Изминалата 2017-та година, бе добра за финансовите пазари. Предвид на

Изминалата 2017-та година, бе добра за финансовите пазари. Предвид на обстоятелството обаче, че обичайно българите държат към 2% от спестяванията си в активи на фондовите пазари, надали това е довело до значително покачване на благосъстоянието им.

Според редица изследвания, нашите сънародници, са насочили малко над 2% от финансовите си активи в акции, като цели 77% от спестяванията им са на депозити в банката. За съпоставяне, задграничните спестители, държат към една трета от активите си в депозити и 36% в акции. Това значи, че българите държим близо 18 пъти по-малко, като % от спестяванията си, в съпоставяне със спестителите в международен мащаб.

Като различен извод от тази статистика, може да се направи, че съществена част от покачването на спестяванията на българските семейства, идват по направление на техните приходи от работа. А какви бяха междинните заплати на българите през 2017-та година и по какъв начин се съпоставят те, с приходите в останалите европейски страни?

Отговор на този въпрос, ще дадем в този момент, като ще погледнем не към данните на родната " статистика ", а към статистиката на изданието Wikipedia (което ми се коства като доста по-надежден статистически източник на информация).

Според изданието, междинната чиста заплата в България е 829 лв., или 423 евро, по данни към края на септември на 2017-та година. Лошата вест е, че българите сме последни по безспорен размер на прихода в Европейски Съюз. И това, надали е огромна изненада. Ясно е, че не можем да се съпоставяме по приходи, с най-богатите европейски страни в Европейски Съюз.

За съпоставяне, в Швейцария междинният чист приход е в размер на 4 421 евро на месец или над 10 пъти, сравнен с този у нас. Ще кажете, че цените на стоките и услугите в Швейцария - най-богатата европейска страна, също са надалеч по-високи. И ще сте изцяло прави.

Едно съпоставяне сред Цюрих и София, сочи че даже с отчитане на разликата в цените сред двата града, стандарта на живот в Цюрих остава близо три пъти по-висок спрямо този в родната столица. Тоест прихода на семействата в богатия швейцарски град, стигат за закупуването на три пъти повече артикули и услуги, спрямо това, което могат да си купят родните столичани.

Далеч по-добре обаче, стои родната столица, съпоставена със столиците на останалите европейски градове, и по-специално на тези в ЦИЕ. А това се реализира, с помощта на по-ниските цени на стоките и услугите и макар по-ниските приходи. Основен фактор тук, са надалеч по-ниските наеми, които се заплащат в София, спрямо останалите източноевропейски столици.

Например стандарта на живот в София е малко по-висок от този в румънската столица, с отчитане на разликата в цените и наемите и макар по-високите приходи на румънците. Съпоставка с приходите в Полша, сочи, че макар че приходът там е два пъти по-висок от този в България, стандарта на живот е " едвам с към 50% по-висок ", когато се вземат в поради разликите в цените.

Всъщност, може да се каже, че родните столичани, поддържат съвсем същия стандарт на живот, като този на жителите на Лисабон - столицата на Португалия, или най-бедната от старите членки на Европейски Съюз. Разликата в приходите и цените и при отчитане и на наемните равнища, дават най-малък превес в стандарта на живот на жителите на Барселона, където стандарта може да се дефинира с към 30% по-висок, с отчитането на разноските за наеми.

В умозаключение, може да се каже, че стандарта на живот у нас, въпреки и постепенно да се покачва, към момента изостава съществено зад този на старите членки на Европейски Съюз, както и от някои от по-развитите страни от ЦИЕ. Дали един от методите за догонване, не е като вложителите по-смело (но извънредно деликатно и обмислено) стартират да поглеждат към финансовите пазари. /money.bg