Кой ще оцелее? 10 популярни пловдивски заведения, които не о...
Измина една година, откогато за първи път в България разбрахме какво е локдаун. От понеделник следва ново затваряне на молове, заведения за хранене, питейни заведения, казина и игрални зали. В сектора се питат дали това ще е последният локдаун или просто следващият. Със сигурност обаче за доста от притежателите той ще е съдбовен.
Много известни и обичани заведения за хранене и кафенета под тепетата не съумяха да се съвземат от предходното затваряне. Някои избраха да изчакат по-добри времена, с цел да не събират личния състав на вятъра, други смениха притежателите си, а трети към момента са на тезгяха.
" Марица " събра Топ 10 на заведенията, които към този момент остават в историята, губейки борбата с рецесията, провокирана от ковид.
1. Кафе-клуб „ Амадеус “
Заведението на пъпа на града не дочака огромния поток от туристи, който се чака след откриването на Голямата базилика. Уютното кафене до църквата „ Света Петка “ е известно със своя дух и характерен интериор - бароков виенски салон на два етажа със зелена лятна градина. За 10 години то се трансформира в обичано място за хора от разнообразни възрасти. В „ Амадеуса “, както го назоваха непрекъснатите клиенти, се сервираше едно от най-хубавите кафета в града. Мястото се използваше най-вече за настоятелен срещи, а усещане правеше общителният личен състав, чиито униформи бяха в унисон с духа на заведението. След първото затваряне „ Амадеус “ по този начин и не отвори порти. Мебелите и оборудването са на мястото си, а градината се поддържа, което вероятно е знак, че рано или късно клиентите на заведението още веднъж ще могат да се насладят на прословутото еспресо.
2. Ресторант „ Даяна “ 2
Един от най-популярните заведения за хранене, в които пловдивчани и гостите на града можеха да похапват до ранни зори, също стана жертва на първия локдаун.
Днес дворът е безстопанствен и зарязан. За гладните среднощни купонджии обаче има вяра, тъй като проектите на притежателите са „ Даяна “ 1 до РТЦ- Пловдив да стане денонощна след рухването на актуалните ограничения.
3. Пивоварница „ Каменица “
Елегантното заведение на бул. " Източен " от няколко месеца не работи. Пивоварницата, известна с живата си бира, отвори порти предишното лято след първия локдаун, само че след това изненадващо удари кепенците.
Екипът обаче не е разпилян и чиновниците се надяват да проработят след 15 април. Още повече че марката " Каменица " се готви за своя 140-годишен празник, а в Пловдив от нея остана единствено коминът и дребната пивоварница.
4. Кафе „ Старинно “
Едно от първите частни заведения в Пловдив също е пусто. Разположено в подножието на Стария град, то дълги години бе обичано място за срещи на живеещите в квартала. Обзаведено в ретростил, " Старинно " е правоприемник на тогавашното кафене, в което Петко Славейков сядал всяка заран на раздумка с другари, до момента в който бил даскал в Мъжката гимназия. Тук се е провел и Вторият конгрес на Българската социалдемократическа партия. През последните години кафенето постоянно сменяше наемателите си, а коронакризата принуди притежателите да го разгласят за обмен.
5. Кафе „ Дьо Пари “
Популярното в миналото заведение от дълго време закъса, а коронакризата просто го довърши.
Кафенето е на над 10 години, само че истинският му интериор е настоящ и през днешния ден. Локацията също е добра - наоколо до два университета. И преди пандемията обаче бизнесът закъса и заведението работеше на санитарния най-малко. Собствениците очевидно не намират сили и предпочитание да реанимират кафенето и са оповестили „ Дьо Пари “ за продажба.
6. Ресторант „ Белите брези “
Напоследък на паметната в миналото механа в кв. „ Кючук Париж “ не <210> върви. Ресторантът постоянно сменя притежателите и марката си. Като " Шармант " се разшири и се снабди с лятна градина и детски ъгъл. През годините заведението бе измежду желаните за сватби, банкети или просто за ваучър с огромна компания, а в последно време още веднъж си върна остарялото име.
Проблемите започнаха още през 2019 година, когато притежателите и Национална агенция за приходите водеха правосъдна борба за парцела. В първия локдаун „ Белите брези “ затвори, отвори през лятото, само че неотдавна още веднъж хлопна порти.
7. Ресторант „ Златната круша “
Една легенда си отива. Началото на " Крушата " е през 1929 година, а планът за постройката и интериора е на прословутия проектант дисидент Боян Чинков. Дълго време ресторантчето е обичано на локалния културен хайлайф и градската бохема. Сред неговите гости е даже известният френски артист Хари Бор. Художници, писатели, културтрегери и непознати посланици са единствено част от „ шарената “ клиентела на „ Крушата “.
В началото на 2019 година „ Златната круша “ бе купена от нови притежатели, които вложиха в нов, автентичен интериор. Надеждите бяха мястото да се възроди, само че изненадващо, то не отвори след локдауна от предходната пролет.
8. Пицарии „ Верди “
Едва ли има пловдивчанин, който не е ял пица или паста във „ Верди “. Тематичните заведения за хранене 25 години бяха измежду обичаните места на изкушените от италианския усет.
През годините притежателите се опитваха да уголемяват бизнеса и пицарии на марката можеха да се посетят в съвсем всички квартали на Пловдив. Преди време 6 от пицариите смениха притежателите си, а две останаха под запора на Национална агенция за приходите.
Днес от групата останаха да работят само тези до РТЦ-Пловдив и на бул. „ България “.
9. „ Щастливци под Тепето “
Заведението има неповторима локация - просторна тераса със спираща дъха панорама към църквата „ Света Богородица ". Разположено е в ниската част на Стария град. Работеше под това име няколко години, а преди този момент бе известно като „ Потомци “. Първоначално оферираше просто меню на национални цени. След това пристигнаха „ огромни вложители “, които взеха решение да създадат от „ каскета бомбе “. Така се появи „ Щастливци под Тепето “. Менюто и интериорът станаха доста изискани, което промени напълно и клиентелата. В последна сметка заведението работеше с изменчив триумф, а след първия локдаун остана затворено.
10. Ресторант „ Класик “
Още едно паметно място от близкото минало падна жертва на коронакризата. „ Класик “, намиращ се до градинката против Бирена фабрика, беше обичаното заведение на феновете на огромните порции. Преди години беше съвсем невероятно да се направи резервация за петък или събота.
През 2019 година на мястото на „ Класик “ се появи „ Two brothers”. Новите мениджъри направиха огромен ремонт и заложиха на ексцентрични коктейли и барбекю. Това им начинание не пожъна упования триумф и първият локдаун бе задоволителен, с цел да постави завършек на плана.
Щетите от честите прекъсвания занапред ще се пресмятат. Но е реалност, че коронакризата ще донесе и нужната профилактика в сектора - ще оцелеят най-хубавите.
Браншът след третото затваряне за година
Големите банкрути предстоят
Третото затваряне на заведения и заведения за хранене в границите на 12 месеца е напът да се трансформира в ябълката на раздора сред бизнеса и страната. Заради рекордните равнища на новозаразени с ковид в страната всички в сектора още веднъж ще затворят от 22 март, а притежателите на заведенията всеобщо се тормозят, че няма да проработят и след 1 април.
Част от ресторантьорите обмислят дали да не стачкуват, като откажат да затворят заведенията си в понеделник, когато новите ограничения влизат в действие. От браншовите организации дефинират следващото им затваряне като несъответстваща мярка и желаят оставка на членовете на Националния действен щаб.
" Надяваме се заведенията да са затворени единствено за този период, както ни дадоха обещание. Мислим си обаче, че най-вероятно това няма да е по този начин ", разяснява Емил Коларов, представител на Сдружението на заведенията. По думите му, има късмет да стартират работа след този период, поради изборите и тъй като и други бизнеси са затворени.
Ресторантьорите са безапелационни, че в техния бранш е мъчно да отворят, когато не са работили дълго време. Трябва да се създадат профилактики на всички системи и инсталациите, да се почисти, да се заредят артикули, което е обвързвано с спомагателни разноски. След година на непрекъснати затваряния обаче най-големият проблем на притежателите е обвързван с намирането на личен състав.
Статистиката за миналата година при ресторантьорите и заетите в бранша е безапелационна - близо 30 хиляди души, които са били заети в сектора, са сменили работата си. Това сочат данните на Национален статистически институт, само че съгласно Емил Коларов тази цифра е доста по-голяма в реалност. Дори държавните помощи и удължаването на периода на всички ограничения за опазване на заетостта към този момент не могат да успокоят пристрастеностите на притежателите и чиновниците на заведения.
" Обещаха, че помощите, които са написани, ще продължат. Това е извънредно незадоволително, тъй като всичко се случваше с много огромно забавяне, само че се надявам, че с построени механизми за погашение ще бъде по-лесно. Идеята на един бизнес обаче не е да съществува с помощта на помощи и обезщетения. Не работим една година обикновено ", разяснява Емил Коларов.
По сметки на хора от сектора заведенията за хранене са били затворени близо 100 дни в интервала от март 2020 до март 2021 година. При нощните клубове и нощните заведения тази цифра скача още повече, като близо 6 от последните 12 месеца вратите им са останали затворени за гости. Единна позиция на сектора към момента обаче липсва. Всички, които си изкарват прехраната в бранша обаче, са гневни, тъй като съгласно тях те заплащат най-скъпата цена в изискванията на пандемия. Някои ресторантьори обмислят в символ на митинг да останат отворени и на 22 март, когато новите ограничения влизат в действие.
Според изчисленията на браншовите организации близо 30% от бизнесите в бранша в страната са банкрутирали от началото на пандемията. Ресторантьорите са безапелационни, че притежателите, които нямат различен бизнес и разчитат напълно на приходите от заведенията си, понасят най-трудно създалата се обстановка през последната година. Прогнозите както на хората от сектора, по този начин и на професионалните им организации е, че след следващото затваряне от 22 март описът с банкрутирали заведения ще нарасне още повече.
Автор Станимир Кронев
Много известни и обичани заведения за хранене и кафенета под тепетата не съумяха да се съвземат от предходното затваряне. Някои избраха да изчакат по-добри времена, с цел да не събират личния състав на вятъра, други смениха притежателите си, а трети към момента са на тезгяха.
" Марица " събра Топ 10 на заведенията, които към този момент остават в историята, губейки борбата с рецесията, провокирана от ковид.
1. Кафе-клуб „ Амадеус “
Заведението на пъпа на града не дочака огромния поток от туристи, който се чака след откриването на Голямата базилика. Уютното кафене до църквата „ Света Петка “ е известно със своя дух и характерен интериор - бароков виенски салон на два етажа със зелена лятна градина. За 10 години то се трансформира в обичано място за хора от разнообразни възрасти. В „ Амадеуса “, както го назоваха непрекъснатите клиенти, се сервираше едно от най-хубавите кафета в града. Мястото се използваше най-вече за настоятелен срещи, а усещане правеше общителният личен състав, чиито униформи бяха в унисон с духа на заведението. След първото затваряне „ Амадеус “ по този начин и не отвори порти. Мебелите и оборудването са на мястото си, а градината се поддържа, което вероятно е знак, че рано или късно клиентите на заведението още веднъж ще могат да се насладят на прословутото еспресо.
2. Ресторант „ Даяна “ 2
Един от най-популярните заведения за хранене, в които пловдивчани и гостите на града можеха да похапват до ранни зори, също стана жертва на първия локдаун.
Днес дворът е безстопанствен и зарязан. За гладните среднощни купонджии обаче има вяра, тъй като проектите на притежателите са „ Даяна “ 1 до РТЦ- Пловдив да стане денонощна след рухването на актуалните ограничения.
3. Пивоварница „ Каменица “
Елегантното заведение на бул. " Източен " от няколко месеца не работи. Пивоварницата, известна с живата си бира, отвори порти предишното лято след първия локдаун, само че след това изненадващо удари кепенците.
Екипът обаче не е разпилян и чиновниците се надяват да проработят след 15 април. Още повече че марката " Каменица " се готви за своя 140-годишен празник, а в Пловдив от нея остана единствено коминът и дребната пивоварница.
4. Кафе „ Старинно “
Едно от първите частни заведения в Пловдив също е пусто. Разположено в подножието на Стария град, то дълги години бе обичано място за срещи на живеещите в квартала. Обзаведено в ретростил, " Старинно " е правоприемник на тогавашното кафене, в което Петко Славейков сядал всяка заран на раздумка с другари, до момента в който бил даскал в Мъжката гимназия. Тук се е провел и Вторият конгрес на Българската социалдемократическа партия. През последните години кафенето постоянно сменяше наемателите си, а коронакризата принуди притежателите да го разгласят за обмен.
5. Кафе „ Дьо Пари “
Популярното в миналото заведение от дълго време закъса, а коронакризата просто го довърши.
Кафенето е на над 10 години, само че истинският му интериор е настоящ и през днешния ден. Локацията също е добра - наоколо до два университета. И преди пандемията обаче бизнесът закъса и заведението работеше на санитарния най-малко. Собствениците очевидно не намират сили и предпочитание да реанимират кафенето и са оповестили „ Дьо Пари “ за продажба.
6. Ресторант „ Белите брези “
Напоследък на паметната в миналото механа в кв. „ Кючук Париж “ не <210> върви. Ресторантът постоянно сменя притежателите и марката си. Като " Шармант " се разшири и се снабди с лятна градина и детски ъгъл. През годините заведението бе измежду желаните за сватби, банкети или просто за ваучър с огромна компания, а в последно време още веднъж си върна остарялото име.
Проблемите започнаха още през 2019 година, когато притежателите и Национална агенция за приходите водеха правосъдна борба за парцела. В първия локдаун „ Белите брези “ затвори, отвори през лятото, само че неотдавна още веднъж хлопна порти.
7. Ресторант „ Златната круша “
Една легенда си отива. Началото на " Крушата " е през 1929 година, а планът за постройката и интериора е на прословутия проектант дисидент Боян Чинков. Дълго време ресторантчето е обичано на локалния културен хайлайф и градската бохема. Сред неговите гости е даже известният френски артист Хари Бор. Художници, писатели, културтрегери и непознати посланици са единствено част от „ шарената “ клиентела на „ Крушата “.
В началото на 2019 година „ Златната круша “ бе купена от нови притежатели, които вложиха в нов, автентичен интериор. Надеждите бяха мястото да се възроди, само че изненадващо, то не отвори след локдауна от предходната пролет.
8. Пицарии „ Верди “
Едва ли има пловдивчанин, който не е ял пица или паста във „ Верди “. Тематичните заведения за хранене 25 години бяха измежду обичаните места на изкушените от италианския усет.
През годините притежателите се опитваха да уголемяват бизнеса и пицарии на марката можеха да се посетят в съвсем всички квартали на Пловдив. Преди време 6 от пицариите смениха притежателите си, а две останаха под запора на Национална агенция за приходите.
Днес от групата останаха да работят само тези до РТЦ-Пловдив и на бул. „ България “.
9. „ Щастливци под Тепето “
Заведението има неповторима локация - просторна тераса със спираща дъха панорама към църквата „ Света Богородица ". Разположено е в ниската част на Стария град. Работеше под това име няколко години, а преди този момент бе известно като „ Потомци “. Първоначално оферираше просто меню на национални цени. След това пристигнаха „ огромни вложители “, които взеха решение да създадат от „ каскета бомбе “. Така се появи „ Щастливци под Тепето “. Менюто и интериорът станаха доста изискани, което промени напълно и клиентелата. В последна сметка заведението работеше с изменчив триумф, а след първия локдаун остана затворено.
10. Ресторант „ Класик “
Още едно паметно място от близкото минало падна жертва на коронакризата. „ Класик “, намиращ се до градинката против Бирена фабрика, беше обичаното заведение на феновете на огромните порции. Преди години беше съвсем невероятно да се направи резервация за петък или събота.
През 2019 година на мястото на „ Класик “ се появи „ Two brothers”. Новите мениджъри направиха огромен ремонт и заложиха на ексцентрични коктейли и барбекю. Това им начинание не пожъна упования триумф и първият локдаун бе задоволителен, с цел да постави завършек на плана.
Щетите от честите прекъсвания занапред ще се пресмятат. Но е реалност, че коронакризата ще донесе и нужната профилактика в сектора - ще оцелеят най-хубавите.
Браншът след третото затваряне за година
Големите банкрути предстоят
Третото затваряне на заведения и заведения за хранене в границите на 12 месеца е напът да се трансформира в ябълката на раздора сред бизнеса и страната. Заради рекордните равнища на новозаразени с ковид в страната всички в сектора още веднъж ще затворят от 22 март, а притежателите на заведенията всеобщо се тормозят, че няма да проработят и след 1 април.
Част от ресторантьорите обмислят дали да не стачкуват, като откажат да затворят заведенията си в понеделник, когато новите ограничения влизат в действие. От браншовите организации дефинират следващото им затваряне като несъответстваща мярка и желаят оставка на членовете на Националния действен щаб.
" Надяваме се заведенията да са затворени единствено за този период, както ни дадоха обещание. Мислим си обаче, че най-вероятно това няма да е по този начин ", разяснява Емил Коларов, представител на Сдружението на заведенията. По думите му, има късмет да стартират работа след този период, поради изборите и тъй като и други бизнеси са затворени.
Ресторантьорите са безапелационни, че в техния бранш е мъчно да отворят, когато не са работили дълго време. Трябва да се създадат профилактики на всички системи и инсталациите, да се почисти, да се заредят артикули, което е обвързвано с спомагателни разноски. След година на непрекъснати затваряния обаче най-големият проблем на притежателите е обвързван с намирането на личен състав.
Статистиката за миналата година при ресторантьорите и заетите в бранша е безапелационна - близо 30 хиляди души, които са били заети в сектора, са сменили работата си. Това сочат данните на Национален статистически институт, само че съгласно Емил Коларов тази цифра е доста по-голяма в реалност. Дори държавните помощи и удължаването на периода на всички ограничения за опазване на заетостта към този момент не могат да успокоят пристрастеностите на притежателите и чиновниците на заведения.
" Обещаха, че помощите, които са написани, ще продължат. Това е извънредно незадоволително, тъй като всичко се случваше с много огромно забавяне, само че се надявам, че с построени механизми за погашение ще бъде по-лесно. Идеята на един бизнес обаче не е да съществува с помощта на помощи и обезщетения. Не работим една година обикновено ", разяснява Емил Коларов.
По сметки на хора от сектора заведенията за хранене са били затворени близо 100 дни в интервала от март 2020 до март 2021 година. При нощните клубове и нощните заведения тази цифра скача още повече, като близо 6 от последните 12 месеца вратите им са останали затворени за гости. Единна позиция на сектора към момента обаче липсва. Всички, които си изкарват прехраната в бранша обаче, са гневни, тъй като съгласно тях те заплащат най-скъпата цена в изискванията на пандемия. Някои ресторантьори обмислят в символ на митинг да останат отворени и на 22 март, когато новите ограничения влизат в действие.
Според изчисленията на браншовите организации близо 30% от бизнесите в бранша в страната са банкрутирали от началото на пандемията. Ресторантьорите са безапелационни, че притежателите, които нямат различен бизнес и разчитат напълно на приходите от заведенията си, понасят най-трудно създалата се обстановка през последната година. Прогнозите както на хората от сектора, по този начин и на професионалните им организации е, че след следващото затваряне от 22 март описът с банкрутирали заведения ще нарасне още повече.
Автор Станимир Кронев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ