Засякоха омари в Черно море
Изненадваща находка край Несебър озадачи българските учени – омар с тегло над кг се оказа уловен в мрежите на рибарски транспортен съд. Това не е индивидуален случай . През последните месеци сходни екземпляри са били забелязвани и по Северното, и по Южното Черноморие, което поражда въпроси дали нов тип към този момент се открива в нашите води, оповестява Нова телевизия.
„ Първата ми реакция беше изненада. Помислих си, че може би си вършат смешка “, признава доцент Виолин Райков от Института по океанология към Българска академия на науките. След диалози с сътрудници и риболовци обаче излиза наяве – находката е изцяло действителна.
Омарите, които попадат в мрежите, най-вероятно са европейски тип, присъщ за по-топли и солени води . Това прави появяването им в Черно море необикновена и завладяваща. Учените към този момент изследват няколко вероятни хипотези. Една от тях е превозът с баластните води на кораби, които могат несъзнателно да пренесат морски организми сред разнообразни райони.
„ Начините за преместване на организми са няколко – с корабите, с баластните води, от време на време и посредством аквакултури “, изяснява доцент Райков. Друга опция е въздействието на климатичните промени. С повишението на температурата на морската вода от ден на ден топлолюбиви типове намират подобаващи условия за живот в Черно море.
„ Съгласен съм, че има връзка с климатичните промени и увеличението на биоразнообразието . Има много образци за организми, които стабилно се настаниха в нашата среда. Но е рано да кажем дали това ще важи и за омарите “, прецизира ученият.
Не се изключва и вероятността омарите да са били преднамерено пуснати в морето – да вземем за пример от частни аквакултури . Въпреки това тяхното оцеляване остава под въпрос, защото Черно море има по-ниска соленост спрямо Атлантическия океан. „ Солеността на водата е значим фактор, с цел да се развъждат сполучливо, омарите имат потребност от по-солена среда “, изяснява доцент Райков.
На този стадий става дума за единични случаи, само че експертите от Института по океанология деликатно следят процеса. „ Гледаме с огромен интерес и се надяваме, че ще има повече екземпляри от този тип “, споделя Райков.
