Ще оцелее ли Европа без руски газ?
Износът на съветски газ за Европа бързо понижава и в този момент е единствено 109 милиона кубически метра дневно, или 40 милиарда кубични метра годишно. Това е без да се вземат поради доставките за Турция. Работят два маршрута: 42 милиона кубически метра дневно през Украйна и 67 милиона през „ Северен поток-1 “. " Ямал-Европа " от дълго време е затворен поради съсобственик от листата на недружелюбните компании, а " Турски поток " влезе в седмична планова поддръжка, макар че при всички случаи частта от размера, предопределена за Европа, е дребна там.
Основната причина за спада на износа е трикратното понижение на доставките по " Северен поток-1 " заради обстоятелството, че газопомпените елементи на „ Сименс “, изнесени за поддръжка, не могат да бъдат върнати от Канада. Тук, несъмнено, може да се напомни, че наоколо стои готовият „ Северен поток-2 “, който Европа не желае да пусне по политически аргументи. Но в това време остават благоприятни условия за увеличение на свръхниските размери на пренос през украинското направление, които също не се употребяват от „ Газпром “. В резултат на това страните от Европейски Съюз даже започнаха да точат газ от складове. Трябва да се признае, че инжектирането в хранилищата до неотдавна вървеше по проект, запасите към момента са на положително равнище за настоящата дата. Но сезонът на впръскване към момента не е достигнал даже средата и при сегашните размери на експорт на газ от Русия процесът на пълнене на хранилищата явно ще замръзне.
Така или другояче в никакъв случай не е имало толкоз ниски размери на експорт в новата история на газовия пазар. Тази игра на " Газпром " в кратковременен и междинен обсег има всички шансове за триумф. Просто тъй като няма нищо, което да размени незадоволително доставените размери. Да, в Европейски Съюз се вземат някои решения - уголемяват личния си рандеман на газ в находището Грьонинген (всъщност това значи, че спадът в личното им произвеждане ще бъде по-малък от очакваното), ще усилват каузи на въглищата, ще пестят сила. Но в случай че приказваме съответно за вноса на газ и ВПГ, тогава в света просто няма спомагателни размери.
Сега в Съединени американски щати завършва построяването на няколко приблизително огромни мощности за ВПГ, след което няма да има нов полутечен газ от тази страна до края на 2023 година Освен това, след пожара, заводът за полутечен природен газ във „ Фрийпорт “ спря работа (за три месеца изцяло, а по-късно - както стане), а това са 17% от американския (или 4% от световния) експорт на полутечен природен газ. В международен мащаб се чака плаващият цех в Мозамбик да бъде пуснат последователно едвам през четвъртото тримесечие, само че това е малко произвеждане от 4,5 милиарда кубически метра годишно. Тоест през идващите година-две би трябвало да се чакат доста лимитирани размери на нов ВПГ на пазара. Очевидно това е едно от обясненията за готовността на съветския експортьор на тръбопроводен газ да вдигне залозите.
Повтаряме: към този момент всички ограничавания върху износа на съветски газ могат елементарно да бъдат възпроизведени, защото всичко, което се прави в този момент в света в региона на ВПГ (и резултатът от това ще бъде единствено след четири или пет години) явно не компенсира отхвърли от съветски доставки, само че в най-хубавия случай подхожда на бъдещия плануван напредък на търсенето на този артикул. Особено като се има поради, че съветският нов експорт на ВПГ, който също трябваше да способства за общия баланс, разбираемо ще излезе на пазара малко по-късно от предстоящото.
Ако се отдалечим от рутината и преминем към систематизирания, тогава настоящето напрежение на газовия пазар кара всички да си мислят, че опцията за закупуване на газ е освен за пари, само че и единствено за физическата опция за такава покупка. И това се отнася освен за тръбопроводния газ, само че и за ВПГ, макар формалната еластичност на тези размери. Свикнали сме да споделяме, че американският ВПГ постоянно се изкупува от търговски компании и се откарва тук-там, където заплащат повече. Но защото в този момент Европа е подготвена да заплати толкоз, колкото Азия, то при положение на физически дефицит търговец или различен притежател на гориво ще го води на първо място до страната му на престояване или друго най-приятелско място. От друга страна, при положение на спор сред експортьора и вносителя на ВПГ, сходни доставки също са изложени на риск. Всички тези съображения към момента не унищожават международния пазар на ВПГ, само че вършат връзката сред притежателя на ВПГ, мястото на неговото произвеждане и директния пазар за доставка на това гориво по-актуална.
Сега доста се приказва, че Съединени американски щати изпревариха Австралия и Катар във връзка с производството на ВПГ, с цел да станат най-големият експортьор на полутечен природен газ. Но не по-малко значимо е, че тези три страни към този момент съставляват над 60 % от целия световен експорт на ВПГ. Австралия към този момент не усилва производството (самите нямат задоволително газ), Катар и Съединени американски щати усилват. Според прогнозите до 2030 година единствено на Катар и Съединени американски щати ще се падат половината от международното произвеждане на това гориво. Да, ВПГ е взаимозаменяем, за разлика от тръбопроводния газ. Но даже подобен олигопол към този момент крие опасности. Разбира се, това е най-важно за Китай, който би трябвало да си подсигурява постоянни доставки на ВПГ при всевъзможни условия на фона на мощно възходящия пазарен дял на Съединени американски щати на този пазар. Разбира се, надалеч не е несъмнено, че всички тези страни ще работят взаимно.
И тук става забавно да следим стъпките на Катар, който в този момент разпределя дялове сред задгранични сътрудници в нов план за ВПГ. Припомняме, че Катар уголемява производството си с 40 % от актуалните размери - това са четири нови индустриални линии.
В исторически проект схемата беше следната. „ Катар Петролеум “ притежаваше главната част (около 70 % в смесени предприятия), главният сътрудник беше американската „ Ексън Мобил “ плюс дребни акции от други участници, по-специално френската „ Тотал “, „ Шел “, американската „ Коноко Филипс “ и някои компании от Азиатско-тихоокеански район. „ Ексон Мобил “ обичайно е главен сътрудник освен за вътрешнокатарски планове. Двете компании споделят общ търговец на полутечен природен газ, „ Оушън ВПГ “, построяват общ цех за полутечен природен газ „ Голдън Пас “ в Съединени американски щати и взаимно имат огромния терминал за полутечен природен газ „ Саут Хук “ във Англия.
В новия план „ Ексън “ и „ Тотал “ имат - 6,25 %, „ Коноко Филипс “ и италианската „ Ени “ (преди това не участваха в плановете на Катар) - по 3,12 %. Ще има и други сътрудници с дребни дялове - евентуално „ Шел “, както и китайски компании. Във всеки случай американският петролен и газов колос губи статута на стратегически сътрудник в новия план, трансформирайки се в „ един от”. Засега ще се въздържаме от пояснение на сходна смяна, защото при всички случаи това ще са спекулации. Независимо от това е невероятно да не се фиксира смяната в пропорциите.
От своя страна „ Тотал “ обмисля наложително евакуиране от строящия се съветски план „ Арктик ВПГ-2 “ (но остава в „ Ямал ВПГ “), а Саудитска Арабия може да заеме неговото място, съгласно неофициална информация от задгранични медии.
Все по-объркващите взаимоотношения сред участниците в международната стопанска система в подтекста на газовия пазар се илюстрират и от механически проблеми. Първо, това е към този момент упоменатият конфликт с газовите компресорни елементи на „ Газпром “. От „ Сименс “ явно са недоволни от решението на Канада да не върне апаратурата след поддръжка, само че към този момент нищо не може да се направи. Всъщност глобализацията на стопанската система (канадския цех на немската „ Сименс “) към този момент води до проблеми даже в връзките на съюзническите страни. На този декор се слага въпросът по какъв начин ще се правят планови поправки в съществуващите ни фабрики за ВПГ, където се инсталират и газови турбини задгранично произвеждане. Например заводът за полутечен природен газ „ Сахалин-2 “ има газови турбини на „ Дженерал Електрик “, които се ремонтират на всеки осем години. Последният път беше през 2016 година, тъй че идващият ще бъде през 2024 година Япония няма проекти да се отдръпва от плана „ Сахалин-2 “, само че също по този начин е извънредно заинтригувана да доставя този ВПГ на своя пазар, което значи, че е открито решение. И тук виждаме евентуален спор на съюзническите ползи.
Може би настоящето напрежение на пазара на газ ще се разсее. Но няма подозрение, че актуалната обстановка, каквато и да е повода за нея, и като цяло комплицираната интернационална политическа обстановка ще накарат всички участници на газовия пазар да се замислят за гаранции за доставки. Както в подтекста на правата на директна благосъстоятелност върху един или различен полутечен природен газ или права върху неговото произвеждане, като се вземе поради другарството или враждебността на страната, в която се намира това произвеждане, по този начин и в подтекста на гаранциите за естественото техническо действие на цялата газово- транспортна инфраструктура.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Основната причина за спада на износа е трикратното понижение на доставките по " Северен поток-1 " заради обстоятелството, че газопомпените елементи на „ Сименс “, изнесени за поддръжка, не могат да бъдат върнати от Канада. Тук, несъмнено, може да се напомни, че наоколо стои готовият „ Северен поток-2 “, който Европа не желае да пусне по политически аргументи. Но в това време остават благоприятни условия за увеличение на свръхниските размери на пренос през украинското направление, които също не се употребяват от „ Газпром “. В резултат на това страните от Европейски Съюз даже започнаха да точат газ от складове. Трябва да се признае, че инжектирането в хранилищата до неотдавна вървеше по проект, запасите към момента са на положително равнище за настоящата дата. Но сезонът на впръскване към момента не е достигнал даже средата и при сегашните размери на експорт на газ от Русия процесът на пълнене на хранилищата явно ще замръзне.
Така или другояче в никакъв случай не е имало толкоз ниски размери на експорт в новата история на газовия пазар. Тази игра на " Газпром " в кратковременен и междинен обсег има всички шансове за триумф. Просто тъй като няма нищо, което да размени незадоволително доставените размери. Да, в Европейски Съюз се вземат някои решения - уголемяват личния си рандеман на газ в находището Грьонинген (всъщност това значи, че спадът в личното им произвеждане ще бъде по-малък от очакваното), ще усилват каузи на въглищата, ще пестят сила. Но в случай че приказваме съответно за вноса на газ и ВПГ, тогава в света просто няма спомагателни размери.
Сега в Съединени американски щати завършва построяването на няколко приблизително огромни мощности за ВПГ, след което няма да има нов полутечен газ от тази страна до края на 2023 година Освен това, след пожара, заводът за полутечен природен газ във „ Фрийпорт “ спря работа (за три месеца изцяло, а по-късно - както стане), а това са 17% от американския (или 4% от световния) експорт на полутечен природен газ. В международен мащаб се чака плаващият цех в Мозамбик да бъде пуснат последователно едвам през четвъртото тримесечие, само че това е малко произвеждане от 4,5 милиарда кубически метра годишно. Тоест през идващите година-две би трябвало да се чакат доста лимитирани размери на нов ВПГ на пазара. Очевидно това е едно от обясненията за готовността на съветския експортьор на тръбопроводен газ да вдигне залозите.
Повтаряме: към този момент всички ограничавания върху износа на съветски газ могат елементарно да бъдат възпроизведени, защото всичко, което се прави в този момент в света в региона на ВПГ (и резултатът от това ще бъде единствено след четири или пет години) явно не компенсира отхвърли от съветски доставки, само че в най-хубавия случай подхожда на бъдещия плануван напредък на търсенето на този артикул. Особено като се има поради, че съветският нов експорт на ВПГ, който също трябваше да способства за общия баланс, разбираемо ще излезе на пазара малко по-късно от предстоящото.
Ако се отдалечим от рутината и преминем към систематизирания, тогава настоящето напрежение на газовия пазар кара всички да си мислят, че опцията за закупуване на газ е освен за пари, само че и единствено за физическата опция за такава покупка. И това се отнася освен за тръбопроводния газ, само че и за ВПГ, макар формалната еластичност на тези размери. Свикнали сме да споделяме, че американският ВПГ постоянно се изкупува от търговски компании и се откарва тук-там, където заплащат повече. Но защото в този момент Европа е подготвена да заплати толкоз, колкото Азия, то при положение на физически дефицит търговец или различен притежател на гориво ще го води на първо място до страната му на престояване или друго най-приятелско място. От друга страна, при положение на спор сред експортьора и вносителя на ВПГ, сходни доставки също са изложени на риск. Всички тези съображения към момента не унищожават международния пазар на ВПГ, само че вършат връзката сред притежателя на ВПГ, мястото на неговото произвеждане и директния пазар за доставка на това гориво по-актуална.
Сега доста се приказва, че Съединени американски щати изпревариха Австралия и Катар във връзка с производството на ВПГ, с цел да станат най-големият експортьор на полутечен природен газ. Но не по-малко значимо е, че тези три страни към този момент съставляват над 60 % от целия световен експорт на ВПГ. Австралия към този момент не усилва производството (самите нямат задоволително газ), Катар и Съединени американски щати усилват. Според прогнозите до 2030 година единствено на Катар и Съединени американски щати ще се падат половината от международното произвеждане на това гориво. Да, ВПГ е взаимозаменяем, за разлика от тръбопроводния газ. Но даже подобен олигопол към този момент крие опасности. Разбира се, това е най-важно за Китай, който би трябвало да си подсигурява постоянни доставки на ВПГ при всевъзможни условия на фона на мощно възходящия пазарен дял на Съединени американски щати на този пазар. Разбира се, надалеч не е несъмнено, че всички тези страни ще работят взаимно.
И тук става забавно да следим стъпките на Катар, който в този момент разпределя дялове сред задгранични сътрудници в нов план за ВПГ. Припомняме, че Катар уголемява производството си с 40 % от актуалните размери - това са четири нови индустриални линии.
В исторически проект схемата беше следната. „ Катар Петролеум “ притежаваше главната част (около 70 % в смесени предприятия), главният сътрудник беше американската „ Ексън Мобил “ плюс дребни акции от други участници, по-специално френската „ Тотал “, „ Шел “, американската „ Коноко Филипс “ и някои компании от Азиатско-тихоокеански район. „ Ексон Мобил “ обичайно е главен сътрудник освен за вътрешнокатарски планове. Двете компании споделят общ търговец на полутечен природен газ, „ Оушън ВПГ “, построяват общ цех за полутечен природен газ „ Голдън Пас “ в Съединени американски щати и взаимно имат огромния терминал за полутечен природен газ „ Саут Хук “ във Англия.
В новия план „ Ексън “ и „ Тотал “ имат - 6,25 %, „ Коноко Филипс “ и италианската „ Ени “ (преди това не участваха в плановете на Катар) - по 3,12 %. Ще има и други сътрудници с дребни дялове - евентуално „ Шел “, както и китайски компании. Във всеки случай американският петролен и газов колос губи статута на стратегически сътрудник в новия план, трансформирайки се в „ един от”. Засега ще се въздържаме от пояснение на сходна смяна, защото при всички случаи това ще са спекулации. Независимо от това е невероятно да не се фиксира смяната в пропорциите.
От своя страна „ Тотал “ обмисля наложително евакуиране от строящия се съветски план „ Арктик ВПГ-2 “ (но остава в „ Ямал ВПГ “), а Саудитска Арабия може да заеме неговото място, съгласно неофициална информация от задгранични медии.
Все по-объркващите взаимоотношения сред участниците в международната стопанска система в подтекста на газовия пазар се илюстрират и от механически проблеми. Първо, това е към този момент упоменатият конфликт с газовите компресорни елементи на „ Газпром “. От „ Сименс “ явно са недоволни от решението на Канада да не върне апаратурата след поддръжка, само че към този момент нищо не може да се направи. Всъщност глобализацията на стопанската система (канадския цех на немската „ Сименс “) към този момент води до проблеми даже в връзките на съюзническите страни. На този декор се слага въпросът по какъв начин ще се правят планови поправки в съществуващите ни фабрики за ВПГ, където се инсталират и газови турбини задгранично произвеждане. Например заводът за полутечен природен газ „ Сахалин-2 “ има газови турбини на „ Дженерал Електрик “, които се ремонтират на всеки осем години. Последният път беше през 2016 година, тъй че идващият ще бъде през 2024 година Япония няма проекти да се отдръпва от плана „ Сахалин-2 “, само че също по този начин е извънредно заинтригувана да доставя този ВПГ на своя пазар, което значи, че е открито решение. И тук виждаме евентуален спор на съюзническите ползи.
Може би настоящето напрежение на пазара на газ ще се разсее. Но няма подозрение, че актуалната обстановка, каквато и да е повода за нея, и като цяло комплицираната интернационална политическа обстановка ще накарат всички участници на газовия пазар да се замислят за гаранции за доставки. Както в подтекста на правата на директна благосъстоятелност върху един или различен полутечен природен газ или права върху неговото произвеждане, като се вземе поради другарството или враждебността на страната, в която се намира това произвеждане, по този начин и в подтекста на гаранциите за естественото техническо действие на цялата газово- транспортна инфраструктура.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ