Вероятно сте виждали 3,5-инчова дискета, но какви бяха размерите на първата версия на тази технология?
Изобретена от Алън Шугарт в IBM през 1967 година, истинската структура на дискетата е с диаметър 8 инча (200 мм). Тя съхранява 80 KB данни и е пусната в продажба през 1971 година като част от продуктите на IBM, а през 1972 година се продава и настрана от други компании, в това число Memorex. Всъщност самият Шугарт напуща IBM и минава в Memorex през 1972 година, като оказва помощ на компанията да достави първото налично в комерсиалната мрежа флопидисково устройство за четене и запис (Memorex 650).
Тази дискета е отличителна линия на компютърната памет през 70-те години. Ето пет забавни обстоятелството за 8-инчовите дискети:
8-инчовата дискета, в началото наречена memory disk, е създадена от IBM, с цел да служи като притежател за зареждане на микрокод в мейнфрейма System/370 по време на процеса на зареждане. Първоначалните 8-инчови дискети имат потенциал за предпазване от към 80 килобайта. С развиването на технологията обаче в последна сметка те съумяха да запазят до 1,2 мегабайта към края на своето битие. За разлика от по-късните 5,25-инчови и 3,5-инчови дискети, 8-инчовите дискети имат гъвкаво и в действителност „ флопи “ чувство. Те са направени от фино парче магнитен материал, затворено в защитна пластмасова обвивка, с централен отвор за шпиндела на устройството. В последна сметка 8-инчовата дискета беше сменена от 5,25-инчовата дискета, която по-късно беше изместена от 3,5-инчовата дискета през 80-те и 90-те години на предишния век. В доста модерни софтуерни приложения иконката за запаметяване прилича 3,5-инчова дискета. Едно потомство преди този момент обаче 8-инчовата дискета бе иконата за предпазване на данни. Всъщност нейното значимо значение може да се види в някои ранни компютърни филми и телевизионни излъчвания.
В отговор на търсенето на по-малък формат дискети, който да е по-удобен за приложимост и по-достъпен за тогавашните настолни машини за текстообработка, през 1976 година екипът на Шугарт проектира 5,25-инчова „ мини дискета “, която съхранява 87,5 КБ, и в границите на две години повече от 10 производители създават 5,25-инчови дискети.
Съкращаването на 3,5-инчовите дискове става през 1982 година, откакто консорциум от 21 компании се съгласява с новите спецификации, които включват потенциал на форматирания диск от 280 KB и нагоре. Скоро по-късно той е повишен на 720KB и в последна сметка доближава 1,44 MB, което е най-разпространеният стандарт към края на 80-те години.
Други по-рядко срещани формати на 3,5-инчовите флопидискови устройства са Imation Superdisk (LS-120 и LS-240), които доближават потенциал надлежно 120 и 240 MB, както и редките Sony HiFD, пуснати в края на 90-те години, които оферират до 200 MB потенциал за предпазване.
Друга известна опция на „ супердиска “ беше устройството Iomega Zip, което се появи на пазара с потенциал от 100 MB. По-късно то се оферираше с потенциал 250 MB и 750 MB, само че по това време презаписваемите компактдискове към този момент бяха по-широко публикувани. Това стана преди USB флаш устройствата да се окажат най-популярният презаписваем притежател на информация измежду необятната общност.
