Изневярата е краят на една връзка, краят на една любов.

Изневярата е краят на една връзка, краят на една обич. Това е апокалипсисът на една любовна епоха. Има хора, които вземат решение да простят и да останат, само че все пак всичко към този момент от дълго време е свършило. Свършило не когато сътрудникът е отишъл при различен човек, наврял се е в завивките му и е правил плевел секс. Не, свършило е сега, в минутата, в която другият човек е погледнал различен, е помислил, че може да бъде с него.

Но какво би трябвало да е държанието на една жена, на която са изневерили? Говорим по какъв начин да лекуваме заболяванията, а по какъв начин се лекува, по какъв начин зараства раната от изневярата. Защото какво е изневярата, в случай че не болест в най-чистата си форма? Но от тази болест страдат и двамата, тъй като единият си мисли, че ще откри нещо по-добро, а другият си мисли, че след индивида, който му е изневерил, няма да откри различен. За благополучие и двамата бъркат.

Но може ли да даде някой рецепта по какъв начин зараства раната от изневярата? Някои ще кажат, че времето лекува. Всъщност времето ти оказва помощ да приемеш обстоятелството, че не можеш да контролираш нещата и те се случват по метода, по който се случват и много малко неща зависят от теб. Други пък оферират да утолим тъгата в солидно количество алкохол. Така можете да забравите, само че за известно време, в действителност за няколко часа. След като мине опиянението, идва още по-голямото изтезание. Така че май и това не е вид.

А тогава къде се крие разковничето в това да не изригнеш, да запазиш душевния си комфорт и прочувственото си здраве и да простиш?! Да простиш? Възможно ли е да се елементарни невярност чистосърдечно, от цяло сърце и душа да кажеш, че си дал прошка и не запомнил? За някои може би да, мен не ме търсете за такива великодушни жестове.

Нека погледнем метафизичен на нещата. Изневерили са ни, в този момент сме сами с разрушено сърце, доста сълзи за изтичане и какво? Наистина, какво от това? Здрави сме, имаме другари, работа, всички тези неща не са се изменили. И може единствено да сме признателни, че сме разбрали за изневярата, че сме разбрали що за човек имаме до себе си. Тоест какъв нямаме. Защото човек, който върви след непознати фусти и се пъха в други кревати не е наш. И Слава Богу! Та кой има потребност да го лъжат в очите за закуска и вечер, да го целуват с най-изкуствените целувки и да му приказват най-лъжливите думи? Ами, в случай че не бяхме разбрали, в случай че живеехме в илюзия с години? Нима щеше да е по-хубаво? Със сигурност не!


Една жена, която е схванала, че са й изменили, че са я предали, че са я оставили сама, тя няма различен избор, с изключение на да продължи живота си, да си хване чантичката и да тръгне да си търси щастието сама! Изневярата, когато е хваната в точния момент, може да бъде нещо положително, тъй като отваря очите и сърцето прелестно!

Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!