Изминали са 3 942 дни, откакто гигантската Сграда за сглобяване

Изминали са 3 942 дни, откогато гигантската Сграда за сглобяване на ракети на НАСА се отвори за финален път, с цел да бъде изведен транспортен съд към стартовата площадка. Това се случи през 2011 година, когато совалката “Атлантис ” се насочи на финалното си странствуване в космоса. Тогава бъдещето към звездите изглеждаше неразбираемо и песимистично. Програмата “Космическа совалка ” на НАСА приключваше. Космодрумът Кенеди запустя. Хората си тръгваха.

Но през днешния ден, 11 години по-късно, в региона още веднъж кипи живот – значително с помощта на частни компании като Астра и СпейсЕкс. Когато Кенеди наново живна, мнозина смятаха, че това е нова ера и че остарялата епоха на държавно-контролирани стратегии е завършила. Все отново нощес при извеждането на “Спейс Лонч Систъм ” мнозина получиха дежавю. 

Ракетата бе изкарана със същия гъсеничен превозвач, който бе употребен за совалките. Самата “Спейс Лонч Систъм ” прилича совалка – виждате същия оранжев горивен контейнер. Същите странични твърдогоривни ускорители. Даже главните мотори са същите. Единствената забележима разлика е, че галактическият транспортен съд “Орион ” към този момент не е инсталиран странично, както бе казусът със совалката – а е от горната страна на ракетата. 

И даже и фактът, че новият транспортен съд служи за полети до Луната, а не за безкрайни кръгове към Земята, не трансформира истината – че програмата “Артемис ” съставлява същинският правоприемник на совалките. Реално поръчението за основаването на ракетите “Спейс Лонч Систъм ” е политическо и главната му задача е надалеч по-прозаична – не асимилиране на междупланетното пространство, а поддържане на работните места за старите експерти от галактическия бранш на Съединени американски щати. 

Оттук идва голямата рецензия към програмата – тъй като в съпоставяне със СпейсЕкс тя не е ефикасна и никога не е евтина. Наскоро повсеместен разбор на плана от основния контрольор на НАСА откри, че един полет до Луната ще коства $4.1 милиарда. Това надвишава в пъти сумите, нужни за изстрелванията на ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9 ” и “Фалкън Хеви ”. Даже една цяла ракета “Фалкън Хеви ” (с моторите и всичко останало) коства по-малко от индивидуален мотор на “Спейс Лонч Систъм ”. Как може да приказваме за колонизация на космоса? Бъдещето, което се обрисува, прилича това на краткосрочните екскурзии на “Аполо ”! 

Освен потреблението на остарели совалкови технологии, както и изкуственото и оскъпяващо процеса поддържане на работни места, има още една причина, заради която програмата “Артемис ” търпи рецензия. Ракетата “Спейс Лонч Систъм ” се строи от Боинг – компания, която през последните години стана известна с неизпълнението на плановете си в период и качествено. Всички станахме очевидци на фиаското на “Старлайнър ” (следващият полет на този транспортен съд към МКС е плануван за май и нека в този момент нещата са наред). Разработката на “Спейс Лонч Систъм ” също се проточи – дебютната задача бе планувана за 2016-та година, а в случай че излети тази година, това ще е с шестгодишно забавяне. 

Малцина са същинските почитатели на програмата в нейния сегашен тип, изключително на фона на триумфите на СпейсЕкс. Но харесва ли ни или не, “Спейс Лонч Систъм ” и “Орион ” съставляват първата транспортна система след шестдесетилетно спиране, която ще стартира курсове към Луната. Както сами виждате, това е действителна ракета с действителен транспортен съд. Преди 15-20 години бяхме очевидци единствено на чертежи и презентации. Нищо повече. И на мнозина ни беше омръзнало. Стига към този момент чертежи и презентации! Слава Богу, този стадий завърши. 

Какво следва оттук нататък? Ракетата “Спейс Лонч Систъм ” ще бъде напълнена с гориво за финалното тестване и ако то премине по проект (което в тоя план в никакъв случай не е гарантирано) и не се наложи следващият ремонт, дебютният полет може да е реалност още през май. 

Стискаме палци! 

За повече информация: НАСА