Как се провалиха бунтовете в Русе и Силистра през 1887 г.
Съединението от 1885 година има доста съперници, които се опасяват от отдалечаването на България от Русия. През 1887 година част от тях готвят протести в Русе и Силистра, които се провалят в самото начало.
В януарските дни на 1887 година през Дунава прехвръкват пропагандни материали призоваващи за протест против управляващите в Княжество България. Те жигосват като най-тежка робия за страната тези 15 месеца, последвали Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година
То е оповестено за надали не най-лошото събитие в цялата българска история, тъй като е довело до отдръпването на съветския боен министър, съветските офицери от българската войска, а най-после и до скъсването на дипломатическите връзки сред София и Санкт Петербург.
Тези изказвания намират почва в Русе и Силистра, където пораждат заприказва за протести. Те обаче са бързо потушени от властта, а участниците в тях са безмилостно осъдени.
В навечерието на протеста
Още през декември 1886 година в Русе е проведен скришен комитет. В него влизат локални авторитетни търговци, чиито просвета и настройка са надалеч от протести и съзаклятия, само че разчитат на офицерите от локалния гарнизон.
Сред тях е майор Димитър Филов – участник в Съединението и Сръбско-българската война от 1885 година След войната той е нараснал в подполковник и командва бригада в Русе.
Пренебрегнат от уредниците на преврата на 9 август 1886 година, скоро Филов се афишира срещу него. В края на август същата година даже упорства пред княз Александър I да не напуща страната, само че още през октомври е уволнен от полк. Данаил Николаев , боен министър в държавното управление на доктор Васил Радославов.
Филов напуща поста пълководец на бригада и е подложен под домакински арест в Русе. По това време той е бил вторият по старшинство офицер в страната след самия боен министър.
Решаваща роля в това има и майор Атанас Узунов , бранител на Видин по време на отминалата Сръбско-българска война. По това време той е шеф на Трета пешком бригада и комендант на Русе. Узунов не взе участие в преврата през 1886 година и не симпатизира на пропагандата на емигрантите от Румъния, само че отдръпването на Петко Каравелов от регентството на Стефан Стамболов го отблъсква и от ръководещите. На няколко пъти Узунов върви до Букурещ и се вижда там с съветския дипломатически сътрудник М. Хитрово.
Узунов открива връзки още и с майор Олимпий Панов , бесарабски българин, някогашен член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Панов е взел участие в Руско-турската война от 1877-78 година, в това число и в героичните боеве на Шипка. В Сръбско-българската война той е шеф на артилерията и способства за успеха при Сливница.
След 9 август 1886 година единствено за 4 дни Панов е боен министър в кратковременното държавно управление на Каравелов. През ноември поради съмнение за присъединяване в скрит план, е уволнен от армията.
Правителството на доктор В. Радославов го интернира в Ловеч. Екстерниран от българските управляващи, през януари 1887 година, минавайки през Русе и срещайки се там с майор Узунов, Панов се открива в Румъния. Узунов счита Панов за родолюбец, до момента в който към останалите емигранти в Румъния изпитва съмнение.
Уволнен от армията по това време е и майор Андрей Блъсков. Той е наследник на учителя Райчо Блъсков и брат на писателя Илия Блъсков. Участва в Сръбско-българската война и получава медал за смелост. Тъй като е съпричастен и към преврата през 1886 година, след сполучливия контрапреврат е уволнен от армията.
Главната мотивация в множеството случаи за присъединяване в бунтовническите инициативи (...) е страхът от сензитивно влошените връзки с Русия
Всички гореизброени и отстранени от войската разчитат на остарели другарски и колегиални мрежи и поддържат връзки с останалите в българската войска офицери.
Главната мотивация в множеството случаи за присъединяване в бунтовническите инициативи против регентството на Стамболов и държавното управление на Радославов е страхът от сензитивно влошените връзки с Русия, прекъснатата дипломация с Петербург и опасенията от бъдещо съветско възмездие.
Затова нито ги тормози откритата агитация против Съединението, нито детронирането на княз Александър I, владетелят направил допустимо Съединението и водил войската по време на Сръбско-българската война.
Бунтът в Силистра
Междувременно регентството и държавното управление в София получават информация за придвижването на майор Узунов сред Русе и Букурещ, както и на кап. Кръстев сред Силистра и румънския град Калараш насреща.
Бъдещият протест е очакван за началото на март 1887 година, само че заради разкрития от 15 февруари става прибързано. Получил депеша от военния министър полк. Д. Николаев да замине за София кап. Кръстев схваща, че заговорът е оголен от управляващите и бърза да разгласи протеста в Силистра. Поради това и съзаклятниците в Русе са принудени също да избързат.
Кап. Кръстев извиква офицерите от дружината си в Силистра и афишира своите проекти. Някои ги утвърждават, други мълчат, само че никой не се изрича срещу. На 16 февруари 1887 година той изпраща няколко отделения бойци за да завземат телеграфната станция в града и да арестуват окръжния шеф Никола Обретенов и войнския шеф на града кап. Михаил Тепавски. Последният се оказва болен на легло, до момента в който Обретенов съумява да се укрие.
Обретенов, някогашен Ботев въстаник и тутракански околийски шеф, е подложен за областен шеф на Силистра малко по-рано, през януари, откакто управляващите схващат за подготовката на протеста.
Кръстев съчинява депеша до съветския цар Александър III , само че силистренски жители отхвърлят да я подпишат. Ето за какво той я изпраща от свое име. До вечерта в Силистра идват заговорниците от Калараш в Румъния, измежду които и майор Радко Димитриев. Целта е да тръгнат към Шумен, който да се трансформира в център на целия протест против регентството и държавното управление в София.
За потушаване на протеста в Силистра държавното управление взема бързи и енергични ограничения
За потушаване на протеста в Силистра държавното управление взема бързи и енергични ограничения, като трансферира военни елементи от Русе, Варна и Шумен. Слуховете в Силистра, че офицерите са станали „ изменници “ и че има заплаха от „ непозната окупация “ на страната в следствие от протеста, натежават измежду популацията.
По-голямата част от войската към Кръстев също се разбягва. Верни на регентството елементи вършат обръч към града. Докато силистренските метежници към този момент се готвят за бягство, майор Петър Груев и кап. Анастас Бендерев идват от Калараш по леда на Дунава. Бързо обаче властта на регентството в Силистра е възобновена и кап. Тепавски поема командването на войската. Опитът на Кръстев да разстреля него и Обретенов не съумява. Напротив, изменилите му бойци сами го прострелват. Груев и Бендерев се връщат назад, а доста от бунтовниците също бягат към Румъния.
Бунтът в Русе
По това време протестът в Русе е към този момент в разгара си. Постепенно денем на 19 февруари надмощието минава на страната на силите, правилни на регентството и държавното управление, а деморализацията в редовете на разбунтувалите се пораства.
След време следва и да се разбягат. Целият град, тълпата, привикнала да върви след спечелилите, скоро ще завика „ Смърт на предателите! “. Жертвите, измежду които има мирни жители, още повече ожесточават популацията. Скоро полицейските сектори са цялостни.
В столицата по това време също са осъществени значително арести. Стамболов свидетелства, че те са дело на държавното управление.
Политическото озлобление води и до това, което писателят и историк Симеон Радев назовава „ това извънредно и срамно нещо “, имайки поради „ побоя на Каравелов “. Разбира се, не тъкмо идейните му съперници тогава са отпред на това злочинство, а основният боен прокурор майор Коста Паница .
В Русе небрежно е проведен военнополеви съд. Д. Николаев желае от майор Рачо Петров наказаните да се разстрелват неотложно. Сред тях има даже и ранени. Майор Филов е на смъртно легло. На 20 февруари съдът се произнася. Филов умира през нощта, заради което не е доведен в съда. Олимпий Панов, който е бил съмишленик на Стамболов в предишното, Атанас Узунов и други бунтовници късно през нощта са наказани на гибел.
Германският консул в Русе изрича опасения, че осъществяването на присъдите може да докара до съветска окупация на Княжество България. Окръжният шеф на Русе Димитър Мантов му споделя: „ Не се боим от никаква окупация. Нека заповядат русите, в случай че им отърва! “.
Изпълнението на присъдите
На 21 февруари 1887 година в София заседават регенти и министри, които разискват осъществяването на присъдите. Опитът на Стамболов да избави най-малко Олимпий Панов не съумява. Захари Стоянов и Димитър Петков идват и не съумяват в техния опит да измъкнат цивилния наказан на гибел Тома Кърджиев.
Всякакви причини се разрушават в основния мотив на последователите на твърдите ограничения, които часове след протестите имат превъзходство. Според тях всяко съмнение след сходно събитие ще докара до цялостна безнравственост на войската.
На 22 февруари 1887 година наказаните в Русе са екзекутирани. В Силистра кап. Кръстев е от дълго време мъртъв. Само на осмата година от съществуването на младата страна, и то като резултат от развой, почнал с провъзгласяването на Съединението, българи стрелят против българи.
През 1992 година, в един увод със мемоари за Стамболов и Стамболовото време, историкът Андрей Пантев ще зададе въпрос: „ А не сте ли се замисляли каква орис бяха приготвили за Стамболов офицерите русофили през 1887 година, в случай че бяха съумели? “
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В януарските дни на 1887 година през Дунава прехвръкват пропагандни материали призоваващи за протест против управляващите в Княжество България. Те жигосват като най-тежка робия за страната тези 15 месеца, последвали Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година
То е оповестено за надали не най-лошото събитие в цялата българска история, тъй като е довело до отдръпването на съветския боен министър, съветските офицери от българската войска, а най-после и до скъсването на дипломатическите връзки сред София и Санкт Петербург.
Тези изказвания намират почва в Русе и Силистра, където пораждат заприказва за протести. Те обаче са бързо потушени от властта, а участниците в тях са безмилостно осъдени.
В навечерието на протеста
Още през декември 1886 година в Русе е проведен скришен комитет. В него влизат локални авторитетни търговци, чиито просвета и настройка са надалеч от протести и съзаклятия, само че разчитат на офицерите от локалния гарнизон.
Сред тях е майор Димитър Филов – участник в Съединението и Сръбско-българската война от 1885 година След войната той е нараснал в подполковник и командва бригада в Русе.
Пренебрегнат от уредниците на преврата на 9 август 1886 година, скоро Филов се афишира срещу него. В края на август същата година даже упорства пред княз Александър I да не напуща страната, само че още през октомври е уволнен от полк. Данаил Николаев , боен министър в държавното управление на доктор Васил Радославов.
Филов напуща поста пълководец на бригада и е подложен под домакински арест в Русе. По това време той е бил вторият по старшинство офицер в страната след самия боен министър.
Решаваща роля в това има и майор Атанас Узунов , бранител на Видин по време на отминалата Сръбско-българска война. По това време той е шеф на Трета пешком бригада и комендант на Русе. Узунов не взе участие в преврата през 1886 година и не симпатизира на пропагандата на емигрантите от Румъния, само че отдръпването на Петко Каравелов от регентството на Стефан Стамболов го отблъсква и от ръководещите. На няколко пъти Узунов върви до Букурещ и се вижда там с съветския дипломатически сътрудник М. Хитрово.
Узунов открива връзки още и с майор Олимпий Панов , бесарабски българин, някогашен член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Панов е взел участие в Руско-турската война от 1877-78 година, в това число и в героичните боеве на Шипка. В Сръбско-българската война той е шеф на артилерията и способства за успеха при Сливница.
След 9 август 1886 година единствено за 4 дни Панов е боен министър в кратковременното държавно управление на Каравелов. През ноември поради съмнение за присъединяване в скрит план, е уволнен от армията.
Правителството на доктор В. Радославов го интернира в Ловеч. Екстерниран от българските управляващи, през януари 1887 година, минавайки през Русе и срещайки се там с майор Узунов, Панов се открива в Румъния. Узунов счита Панов за родолюбец, до момента в който към останалите емигранти в Румъния изпитва съмнение.
Уволнен от армията по това време е и майор Андрей Блъсков. Той е наследник на учителя Райчо Блъсков и брат на писателя Илия Блъсков. Участва в Сръбско-българската война и получава медал за смелост. Тъй като е съпричастен и към преврата през 1886 година, след сполучливия контрапреврат е уволнен от армията.
Главната мотивация в множеството случаи за присъединяване в бунтовническите инициативи (...) е страхът от сензитивно влошените връзки с Русия
Всички гореизброени и отстранени от войската разчитат на остарели другарски и колегиални мрежи и поддържат връзки с останалите в българската войска офицери.
Главната мотивация в множеството случаи за присъединяване в бунтовническите инициативи против регентството на Стамболов и държавното управление на Радославов е страхът от сензитивно влошените връзки с Русия, прекъснатата дипломация с Петербург и опасенията от бъдещо съветско възмездие.
Затова нито ги тормози откритата агитация против Съединението, нито детронирането на княз Александър I, владетелят направил допустимо Съединението и водил войската по време на Сръбско-българската война.
Бунтът в Силистра
Междувременно регентството и държавното управление в София получават информация за придвижването на майор Узунов сред Русе и Букурещ, както и на кап. Кръстев сред Силистра и румънския град Калараш насреща.
Бъдещият протест е очакван за началото на март 1887 година, само че заради разкрития от 15 февруари става прибързано. Получил депеша от военния министър полк. Д. Николаев да замине за София кап. Кръстев схваща, че заговорът е оголен от управляващите и бърза да разгласи протеста в Силистра. Поради това и съзаклятниците в Русе са принудени също да избързат.
Кап. Кръстев извиква офицерите от дружината си в Силистра и афишира своите проекти. Някои ги утвърждават, други мълчат, само че никой не се изрича срещу. На 16 февруари 1887 година той изпраща няколко отделения бойци за да завземат телеграфната станция в града и да арестуват окръжния шеф Никола Обретенов и войнския шеф на града кап. Михаил Тепавски. Последният се оказва болен на легло, до момента в който Обретенов съумява да се укрие.
Обретенов, някогашен Ботев въстаник и тутракански околийски шеф, е подложен за областен шеф на Силистра малко по-рано, през януари, откакто управляващите схващат за подготовката на протеста.
Кръстев съчинява депеша до съветския цар Александър III , само че силистренски жители отхвърлят да я подпишат. Ето за какво той я изпраща от свое име. До вечерта в Силистра идват заговорниците от Калараш в Румъния, измежду които и майор Радко Димитриев. Целта е да тръгнат към Шумен, който да се трансформира в център на целия протест против регентството и държавното управление в София.
За потушаване на протеста в Силистра държавното управление взема бързи и енергични ограничения
За потушаване на протеста в Силистра държавното управление взема бързи и енергични ограничения, като трансферира военни елементи от Русе, Варна и Шумен. Слуховете в Силистра, че офицерите са станали „ изменници “ и че има заплаха от „ непозната окупация “ на страната в следствие от протеста, натежават измежду популацията.
По-голямата част от войската към Кръстев също се разбягва. Верни на регентството елементи вършат обръч към града. Докато силистренските метежници към този момент се готвят за бягство, майор Петър Груев и кап. Анастас Бендерев идват от Калараш по леда на Дунава. Бързо обаче властта на регентството в Силистра е възобновена и кап. Тепавски поема командването на войската. Опитът на Кръстев да разстреля него и Обретенов не съумява. Напротив, изменилите му бойци сами го прострелват. Груев и Бендерев се връщат назад, а доста от бунтовниците също бягат към Румъния.
Бунтът в Русе
По това време протестът в Русе е към този момент в разгара си. Постепенно денем на 19 февруари надмощието минава на страната на силите, правилни на регентството и държавното управление, а деморализацията в редовете на разбунтувалите се пораства.
След време следва и да се разбягат. Целият град, тълпата, привикнала да върви след спечелилите, скоро ще завика „ Смърт на предателите! “. Жертвите, измежду които има мирни жители, още повече ожесточават популацията. Скоро полицейските сектори са цялостни.
В столицата по това време също са осъществени значително арести. Стамболов свидетелства, че те са дело на държавното управление.
Политическото озлобление води и до това, което писателят и историк Симеон Радев назовава „ това извънредно и срамно нещо “, имайки поради „ побоя на Каравелов “. Разбира се, не тъкмо идейните му съперници тогава са отпред на това злочинство, а основният боен прокурор майор Коста Паница .
В Русе небрежно е проведен военнополеви съд. Д. Николаев желае от майор Рачо Петров наказаните да се разстрелват неотложно. Сред тях има даже и ранени. Майор Филов е на смъртно легло. На 20 февруари съдът се произнася. Филов умира през нощта, заради което не е доведен в съда. Олимпий Панов, който е бил съмишленик на Стамболов в предишното, Атанас Узунов и други бунтовници късно през нощта са наказани на гибел.
Германският консул в Русе изрича опасения, че осъществяването на присъдите може да докара до съветска окупация на Княжество България. Окръжният шеф на Русе Димитър Мантов му споделя: „ Не се боим от никаква окупация. Нека заповядат русите, в случай че им отърва! “.
Изпълнението на присъдите
На 21 февруари 1887 година в София заседават регенти и министри, които разискват осъществяването на присъдите. Опитът на Стамболов да избави най-малко Олимпий Панов не съумява. Захари Стоянов и Димитър Петков идват и не съумяват в техния опит да измъкнат цивилния наказан на гибел Тома Кърджиев.
Всякакви причини се разрушават в основния мотив на последователите на твърдите ограничения, които часове след протестите имат превъзходство. Според тях всяко съмнение след сходно събитие ще докара до цялостна безнравственост на войската.
На 22 февруари 1887 година наказаните в Русе са екзекутирани. В Силистра кап. Кръстев е от дълго време мъртъв. Само на осмата година от съществуването на младата страна, и то като резултат от развой, почнал с провъзгласяването на Съединението, българи стрелят против българи.
През 1992 година, в един увод със мемоари за Стамболов и Стамболовото време, историкът Андрей Пантев ще зададе въпрос: „ А не сте ли се замисляли каква орис бяха приготвили за Стамболов офицерите русофили през 1887 година, в случай че бяха съумели? “
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ