Цветелина Пенкова: Как се промени животът във Великобритания след Брекзит?
Измина съвсем година откогато Англия публично напусна Европейското семейство, какво се промени?
Промениха се доста неща. Всъщност изминаха повече от 5 години откогато хората във Англия взеха решението посредством референдум да изоставен Европейския съюз. Почти година към този момент Обединеното кралство публично не се води част от Европейски Съюз и не се подчинява на откритите от него правила и закони.
Преди, като европейски жители, хората от двете страни на канала можеха да работят и пътуват свободно и да останат толкоз дълго, колкото пожелаят - на всички места в Европа - без авансово обмисляне и спомагателни ограничавания.
Реалността през днешния ден е друга. Гражданите на Европейски Съюз и Англия имат правото да посетят съответната страна за оптимален интервал от 6 месеца. За туристически цели се изисква годен интернационален паспорт, а за задачите на работа е нужно авансово да бъде издадена работна виза.
Съдейки по последните събития, следствията от икономическата рецесия настъпват осезаемо в Европа. Каква е обстановката във Англия?
Напускането на Европейски Съюз сложи Обединеното кралство отвън пазара на Европейски Съюз. На процедура страната загуби достъп до 445 милиона консуматори и близо 25 милиона предприятия. Здравната рецесия, покачващите се цени на електрическата енергия, дефицитът на работна ръка в бранша за доставки, покачващите се цени на горивата и неналичието на съществени артикули по магазините в допълнение оказват отрицателно въздействие върху живущите във Англия.
Англия очакваше това да бъде годината, в която Островът да се откри като напълно самостоятелен от Европейски Съюз и да продължи напред, сключвайки независими търговски покупко-продажби с трети страни. Планът за определяне като върховен търговец, който да дава повече благоприятни условия на стопанската система, бизнеса и работещите е на път да бъде по-скоро далечна химера, в сравнение с действителност.
Анализите демонстрират, че английската стопанска система се е свила с 9.7% от началото на рецесията. Като максимален кратковременен напън могат да бъдат избрани покачващите се цени на горивата. Те са поскъпнали с близо 20%. Според данни на Английската централна банка се чака инфлацията да понижи приходите на семействата с близо 1000 паунда.
Чрез проектите си за възобновяване и резистентност Европа се стреми да излезе от рецесията допустимо най-скоро. Но по всичко проличава, че изолирана от Европейски Съюз, Англия е в обстановка на по-трудно икономическо възобновяване.
В последните месеци се заприказва изключително доста за дефицита на работна ръка на Острова. Как оценявате обстановката?
Особено в промишлеността за автомобилни транспорти има сериозен дефицит на работна ръка заради два съществени фактора - Брекзит и пандемията от Ковид-19. Други страни също изпитват напрежение във веригата на доставки и неналичието на превозвачи, само че проблемите са изключително забележими във Англия - доста търговци се борят за оцеляването на своя бизнес.
Вносът и износът на артикули е понижен с близо 10% за последната година. Това оказва отрицателно въздействие на стопанската система на страната и внася напрежение измежду семействата.
Проучванията демонстрират, че заради ограничението на свободно придвижване, доста от фирмите в Обединеното кралство страдат от дефицит на дипломиран личен състав, което оказва тежък напън върху възобновяване на страната след пандемията.
Достигнаха ли отрицателните последствията от Брекзит до българите, които живеят и работят на Острова?
Комбинацията от Брекзит и пандемията дадоха своето отражение както в стопански, по този начин и в потребителски аспект. Потребителското доверие бележи сериозен спад заради дефицита на артикули, растящите цени и увеличаващите се налози.
Потребителските цени са нарастнали с 3.1% за последното тримесечие, а упованията са за над 4% до края на годината. Растящата инфлация и предстоящият спад в приходите на хората карат потребителите да лимитират моментните си разноски. По последни данни продажбите на храни и артикули от първа нужда са спаднали с близо 2% през последния месец. Наред с това, следи се изострен недостиг на артикули от първа нужда.
Тези трендове неизбежно засягат и нашите съграждани на Острова.
Вече засегнахме тематиката за нашите сънародници на Острова. Какви са главните проблеми пред студентите и работещите?
Образователният бранш в Обединеното кралство е един от най-интернационалните в света. След Брекзит българските и европейските студенти за жал изгубиха много от своите привилегии. Студентите от Европейски Съюз към този момент би трябвало да заплащат доста по-високи такси за образование, което на процедура лимитира достъпа до качествено обучение на доста европейци.
За страдание, Англия реши да спре и присъединяване си в програмата за продан „ Еразъм + “ и вместо това ще сътвори и финансира лична стратегия за продан - Алън Тюринг. Студентите от Европейски Съюз към този момент няма да могат да вземат участие в програмата за продан във Англия и по този метод индиректно губят достъп до една от положителните просветителни системи в света.
С цел да се сведе до най-малко отрицателният резултат от това решение в Европейския парламент се разисква интензивно въвеждането на спомагателна стратегия за продан сред Европейски Съюз и Англия. Възможности за въвеждането на спомагателни финансови ограничения също са на дневен ред. Това най-вероятно ще се изрази под формата на грантове или заеми, които да подкрепят студентите, които не могат да си разрешат високите такси в образованието.
Компромисни решения са вероятни, в случай че се развият двустранните връзки сред Англия и обособени страни членки за продан на студенти. Време е България да се включи интензивно в този развой.
Промениха се доста неща. Всъщност изминаха повече от 5 години откогато хората във Англия взеха решението посредством референдум да изоставен Европейския съюз. Почти година към този момент Обединеното кралство публично не се води част от Европейски Съюз и не се подчинява на откритите от него правила и закони.
Преди, като европейски жители, хората от двете страни на канала можеха да работят и пътуват свободно и да останат толкоз дълго, колкото пожелаят - на всички места в Европа - без авансово обмисляне и спомагателни ограничавания.
Реалността през днешния ден е друга. Гражданите на Европейски Съюз и Англия имат правото да посетят съответната страна за оптимален интервал от 6 месеца. За туристически цели се изисква годен интернационален паспорт, а за задачите на работа е нужно авансово да бъде издадена работна виза.
Съдейки по последните събития, следствията от икономическата рецесия настъпват осезаемо в Европа. Каква е обстановката във Англия?
Напускането на Европейски Съюз сложи Обединеното кралство отвън пазара на Европейски Съюз. На процедура страната загуби достъп до 445 милиона консуматори и близо 25 милиона предприятия. Здравната рецесия, покачващите се цени на електрическата енергия, дефицитът на работна ръка в бранша за доставки, покачващите се цени на горивата и неналичието на съществени артикули по магазините в допълнение оказват отрицателно въздействие върху живущите във Англия.
Англия очакваше това да бъде годината, в която Островът да се откри като напълно самостоятелен от Европейски Съюз и да продължи напред, сключвайки независими търговски покупко-продажби с трети страни. Планът за определяне като върховен търговец, който да дава повече благоприятни условия на стопанската система, бизнеса и работещите е на път да бъде по-скоро далечна химера, в сравнение с действителност.
Анализите демонстрират, че английската стопанска система се е свила с 9.7% от началото на рецесията. Като максимален кратковременен напън могат да бъдат избрани покачващите се цени на горивата. Те са поскъпнали с близо 20%. Според данни на Английската централна банка се чака инфлацията да понижи приходите на семействата с близо 1000 паунда.
Чрез проектите си за възобновяване и резистентност Европа се стреми да излезе от рецесията допустимо най-скоро. Но по всичко проличава, че изолирана от Европейски Съюз, Англия е в обстановка на по-трудно икономическо възобновяване.
В последните месеци се заприказва изключително доста за дефицита на работна ръка на Острова. Как оценявате обстановката?
Особено в промишлеността за автомобилни транспорти има сериозен дефицит на работна ръка заради два съществени фактора - Брекзит и пандемията от Ковид-19. Други страни също изпитват напрежение във веригата на доставки и неналичието на превозвачи, само че проблемите са изключително забележими във Англия - доста търговци се борят за оцеляването на своя бизнес.
Вносът и износът на артикули е понижен с близо 10% за последната година. Това оказва отрицателно въздействие на стопанската система на страната и внася напрежение измежду семействата.
Проучванията демонстрират, че заради ограничението на свободно придвижване, доста от фирмите в Обединеното кралство страдат от дефицит на дипломиран личен състав, което оказва тежък напън върху възобновяване на страната след пандемията.
Достигнаха ли отрицателните последствията от Брекзит до българите, които живеят и работят на Острова?
Комбинацията от Брекзит и пандемията дадоха своето отражение както в стопански, по този начин и в потребителски аспект. Потребителското доверие бележи сериозен спад заради дефицита на артикули, растящите цени и увеличаващите се налози.
Потребителските цени са нарастнали с 3.1% за последното тримесечие, а упованията са за над 4% до края на годината. Растящата инфлация и предстоящият спад в приходите на хората карат потребителите да лимитират моментните си разноски. По последни данни продажбите на храни и артикули от първа нужда са спаднали с близо 2% през последния месец. Наред с това, следи се изострен недостиг на артикули от първа нужда.
Тези трендове неизбежно засягат и нашите съграждани на Острова.
Вече засегнахме тематиката за нашите сънародници на Острова. Какви са главните проблеми пред студентите и работещите?
Образователният бранш в Обединеното кралство е един от най-интернационалните в света. След Брекзит българските и европейските студенти за жал изгубиха много от своите привилегии. Студентите от Европейски Съюз към този момент би трябвало да заплащат доста по-високи такси за образование, което на процедура лимитира достъпа до качествено обучение на доста европейци.
За страдание, Англия реши да спре и присъединяване си в програмата за продан „ Еразъм + “ и вместо това ще сътвори и финансира лична стратегия за продан - Алън Тюринг. Студентите от Европейски Съюз към този момент няма да могат да вземат участие в програмата за продан във Англия и по този метод индиректно губят достъп до една от положителните просветителни системи в света.
С цел да се сведе до най-малко отрицателният резултат от това решение в Европейския парламент се разисква интензивно въвеждането на спомагателна стратегия за продан сред Европейски Съюз и Англия. Възможности за въвеждането на спомагателни финансови ограничения също са на дневен ред. Това най-вероятно ще се изрази под формата на грантове или заеми, които да подкрепят студентите, които не могат да си разрешат високите такси в образованието.
Компромисни решения са вероятни, в случай че се развият двустранните връзки сред Англия и обособени страни членки за продан на студенти. Време е България да се включи интензивно в този развой.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ