Колко хора живеят от кръвта на невинни, колко животни са подчинени, понеже не знаят силата си! ♥ ЛАРОШФУКО
Изобличителната философия на писателя-аристократ Франсоа дьо Ларошфуко и неговите размисли за човешката природа, съвсем близка до животинската.
(1613 - 1680)
За животните и хората
Има толкоз разнообразни хора, колкото разнообразни типове животни и хората са във връзка с други хора това, което са разните типове животни между тях или всички животни от даден тип, едни, по отношение на други.
Колко хора живеят от кръвта и живота на почтени – едни като тигри, всеки път диви и жестоки, други като лъвове, запазили видимо, някакво милосърдие, трети като мечки, груби и лакоми или като вълци, грабливи и безмилостни, или като лисици, привикнали да живеят посредством хитрост и машинация!
Колко хора наподобяват на кучета! Те унищожават себеподобните, вървят на лов за наслаждение на тези, които ги хранят; едни следват всеки път господаря си, други пазят къщата му. Има хрътки, които живеят от своята храброст, отличават се във война и демонстрират достойнство в храбростта си; има настървени догове, чието само качество е яростта; има кучета, малко или доста безполезни, които постоянно лаят и от време на време хапят; има даже и градинарски кучета.
Има и маймуни и маймунки, които се харесват с държанието си, които са духовити и които вършат всеки път пакости. Има и пауни, които са единствено красиви, а нервират с гласа си и разрушават обиталището си… Колко папагали приказват непрекъснато, без да схващат в никакъв случай какво приказват! Колко врани и свраки се опитомяват, единствено с цел да крадат; какъв брой грабливи птици живеят единствено от плячка; какъв брой типове мирни и тихи животни служат единствено за храна на други животни!
Има котки, дебнещи, зли и подли, само че с кадифени лапи; има и змии пепелянки, чиито език е токсичен, а другото у тях е потребно. има паяци, мухи, дървеници и бълхи, всеки път досадни и непоносими. Има жаби, колкото отвратителни, толкоз и отровни. Има бухали, които се боят от светлината.
Колко животни живеят подземен, с цел да се запазят! Колко коне, употребявани за всякакви цели биват изоставени, щом повече не ни служат! Колко волове се трудят цялостен живот, с цел да обогатят тогова, който им постанова ярем; какъв брой щурци минават живота си в свирене; какъв брой диви зайци се плашат от всичко, до момента в който питомните се стряскат и успокояват мигновено; какъв брой свине се лакомят и валят в мръсотия; какъв брой опитомени патици предават сходните си, като ги примамват в примката; какъв брой гарвани и орли лешояди живеят единствено от гнила мърша!
Колко прелетни птици, които странстват така постоянно от страна в страна, се излагат на толкоз рискове при търсене на прехраната си! Колко лястовици търсят постоянно хубавия климат; какъв брой бръмбари, лекомислени и скитащи без цел. Колко пеперуди търсят изгарящия ги огън! Колко пчели се подчиняват на началника си и съблюдават разпоредбите на труда! Колко търтеи, скитници и безделници търсят да живеят за сметка на пчелите! Колко мравки има, чиято далновидност и спестовност им идва на помощ при потребност! Колко крокодили се преструват на милостиви, с цел да изядат трогнатите от сълзите им свои жертви! И какъв брой животни са подчинени, тъй като не знаят силата си!
Всички тези качества се срещат у индивида и самичък той ползва към другите хора всичко, за което говорихме нагоре и което животните ползват между тях.
Из: „ Максими и размишления “ на Франсоа дьо Ларошфуко, преведени от проф. Михаил Арнаудов, изд. Народна просвета, 1968 година
Изображение: commons.wikimedia.org
