Загуба и скръб на домашен любимец: „Моят свят се срина“ – Нарастващият брой хора, търсещи подкрепа за смъртта на техните животни
Малкото куче беше източник на разтуха за Патриша, която се е борила с меланхолия през целия си живот. След гибелта му тя се озова на " мрачно място, мислейки си коства ли си? Щях ли да потегли по тази линия? " тя отразява. „ Кой знае? “
В търсене на помощ тя попадна на услуга за поддръжка при загуба на домашни любимци. Твърде прочувствена, с цел да приказва по телефона, тя се свърза и скоро разменяше постоянни имейли със същия доброволец в услугата, ръководена от Blue Cross, благотворителна организация за хуманно отношение към животните, в продължение на девет месеца. „ Това ми даде чувството, че не съм единствената в света, която страда от това “, споделя тя. „ Чувствах, че ми връщат живота. “
Почти четири години по-късно, Патриша към този момент може да приказва с усмивка, очите й блестят, до момента в който си спомня Дъги, припомняйки си по какъв начин той беше „ изцяло необразован “, само че „ същински сладур “.
„ Момче, той обичаше ли да лае – против пощата, посетителите, за лакомства, изключително в случай че го пренебрегваха. Но той беше доста любящ. щеше да скочи против краката ми, сигнал да каже, „ вдигни ме – имаш потребност от гушкане! “
Той постоянно ще й липсва. Благодарна за помощта, която е получила, 58-годишната в този момент е един от 300-те доброволци в службата за поддръжка на домашни любимци на Blue Cross, които оферират „ чуване “, насочвайки към съвещания или други услуги, в случай че е належащо.
Загуба на домакински любим и лишена от права тъга
Изображение: Цифри със наследник кръст за броя на хората, употребяващи техните услуги за поддръжкаПрез последните 10 години броят на хората, които се свързват, съвсем се е утроил от 6240 през 2013 година до 17 367 през 2022 година Цифрите до момента за 2023 година сега са с 22% повече по отношение на предходната година, до момента в който частна Фейсбук група, основана от благотворителната организация през 2022 година, една от многото сходни групи за поддръжка на уеб страницата, към този момент има повече от 16 000 членове.
Но това е тип тъга, която обществото не постоянно схваща. Според психолозите притежателите на домашни любимци могат да се почувстват неловко, когато приказват за прочувственото влияние, което гибелта на животно е оказала върху тях, което прави мъчно да преживеят скръбта си.
„ Разбирането на хората през последните 10 години е повишено само че лишената от права тъга – там, където другите хора не схващат – към момента е нещо, което виждаме постоянно “, споделя Даян Джеймс, началник на услугите за поддръжка на домашни любимци в Blue Cross.
Д-р Кейти Лоулър, загуба на домакински любим психолог със седалище в Сан Франциско, Калифорния, се обучаваше за клиничен психолог, преди да разбере, че има доста малко, в случай че въобще има, мрежи за поддръжка за тези, които страдат заради загубата на домакински любим. След като се реалокира в региона и по-късно сътвори акаунт в Instagram през март 2020 година, тя към този момент има съвсем 75 000 почитатели.
„ За тези, които нямат животни или нямат тази връзка, те споделят, „ О, това е просто куче, вземете си друго “, споделя тя. „ Но в никакъв случай не бихте споделили на някого, който е изгубил родител, „ о, просто отидете да си вземете нов татко “. За някои от нас тази връзка е също толкоз богата и дълбока. “
„ Сърцето ми е безусловно строшен “
Изображение: „ Как може светлина, която гори толкоз блестящо, внезапно да гори толкоз неясно “: Кейт Бекинсейл уважи котката си Клайв с тази татуировка. Снимката е предоставена с общителното подпомагане на Кейт БекинсейлПотърсете #petloss в Instagram и изскачат стотици хиляди изявления, до момента в който в TikTok най-хубавите видеоклипове имат милиони гледания. Все по-голям брой инфлуенсъри и известни персони, в това число Майли Сайръс, Сет Роугън и Кейт Бекинсейл, също споделиха своите истории за загуба онлайн - както и татуировки, отдадени на умрелите им домашни любимци.
„ Всяка една част от къщата ми се усеща като че ли той би трябвало да взе участие в това ", написа Бекинсейл в Instagram, когато разгласи гибелта на Клайв през юни. „ Сърцето ми е безусловно и изцяло разрушено. “
Излъчващият и създател Доун О'Портър, която се занимава с тематиката за превъзмогването на скръбта за едно животно в най-новия си бестселър, Cat Lady, разгласява трогателна респект след гибелта на нейното куче Картоф при започване на 2022 година, разказвайки на почитателите по какъв начин той е бил носещият пръстена на сватбата й и там, когато е родила. „ Беше една от огромните наслади в живота ми да бъда негова майка “, написа тя.
И има доста притежатели на домашни любимци, като Патриша, които признават, че загубата на животните им ги е засегнала толкоз, в случай че не и повече в сравнение с гибелта на някои родственици.
Вижте тази обява в Instagram„ Всички знаеха какво значи той за мен “
Лиан Фрийман, на 33 година, от Дартфорд, изгуби домашния си заек Тъмпър ненадейно през февруари. Когато разбра, че умира, тя го гушна и се опита да се усеща допустимо най-удобно. „ Исках да му дам обичаната му храна, по тази причина поръчах магданоз на Deliveroo. Не желаех да го оставя. “
Тъмпър, холандски заек джудже, който беше съвсем на пет години, беше с Лиан от той беше на осем седмици. Тя споделя, че гибелта му се е почувствала като загуба на крак.
„ Минаха положителни 48 часа, преди да спра случайно да рева. “ тя споделя. „ Той беше свободен да се разхожда из жилището... в случай че отида да се окъпвам, той идваше и сядаше в банята с мен. Беше благополучен да го нося през рамото ми като бебе и аз го водех при мен на родителите – бихме се пошегували, че това е „ къщата на бавачката и дядо “.
За благополучие сътрудниците от работата ни поддържаха след гибелта му. „ Някои хора имат фотоси на децата си на бюрата си, аз имах фотография на моя заек. Всички знаеха какво значи той за мен. “
Изображение: Домашният заек Тъмпър на Лиан Фрийман умря по-рано през 2023 година Тя го кремира на крематориума за домашни любимци Cherry Tree в Кент, а също по този начин е запазил рязане на козината му (на фотографията по-долу)Едно възприятие, което идва от характерната тъга от загубата на домакински любим, е въпросът дали те схващат какъв брой доста значат за вас. 35-годишният Брад Уебър и партньорката му Натали изгубиха обичаното си чау чау Киа и изпитаха това възприятие. „ Можете да кажете на баба и дядо, че ще ви липсват, само че животните... можете да ги гушкате и да им казвате утешителни неща, само че не можете да сте удовлетворени, че знаят какъв брой ви е грижа “, споделя той. „ Това е мъчно. “
Двойката към този момент има два спаниела и Брад споделя, че вижда паралели сред любовта, която изпитва към своите домашни любимци, и дребния си наследник.
„ Виждате ги по какъв начин порастват и споделят първи опит ", споделя той. „ Ти си там, когато са уплашени, когато са засегнати и изграждате взаимно съгласие. Разпознавате взаимно харесванията, нехаресванията и прочувствените качества. “
Изображение: Брад Уебър и партньорката му Натали изгубиха храната си chow Kia през 2021 годинаЛиан и Брад са измежду многото притежатели на домашни любимци, живеещи в и към Кент, които потърсиха поддръжка от Cherry Tree Pet Crematorium, който предлага сувенири като отпечатъци от лапи, бижута и подкастряне на коса, както и услуги за кремация и евтаназия. < /p>
Друга е Клоуи Хардинг, на 37 години, от Рочестър, чиито коне и кучета са й помагали да се оправя с безпокойството през целия й живот след гибелта на татко й в автомобилна злополука, когато е била на седем.
Точно преди блокирането на Коронавирус през 2020 година, Клоуи загуби тригодишната си немска овчарка Маверик. Десет дни по-късно нейното пони, Хари, също умря внезапно; всичко това пристигна в интервал, в който тя беше изгубила и работата си.
„ Беше в действителност мъчно, тъй като на идната заран нямаш кон, за който да се грижиш, куче, което да разхождаш... всичко, с което се определях, беше отстранено. "
Изображение: Клои Хардинг и нейния кон, Ани, и изпод със брачна половинка и кучето си, Маверик" Казах на шефа си, че съм изгубил член на фамилията когато моят заек умря “
Д-р Лоулър цитира статистика от изследвания за загубата на домашни любимци: 85% от настойниците на домашни любимци оповестяват за загуба и признаци на тъга, сравними със загуба на членове на фамилията, а една трета от настойниците на домашни любимци не престават да скърбят по шест месеца и съвсем една четвърт след година.
Когато нейният заек Gem умря през 2000 година, тя изиска неявяване от работа. „ Писах на моя началник, който не беше животнолюбец, и й споделих, че съм изгубил член на фамилията. За мен това е правилно и аз го поддържам. Но мисля, че има такава стигма към недоволството на животно, за жалост, това продължава. "
Сега тя разгласява в обществените медии няколко пъти седмично, споделяйки личните си препоръки или положителни думи от другите. „ Получавах известия [когато започнах] да споделям „ благодаря ви, че нормализирахте това “, споделя тя. „ За толкоз доста от нас нашите съществени и желани източници на обич идват от животните. “
За доста притежатели на домашни любимци най-трудната част е да вземат решение да се сбогуват. Д-р Лоулър споделя, че я питат най-вече за евтаназията и вината; съгласно изследване на Кралския ветеринарен лицей (RVC), оповестено през 2021 година, разглеждащо гибелта на 29 163 кучета в Обединеното кралство за интервал от една година, голямото болшинство - 26 676 (91,5%) - включва евтаназия, до момента в който единствено 2487 (8,5% ) бяха без помощ.
„ Знаем, че ще би трябвало да се сбогуваме – само че въпреки всичко го вършим “
Изображение: Кучето на Карън Барнард Руби живя до 15-годишна възрастКарън Барнард, която има 17 домашни любимци, в това число три кучета сега, и предлага интернат за морски свинчета и други дребни животни в дома си покрай Тънбридж, взе сложното решение да остави кучето си Руби на 15-годишна възраст. Бъбреците на кавалерския шпаньол Кинг Чарлз започнаха да отхвърлят, а Карън не искаше тя да страда.
Тя се погрижи Руби да се усеща удобно през последния й ден. „ Тя имаше цяла кутия малтийци. И по-късно отиде да спи с другото ми малко куче до нея... Чувствам се доста спокоен, че мога да й дам довиждане, който заслужаваше. “
Специалистът по тежка загуба на животни и създател Анджела Гарнър, която работи с благотворителната организация за животни Ease в Обединеното кралство, е съгласна, че страстите, произлизащи от това решение, не би трябвало да се подценяват. „ Това е огромно нещо, с което хората би трябвало да се оправят, да вземат това решение – да предотвратят ненужното страдалчество и да създадат края на живота допустимо най-лесен за едно животно, което е станало неразделна част от живота им, част от фамилията. Намиране на подобаващия миг в действителност да кажа довиждане. "
Анджела споделя, че казусът със скръбта на домашните любимци става все по-разпознат, с помощта на по-широката информираност за психологичното здраве през последните няколко години, само че има още работа за извършване.
„ Сега има подобен акцент във връзка с психологичното здраве в тази страна, че това неизбежно ще сътвори по-голяма информираност за това от какво са страдали хората, евентуално безмълвно “, споделя тя. „ Ние одобряваме нашите домашни любимци, знаейки, че ще би трябвало да се сбогуваме в един миг. Но въпреки всичко го вършим, тъй като ни е грижа. “
За Патриша доброволчеството й е помогнало да премине през „ тъмния тунел “ загуба на домакински любим “. За две години и половина, откогато стартира, тя е провела съвсем 500 диалога по телефона или в уеб чат.
„ Сега се усещам съвсем като позвъняване. Означава доста за хората да знаят, че разбираме. Боли. И всяка тъга е годна. "
