Ивайло Захариев: Успешният брак у нас зависи от мъжа
Изневярата съгласно мен е липса на обич
В моето семейство, аз съм по-романтичният
Да си плебей на личните стремежи и пристрастености не е мъжко, а детинско
Трябваше да предпочитам дали да остана нормално тревоманче, или да си последвам фантазията
– Ивайло, какъв брой време ще отделиш за отмора това лято и върху какви нови планове работиш?
– От началото на юли към този момент имам време за отмора и в този момент обръщам повече внимание на фамилията си, а и съумявам да се концентрирам върху новите неща. Съвсем скоро започваме подготовки на представлението „ Пеперуди, пеперуди ” на режисьора Ники Априлов, като в основната женска роля ще е Кристина Белчева. Спектакълът е за Благоевградския спектакъл и мисля, че ще стане много любопитно зрелище.
– Кога ще бъде премиерата на сръбския филм „ Южен вятър ”, за който ти бе видян, с помощта на сериала „ Под прикритие ” и по какъв начин се чувстваш в ролята на мафиотски наследник, а не на положителния воин?
– На 27-ми август в Ниш, а сега от екипа договарят с продуцентите на „ Под прикритие ” – по какъв начин би могла да стане премиерата тук, тъй като съгласно мен този филм ще се хареса и у нас. Мисля, че ще бъде шлагер, а за мен беше огромно наслаждение да играя в него с Христо Шопов. Иначе до момента не бях заставал от другата страна на барикадата и ми беше забавно, тъй като изисква напълно друга настройка, макар че в действителност в този филм не играя нито от положителните, нито от неприятните, а играя от глупавите. Моят воин прави една нелепост, която му коства доста, само че дано не описвам повече от сюжета, с цел да бъде изненада.
– Докато снимахте в Сърбия какво ти хареса и какво не?
– Бях впечатлен от работния екип, който беше на доста високо равнище. Хареса ми и кухнята им – освен сръбската скара, само че и всички неща, които вършат с люти чушки по присъщ метод. Не ми хареса това, че на всички места се пуши, аз съм отвикнал от това и ми прави неприятно усещане.
– Запознал си се с тенис легендата Новак Джокович, до момента в който сте упражнявали във фитнеса. Какво усещане ти направи?
– Нямахме доста време да си приказваме, тъй като той беше много ангажиран с подготовката си за огромен шампионат. Като му споделих,че съм български артист, той се зарадва, само че в действителност беше доста предан на работата си и тренира супер интензивно. Например, като направи един цялостен шпагат и ме изненада, само че очевидно в тениса, с изключение на другите качества е нужно и човек да е супер добре раздължен.
– Новата режисура, в която участваш с Бойка Велкова – „ Усещане за обич ” – е един реформаторски музикално-поетичен театър. Какво те предизвика в него?
– Най-вече методът към поезията, това че не вършим просто един рецитал на стихове, ами ги претворяваме в спектакъл. Правим ги по този начин, че да бъдат гледаеми и забавни – добавили сме към тях танци и красиви картини от типичен създатели. Много ми харесва подборът на творбите, които Бойка направи, а и публиката също реагира извънредно прочувствено и бих споделил – на място. На 22 юли го играем в Балчик, а по-късно – на 4-ти август в Бургас и на остров Света Анастасия.
– Какво обръщение отправяте към феновете?
– Според мен за многообразието на любовта, за това, че можем в най-различни моменти да забележим хубостта и да се обърнем с внимание към индивида против нас. Любовта има разнообразни проявления – дали ревнивост, дали изпепеляваща пристрастеност, дали дейности от нелепост от страна на влюбения…
– Изневяра можеш ли да простиш?
– Изневярата съгласно мен е липса на обич. Човек не може да изневери и в също време да твърди, че обича, като тук не приказваме за прочувствено обичане. В нас хората се разсънват разнообразни пристрастености, и всеки може да се запознае с впечатляващи хора, само че тъкмо неговият избор го разграничава от всички останали живи същества на планетата, които нямат тази свободна воля и този разсъдък. Така че, не би трябвало да се отхвърляме елементарно от това, макар че и доста скотски типове са моногамни и за цялостен живот са дружно, а в случай че един от сътрудниците почине – не си намират различен.
– С Бойка Велкова и брачният партньор й Теодосий Спасов станахте ли другари около спектакъла?
– Да, с Бойка в действителност успяхме да се опознаем и се веселя за това. Лично аз черпя с цялостни шепи от мъдростта, която тя носи. Теодосий също е превъзходен създател, който толкоз пътува, че сме се срещали единствено за малко на подготовки и на премиерата, само че постоянно ми е било прелестно.
– В твоето семейство по какъв начин поддържате любовта и сантиментални ли сте?
– В фамилията аз съм по-романтичният, по този начин го установихме. (Смее се.) Опитваме се с Миряна да поддържаме връзката си жива и да не се оставяме всекидневието да ни завладее – да изпълняваме функционалности и отговорности, без да си обръщаме внимание един на различен. Стараем се да вършим нещата, както първоначално – да излизаме единствено двамата и да се забавляваме, както когато сме били гаджета, само че обичаме даже единствено да седим и да си приказваме.
– Много младежи през днешния ден не виждат смисъл в брака?
– Защото не са имали добър образец, само че обезсмислянето на брака идва и от това, че е трансфорат в институция. Първопричината да има брак не е в това двама души да са дружно, като в капан, а да си оказват помощ и да знаят, че постоянно ще има човек до тях. Друга причина да се обезсмисля бракът е, че сега имаме липса на мъже, които могат да удържат на думата си! Според мен, ние мъжете сме ключът към сполучливия брак в България, тъй като по този начин, или другояче дамите сте всеотдайни и още вярвате във опцията човек да остане с другия до дъно. Докато в мъжете, които срещам виждам, че са повлияни от консуматорска просвета, в която през днешния ден може да си харесаш един човек, а на следващия ден – различен и да нямаш отговорност към нищо, да си плебей единствено на личните си стремежи и пристрастености, което не е мъжко, а детинско! Ако един мъж не може да каже – ще бъда с теб вечно и след това не го направи в действителност, то колкото и документа да подпише, няма значение. Ако е подготвен – какво по-хубаво от един брачен ден, в който да се отпразнува това решение, а в бъдните години двамата да си спомняте за този празник!
– Помагал си на хора с наркотична взаимозависимост в група за взаимопомощ „ Изход ”. Защо младите протягат ръка към дрогата?
– Любопитство. Това, че всеобщата просвета ги убеждава, че да пробваш не значи да се пристрастиш, което не е цялостната истина. Има някаква истина, само че всяка добра неистина е непълна истина, тъй като от един път човек може да не се пристрасти, обаче удоволствието, което ще изпита като съпостави с това, което изпитва без опиати – може да го накара да пожелае отново.
– На теб какво ти оказа помощ да се откъснеш от дрогата?
– Моята фантазия да стана артист ме предизвика да зарежа тревата, тъй като тя взимаше огромна част от времето и мислите ми. Човек, като се напуши и не е най-работоспособният за спектакъл, тъй като там би трябвало да бъдеш добре съсредоточен, с цел да сътвориш нещо ново, а по този начин е и с филмите. Тогава трябваше да предпочитам дали да остана нормално тревоманче, или да си последвам фантазията и резултатите от избора ми са налице.
– Според теб има ли защо да протестираме всеобщо през днешния ден?
– В нашата страна човек би трябвало да бъде цивилен деен, а митингът е единствено едно от вероятните дейности, като има нещо неправилно. Като спрем да чакаме страната да се погрижи за даден проблем и можем да излезем от тази клопка. Ето в този момент, преди месец – две села се бяха събрали, тъй като междуселските пътища са доста разрушени и бяха почнали да събират дарения, с цел да си създадат пътя. Със брачната половинка ми харесахме концепцията, а тя има и баба в едното село и взехме решение и ние да се включим. Хората там не са седнали да стачкуват, а са споделили – щом общината не го прави – ние! Събраха пари, ние също дарихме и пътят към този момент стартира да се прави. Такива неща липсват у нас…
– Участваш в постановката „ Бай Ганьо ”. Сблъскваш ли се постоянно с байганьовщина?
– Байганьовщината си е част от нас – доста или малко, към този момент с годините по-малко, само че постоянно ще има лъх от бай Ганьо у българина. Докато имаме беднотия, до момента в който мислим основно за това по какъв начин да свържем двата края – човек не може да намерения за по-възвишени неща, за морал… Всъщност от време на време хората е добре да бъдат предизвикани посредством нещо, не може единствено да се гледа за прехраната и личния интерес, а би трябвало да успеем да прескочим персоналния си кяр. Пътувайки из България, към този момент виждам, че има проблясъци, а и в този момент, когато имаме по-голям достъп до информация и можем сами да се забележим в профил – към този момент няма потребност някой да ни осмее в творба!
– Притеснява ли те това пристрастяване към новите технологии от младежите и успяваш ли да опазиш децата си?
– С всяко ново нещо човек може да злоупотреби, прекали и сбърка. Тази неточност, която родителите вършат у нас – да дават свободен достъп на децата си до мултимедийни устройства, на запад към този момент е забелязана и там се лимитират, до момента в който ние, сякаш към момента нямаме това схващане, че екраните в действителност ощетяват децата ни. Гледането в устройствата им икономисва мисловния развой и персонално аз избирам децата ми да гледат рядко в екраните и да поддържат връзка повече с другари. Позволяваме им, само че единствено в петък, събота и неделя, с цел да не се трансформира в всекидневие. Таблетът и дисплеят не са детегледачка, а доста родители разчитат да дадат нещо в ръцете на детето, с цел да си завоюват някой и различен час, което в редки случаи е ок, само че когато е редовно е проблем, изключително при дребните деца.
– Как се забавляваш с децата и брачната половинка?
– С настолни игри, харесваме такива със зарчета. С Миряна обичаме да съберем другари и да си създадем дребен шампионат с настолни игри, а с децата доста обичаме да излезем някъде на открито и да щуреем дружно, да си вършим завършения. (Смее се.) Сега желаеме да отидем на къмпинг в Родопите, тъй като обичаме и планината, а освен морето.
– Вярваш ли в силата на молитвата?
-Да. Отделям си време денем за молитва, тъй като за мен това е един от методите да поддържам връзка с Бог, с изключение на четенето на Библията. Аз доста пъти съм се молил за излекуване на хора и имам вяра, че се е случвало, само че не поради моите молебствия, а поради това че Бог изцелява. Също по този начин за мен са се молили, когато имах съществени проблеми и болки в кръста и още на момента си отиде болката! Молитвата ми оказва помощ във всевъзможни моменти, като ми следва нещо значимо и мъчно, наложително се апелирам.
– Любим откъс?
– С тези стихове на Андрей Сладкович, които са ми обичани, стартира нашето зрелище „Усещане за любов“:
Аз мога и без твоите устни, аз мога и без твоите ръце,
аз мога в горест да те напусна, да не получа твоето сърце,
аз мога да умра от жадност тежка, аз мога да скърбя в самотност,
аз мога да заставам в пустиня жежка, аз мога да изчезна от света,
аз мога да погубя своя глас – не мога да не те обичам аз!
Нашият посетител
Актьорът Ивайло Захариев печели любовта на феновете с ролята си на положителното ченге Мартин в най-успешния български сериал „ Под прикритие ”. Талантът му обаче е оценен от експертите още с дебютът му във кино лентата „ Номер 1 ”, който печели „ Златна роза ” през 2011 година Ивайло е приключил НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Той владее жестомимичния език и взе участие като посетител артист в постановки на спектакъл „ Мим-арт ”, формиран от глухи артисти, а също по този начин е дипломат на активността. Друга идея, с която той е зает дълго време, е поддръжката на наркозависими младежи. Докато извършва тази задача, той се среща със брачната половинка си Миряна, с която имат двама сина – Филип и Дамян.
В моето семейство, аз съм по-романтичният
Да си плебей на личните стремежи и пристрастености не е мъжко, а детинско
Трябваше да предпочитам дали да остана нормално тревоманче, или да си последвам фантазията
– Ивайло, какъв брой време ще отделиш за отмора това лято и върху какви нови планове работиш?
– От началото на юли към този момент имам време за отмора и в този момент обръщам повече внимание на фамилията си, а и съумявам да се концентрирам върху новите неща. Съвсем скоро започваме подготовки на представлението „ Пеперуди, пеперуди ” на режисьора Ники Априлов, като в основната женска роля ще е Кристина Белчева. Спектакълът е за Благоевградския спектакъл и мисля, че ще стане много любопитно зрелище.
– Кога ще бъде премиерата на сръбския филм „ Южен вятър ”, за който ти бе видян, с помощта на сериала „ Под прикритие ” и по какъв начин се чувстваш в ролята на мафиотски наследник, а не на положителния воин?
– На 27-ми август в Ниш, а сега от екипа договарят с продуцентите на „ Под прикритие ” – по какъв начин би могла да стане премиерата тук, тъй като съгласно мен този филм ще се хареса и у нас. Мисля, че ще бъде шлагер, а за мен беше огромно наслаждение да играя в него с Христо Шопов. Иначе до момента не бях заставал от другата страна на барикадата и ми беше забавно, тъй като изисква напълно друга настройка, макар че в действителност в този филм не играя нито от положителните, нито от неприятните, а играя от глупавите. Моят воин прави една нелепост, която му коства доста, само че дано не описвам повече от сюжета, с цел да бъде изненада.
– Докато снимахте в Сърбия какво ти хареса и какво не?
– Бях впечатлен от работния екип, който беше на доста високо равнище. Хареса ми и кухнята им – освен сръбската скара, само че и всички неща, които вършат с люти чушки по присъщ метод. Не ми хареса това, че на всички места се пуши, аз съм отвикнал от това и ми прави неприятно усещане.
– Запознал си се с тенис легендата Новак Джокович, до момента в който сте упражнявали във фитнеса. Какво усещане ти направи?
– Нямахме доста време да си приказваме, тъй като той беше много ангажиран с подготовката си за огромен шампионат. Като му споделих,че съм български артист, той се зарадва, само че в действителност беше доста предан на работата си и тренира супер интензивно. Например, като направи един цялостен шпагат и ме изненада, само че очевидно в тениса, с изключение на другите качества е нужно и човек да е супер добре раздължен.
– Новата режисура, в която участваш с Бойка Велкова – „ Усещане за обич ” – е един реформаторски музикално-поетичен театър. Какво те предизвика в него?
– Най-вече методът към поезията, това че не вършим просто един рецитал на стихове, ами ги претворяваме в спектакъл. Правим ги по този начин, че да бъдат гледаеми и забавни – добавили сме към тях танци и красиви картини от типичен създатели. Много ми харесва подборът на творбите, които Бойка направи, а и публиката също реагира извънредно прочувствено и бих споделил – на място. На 22 юли го играем в Балчик, а по-късно – на 4-ти август в Бургас и на остров Света Анастасия.
– Какво обръщение отправяте към феновете?
– Според мен за многообразието на любовта, за това, че можем в най-различни моменти да забележим хубостта и да се обърнем с внимание към индивида против нас. Любовта има разнообразни проявления – дали ревнивост, дали изпепеляваща пристрастеност, дали дейности от нелепост от страна на влюбения…
– Изневяра можеш ли да простиш?
– Изневярата съгласно мен е липса на обич. Човек не може да изневери и в също време да твърди, че обича, като тук не приказваме за прочувствено обичане. В нас хората се разсънват разнообразни пристрастености, и всеки може да се запознае с впечатляващи хора, само че тъкмо неговият избор го разграничава от всички останали живи същества на планетата, които нямат тази свободна воля и този разсъдък. Така че, не би трябвало да се отхвърляме елементарно от това, макар че и доста скотски типове са моногамни и за цялостен живот са дружно, а в случай че един от сътрудниците почине – не си намират различен.
– С Бойка Велкова и брачният партньор й Теодосий Спасов станахте ли другари около спектакъла?
– Да, с Бойка в действителност успяхме да се опознаем и се веселя за това. Лично аз черпя с цялостни шепи от мъдростта, която тя носи. Теодосий също е превъзходен създател, който толкоз пътува, че сме се срещали единствено за малко на подготовки и на премиерата, само че постоянно ми е било прелестно.
– В твоето семейство по какъв начин поддържате любовта и сантиментални ли сте?
– В фамилията аз съм по-романтичният, по този начин го установихме. (Смее се.) Опитваме се с Миряна да поддържаме връзката си жива и да не се оставяме всекидневието да ни завладее – да изпълняваме функционалности и отговорности, без да си обръщаме внимание един на различен. Стараем се да вършим нещата, както първоначално – да излизаме единствено двамата и да се забавляваме, както когато сме били гаджета, само че обичаме даже единствено да седим и да си приказваме.
– Много младежи през днешния ден не виждат смисъл в брака?
– Защото не са имали добър образец, само че обезсмислянето на брака идва и от това, че е трансфорат в институция. Първопричината да има брак не е в това двама души да са дружно, като в капан, а да си оказват помощ и да знаят, че постоянно ще има човек до тях. Друга причина да се обезсмисля бракът е, че сега имаме липса на мъже, които могат да удържат на думата си! Според мен, ние мъжете сме ключът към сполучливия брак в България, тъй като по този начин, или другояче дамите сте всеотдайни и още вярвате във опцията човек да остане с другия до дъно. Докато в мъжете, които срещам виждам, че са повлияни от консуматорска просвета, в която през днешния ден може да си харесаш един човек, а на следващия ден – различен и да нямаш отговорност към нищо, да си плебей единствено на личните си стремежи и пристрастености, което не е мъжко, а детинско! Ако един мъж не може да каже – ще бъда с теб вечно и след това не го направи в действителност, то колкото и документа да подпише, няма значение. Ако е подготвен – какво по-хубаво от един брачен ден, в който да се отпразнува това решение, а в бъдните години двамата да си спомняте за този празник!
– Помагал си на хора с наркотична взаимозависимост в група за взаимопомощ „ Изход ”. Защо младите протягат ръка към дрогата?
– Любопитство. Това, че всеобщата просвета ги убеждава, че да пробваш не значи да се пристрастиш, което не е цялостната истина. Има някаква истина, само че всяка добра неистина е непълна истина, тъй като от един път човек може да не се пристрасти, обаче удоволствието, което ще изпита като съпостави с това, което изпитва без опиати – може да го накара да пожелае отново.
– На теб какво ти оказа помощ да се откъснеш от дрогата?
– Моята фантазия да стана артист ме предизвика да зарежа тревата, тъй като тя взимаше огромна част от времето и мислите ми. Човек, като се напуши и не е най-работоспособният за спектакъл, тъй като там би трябвало да бъдеш добре съсредоточен, с цел да сътвориш нещо ново, а по този начин е и с филмите. Тогава трябваше да предпочитам дали да остана нормално тревоманче, или да си последвам фантазията и резултатите от избора ми са налице.
– Според теб има ли защо да протестираме всеобщо през днешния ден?
– В нашата страна човек би трябвало да бъде цивилен деен, а митингът е единствено едно от вероятните дейности, като има нещо неправилно. Като спрем да чакаме страната да се погрижи за даден проблем и можем да излезем от тази клопка. Ето в този момент, преди месец – две села се бяха събрали, тъй като междуселските пътища са доста разрушени и бяха почнали да събират дарения, с цел да си създадат пътя. Със брачната половинка ми харесахме концепцията, а тя има и баба в едното село и взехме решение и ние да се включим. Хората там не са седнали да стачкуват, а са споделили – щом общината не го прави – ние! Събраха пари, ние също дарихме и пътят към този момент стартира да се прави. Такива неща липсват у нас…
– Участваш в постановката „ Бай Ганьо ”. Сблъскваш ли се постоянно с байганьовщина?
– Байганьовщината си е част от нас – доста или малко, към този момент с годините по-малко, само че постоянно ще има лъх от бай Ганьо у българина. Докато имаме беднотия, до момента в който мислим основно за това по какъв начин да свържем двата края – човек не може да намерения за по-възвишени неща, за морал… Всъщност от време на време хората е добре да бъдат предизвикани посредством нещо, не може единствено да се гледа за прехраната и личния интерес, а би трябвало да успеем да прескочим персоналния си кяр. Пътувайки из България, към този момент виждам, че има проблясъци, а и в този момент, когато имаме по-голям достъп до информация и можем сами да се забележим в профил – към този момент няма потребност някой да ни осмее в творба!
– Притеснява ли те това пристрастяване към новите технологии от младежите и успяваш ли да опазиш децата си?
– С всяко ново нещо човек може да злоупотреби, прекали и сбърка. Тази неточност, която родителите вършат у нас – да дават свободен достъп на децата си до мултимедийни устройства, на запад към този момент е забелязана и там се лимитират, до момента в който ние, сякаш към момента нямаме това схващане, че екраните в действителност ощетяват децата ни. Гледането в устройствата им икономисва мисловния развой и персонално аз избирам децата ми да гледат рядко в екраните и да поддържат връзка повече с другари. Позволяваме им, само че единствено в петък, събота и неделя, с цел да не се трансформира в всекидневие. Таблетът и дисплеят не са детегледачка, а доста родители разчитат да дадат нещо в ръцете на детето, с цел да си завоюват някой и различен час, което в редки случаи е ок, само че когато е редовно е проблем, изключително при дребните деца.
– Как се забавляваш с децата и брачната половинка?
– С настолни игри, харесваме такива със зарчета. С Миряна обичаме да съберем другари и да си създадем дребен шампионат с настолни игри, а с децата доста обичаме да излезем някъде на открито и да щуреем дружно, да си вършим завършения. (Смее се.) Сега желаеме да отидем на къмпинг в Родопите, тъй като обичаме и планината, а освен морето.
– Вярваш ли в силата на молитвата?
-Да. Отделям си време денем за молитва, тъй като за мен това е един от методите да поддържам връзка с Бог, с изключение на четенето на Библията. Аз доста пъти съм се молил за излекуване на хора и имам вяра, че се е случвало, само че не поради моите молебствия, а поради това че Бог изцелява. Също по този начин за мен са се молили, когато имах съществени проблеми и болки в кръста и още на момента си отиде болката! Молитвата ми оказва помощ във всевъзможни моменти, като ми следва нещо значимо и мъчно, наложително се апелирам.
– Любим откъс?
– С тези стихове на Андрей Сладкович, които са ми обичани, стартира нашето зрелище „Усещане за любов“:
Аз мога и без твоите устни, аз мога и без твоите ръце,
аз мога в горест да те напусна, да не получа твоето сърце,
аз мога да умра от жадност тежка, аз мога да скърбя в самотност,
аз мога да заставам в пустиня жежка, аз мога да изчезна от света,
аз мога да погубя своя глас – не мога да не те обичам аз!
Нашият посетител
Актьорът Ивайло Захариев печели любовта на феновете с ролята си на положителното ченге Мартин в най-успешния български сериал „ Под прикритие ”. Талантът му обаче е оценен от експертите още с дебютът му във кино лентата „ Номер 1 ”, който печели „ Златна роза ” през 2011 година Ивайло е приключил НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Той владее жестомимичния език и взе участие като посетител артист в постановки на спектакъл „ Мим-арт ”, формиран от глухи артисти, а също по този начин е дипломат на активността. Друга идея, с която той е зает дълго време, е поддръжката на наркозависими младежи. Докато извършва тази задача, той се среща със брачната половинка си Миряна, с която имат двама сина – Филип и Дамян.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ