Изненадващата ознаменува възкачването на престола“ на новия патриарх и носи

„ Изненадващата ознаменува възкачването на „ престола “ на новия патриарх и носи напълно неговия почерк. Нямам спомен – като изключим изявите на обособени нейни представители – БПЦ да е излизала през този век с някаква публична позиция по всемирски въпрос. Но освен това – изключително от заключителната част, човек остава с яркото усещане, че като че ли декларацията е писана в някой закостенял институт или фондация и дадена на БПЦ за разпространяване. Не знам дали скоро няма да бъде тържествено сложено началото на готвения от дълго време закостенял политически план – откакто бе подгрят от дните на „ християнското семейство “ – в храма „ Александър Невски “. Хем с благословията на новия патриарх, хем с ентусиазъм от името на самия храм – съветски воин, отрекъл се от християнството, като приел вярата на Златната орда. “

Това написа в последната си, която продължава по следния метод:

„ Този маскарад – с възкресение на християнството за политически цели – е на въоръжение с новите желания на Кремъл да си върне изгубената империя. Комунизмът като стръв за „ потребни идиоти “ свърши работа през предишния век. На ход в този момент е обединяване на „ клетите християни “, страдащи и поругани от разлагащото полово въздействие на Запада.

До войната, съветската православна черква беше с рекламация още веднъж да стане справочник към Христа на православните християни – като българите. След началото на войната и внезапния спад на престижа й, в този момент тази роля е дадена на „ братските “ православни църкви или на нейни храмове в чужбина, чийто брой внезапно нарастна. Според разледващи публицисти – те са централа на кремълска агентура, каквато стават съветски емигранти, само че и вярващи православни от съответната страна. Особено фрапиращ – единствено подсещам – беше казусът със затварянето на съветската черква в София. Въпреки че тя би трябвало да е под ръководството на БПЦ, Кремъл непосредствено я заключи и не даде късмет на нашия клир да се съобщи.

В какво се състои пропагандата с християнството?

Борбата за „ християнска Европа “ – новия кремълски план за Европейски Съюз.

Звучи отлично за вярващите и … неосведомените. Та кой би бил срещу учението на Христа? Или за „ християните “, които цитират десетте Божи заповеди? И тъй наречените

Европа – обаче – през днешния ден е най-хубавото място за живеене в света, с помощта на Просвещението, а не на християнството. Толерантността към разликата е в сърцевината на мира и демокрацията. А те станаха вероятни, когато Човек стана център на Вселената. Правата на индивида са основополагаща полезност в Хартата на Организация на обединените нации.

Разбира се, в сърцевината на тези полезности е Божията обич към Човека и учението на Исус Христос. Но точно за връщането към неговите корени – и против устрема за господство върху индивида от католическата черква – Мартин Лутър написа на 31.10.1517 г своите 95 тези. Защото е било доста преференциално на църквата да употребява
Религията за смирение на миряните, а владетелите – на поданиците.

Как през днешния ден да постановяваме християнската вяра като полезности в политиката откакто голяма част от популацията са атеисти, а друга – изповядваща други религии?

Затова е точно светската страна – равенството може да е само пред закона за всички. Да, може и би трябвало законите да са в интерес на всеки, а не на обособен човек. Да, би трябвало етиката да се базира на десетте Божи заповеди (commandments), които християните одобряват от Стария Завет. И законите би трябвало да ги въплъщават.

Но потреблението на християнството за политически цели води само до християнски фундаментализъм и вместо обич към другите, предизвиква ненавист към другите. А кодът на светското общество е напълно различен – съблюдават ли законите другите, а не дали споделят нашата религия.

Законът е този, който въплъщава публичните морални правила. И у нас най-добре разбираме това. “

Индия усилва локалното произвеждане на въглища