Когато Доналд срещна Чен Ун
Изпълнението на съглашението сред Съединени американски щати и КНДР зависи единствено от положителната воля на вторите
Двамата най-непредсказуеми водачи в актуалната международна история – президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп и ръководителят на Корейската Народна Демократична Република Ким Чен Ун взеха решение напълно да изненадат планетата и да си свидлив във вторник сутринта ръцете върху съглашение, което единствено ден по-рано към момента изглеждаше нереално. И някой с съображение ще означи, че до момента в който не бъдат приложени на процедура тези „ заявления за планове “, всичко ще си остане един величествен ПР-спектакъл. От което евентуално най-вече ще завоюват севернокорейците. Друго в случай че не, Ким Чен Ун реализира нещо, което нито дядо му, нито татко му съумяха – да седне на една маса и да получи интернационално самопризнание на международен водач от настоящ американски президент. В оповестената към този момент от западните медии за „ Двустранната среща на века “ в Сингапур.
Вярно, трябваше доста съответен тип „ президент “ на Съединени американски щати, с цел да се случи това. С меко казано, нетрадиционни похвати във външната политика. Но по този начин или другояче си стана събитие с исторически обсег – Доналд Тръмп схваща от зрелища и умее да манипулира вниманието на медиите доста сполучливо, както знаем. А и Ким Чен Ун не му остава задължен в любовта към международното внимание. Вероятно и по тази причина очевидно се харесаха от пръв взор. И по какъв начин не! Първото здрависване сред „ изкуфелия дъртак “ и „ ракетното дребосъче “, както до неотдавна се назоваха един различен двамата водачи, продължи 13 секунди – очевидно изцяло задоволителни за Тръмп, който преди срещата беше оповестил, че в този миг ще реши дали да остане или да си тръгне. Е, остана.
Рандевуто „ на четири очи “ сред двамата водачи, единствено с преводачите за компания, продължи малко над 40 минути, а разходката им след договарянията на работните групи, занапред с дни ще се пояснява от екпертите по езика, тялото и четящите по устни. Според американски кореспонденти на място, в един миг след обяда сред двете делегации, Доналд Тръмп даже посочил на Ким Чен Ун вътрешността на бронираната лимузина, в която пътуват на всички места американските президенти – така наречен „ Звяр “, който сякаш можел да устои и на нуклеарен удар. Ще кажете, че не е доста тактично да демонстрираш тъкмо това на севернокорейския водач, когато го убеждаваш в потребността от „ цялостна и безвъзвратна денуклеаризация на Корейския полуостров “, само че пък вие не сте Доналд Тръмп. Това е имал на разположение индивидът да се похвали на най-новия си другар, с това се е похвалил.
А и толкоз доста старания бяха положени от всички страни да накарат Ким Чен Ун да се почувства диктатор от международна големина. Първо Китай услужи с държавен „ Боинг 747 “, който да води Ким от Пхенян до Сингапур – не че той си няма частен аероплан, с който сякаш летял тайно на места, просто бил прекомерно дребен като кубатура, с цел да се съпоставя пред обективите на камерите с кацането на „ Еър Форс 1 “, американския президентски аероплан. По този мотив ръководителят на КНДР се приземи в неделя в Сингапур няколко часа преди Тръмп – хем за вниманието, хем и за протоколното преимущество. И в случай че американският президент с лимузината си, „ Сикрет сървис “ и Тихоокеанския флот на Съединени американски щати зад тила си няма доста учредения да се тревожи за сигурността си, за тази на Ким, гавазите му и всички останали, домакините от Сингапур бяха наели 1 800 бойни единици от страховитите непалски гурки, които да охраняват острова, на който се организира събитието и подстъпите към него.
Като за „ среща на века “ водачите на Съединени американски щати и КНДР на всеки стадий от ръкостисканията във вторник позираха постоянно пред идентичен брой (по шест) севернокорейски и американски национални флагове – сами се досещате, че можеше и с по едно от всяко да се размине някой от тези „ исторически фрагменти “, само че не е чак толкоз зрелищно за залога. На администрацията на Тръмп им би трябвало всяка точка, която ще може да извлекат от „ триумфа “ в Сингапур, във вътрешно и външнополитически проект, камо ли медийно. И да работят бързо.
Защото, както се оказа на конференцията, дадена от Доналд Тръмп два+ часа след церемонията по подписването, осъществяването на съглашението сред Съединени американски щати и КНДР зависи единствено от положителната воля на вторите. Без на практика никакви други гаранции, с изключение на „ мъжката дума “ и ръкостисканията сред двамата водачи. Северна Корея се ангажира тържествено „ да продължи да работи за цялостното нуклеарно разоръжаване на Корейския полуостров “. И за възстановяване на връзките сред КНДР и Съединени американски щати. От отговорите на Тръмп стана ясно, че Ким също по този начин е заречен с изключение на неотдавна закритите тестови площадки за нуклеарни оръжия и тези за тествания на ракетни мотори, също да бъдат унищожени в най-кратки периоди, с цел да показва благосклонност. Режимът ще предприеме и старания за локализирането и предаването на тленните остатъци на американски бойци, починали през Корейската война (1950-53 г.).
За да продадат по-успешно визията си, от американската администрация създали специфичен видеоклип, който по време на договарянията посочили на севернокорейската делегация, с Ким отпред, за опциите, които стоят пред режима в Пхенян с даденото съглашение. В монтажа, прожектиран и пред публицистите в Сингапур, балистичните ракети от пропагандните филми на КНДР вместо да изхвърчат, се приземяват; сателитни фотоси демонстрират целия Корейски полуостров осветлен нощно време (а не както в този момент, северната му част в цялостен мрак с изключение на към Пхенян), изгреви, залези, автомагистрали и високоскоростни влакове пресичат пейзажа, и т. н. Красота! Проведох „ почтен, пряк и работлив “ разговор с „ един доста надарен млад мъж “, разказа диалозите си с Ким Чен Ун президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Което споделя всичко.
От страна на Съединени американски щати в съглашението на този стадий не се ангажират с повдигане на интернационалните наказания, наложени над режима в Пхенян, до момента в който не видят съответен прогрес по поетите в съглашението „ задължения “. И както е дефиниран текстът, този „ прогрес “ не е належащо да визира по какъвто и да е метод гражданските права на севернокорейците, стотици хиляди от които са обречени на пожизнен насилствен труд като политически пандизчии. И евентуално ще работят до гибел за реализирането на плановете от американския видеоклип, след едно примерно облекчение или повдигане на интернационалните наказания против „ надарения млад мъж “.
За сметка на това от думите на Доналд Тръмп стана ясно, че Съединени американски щати като вербален ангажимент са дали обещание да прекратят постоянните си военните учения с Южна Корея, които всяка година изправят на нокти КНДР.
Което може би изяснява за какво вместо да се прибере с началника си към Вашингтон за триумфална обиколка, държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо идва в сряда в Южна Корея. Където с изключение на с президента Мун Дже Ин, който бе измежду моторите за образуване на срещата Тръмп-Ким, ще има и диалози с японска делегация на най-високо ниво, които да брифира за развоя на събитията в Сингапур. И да обясни, че в случай че в съглашението се споделя „ нуклеарно разоръжаване на целия Корейски полуостров “, всички ли са наясно, че това ще значи и от южната страна на Демилитаризираната зона. И вероятно редуциране, в случай че не и бъдещо цялостно евакуиране на 28-те хиляди американски военнослужещи, ситуирани там от 75 години. Всичко това настрана от другите паники и щения на съседите на КНДР от юг и югоизток, свързани с „ амнистирането “ на Северна Корея пред света.
А от Сеул Помпейо продължава незабавно за Пекин, безспорно с цел да удостовери, че Китай ще бъде поръчител на думата, която е дал Ким. Дори и последният особено да отиде при Си Дзинпин, седмица преди да тръгне към срещата с президента на Съединени американски щати. Но с риска, който поема в това направление, администрацията на Тръмп би трябвало да си обезпечи гърба. Което пък може да ви наведе на мисълта колко бързо се отсрочи последните седмици предсказваната комерсиална война на Съединени американски щати с Китай и се пренасочи към зъбене на Вашингтон с Европейски Съюз, Канада и Мексико, по отношение на вноса на алуминий и стомана. Така е.
Евентуално затихване на враждебните дейности на един фронт нормално значи неизбежно ожесточаване на сраженията на различен. От гледната точка на Съединени американски щати спектърът обгръща тематики от иранската нуклеарна договорка, през салдото на силите в Близкия Изток, световните връзките, тези с Русия и т. н. Човек в никакъв случай не може да е на 100% сигурен. Особено с Доналд Тръмп и антуража му.
Двамата най-непредсказуеми водачи в актуалната международна история – президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп и ръководителят на Корейската Народна Демократична Република Ким Чен Ун взеха решение напълно да изненадат планетата и да си свидлив във вторник сутринта ръцете върху съглашение, което единствено ден по-рано към момента изглеждаше нереално. И някой с съображение ще означи, че до момента в който не бъдат приложени на процедура тези „ заявления за планове “, всичко ще си остане един величествен ПР-спектакъл. От което евентуално най-вече ще завоюват севернокорейците. Друго в случай че не, Ким Чен Ун реализира нещо, което нито дядо му, нито татко му съумяха – да седне на една маса и да получи интернационално самопризнание на международен водач от настоящ американски президент. В оповестената към този момент от западните медии за „ Двустранната среща на века “ в Сингапур.
Вярно, трябваше доста съответен тип „ президент “ на Съединени американски щати, с цел да се случи това. С меко казано, нетрадиционни похвати във външната политика. Но по този начин или другояче си стана събитие с исторически обсег – Доналд Тръмп схваща от зрелища и умее да манипулира вниманието на медиите доста сполучливо, както знаем. А и Ким Чен Ун не му остава задължен в любовта към международното внимание. Вероятно и по тази причина очевидно се харесаха от пръв взор. И по какъв начин не! Първото здрависване сред „ изкуфелия дъртак “ и „ ракетното дребосъче “, както до неотдавна се назоваха един различен двамата водачи, продължи 13 секунди – очевидно изцяло задоволителни за Тръмп, който преди срещата беше оповестил, че в този миг ще реши дали да остане или да си тръгне. Е, остана.
Рандевуто „ на четири очи “ сред двамата водачи, единствено с преводачите за компания, продължи малко над 40 минути, а разходката им след договарянията на работните групи, занапред с дни ще се пояснява от екпертите по езика, тялото и четящите по устни. Според американски кореспонденти на място, в един миг след обяда сред двете делегации, Доналд Тръмп даже посочил на Ким Чен Ун вътрешността на бронираната лимузина, в която пътуват на всички места американските президенти – така наречен „ Звяр “, който сякаш можел да устои и на нуклеарен удар. Ще кажете, че не е доста тактично да демонстрираш тъкмо това на севернокорейския водач, когато го убеждаваш в потребността от „ цялостна и безвъзвратна денуклеаризация на Корейския полуостров “, само че пък вие не сте Доналд Тръмп. Това е имал на разположение индивидът да се похвали на най-новия си другар, с това се е похвалил.
А и толкоз доста старания бяха положени от всички страни да накарат Ким Чен Ун да се почувства диктатор от международна големина. Първо Китай услужи с държавен „ Боинг 747 “, който да води Ким от Пхенян до Сингапур – не че той си няма частен аероплан, с който сякаш летял тайно на места, просто бил прекомерно дребен като кубатура, с цел да се съпоставя пред обективите на камерите с кацането на „ Еър Форс 1 “, американския президентски аероплан. По този мотив ръководителят на КНДР се приземи в неделя в Сингапур няколко часа преди Тръмп – хем за вниманието, хем и за протоколното преимущество. И в случай че американският президент с лимузината си, „ Сикрет сървис “ и Тихоокеанския флот на Съединени американски щати зад тила си няма доста учредения да се тревожи за сигурността си, за тази на Ким, гавазите му и всички останали, домакините от Сингапур бяха наели 1 800 бойни единици от страховитите непалски гурки, които да охраняват острова, на който се организира събитието и подстъпите към него.
Като за „ среща на века “ водачите на Съединени американски щати и КНДР на всеки стадий от ръкостисканията във вторник позираха постоянно пред идентичен брой (по шест) севернокорейски и американски национални флагове – сами се досещате, че можеше и с по едно от всяко да се размине някой от тези „ исторически фрагменти “, само че не е чак толкоз зрелищно за залога. На администрацията на Тръмп им би трябвало всяка точка, която ще може да извлекат от „ триумфа “ в Сингапур, във вътрешно и външнополитически проект, камо ли медийно. И да работят бързо.
Защото, както се оказа на конференцията, дадена от Доналд Тръмп два+ часа след церемонията по подписването, осъществяването на съглашението сред Съединени американски щати и КНДР зависи единствено от положителната воля на вторите. Без на практика никакви други гаранции, с изключение на „ мъжката дума “ и ръкостисканията сред двамата водачи. Северна Корея се ангажира тържествено „ да продължи да работи за цялостното нуклеарно разоръжаване на Корейския полуостров “. И за възстановяване на връзките сред КНДР и Съединени американски щати. От отговорите на Тръмп стана ясно, че Ким също по този начин е заречен с изключение на неотдавна закритите тестови площадки за нуклеарни оръжия и тези за тествания на ракетни мотори, също да бъдат унищожени в най-кратки периоди, с цел да показва благосклонност. Режимът ще предприеме и старания за локализирането и предаването на тленните остатъци на американски бойци, починали през Корейската война (1950-53 г.).
За да продадат по-успешно визията си, от американската администрация създали специфичен видеоклип, който по време на договарянията посочили на севернокорейската делегация, с Ким отпред, за опциите, които стоят пред режима в Пхенян с даденото съглашение. В монтажа, прожектиран и пред публицистите в Сингапур, балистичните ракети от пропагандните филми на КНДР вместо да изхвърчат, се приземяват; сателитни фотоси демонстрират целия Корейски полуостров осветлен нощно време (а не както в този момент, северната му част в цялостен мрак с изключение на към Пхенян), изгреви, залези, автомагистрали и високоскоростни влакове пресичат пейзажа, и т. н. Красота! Проведох „ почтен, пряк и работлив “ разговор с „ един доста надарен млад мъж “, разказа диалозите си с Ким Чен Ун президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Което споделя всичко.
От страна на Съединени американски щати в съглашението на този стадий не се ангажират с повдигане на интернационалните наказания, наложени над режима в Пхенян, до момента в който не видят съответен прогрес по поетите в съглашението „ задължения “. И както е дефиниран текстът, този „ прогрес “ не е належащо да визира по какъвто и да е метод гражданските права на севернокорейците, стотици хиляди от които са обречени на пожизнен насилствен труд като политически пандизчии. И евентуално ще работят до гибел за реализирането на плановете от американския видеоклип, след едно примерно облекчение или повдигане на интернационалните наказания против „ надарения млад мъж “.
За сметка на това от думите на Доналд Тръмп стана ясно, че Съединени американски щати като вербален ангажимент са дали обещание да прекратят постоянните си военните учения с Южна Корея, които всяка година изправят на нокти КНДР.
Което може би изяснява за какво вместо да се прибере с началника си към Вашингтон за триумфална обиколка, държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо идва в сряда в Южна Корея. Където с изключение на с президента Мун Дже Ин, който бе измежду моторите за образуване на срещата Тръмп-Ким, ще има и диалози с японска делегация на най-високо ниво, които да брифира за развоя на събитията в Сингапур. И да обясни, че в случай че в съглашението се споделя „ нуклеарно разоръжаване на целия Корейски полуостров “, всички ли са наясно, че това ще значи и от южната страна на Демилитаризираната зона. И вероятно редуциране, в случай че не и бъдещо цялостно евакуиране на 28-те хиляди американски военнослужещи, ситуирани там от 75 години. Всичко това настрана от другите паники и щения на съседите на КНДР от юг и югоизток, свързани с „ амнистирането “ на Северна Корея пред света.
А от Сеул Помпейо продължава незабавно за Пекин, безспорно с цел да удостовери, че Китай ще бъде поръчител на думата, която е дал Ким. Дори и последният особено да отиде при Си Дзинпин, седмица преди да тръгне към срещата с президента на Съединени американски щати. Но с риска, който поема в това направление, администрацията на Тръмп би трябвало да си обезпечи гърба. Което пък може да ви наведе на мисълта колко бързо се отсрочи последните седмици предсказваната комерсиална война на Съединени американски щати с Китай и се пренасочи към зъбене на Вашингтон с Европейски Съюз, Канада и Мексико, по отношение на вноса на алуминий и стомана. Така е.
Евентуално затихване на враждебните дейности на един фронт нормално значи неизбежно ожесточаване на сраженията на различен. От гледната точка на Съединени американски щати спектърът обгръща тематики от иранската нуклеарна договорка, през салдото на силите в Близкия Изток, световните връзките, тези с Русия и т. н. Човек в никакъв случай не може да е на 100% сигурен. Особено с Доналд Тръмп и антуража му.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ