Измамници в интернет предлагат заеми от името на чужди банки
Измамни разгласи в интернет " оферират " заеми от името на непознати банки. За това предизвестяват от ГДБОП.
През 2021 година се следи доста нарастване на лъжливи интернет разгласи (основно в обществена мрежа " Фейсбук " ), видимо оповестени от непознати банки (най-вече френски банки), " предлагащи " преференциални заеми. Комуникацията с евентуалните жертви на измамата се води на български език в началото посредством " Фейсбук Messenger ", а в следствие през мобилни приложения за връзка " Whatsapp " и " Viber ", показват от Главна дирекция " Борба с проведената престъпност ".
Измамниците употребяват главно телефонни номера с телефонен код +33 (Франция), само че са засичани и други, в това число един български номер, предизвестяват от ГДБОП.
Схемата е следната: От откликналите на обявите лица е изисквано да пратят фотоси на свои документи за идентичност. Получавали са бланка на контракт за заем, която е трябвало да разпечатат, подпишат, сканират и изпратят на измамниците. След известяван на кандидатстващите лица, че са утвърдени, причинителите на измамите стартират да желаят от тях да създадат неголеми банкови преводи към български банкови сметки, следени от измамниците, с съображение " кандидатстване ", " нотариална такса ", " застраховка " и други, с цел да им бъде провиснал заемът.
Не са изключение и преводи под сходни предлози и посредством " Western Union ", " Money Gram " и " EasyPay ". В някой случаи даже жертвите били убеждавани да открият банкова сметка с интензивно електронно банкиране и издадена дебитна карта. Под претекст, че е належащо дебитната карта и сметката да бъдат тествани дали дават отговор на условията за асимилиране на заема, данните за сметката и самата карта с ПИН код бивали изпращани посредством " DHL " в Бенин, Африка. Получили надзор върху сметки и дебитните карти, причинителите ги употребяват за приемане на преводи от жертви на лъжливите разгласи и за асимилиране на средствата. В хода на чат връзката с евентуалните жертви на лъжливата скица измамниците се показват за шефове и чиновници на непознати банки и изпращат фотоси на непознати документи за идентичност, с цел да звучат по-убедително.
Експертите от отдел „ Киберпрестъпност “ в ГДБОП още веднъж припомнят на българските жители, както и на пребиваващите на наша територия лица, да демонстрират изключителна зоркост при връзката си в интернет пространството и никога да не дават персонални данни.
През 2021 година се следи доста нарастване на лъжливи интернет разгласи (основно в обществена мрежа " Фейсбук " ), видимо оповестени от непознати банки (най-вече френски банки), " предлагащи " преференциални заеми. Комуникацията с евентуалните жертви на измамата се води на български език в началото посредством " Фейсбук Messenger ", а в следствие през мобилни приложения за връзка " Whatsapp " и " Viber ", показват от Главна дирекция " Борба с проведената престъпност ".
Измамниците употребяват главно телефонни номера с телефонен код +33 (Франция), само че са засичани и други, в това число един български номер, предизвестяват от ГДБОП.
Схемата е следната: От откликналите на обявите лица е изисквано да пратят фотоси на свои документи за идентичност. Получавали са бланка на контракт за заем, която е трябвало да разпечатат, подпишат, сканират и изпратят на измамниците. След известяван на кандидатстващите лица, че са утвърдени, причинителите на измамите стартират да желаят от тях да създадат неголеми банкови преводи към български банкови сметки, следени от измамниците, с съображение " кандидатстване ", " нотариална такса ", " застраховка " и други, с цел да им бъде провиснал заемът.
Не са изключение и преводи под сходни предлози и посредством " Western Union ", " Money Gram " и " EasyPay ". В някой случаи даже жертвите били убеждавани да открият банкова сметка с интензивно електронно банкиране и издадена дебитна карта. Под претекст, че е належащо дебитната карта и сметката да бъдат тествани дали дават отговор на условията за асимилиране на заема, данните за сметката и самата карта с ПИН код бивали изпращани посредством " DHL " в Бенин, Африка. Получили надзор върху сметки и дебитните карти, причинителите ги употребяват за приемане на преводи от жертви на лъжливите разгласи и за асимилиране на средствата. В хода на чат връзката с евентуалните жертви на лъжливата скица измамниците се показват за шефове и чиновници на непознати банки и изпращат фотоси на непознати документи за идентичност, с цел да звучат по-убедително.
Експертите от отдел „ Киберпрестъпност “ в ГДБОП още веднъж припомнят на българските жители, както и на пребиваващите на наша територия лица, да демонстрират изключителна зоркост при връзката си в интернет пространството и никога да не дават персонални данни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ