Измина повече от месец, откакто Русия нахлу в Украйна, а Европейският съюз си припомни най-безумния месец в историята си.
Гледайки как една война се разгръща на прага на ЕС, Брюксел въведе редица санкции, каквито блокът не е налагал досега.
Ако предишните конфликти се характеризираха с летаргични действия, вътрешни дрязги и фракционизъм, то войната на Русия в Украйна вдъхна на ЕС нов дух на решителност, желязно единство и нечувана бързина, пише в анализ на „Евронюз”.
27-те държави наказаха почти всички възможни сектори на руската икономика: централната банка, финансовата система, самолетната индустрия, полупроводниците, луксозните стоки, държавните медии - всички те станаха жертва на ответните мерки на ЕС.
Ефектът от широкообхватните мерки вече се усеща в Русия: Западните компании масово напускат, инфлацията се е покачила до 12,5 %, чуждестранните резерви са недостъпни, а над цялата страна е надвиснала перспективата за държавен фалит.
Но Кремъл, без да се притеснява от международното осъждане, продължава военната си кампания, въпреки че настъплението на терена в по-голямата си част е спряло, а украинските сили се борят да изтласкат нахлуващата армия. За ЕС застоят дава възможност да си поеме дъх и да направи равносметка.
Отдихът идва след неуспешния опит за налагане на ембарго върху руските петролни продукти - един от най-доходоносните източници на приходи за Москва. Предложеното наказание, вече въведено от Съединените щати, се оказа твърде непосилно за някои зависими от нефта държави от ЕС, които се опасяваха, че потенциалните сътресения от подобен радикален ход неминуемо ще надхвърлят всички възможни ползи от него.
След като забраната за доставка на енергия отпадна, поне засега, реакцията на ЕС навлиза във фаза на размисъл, за да оцени практическия успех на огромния си списък от санкции.
След двудневна среща в Брюксел, в чийто списък с гости присъстваше не кой да е, а президентът на САЩ Джо Байдън, лидерите на ЕС избегнаха да правят ново съобщение и просто обещаха да "отстранят пропуските" и да се "насочат към реалното и възможното заобикаляне" на наложените досега мерки.
"Не забравяйте, че действащият в момента пакет от санкции е най-строгият, който съм виждал в живота си като политик", заяви миналата седмица нидерландският премиер Марк Рюте.
"Ако искаме да въведем нови санкции, трябва да го направим като реакция на нещо", каза люксембургският му колега Ксавие Бетел, определяйки настоящия етап на войната като "статукво".
Липсата на новини контрастираше рязко с язвителните думи на украинския президент Владимир Зеленски, който изброи имената на лидерите на ЕС във виртуално агресивно обръщение.
"Веднъж завинаги. Трябва сами да решите с кого сте", обърна се Зеленски към унгарския министър-председател Виктор Орбан, който се обяви против забраната на енергоносителите.
Дори и призивът на Зеленски да не беше достатъчен, за да повлияе на лидерите на ЕС, които са свикнали с пламенните речи на президента. Той все пак подчерта дилемата, която занимава блока в този конкретен момент от конфликта: Може ли ЕС да си позволи да седи и да чака санкциите да започнат да действат?
В очакване на петия пакет
По време на конфликта Брюксел номерираше всеки пакет от санкции, за да подчертае тяхното количество и натрупващ се характер. Последният пакет, наречен "четвърти", установи, наред с други мерки, забрана за износ на луксозни стоки, произведени в ЕС, на стойност над 300 евро и премахване на статута на най-облагодетелствана нация на Русия в рамките на Световната търговска организация.
Европейската комисия потвърди пред „Евронюз”, че "не се подготвя нищо ново" за петия пакет, но изпълнителната власт е готова да представи на държавите членки варианти в зависимост от развитието на войната.
Все пак говорителят отбеляза, че въвеждането на повече санкции не зависи от конкретно развитие на събитията на място и държавите членки трябва сами да решат дали искат да вдигнат нивото на санкциите.
Използването на биологични и химически оръжия от страна на Русия срещу украинците би било "тотална промяна на играта", която би изисквала извънреден отговор не само от страна на ЕС, но и от страна на НАТО, заяви говорителят.
Засега ЕС се е съсредоточил върху затягането на съществуващите санкции, прецизиране на тяхното прилагане и предотвратяване на възможността лица и компании, включени в черния списък, да ги заобиколят.
Този подход на изчакване беше приветстван в някои държави като Германия и Нидерландия, които имат дълбоки търговски връзки с Русия и се нуждаят от повече време, за да се адаптират към новото нормално положение. Освен това той породи опасения за умора от санкциите, която може да даде на Путин временно пространство за поемане на въздух.
"От ключово значение е тези санкции да бъдат напълно ефективни, като се ограничат възможните заобикаляния. Пропуските трябва да бъдат запълнени незабавно", заяви за „Евронюз” Дейвид Макалистър, германски евродепутат, който председателства комисията по външни работи на Европейския парламент.
"В зависимост от действията на Кремъл на дневен ред остават допълнителни ограничителни мерки".
Натали Лоазо, френски евродепутат от "Обновена Европа", която е близка сътрудничка на президента Еманюел Макрон, не се съгласи с оценката и заяви, че "немислимото" ниво на разрушенията и броя на жертвите сред цивилното население оправдават оказването на "допълнителен натиск върху Русия да спре тази брутална война".
"Не мисля, че трябва да чакаме, за да задействаме допълнителни санкции", заяви Лоазо пред „Евронюз”. "Подкрепям пълната и временна забрана на руските нефт и въглища, за да се спре финансирането на войната."
Нейните коментари се повтарят с тези на Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, който наскоро заяви, че Европа не може да се "умори да налага санкции" и "да създава впечатление за умора".
Въпреки че ЕК отказа да предостави конкретни подробности за потенциалния пакет от санкции, вариантите биха могли да включват ограничаване на достъпа на руски кораби до ЕС, разширяване на списъка на забранения износ, разширяване на списъка на санкционираните олигарси и изключване на повече руски банки от системата SWIFT.
Въпреки че влезе в заглавията на вестниците по целия свят, при публикуването си забраната на SWIFT беше приета като разочароваща, тъй като беше насочена само към седем банки и видимо пропускаше първата и третата по големина руска институция - Сбербанк и Газпромбанк, поради ролята им в обработката на трансакции, свързани с енергетиката.
Финансиране на двете страни в конфликта
В Брюксел и в другите столици официални лица настояват, че арсеналът от санкции на ЕС е все още широк и богат и европейците трябва да се чувстват горди от мащабния отговор срещу Владимир Путин.
Но тъй като войната навлиза във втория си месец, изключително важният въпрос за енергията постепенно завладява целия дебат, засенчвайки миналите санкции и привличайки цялото внимание.
"Русия всеки ден извършва сериозни и ужасни престъпления срещу невинни цивилни в Украйна", заяви пред „Евронюз” Урмас Пает, естонски евродепутат. "Докато купуваме енергия от Русия, ние помагаме на руската военна машина да извършва тези зверства."
От началото на инвазията в Украйна на 24 февруари ЕС е похарчил над 21 млрд. евро за руски изкопаеми горива, включително 13 млрд. евро за газ, според инструмент за проследяване, създаден от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) - независима изследователска организация.
Отказът на блока да се насочи към енергийния сектор, който носи над 40% от приходите на руския федерален бюджет, възпрепятства ефективността на всички останали "масирани" санкции, както ги нарича Брюксел, и предлага на Путин така необходимия спасителен пояс, за да продължи кампанията си.
В този смисъл санкциите на ЕС не дават краткосрочен ефект, който да е съизмерим с огромното насилие и разрушения, които руската армия извършва в Украйна", казва Стивън Блокманс, директор на изследователския отдел в Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).
Яркото изключение се превърна в главоболие за ЕС, особено след като САЩ - държава с по-висока степен на самостоятелност, обявиха пълна забрана за внос на руска енергия.
Блокманс смята, че 27-те все още разполагат с пространство за маневриране и могат да засилят координацията със съюзниците, за да гарантират, че въведените санкции ще станат непробиваеми и неизбежни. Но той отбелязва, че блокът се намира в противоречива позиция, "финансирайки и двете страни на конфликта", като купува газ за Москва и изпраща оръжия на Киев.
Лидерите на ЕС болезнено осъзнават съучастническите си действия и се подтикват един друг да предприемат драстични мерки и да спрат кранчето на Кремъл. Но политическият консенсус, който е от решаващо значение за одобряването на нови санкции, просто не е налице и изглежда малко вероятно да бъде постигнат, докато войната е в задънена улица.
"Основното правило е, че санкциите трябва да имат много по-голямо въздействие върху руската страна, отколкото върху европейската. Ние не водим война срещу самите себе си", заяви белгийският министър-председател Александър Де Кро.
Силно влияние върху столиците оказва продължаващата криза в електроснабдяването, която засяга континента от края на лятото. Цените на природния газ скочиха до небето заради несъответствието между предлагането и търсенето, което доведе до невъзможно високи сметки за потребителите и компаниите. Войната само задълбочи кризата и накара някои лидери да се предпазят от заиграване с деликатните енергийни доставки.
Но инвазията разкри и голямата уязвимост на ЕС: неговата дълбока и скъпоструваща зависимост от руските изкопаеми горива. Комисията представи амбициозна пътна карта за намаляване на вноса на руски газ с две трети до края на годината, въпреки че конкретните подробности все още се уточняват.
Плановете предоставят на ЕС уникален шанс да причини създаде сериозни проблеми на руската държава и да осакати скъпия военен апарат. По-голямата част от газа, който Русия изпраща на блока, се доставя по тръбопроводи, което означава, че ако ЕС започне значително да ограничава покупките си, ключовата инфраструктура ще бъде остаряла и Москва няма да може да намери незабавен заместител, който да запълни цялата липса.
"Дори ако [пътната карта] не е санкция", каза Блокманс, "в средносрочен план тя вероятно е по-опустошителна от настоящите санкции, които в крайна сметка ще бъдат отменени." /БГНЕС
Гледайки как една война се разгръща на прага на ЕС, Брюксел въведе редица санкции, каквито блокът не е налагал досега.
Ако предишните конфликти се характеризираха с летаргични действия, вътрешни дрязги и фракционизъм, то войната на Русия в Украйна вдъхна на ЕС нов дух на решителност, желязно единство и нечувана бързина, пише в анализ на „Евронюз”.
27-те държави наказаха почти всички възможни сектори на руската икономика: централната банка, финансовата система, самолетната индустрия, полупроводниците, луксозните стоки, държавните медии - всички те станаха жертва на ответните мерки на ЕС.
Ефектът от широкообхватните мерки вече се усеща в Русия: Западните компании масово напускат, инфлацията се е покачила до 12,5 %, чуждестранните резерви са недостъпни, а над цялата страна е надвиснала перспективата за държавен фалит.
Но Кремъл, без да се притеснява от международното осъждане, продължава военната си кампания, въпреки че настъплението на терена в по-голямата си част е спряло, а украинските сили се борят да изтласкат нахлуващата армия. За ЕС застоят дава възможност да си поеме дъх и да направи равносметка.
Отдихът идва след неуспешния опит за налагане на ембарго върху руските петролни продукти - един от най-доходоносните източници на приходи за Москва. Предложеното наказание, вече въведено от Съединените щати, се оказа твърде непосилно за някои зависими от нефта държави от ЕС, които се опасяваха, че потенциалните сътресения от подобен радикален ход неминуемо ще надхвърлят всички възможни ползи от него.
След като забраната за доставка на енергия отпадна, поне засега, реакцията на ЕС навлиза във фаза на размисъл, за да оцени практическия успех на огромния си списък от санкции.
След двудневна среща в Брюксел, в чийто списък с гости присъстваше не кой да е, а президентът на САЩ Джо Байдън, лидерите на ЕС избегнаха да правят ново съобщение и просто обещаха да "отстранят пропуските" и да се "насочат към реалното и възможното заобикаляне" на наложените досега мерки.
"Не забравяйте, че действащият в момента пакет от санкции е най-строгият, който съм виждал в живота си като политик", заяви миналата седмица нидерландският премиер Марк Рюте.
"Ако искаме да въведем нови санкции, трябва да го направим като реакция на нещо", каза люксембургският му колега Ксавие Бетел, определяйки настоящия етап на войната като "статукво".
Липсата на новини контрастираше рязко с язвителните думи на украинския президент Владимир Зеленски, който изброи имената на лидерите на ЕС във виртуално агресивно обръщение.
"Веднъж завинаги. Трябва сами да решите с кого сте", обърна се Зеленски към унгарския министър-председател Виктор Орбан, който се обяви против забраната на енергоносителите.
Дори и призивът на Зеленски да не беше достатъчен, за да повлияе на лидерите на ЕС, които са свикнали с пламенните речи на президента. Той все пак подчерта дилемата, която занимава блока в този конкретен момент от конфликта: Може ли ЕС да си позволи да седи и да чака санкциите да започнат да действат?
В очакване на петия пакет
По време на конфликта Брюксел номерираше всеки пакет от санкции, за да подчертае тяхното количество и натрупващ се характер. Последният пакет, наречен "четвърти", установи, наред с други мерки, забрана за износ на луксозни стоки, произведени в ЕС, на стойност над 300 евро и премахване на статута на най-облагодетелствана нация на Русия в рамките на Световната търговска организация.
Европейската комисия потвърди пред „Евронюз”, че "не се подготвя нищо ново" за петия пакет, но изпълнителната власт е готова да представи на държавите членки варианти в зависимост от развитието на войната.
Все пак говорителят отбеляза, че въвеждането на повече санкции не зависи от конкретно развитие на събитията на място и държавите членки трябва сами да решат дали искат да вдигнат нивото на санкциите.
Използването на биологични и химически оръжия от страна на Русия срещу украинците би било "тотална промяна на играта", която би изисквала извънреден отговор не само от страна на ЕС, но и от страна на НАТО, заяви говорителят.
Засега ЕС се е съсредоточил върху затягането на съществуващите санкции, прецизиране на тяхното прилагане и предотвратяване на възможността лица и компании, включени в черния списък, да ги заобиколят.
Този подход на изчакване беше приветстван в някои държави като Германия и Нидерландия, които имат дълбоки търговски връзки с Русия и се нуждаят от повече време, за да се адаптират към новото нормално положение. Освен това той породи опасения за умора от санкциите, която може да даде на Путин временно пространство за поемане на въздух.
"От ключово значение е тези санкции да бъдат напълно ефективни, като се ограничат възможните заобикаляния. Пропуските трябва да бъдат запълнени незабавно", заяви за „Евронюз” Дейвид Макалистър, германски евродепутат, който председателства комисията по външни работи на Европейския парламент.
"В зависимост от действията на Кремъл на дневен ред остават допълнителни ограничителни мерки".
Натали Лоазо, френски евродепутат от "Обновена Европа", която е близка сътрудничка на президента Еманюел Макрон, не се съгласи с оценката и заяви, че "немислимото" ниво на разрушенията и броя на жертвите сред цивилното население оправдават оказването на "допълнителен натиск върху Русия да спре тази брутална война".
"Не мисля, че трябва да чакаме, за да задействаме допълнителни санкции", заяви Лоазо пред „Евронюз”. "Подкрепям пълната и временна забрана на руските нефт и въглища, за да се спре финансирането на войната."
Нейните коментари се повтарят с тези на Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, който наскоро заяви, че Европа не може да се "умори да налага санкции" и "да създава впечатление за умора".
Въпреки че ЕК отказа да предостави конкретни подробности за потенциалния пакет от санкции, вариантите биха могли да включват ограничаване на достъпа на руски кораби до ЕС, разширяване на списъка на забранения износ, разширяване на списъка на санкционираните олигарси и изключване на повече руски банки от системата SWIFT.
Въпреки че влезе в заглавията на вестниците по целия свят, при публикуването си забраната на SWIFT беше приета като разочароваща, тъй като беше насочена само към седем банки и видимо пропускаше първата и третата по големина руска институция - Сбербанк и Газпромбанк, поради ролята им в обработката на трансакции, свързани с енергетиката.
Финансиране на двете страни в конфликта
В Брюксел и в другите столици официални лица настояват, че арсеналът от санкции на ЕС е все още широк и богат и европейците трябва да се чувстват горди от мащабния отговор срещу Владимир Путин.
Но тъй като войната навлиза във втория си месец, изключително важният въпрос за енергията постепенно завладява целия дебат, засенчвайки миналите санкции и привличайки цялото внимание.
"Русия всеки ден извършва сериозни и ужасни престъпления срещу невинни цивилни в Украйна", заяви пред „Евронюз” Урмас Пает, естонски евродепутат. "Докато купуваме енергия от Русия, ние помагаме на руската военна машина да извършва тези зверства."
От началото на инвазията в Украйна на 24 февруари ЕС е похарчил над 21 млрд. евро за руски изкопаеми горива, включително 13 млрд. евро за газ, според инструмент за проследяване, създаден от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) - независима изследователска организация.
Отказът на блока да се насочи към енергийния сектор, който носи над 40% от приходите на руския федерален бюджет, възпрепятства ефективността на всички останали "масирани" санкции, както ги нарича Брюксел, и предлага на Путин така необходимия спасителен пояс, за да продължи кампанията си.
В този смисъл санкциите на ЕС не дават краткосрочен ефект, който да е съизмерим с огромното насилие и разрушения, които руската армия извършва в Украйна", казва Стивън Блокманс, директор на изследователския отдел в Центъра за европейски политически изследвания (CEPS).
Яркото изключение се превърна в главоболие за ЕС, особено след като САЩ - държава с по-висока степен на самостоятелност, обявиха пълна забрана за внос на руска енергия.
Блокманс смята, че 27-те все още разполагат с пространство за маневриране и могат да засилят координацията със съюзниците, за да гарантират, че въведените санкции ще станат непробиваеми и неизбежни. Но той отбелязва, че блокът се намира в противоречива позиция, "финансирайки и двете страни на конфликта", като купува газ за Москва и изпраща оръжия на Киев.
Лидерите на ЕС болезнено осъзнават съучастническите си действия и се подтикват един друг да предприемат драстични мерки и да спрат кранчето на Кремъл. Но политическият консенсус, който е от решаващо значение за одобряването на нови санкции, просто не е налице и изглежда малко вероятно да бъде постигнат, докато войната е в задънена улица.
"Основното правило е, че санкциите трябва да имат много по-голямо въздействие върху руската страна, отколкото върху европейската. Ние не водим война срещу самите себе си", заяви белгийският министър-председател Александър Де Кро.
Силно влияние върху столиците оказва продължаващата криза в електроснабдяването, която засяга континента от края на лятото. Цените на природния газ скочиха до небето заради несъответствието между предлагането и търсенето, което доведе до невъзможно високи сметки за потребителите и компаниите. Войната само задълбочи кризата и накара някои лидери да се предпазят от заиграване с деликатните енергийни доставки.
Но инвазията разкри и голямата уязвимост на ЕС: неговата дълбока и скъпоструваща зависимост от руските изкопаеми горива. Комисията представи амбициозна пътна карта за намаляване на вноса на руски газ с две трети до края на годината, въпреки че конкретните подробности все още се уточняват.
Плановете предоставят на ЕС уникален шанс да причини създаде сериозни проблеми на руската държава и да осакати скъпия военен апарат. По-голямата част от газа, който Русия изпраща на блока, се доставя по тръбопроводи, което означава, че ако ЕС започне значително да ограничава покупките си, ключовата инфраструктура ще бъде остаряла и Москва няма да може да намери незабавен заместител, който да запълни цялата липса.
"Дори ако [пътната карта] не е санкция", каза Блокманс, "в средносрочен план тя вероятно е по-опустошителна от настоящите санкции, които в крайна сметка ще бъдат отменени." /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ