Кога хората са започнали да пият кафе?
Изненадващо, по-дълбоката историята на потреблението на кафе е много мистериозна. Кой е бил първият човек, който е направил напитката от зърното (казвамe „ зърно “, само че кафето в действителност е плод)? Не знаем, само че има доста митове за произхода му. Ако разгледаме някой онлайн източник, евентуално ще забележим, че кафето е намерено в Етиопия през IX в. от н.е., когато един козар на име Калди вижда козите си да се държат необичайно, откакто яли някакви плодове в планината. Калди, разчувствуван и любопитен, занася плодовете на локален духовник, който обаче не ги харесва и ги хвърля в огъня.
Досещате се какво става по-късно, нали? Изведнъж стаята се изпълнила със съблазнителния богат мирис, прочут ни от ранните сутрини. Изпечените зърна бързо били извадени от огъня, смляни и смесени с гореща вода, създавайки първата чаша кафе.
Но колкото и вкусно да звучи тази история, тя евентуално е измислена, защото не се появява в писмен тип до XVII в. от н.е.
Съществуват голям брой други именити истории, сходни на тази на Калди, свързани със суфизма и неговите дервиши от XIII в., само че те също са съмнителни. Въпреки това, като се има поради изобилието му по планинските региони на Африка, се допуска, че потреблението на кафе в храни може да е била практикувана от африканските нации, в това число от предците на галите в Етиопия, доста преди да съществуват записи.
Понастоящем няма доказателства, че кафето в миналото е било отглеждано и употребявано от някоя от античните култури, като да вземем за пример египтяните, гърците, римляните, африканците или близкоизточните царства, само че още веднъж не може да се изключи опцията то да е било употребявано по някакъв нерегистриран метод.
Смята се, че първите сигурни доказателства за потреблението му се появяват в медицинските писания от IX в. от н.е. на авторитетния персийски доктор Абу Бакр Мухаммад ибн Закария ал-Рази, прочут още като Разес на латински.
Според ал-Рази това, което той назовава „ бун “ (смята се, че значи кафеени плодове) и „ бунчам “ (напитка, приготвена от плодовете), е „ напитка, която е добра за хората с гореща природа, само че понижава либидото “.
Ако това е по този начин, то кафето в началото е било обсъждано като част от materia medica (натрупаното знание за всяко лекарство.) на лекарите по време на ислямския Златен век. За това свидетелства и първата доказана поява на плода в текстовете на Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина, или Авицена на латински. В книгата си от XI в. „ Канон на медицината “ ибн Сина разказва буна като метод за справяне с неприятните миризми, главно с потта, метод за разчистване на кожата и ободряване, като в същото време има свойства, които могат да повлияят и на мозъка. Изглежда, че това е първото споменаване на кафето като стимулант.
Скоро напитката става шлагер в арабския свят, където суфиите в Йемен го употребяват, с цел да подкрепят концентрацията по време на продължителна молитва, изключително по време на нощно свещенодействие. До 1414 година напитката се появява в Мека, а по-късно от Йемен се популяризира в Египет, където спомага за основаването на кафенетата в Кайро, които към момента са свързани със суфизма. Кафенета са основани и тук-там като Алепо в Сирия, а по-късно и при започване на XVI в. в Истанбул, столицата на Османската империя.
Кафенетата стават нова фикс идея, разпространявана от търговията с кафе през Червено море, и сходно на днешните служат като уютни пространства, където хората се срещат, играят игри, релаксират и споделяли вести, истории и хрумвания между тях.
На тези места обаче се гледа с съмнение от ислямските управляващи. Ортодоксалните мислители разглеждали кафето като упойващо вещество, не по-различно от хашиша и алкохола, които са неразрешени. В този смисъл се поставят старания и то да бъде изцяло неразрешено, само че в последна сметка това се поправя, откакто се показва, че за разлика от виното, то не се загатва в Корана.
Така кафенетата не престават да притеглят интелектуалци, които се събират, с цел да слушат музика и лирика и да разискват хрумвания, и по този начин се трансформират в места, където политическото противоречие и протестът могат да бъдат изразявани и споделяни. Правят са разнообразни опити за закриване на кафенетата, само че сходно на самата субстанция, в дълготраен проект няма по какъв начин да се потисне жаждата за тази известна стока.
Кафето се популяризира в Европа по два пътя: от Османската империя и оттатък морето от Мока, първичната гореща точка за кафе в Йемен. През XVII в. Английската източноиндийска компания и Холандската източноиндийска компания се захващат с търговията му в Близкия изток.
Първоначално на потреблението в Европа се гледа с съмнение, защото напитката се свързва с мюсюлманската просвета. И тази опозиция е толкоз мощно изразена, че към 1600 година папа Климент VIII покръства кафето, с цел да може да се употребява по-удобно от християните, като по този метод оспорва мюсюлманския монопол.
Това бележи нова епоха, в която то от ден на ден губи културните си асоциации с исляма. През XVIII в. британците, французите и холандците придвижват семена в своите колонии в Индонезия, Южна Индия, Шри Ланка и Карибския басейн и по този метод пазарът се измества натам и кафето се трансформира в артикул, непреклонно обвързван с европейските търговци.
Сега кафето е една от най-популярните питиета в целия свят и, доста сходно на лекарите от ислямския Златен век, потреблението му постоянно се възхвалява поради разнообразни изгоди за здравето – някои проучвания сочат, че може да помогне за предотвратяване от заболяването на Алцхаймер, като в същото време предизвиква дълголетието.
Но производството на кафе е и един от главните фактори за изменението на климата. Така че, макар че има богата и ароматна история, може да се наложи да обмислим деликатно връзките си с него в бъдеще, като в същото време не забравяме културите, които разчитат на нея през днешния ден, и, несъмнено, не забравяме тези, които са я основали.
