Изминаха точно 20 години, откакто ни напусна най-известният ни спортен

...
Изминаха точно 20 години, откакто ни напусна най-известният ни спортен
Коментари Харесай

Първата работа на Николай Колев – Мичмана в БНТ е организаторска – директор на продукция

Изминаха тъкмо 20 години, откогато ни напусна най-известният ни състезателен коментатор – Николай Колев. Журналистът, чийто глас озвучаваше всяко значимо събитие по стадионите петилетки наред, си отиде от подъл рак на 10 юни 2004 година

Сега в Германия започва следващото европейско състезание по футбол. Това е следващ шампионат на Стария континент без мненията на Мичмана. Зад микрофона няма да е и ученикът му Петър Василев – Петела, който към този момент също е със статут на легенда.

 

Едва ли у нас има футболен ентусиаст, на който да не липсват свежите лафчета на Николай Колев. Та нали тъкмо неговите остроумия превръщаха мачовете в приключени шоуспектакли. Уникалното му възприятие за комизъм е изригвало стотици пъти от дребния екран. Блестящите му изречения са звучали и от приемници „ Опера ”, и от по-нови модели „ Електрон ”, „ Рубин ” и „ Сони ”. Кои са обаче мненията му, приети за класика в жанра?

Преди десетилетия Колев отразява международната подготовка България – Люксембург. Мачът се играе на Гергьовден. За наш шанс таман именикът Георги Аспарухов вкарва и двата пъти за успеха ни с 2:1.

 

При второто попадение във вратата на противника Мичмана афишира, че Гунди е забил „ превъзходен гергьовски гол ". В тези години обаче потреблението на " неприемлива за социалистическия морал църковна стилистика ” по никакъв начин не се харесва на висшите Българска комунистическа партия фрагменти. Комунистите подвигат скандал и упорстват за партийно заседание в спортната редакция на Българска национална телевизия. На сбирката би трябвало да бъде разисквано държанието на провинилия се коментатор.

 

Мичмана е заставен да изслуша клеймящите го речи. Накрая взема думата да се отбрани. „ Другари, осъзнавам грешката си, само че тя е подбудена от справедливи аргументи. Нека предложим на другаря Гунди да се преименува или пък да промени рождената си дата. Да подложим предлагането ми на гласоподаване “, споделя Колев.

 

Естествено, никой не подвига ръка. Събранието се разпуска. Другарите си потеглят умърлушени, а Мичмана – усмихнат.

 

Николай Колев разсмива незабравимо феновете и през 1968 година Същата година разяснява откриването на олимпиадата в Гренобъл. Според авансово оповестената стратегия ва стадиона би трябвало да се появи Шарл дьо Гол. Генералът излиза пред публиката, а Мичмана, без да се вторачва към терена, афишира възторжено: „ Ето го президента на Френската република с присъщия му мундир! “. За церемонията обаче Дьо Гол изненадващо е заменил военната си униформа с формален костюм. Мичмана взема решение, че няма смисъл да замазва гафа си. Който видял, видял, който чул, чул ", декларира индиферентен на микрофона.

 

От откриването: на олимпиадата в Гренобъл и до през днешния ден се помни различен един лаф на Николай Колев. Организаторите пускат от въздуха 20 хиляди рози от пропит плат, а Мичмана се изцепва: " Сега над нас заваляха свежи изкуствени цветя “.

 

Когато коментаторът се връща в България след Игрите засича в коридорите на телевизията шефката на Българска национална телевизия Леда Милева и още неколцина виновни приятели. 

Запозната с гафовете в Гренобъл, авторката на „ Зайченцето бяло “ се майтапи пред Колев и своите сподвижници: „ Аз споделих ли ви, че Мичмана е глупак. А вие не ми вярвахте… “

 

По това време поетесата има доста положително мнение за спортния коментатор, само че при започване на ръководството й обстановката е радикално друга. Николай Колев е бодил в очите й и тя даже обмисля да го уволни. Пред сътрудници декларира, че подобен тъпанар като Мичмана няма място в малкия екран.

 

„ Тогава беше настъпил така наречен културен интервал в Българска национална телевизия – Иван Радоев, Кольо Инджов…

Научавам кой от тези културтрегери е приказвал всякакви неща за мен. И го срещам Кольо Инджов и му крещя:  „ Вярно ли е това? ”.  А той: „ Аз тук си имам някакво мнение... „ От теб не съм прочел нито едно стихотворение до момента. Кой си ти, та да имаш такова мнение? ” не преставам аз. Кольо Инджов тогава минаваше за сериозна фигура в поезията. После станахме близки другари ", разказвал е най-известният ни състезателен коментатор. Той оправил връзките си с Леда Милева и екипа й с помощта на Павел Вежинов.

 

Зад микрофона Мичмана дебютира през април 1966 година Тогава на международното състезание по хокей в Любляна Людмил Неделчев му дава да води втората третина на мача сред Русия и Швеция.

„ И полека-лека навлязох. И се заредиха международни шампионати, купа, „ Известия “…

 

Сефтето му във футболния коментар пък е на подготвителна среща на националите. Този мач е част от подготовката на „ лъвовете “ за мондиала през 1966 година

 

Идеята Мичмана да зад микрофона е на Люто Божев – доближен на Тодор Живков и фактор в Българска национална телевизия в тези години. Двамата с Николай Колев се познавали още от БСФС.

 

„ Веднъж ме срещна и ми рече: „ Абе ти докога ще коментираш мачове единствено по пейките и тротоарите? Казал съм да те тестват... ”

 

За Българската национална телевизия приживе Мичмана отрази над 1000 мача, 7 международни и 7 европейски шампионати по футбол, 9 олимпиади. Интервюира Бекенбауер, Жоао Хавеланж и други звезди.

 

Николай Колев беше върл почитател на „ Левски ”, напомнят осведомени. Казваше, че когато се запалил по футбола, в София имало единствено два тима – „ Левски ” и „ Славия ”. „ Е, аз не станах от „ Славия ”, вдигаше плещи гениалният коментатор. Запалянкото в него обаче в никакъв случай не е проговарял пред микрофона. Затова за Мичмана си спомнят с трогване и слависти, и цесекари.

 

„ Много от хората по този начин и не схванаха от кой тим съм. Приятно ми е ставало, когато са ме срещали на улицата и са ме питали: „ Кажи най-сетне от кой си – ОТ ЦСКА или от „ Левски ”?. Сигурно мача съм коментирал сред сините и алените, до момента в който съдиите устояха по 4-5, и то най-големите. Когато съм на трибуната като елементарен фен, може и да се вълнувам, в случай че „ Левски ” не бие или играе едва, само че зад микрофона въобще не ме интересува печели ли, пада ли. Не бива да развихряш клубни пристрастености от екрана на националната телевизия. Тоя микрофон не ми го е дал татко ми ”, споделял е Николай Колев.

Той е създател на една от най-култовите изречения в новата ни история – „ Господ е българин! ”

 

Изрича я на стадион „ Парк дьо Пренс ” в Париж след попадението на Емил Костадинов против франция в 90-ата минута. Именно този гол ни класира за международното в Съединени американски щати през 1994 година

 

„ Тази фраза излетя в ефира непринудено. Доволен съм, че доста хора си служат с нея, аз не съм я патентовал. Може би съм първият, който дефинира националната принадлежност на Господ, споделяше Мичмана. И допълваше, че мачовете от 17 ноември 1993 година и незабравимото американско лято не са единствените запаметяващи се срещи на националната ни гарнитура, които е коментирал. Исторически дуел бил и оня на стадион Уембли в „ Лондон “ през 1968 година, когато нашите удържат тъждество против Боби Чарлтън и компания.

 

„ Англичаните бяха международни първенци на 2 години. Нашите национали отидоха да играят с тях другарска среща. И всички правеха сметки с какъв брой ще падаме. Това беше един заслужен мач с незабравимия гол на Гунди. Мач, който записа България сред футболните тимове в Европа.

 

За собствен мощен в кариерата си коментар Мичмана определяше този от Мостар на мача „ Вележ “ – „ Левски “. Тогава 5 минути преди началния съдийски сигнал се губи връзката със София. Колев е на стадиона и макар проблемите по трасето, отразява протичащото се на терена. А като се връща в България схваща, че тук никой не го е чувал. На феновете бил пуснат поддържащ коментар на Николай Чупаров от студиото на Българска национална телевизия на „ Сан Стефано “ 29.

 

Роден съм в с. Торос, Ловешка област. От 5-годишен пребивавам в София. В столицата приключих Втора мъжка гимназия, по-късно в университета „ География “. Но не съм работил нито една секунда като географ. След като се дипломирах, незабавно постъпих във Федерацията по футбол към БСФС. Годината беше 1969-а. През лятото на 1966-а ме поканиха да работя в малкия екран. Пенсионирах се 27 години по-късно – през квас 1992-ра, когато навърших 60.

Така в резюме описваше кариерата си най-популярният ни състезателен публицист. Тук би трябвало да се означи, че след пенсионирането си той продължи да разяснява на хонорар мачове освен по Българска национална телевизия – изявяваше се и по частния канал „ Диема ".

Освен това пишеше по вестници, а работеше и за „ Еврофутбол.

 

През целия си живот Мичмана нямал и един ден стаж по първата си компетентност – географията. Бил измежду отличниците в университета и като взел тапията за висше, имал правото да избира дали да бъде преподавател, или да отиде в някой теоретичен институт. Преди да реши обаче по какъв начин да постъпи, срещнал Недялко Донски – именития ръководител на футболната Федерация и основен редактор на паметния в миналото вестник „ Старт “.

„ Луд пи си да ставаш даскал? Я идвай при мен да създадем един прекрасен колектив в БСФС “, рекъл му спортният шеф.

 

Мичмана приел офертата и получил щат във футболната централа. По-късно – през упоменатата нагоре 1965 година, пристигнал приятелят му Димитър Джаров – първият виновен редактор на спорта в малкия екран. Именно той му отправил предлагането за работа в Българска национална телевизия.

 

На „ Сан Стефано " 29 Николай Колев се озовал в ролята на шеф на продукция. „ Може да се каже, че това е нещо като уредник. Никакъв шеф не си, единствено компанията ти е огромна. Още на третия месец взех да разбърквам функционалностите – текстове започнах да пиша за всякакви надпревари. Защото и преди този момент се занимавах малко със спортна публицистика ”, разказвал е Мичмана, преди гибелта да ни го отнеме.

 

На млади години той можел да поеме и в друга посока – медицината. Като приключил гимназия, решил да се изучи за лекар. Няколко седмици преди кандидатстудентския изпит обаче баща му го разубедил.

„ Вероятно щях да вляза, тъй като с моя съученик Иван Черноземски (бивш министър на опазването на здравето - 6. р.) – по-късно най-видния професор по онкология, дружно се подготвяхме.

 

Със своя прочут прякор Николай Колев се сдобил около татко си. Някога той учил в техническия отдел на морското учебно заведение във Варна, а и служил там 7-8 години. Именно по тази причина по-късно фамилни познати почнали да викат на синчето  Мичмана.

 

Впрочем няма изцяло достоверни данни за произхода на прозвището – горното са единствено догатки на Николай Колев. Той обаче постоянно е бил безапелационен, че прякорът му не идва от известния през 60-те руски филм „ Мичман Панин ”. Твърдеше и че не е стъпвал на транспортен съд, с едно малко изключение – полския ветроход „ Дар Поморца ”. Когато бил на борда, му прилошало и едвам дочакал да слезе на брега.

Инфо: Уикенд

Тагове: Николай Колев – Мичмана спортен коментатор футболен коментатор БНТ Леда Милева Павел Вежинов Георги Аспарухов – Гунди Иван Радоев Кольо Инджов Николай Чупаров Димитър Джаров
Източник: kliuki.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР