Най-древните породи котки
Изминали са 9 хиляди и 500 години, откогато котките са се оказали паралелно с хората на историческата сцена. Това дълго общуване е белязано от възходи и падения във взаимоотношенията сред двата типа. Те варират в доста необятни граници - от обожествяването на грациозните създания до изгарянето им на клада от Инквизицията. Времена на поклонения и проклятия се редували, с цел да основат пъстрата картина на общото ни общуване с едни от най-красивите естествени творения - котките.
Трудно е през днешния ден да се каже кой, по кое време и къде е опитомил първата котка. Знаем единствено, че този развой се е случил след опитомяването на кучето. Най-вероятно повода е в гордия и самостоятелен темперамент на мъркащото войнство или в невероятните ловни умения на дивите предшественици на днешните пухчовци, предизвиквали сигурно благоговение и почит у античните хора.
Сред артефактите от древността на остров Крит е открита котешка глава от печена глина, датирана на 3400 години. В Гърция е открита и мраморна плоча на 2500 години с изображение на куче и котка, които се бият, следени от двама мъже.
Къде и по кое време са се появили първите домашни котки? Това е забавен въпрос освен за откривателите, само че и за всички притежатели и фенове на мъркащи хубавици.
Първите домашни котки
Тъй като няма сигурни доказателства, може да се показват единствено хипотези за родното място на първите питомни мъркащи домашни любимци.
Според една от тях първите домашни котки са се появили в Древен Египет. Всеки египтянин, който лиши от живот котка, е бил застрашен от смъртно наказване. В Египет считали писаните за свещени животни. Нещо повече - там котката била пазач и страж на богинята Бастет. Това антично провидение било обвързвано с Луната, плодородието и раждането и в изображенията я виждаме с глава на котка. Богинята котка Бастет е обвързвана загадъчно и с нашата страна.
Всяко египетско семейство в древността имало в дома си това животно. То било считано за положителния дух в фамилията и всички вярвали, че след гибелта на стопанина духът му се вселява в котка. Елегантните котешки тела били балсамирани и погребвани в специфични обилни гробници.
В Сиам пък всички царици наложително имали котки.
В Япония котаците в двора на императора живеели, сходно на него - имали си лична свита и се хранели с най-отбрана котешка храна.
Да се грижи човек за котки в предишното се е считало за честна специалност и тя се е предавала от потомство на потомство.
С времето тези прелестни животни стигат и до Гърция, а оттова до Рим.
След като се открива устойчиво в античния свят, грациозният представител на семейство Котки не бърза да завладее Европа и това се случва чак през ХІ век, когато те към момента са същинска необичайност. И това сякаш не е било инцидентно, тъй като тук отношението към тях е напълно друго.
Средновековна Европа не посреща добре мъркащите косматковци. Суеверията за котките стартират да ги сочат като причина за хорските несгоди. Убийствата на хиляди от тези сладки и почтени животни, които били оповестени за вещици и магьосници са едно от срамните действия на средновековните европейци. Чак през ХVІІІ век Старият континент най-сетне стартира да се отнася с тях като към домашни любимци и членове на фамилията.
Трудно е през днешния ден да определим кои познати котешки породи са наследници на първите сподвижници на индивида от този биологичен тип. Класация на най-древните породи може да се направи съгласно източници, които ги загатват преди хилядолетия. Най-древните породи котки съгласно остарели източници са:
Сиамска котка
По традиция тази порода да се счита за най-древна. Някогашният Сиам, през днешния ден прочут като Тайланд, е бил удивен от тези нежни същества и царската благосклонност им е дала доста привилегии. Докато в Европа всеобщо котките са избивани през ХІV-ХV век, в Сиам по това време са ги почитали. В античен ръкопис, основан от 1350 до 1762 година, за тях е основана творба, наречена Стихотворения за котките с техни изображения и разкази за навиците им. Днешната сиамска котка е техен потомък.
Египетска котка
Египетската котка се е появила съгласно догатките преди 3 хиляди години. И е измежду най-старите породи котки. Първите сведения за нея са от V век преди Христа. Херодот е създател на тези описания, удостоверение за животното. Тези котаци са били прекомерно покрай дивите си родственици и са имали изключителни ловни умения. Можели са да развиват скорост от 58 километра в час, изцяло в звук с опциите на днешните диви представители на семейство Котки.
Турска ангорска котка
Този незабравим представител на писаните е отглеждан от ХІV век в южната ни съседка, откъдето носи името си. Там са били селектирани главно бели котаци със приблизително дълъг косъм. Те са били неразрешени за експорт.
Турски ван
Още една порода от същото място, получила името си от езерото Ван, в региона на което на първо време са отглеждани.
Има една остаряла легенда, че турският ван е бил предназначен и съдбоносен от Бога да избави Ноевия ковчег и хората в него, защото победила и умъртвила мишката, която прегризвала дупка в ковчега. Можем да считаме породата за същинска светиня и най-старата котка в света, в случай че имаме вяра на тази легенда.
По-достоверни са обаче писмените препратки към породата, документирани през ХVІІ век. По това време котките турски ван са наричани ангора, макар явни разминавания в описанията на породите, най-много във връзка с външен тип.
Норвежка горска котка
Появата на това пухкаво творение се свързва с пътуванията на викингите. Смята се, че точно те са докарали с лодките си тази котка към 1000 година от новата епоха. Норвежките горски котки имат гъста и непропусклива четина и по тази причина чудесно се приспособяват към суровия климат на Северна Европа. Породата е разказана за първи път 1599 година от един духовник, който я дефинира като хищна.
Корат
Тази порода е задоволително антична, щом никой не може да каже по кое време тъкмо се е появила. Древните сиамски ръкописи от 1350-1767 година дават сведения, че породата получава името си, когато образец от тези животни е донесен като подарък на владетеля от провинция Корат, някъде високо в планината.
В Тайланд ценят тези писани доста високо, само че в Европа научават за тях чак през ХІХ век. Може би тъй като Тайланд нито ги продават, нито ги заменят, а единствено ги подаряват
Персийска котка
Родината на това меко, късокрако и доста сладко животно е Иран, именуван в древността Персия. Когато през 1620 година в Италия идват първите екземпляри от тези толкоз известни през днешния ден домашни любимци, те са записани в документи за първи път. Със сигурност обаче историята им се губи някъде в дълбините на времето. Днес считат персийската котка за една от най-старите породи.
Всички животни, опитомени от индивида пред хилядолетията, са трансформирали своята природа. Има единствено едно само изключение. Това са котките. Те са запазили своята горделивост и няма да признаят индивида за собствен всемогъщ стопанин. В същото време са способни на толкоз доста деликатност, колкото никое друго животно не може да ни даде. Не инцидентно Юго отбелязва, че Бог ги е основал за нас, с цел да имаме тигър, който можем да погалим.
Човекът е схванал още в антични времена цялата уникалност на този скотски тип, по тази причина го е опитомил и приел в дома си не посредством дресура, а посредством издигането на котката на трон - на първо време възвишен, а след това царски. Днес котката продължава да бъде царицата на дома - прелестна, величествено лежаща на дивана и знак на уюта и спокойствието.
