Изминаха 12 години от смъртта на Иван Славков. Батето, както

Изминаха 12 години от гибелта на Иван Славков. Батето, както беше прочут на всички места, даде доста на родния спорт и медии, а колоритът му беше неограничен! Неговата харизма и лафове оставиха трайна диря в българското общество. Столичният безгрижник е роден на 11 май 1940 година в София. Умира на 1 май 2011 година.

Кой е Батето?

Дипломиран инженер от ВМЕИ, професор по състезателен мениджмънт и обществено ръководство към Киевския университет. Владее британски, немски и съветски език. Бил е дълготраен играч по водна топка в тима на Септември, основен редактор на сп. „ Българско фото “, редактор в „ Работническо дело “ и „ Труд “.

От 1971 година става Генерален шеф на Българска национална телевизия – цели 11 години. През 1982 година е определен за ръководител на БОК, през 1987 е към този момент член на МОК, а от 1995 година е и президент на Българския футболен съюз. В края на 2003 година получи медал „ Стара планина “. Има три брака зад тила си – първата му брачна половинка умира в самолетна злополука, когато Славков е едвам 26-годишен, втората е Людмила Живкова, а третата и последна – Валя. Батето умря на 1 май 2011 година.

Това е последното му изявление, което даде особено за вестник „ Шоу “.

- Проф. Славков, разбрах, че имате съществени проблеми със здравето, две интервенции на едното око. Каква е повода и по какъв начин сте в този момент?

– Отидох на обзор, тъй като получих смяна на цвета, затъмнение на лявото око и като ме видяха, напряко ми споделиха лягай – отлепена ретина. Ами от какво се получава – от какво ли не, от доста неща, от удар, от попречване, дори от кихане може да стане. Аз не преставам да се майтапя, тъй като човек би трябвало да се майтапи в такива обстановки, с цел да не пострада душевен. Прочетох в една енциклопедия, че това може да се получи заради 10 аргументи и възкликнах – моето не е от една. Иначе претърпях две интервенции, по този начин е, към момента се възвръщам, на открито заедно съм с черни очила, тъй като към момента ме нервира светлината.

- Имали ли сте различен здравословен проблем?

– Да. Получих хипертонична рецесия. Отидох във Военна болница, където всички са ми другари. Лежах 4-5 дни. Разболях се и от бронхопневмония.

- А през днешния ден по какъв начин сте с кръвното?

– Имам хипертония още от дете. През живота си съм получавал две рецесии. И в двата случая незабавно извиках доктор. Аз доста обичам да се грижа за здравето си.

- След като излъчиха скандалния филм на Би Би Си, поради който ви изключиха от МОК, не се ли чувствате най-малко малко привършен?

– Не! Не, обикновено е, стават и такива неща, не съм го приемал трагично. Стана по този начин – аз отидох да се защитя пред сесията, и в случай че още единствено шест души бяха дали своят вот в моя изгода, крайният резултат нямаше да е подобен, нямаше да се случи изключването. Но българи изрично не са забъркани, не мога да допускам за такова нещо. Аз не бях основното настоящо лице в този скандал, само че в случай че бях, сигурно щях да взема тези пари. Дори не знаех за тези срещи, а във кино лентата и сами можете да се уверите, че на никое място дори не загатвам думата " пари ". Но отново ще кажа – скърбя, че не взех тогава парите!

- Защо името Иван Славков все се свързва с чашката уиски, а в това време малко на брой са тези, които могат да кажат видях Славков пийнал?! Как го постигате това?

– Честно да ти кажа, и аз не знам. За мен това си е чиста завист и злоба, тъй като другаде не могат нещо да изсипят върху мен и изсипват това. Щом ще е с уиски, с уиски да е, не са ме видели пийнал, нали. Нека си приказват, нали би трябвало все с нещо да си запълват времето. Все отново, нали знаеш, аз съм си кристална душа… Аз до 35-тата си година бях деен състезател и не съм поглеждал алкохол. Занимавал съм се с водна топка и освен. След това още 10 години спортувах интензивно, само че без спортни детайли. Живеех до Спортната палата и всяка заран ставах в 6. 00 ч., тичах до Дианабад и назад. Така че, виждаш, следващите легенди за мен. Дай в този момент ще го разбием на пух и прахуляк, макар че то си се знае.

- Бяхте играч по водна топка. Има ли травматизъм при този спорт?

– Да. Имал съм доста контузии. Веднъж ми бръкнаха в окото и един месец не виждах с него. Два пъти съм получавал изваждане на лопатката от раменната става. Чупил съм лакът.

- Как счупихте лакътя?

– Удари ме дръжка, с която вдигахме вратите при водната топка. Вратата се вдигаше с жица. Имаше два кола. Аз трябваше да конкретизирам жицата. Направих го. Но като се обърнах, се оказа, че се е счупил зъбец на зъбчатката на колелото. Плесна ме и ме хвърли в музиката.

- Имате ли проблеми с дамите? Женкар ли е Иван Славков?

– Ооо, доста огромен проблем имам дори. Аз съм подложен на подобен полов тормоз, само че към този момент полека-лека се избавям. Разбира се, че обичам дамите, кой не ги обича, въпреки всичко съм се женил и цели три пъти. А отвън браковете пък колко… То не е за разправяне, тъй че и проблеми, и дами има при мен. Но постоянно съм карал дамите към себе си да се усещат като принцеси. Цял живот за дами разходвам, доста пари ми минаха през ръцете и всички дами в моя живот са били принцеси.

- Както самичък казахте, били сте женен цели три пъти, което си е достижение. През 1966 година, едвам 25-годишен оставате вдовец, откакто първата ви брачна половинка умира в самолетна злополука. Как се промени животът ви по-късно?

– Останах вдовец на 26-годишна възраст. Живяхме три седмици дружно с първата ми брачна половинка и това беше всичко. Две години по-късно се ожених повторно, 3 седмици ми търпя първият брак, 13 години – вторият и в този момент 10 години третият.

- От втората си брачна половинка Людмила Живкова имате наследник – Тодор. Какъв е той, с какво се занимава, тежат ли му имената на татко му и дядо му?

– Освен наследник имам и внучка. Тодор работи в една компания за високи технологии, телекомуникация. Завърши образованието си в Швейцария, в най-престижния университет. Не, не му тежи това име, което носи, дори е горделив с него, гордее с и с мен, и с дядо си. При моите деца такова нещо като сравняване не съществува. Все отново се надявам да поработи и за внук…

- А сегашната ви брачна половинка Валя, не ви ли ревнува най-малко малко?

– Е, в този момент, няма от какво. Не излизам от у дома – мия, пера, шетам, сготвям... майтапя се, несъмнено. Абе, има учредения да ме ревнува, само че и аз внимавам. Деликатен съм, доста дори, само че си я обичам нея.

- Казвате, че я обичате, само че бихте я сменили само за тъща си, нали по този начин?

– Да, само за нея! Аз дори съм й казвал на тъщата: Ела тук, с цел да си я пратя Валя у вас. Ела да ме гледаш, това съм й казвал от време на време.

- Колко часа спите в денонощие?

– Около 6.

- Има ли стрес в живота ви?

– Единственият стрес в живота ми е обвързван с раждането ми. Аз съм преносено дете с 12 дни.

- Бихте ли го обяснили?

– Стрес е, тъй като е имало опция да бъда мъртвороден.

- Бихте ли разказали нещо за вашия татко?

– Той беше като майка Тереза за Ючбунар и Татарли. Роден съм там, на ръба на циганската махала. Името на татко ми – доктор Борис Славков, интернист – към момента се носи като легенда. Спасил е доста хора. Един от тях е фамозният наш художник Сули Сеферов.

- Има ли други лекари в рода ви?

– Сестра ми Генка Славкова е психиатър. Тя споделя: Ти си за пандиза, ти си за лекуване. Била е специалист в най-тежките престъпни случаи. Едната от заварените ми дъщери приключи медицина. Казва се Ниа. Ориентира се към очна хирургия.

- Все отново сте били шурей на Тодор Живков. Разбирахте ли се двамата, в какви връзки бяхте?

– Ех, че не можеш в този момент да го попиташ него… Ами ти знаеш ли каква тъга е да си тъст на Иван Славков? И визия си нямаш... Не, не, в доста положителни връзки бяхме, несъмнено, не сме имали проблеми. Имаше върхове и спадове, което е обикновено в едно семейство, само че в последна сметка, децата носят кръвта на това семейство. Тодор Живков беше душа човек, наивник, тъй че в това отношение няма да се чуе нищо неприятно.

- Чувала съм, че сте добър картоиграч и играете карти на вързано. Да разбирам ли, че сте комарджия?

- Абсолютно правилно, по този начин е, признавам си, хванахте ме. Играя карти, но то човек, в случай че не играе за пари, защо да играе?! И освен карти, и табла също. Простият извод натам води, че откакто играеш за пари, си комарджия, аз не се тормозя да го кажа. Но, едно е да играеш на вързано за нещо, за пари, напълно друго е да си продадеш след играта къщата, колата… Такива неща са ми непознати.

- Знам, че Лили Иванова от години е ваша най-голяма уязвимост?

– Преди всичко аз съм й кум. Но тя в действителност и без тази детайлност е страхотна за мен. Откровено казано, не е имало по-добра в България от нея и няма и да има. И в този смисъл, да, уязвимост ми е, и то огромна. Трябва да ви кажа, че тя е извънредно прецизен и порядъчен човек, кардинална е и в никакъв случай до този миг не е избягала от себе си и от навиците си. За което всеки човек би могъл да й смъкна шапка, най-много аз.

- Вярно ли е, че сте били преследван от Държавна сигурност?

– Ами по какъв начин, всеки е бил. Тия кретенизми, за какво толкоз години не ги откриха тези досиета? Защото всички безусловно са набъркани в тази мръсотия в една или друга форма.

- Вярно ли е, че сте желали да хвърляте Алла Пугачова от балкона?

– А по този начин, отлично на теб, тъкмо попадение! Не съм желал да я мятам, по какъв начин ще върша такива нелепости, снимах се просто тогава в един филм с нея в Москва. С Алла слизахме по една стълба от балкона към главния ресторант и това беше всичко, по какъв начин си ме представяте да хвърля подобен уникат?! Истината е, че инцидентно се озовах там, където беше и целият снимачен екип, а с Алла сме си доста близки и те ми викат: Бате, дай в този момент да създадем една такава сцена… ах, все едно инцидентно се срещате. Иначе ще ви кажа, тя е доста приветлив човек, радостен, занимателен. Знаеш ли какъв брой вкусно умее да готви, страшна е. И също така е доста надарена! Гледам си непрекъснато съветските канали като теб. Поздравявам те за което. През какво ли не минаха тия, горките хора и си задържаха и културата, и изкуството, и всичко.

- Как се чувствахте, до момента в който бяхте единственият стопанин на ефира в националната телевизия?

– Аз управлявах страната. Нямах надзор от никого. Имах самоконтрол.

- В какво се показваше той?

– Правех, каквото си желаех. Решавах какво да се пусне и какво да се поправи, само че не и да се стопира. Никой не ми се бъркаше в работата. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях началник. Нямаше Политбюро над мен, нямаше Централен комитет, МК и така нататък Никой не разбра, че управлявах страната.

- Известен сте с възприятието си за комизъм. Как съумяхте да го запазите през годините?

– Плащам си.

- Кое е най-голямото ви професионално достижение?

- Че оживях след всичките нелепости, които направих в живота си...