един от гарантите за ликвидност на газовия хъб ще бъде опцията на търговците да търгуват природен газ от разнообразни източници, което ще способства за повече конкуренция на пазара и би основало по-добри условия за потребителите. В допълнение, реализирането на газов хъб „ Балкан “ и съсредоточаването на разнородни газови потоци в страната ще увеличи доста интереса на търговците, а също и нуждата от потреблението на газовата инфраструктура включително и на интерконектора с Гърция. Смятам, че би имало има синергия сред двата плана

Планира ли се да се направи пазарен тест за търсенето на гориво от LNG терминал край Александруполис?

- Както към този момент споделих капацитета за бъдещи доставки е LNG терминала при Александруполис, който има сериозна синергия с IGB и EastMed за непосредствено свързване на запаси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и полутечен газ от Израел, Египет.

Обсъждани ли са към този момент равнищата на директните такси, които ще би трябвало дасе заплащат от България за доставките на гориво посредством TAP, TANAP и ICGB?

- Тарифният кодекс за използване на цените за транспорт и неговото утвърждение от страна на регулаторите на съответните страни, през които минава плана е част от процедуратаза узаконяване като самостоятелен метафоричен оператор, и всеки един от посочените газопроводи е минал през процеса.

В тази връзка през м. ноември 2018 година, ICGB подаде за утвърждение Тарифен кодекс към регулаторите на Гърция и България. Тарифният кодекс съдържа окончателната методология, използвана за изчислението на цената на IGB според утвърдената от регулаторите методология при провеждането на пазарния тест за плана. В Тарифния код е посочена и референтна цена за транспорт, като окончателната стойност, ще бъде оповестена след довеждане докрай на строителство, когато ще са известни действителните разноски за реализацията на плана. В този смисъл, цените на всеки един от изброените планове, остават комерсиална загадка до пускане на комерсиална употреба.

Въпреки всичко, смятам че цените за транспорт на TAP и TANAP, ще бъдат конкурентни и атрактивни за търговците, предвид на това, че целият потенциал по газопровода е непокътнат. Относно ICGB, постигането на конкурентна цена беше една от главните ни цели и наш основен приоритет с оглед обезпечаване на в допълнение безплатно финансиране за плана от ОПИК и дълготрайно заемно финансиране на извънредно удобни лихвени равнища. Благодарение на държавната гаранция, смятам, че успяхме да реализираме извънредно конкурентни равнища на цената.

Интересни са връзките с Азербайджан и опцията за бъдещи газови доставки от каспийските залежи. Очаквате ли цените на природния газ от Азербайджан да бъдат конкурентни или по-ниски спрямо съветските, които е определил „ Газпром “ за България?

- Сектор енергетика е основен в двустранните връзки с Азербайджан и имаме образувано стратегическото енергийно партньорство сред нашите две страни. България преглежда Азербайджан, като значим източник за диверсификация на доставките на природен газ, за повишение на енергийната сигурност на страната ни и в района на Югоизточна и Централна Европа. В тази връзка би трябвало да отчитаме основаните отлични контакти и сполучливата работа на взаимната нефтена и газова работна група сред МЕ и SOCAR, която се оказа извънредно ефикасен инструмент.

Още през 2013 година в Баку е подписан контракт, за период от 25 години, сред „ Булгаргаз “ ЕАД и SOCAR за закупуване на природен газ от Консорциума „ Шах Дениз “ и съответно от втората фаза на едноименното газово находище. Доставките на 1 милиарда куб. м. годишно природен газ за България се чака да стартират в края на 2020 година, според графика на създаване на газопровода TAP и интерконектора IGB.

На процедура след 2020 година азербайджанският природен газ от Шах Дениз 2 ще задоволява към 25%-30% от потреблението на природен газ в България, което е сериозен дял и ще увеличи доста енергийната сигурност на страната ни. Договорно-правната база сред двете страни е добре развита, като са подписани няколко меморандуми за съгласие на междуправителствено и корпоративно равнище, като: Меморандума за съгласие и съдействие в региона на енергетиката, подписан през 2009 година, Меморандума за съгласие сред „ Български енергиен холдинг “ ЕАД и SOCAR, подписан през 2012 година и Меморандума за съгласие сред „ Булгартрансгаз “ ЕАД и SOCAR от 2017 година по отношение на опциите за доставки на азербайджански природен газ на територията на България до други европейски пазари посредством съществуващата българска газопреносна система, в това число посредством стратегическия план за районен газов хъб „ Балкан “.

Относно цените и изискванията за транспорт, както знаете, пазара на природен газ е комплициран и има своите специфики, при които е належащо повече време на пазарните механизми да се осъществят в цялостна степен. В този аспект смятам, че в последните години се направи доста от националния оператор и регулатор и са положени положителни основи за обезпечаване на либерализиран пазар.От нормативна позиция към този момент са направени всички правила за търговия на газ и търговия на потенциали. Нашият план дава отговор на всички европейски условия и ще даде опция за транспорт на природен газ на търговците по транспарантен и недискриминационен метод. От тук нататък, изискванията по договорите за доставка на природен газ са в ръцете на търговците.



Азербайджанската компания SOCAR има упоритост да взе участие и в газифицирането на България. Известно е, че посредством дъщерна компания подобен развой към този момент се реализира в Албания. Това обвързвано ли е с опциите за разширение на потенциала на газовата връзка в бъдеще?

- С оглед на посоченото до тук, намирам едно сходно присъединяване на Socar в газифицирането на България за изцяло допустимо и градивно, като то би затвърдило още повече партньорство сред двете страни. Считам, че при реализирането на подобен план ICGB ще има основна роля. В допълнение, а и според поставените от националните регулатори условия в решението за освобождение, още през 2022 година, ICGB ще отвори пазарен тест с цел да изследва ползата към увеличение потенциал на газопроводът от 3 милиарда куб. м. на 5 милиарда куб. м.

------------------------------------

* АЙ СИ ДЖИ БИ (ICGB)

Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се осъществя от смесеното капиталово сдружение „ АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, записано в България през 2011 година с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e сдружение, записано в Гърция, с акционери гръцката обществена газова корпорация DEPA S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison SpA (50%).

В сходство с устава си, „ АЙ СИ ДЖИ БИ” АД следва да бъде притежател на газопровода IGB, като прави финансиране на реализацията му, разпределение на преносния му потенциал и приемане приходите от преноса на природен газ.

Газопроводът IGB се проектира да се свърже с гръцката национална газопреносна система в региона на гр. Комотини (Гърция) и с българската национална газопреносна система в региона на гр. Стара Загора. Планира се общата дължина на газопровода да е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и планов потенциал до 3 млрд.м3/година в посока Гърция-България. В взаимозависимост от пазарния интерес към прилагане на по-голям потенциал и опциите на прилежащите газопреносни системи, потенциалът е планиран да се усили до 5 млрд.м3/година, като следва развиването на пазара и по този метод позволявайки назад подаване (от България към Гърция) с в допълнение създаване на компресорна станция. Налице е подписан Меморандум за съгласие сред „ АЙ СИ ДЖИ БИ” АД и TAP AG по отношение на взаимни дейности по отношение на бъдещо свързване на газопровода IGB и с Трансадриатическия газопровод.