БГНЕС: Новини от България и Света
Оставката на българския президент Румен Радев, подадена единствено седмици преди осмите парламентарни избори в България за последните пет години, може доста да промени политическия пейзаж на балканската страна – най-малко краткотрайно. В продължение на месеци се спекулираше, че Радев може да се откаже от най-висшия държавен пост, с цел да навлезе в дейната, всекидневна политика.
Ако, както се чака, той основe лична партия или застане отпред на към този момент съществуващо придвижване откакто разгласи оставката си на 19 януари и я внесе публично на 20 януари, съгласно актуалните социологически изследвания той би имал положителни шансове да влезе в новия парламент като най-силната политическа мощ с сходна групировка.
Най-популярният политик в страната
Бившият военен водач и главнокомандващ на българските Военновъздушни сили, определен за първи път през 2016 година и избран отново през 2021 година, от дълго време е най-популярният политик в страната. Това обаче не е извънредно за човек, заемащ най-високия държавен пост. Радев не беше заставен да влиза в остри спорове и можеше да се показва като бащинска фигура за нацията, стояща над партийните дрязги.
Какво би означавало влизането на Радев в дейната политика за дълготрайния баланс на силите в българската партийна система и по какъв начин това би се отразило на външнополитическата ориентировка на страната, остава неразбираемо. През последните години Радев неведнъж правеше изказвания, които пораждаха подозрения дали той поддържа европейския метод за подкрепяне на Украйна против съветската експанзия.
Радев също по този начин водеше дейна акция против присъединението на България към еврозоната, постоянно играейки със страховете на популацията от замесване във войната в Украйна или от обедняване в резултат на въвеждането на общата европейска валута.
„ Механизмите на олигархия “
Телевизионното прощално послание на Радев представляваше тук-там много прецизен разбор на българските действителности, подправен с висока доза популизъм и с изказвания, които най-малко не разсеяха подозренията по отношение на разбирането на демокрацията от страна на напускащия президент. Радев стартира, като уточни, че неразбираемите политически болшинства са го принудили да назначи служебни държавни управления седем пъти през последните пет години, до момента в който страната преминаваше от едни парламентарни избори към други, без да успее да образува трайно държавно управление.
Въпреки това през този интервал България съумя да приключи европейската си интеграция посредством присъединението си към Шенгенското пространство и еврозоната (процес, който Радев мощно критикуваше). Той обаче сложи въпроса за какво постигането на тези цели не е довело до непоклатимост. Защо хората нямат доверие в медиите и правосъдната система? Защо се стигна до многократни всеобщи митинги?
Отговорите, които Радев даде на своите риторични въпроси, евентуално ще убедят най-малко част от скептиците му. Той съобщи, че въпреки България външно да е народна власт, на процедура тя действа „ по механизмите на една олигархия “. По думите му политиката в България се води отвън официално виновните институции.
Радев приказва и за могъщи „ кукловоди “ зад кулисите, които намерено дават указания на Народното събрание. Президентът не се наложи да посочва имена, с цел да стане ясно на аудиторията му кого има поради: най-много олигарха и партиен водач Делян Пеевски, който фактически упражнява доста, демократично нелегитимно въздействие в България. Радев съобщи, че Пеевски и фигури като него са овладели „ партии, банки, компании и медии “, употребявайки тази власт като сопа против своите политически съперници. По този метод, съгласно него, те търгуват с националните ползи на България.
Подобна оценка би могла да пристигна от безпристрастни наблюдаващи или от доста дипломати в София, само че това не важеше за други елементи от прощалната тирада на президента. Радев, да вземем за пример, остро се изрече против поддръжката за Украйна, като твърдеше, че безотговорни политици заплашват мирния живот на българите в изискванията на „ рискова война покрай нашите граници “. Според него окончателният раздор сред обществото и „ политическата класа “ (към която той явно към момента не се причислява, макар съвсем десетгодишния си президентски мандат) е настъпил, когато Народното събрание е отказал да удовлетвори настояването му за референдум по отношение на датата на въвеждане на еврото. Така Радев повтори теза, с която към този момент беше провокирал остри разногласия предходната година: че народните представители са отказали на жителите правото да решат този въпрос.
Радев по-рано беше декларирал всъщност, че Народното събрание няма демократичната легитимност да вземе решение за еврото. Той не изясни за какво свободно и демократично определен орган би трябвало да няма такава легитимност. Дата за парламентарните избори към момента не е избрана, само че се чака те да се проведат в края на март или през април. | БГНЕС
-------
Михаел Мартенс, Frankfurter Allgemeine Zeitung
