Доц. Соня Пенкова: Кървавият пламък на българския Великден 1876 е почит към онези, които въстават при цялото съзнание, че няма да успеят
Изложбата е един алегоричен знак на респект към тези, които въстават с оръжие в ръка преди 150 години при цялото схващане, което са имали, че няма да съумеят да преборят модерната и мощна Османска империя, само че ще създадат огромна крачка по пътя към българското избавление, и това в действителност се сбъдва. Това казва шефът на Националният Военноисторически музей доцент Соня Пенкова по повод 150 години от Априлското въстание и проведената в музея галерия " Кървавият пламък на българския Великден 1876 " в предаването " България, Европа и светът на фокус “ по Радио ФОКУС .
И добавя: " Изложбата показва емблематични експонати, както нормално обичайно за музея демонстрираме артефакти, които са национално значими и също по този начин рядко показвани поради това, че би трябвало да ги съхраним и за поколенията след нас. Показваме преобладаващата част от знамената, които са съхранени от времето на Априлското въстание, чийто дом през днешния ден е Националният военно-исторически музей, извънредно впечатляващи, това са флагове на Четвърти пловдиски революционен окръг, което е направено по предписание на Левски, неизползвано. Докато той към момента провежда революционните комитети, само че пък се развява над въстаниците във времето на Априлското въстание, флагове номера 3, 8 и 9 също на Четвъртия революционен окръг, последното от тях номер 9 получихме преди 2016 година в чест на нашата 100-годишнина, получихме един страховит подарък ".
Става ясно, че изложбата представя още доста флагове, които крият своята трогателна история, както и многожество персонални движимости на известни и незнайни лица. Сред тези движимости, в това число е и щикът на Васил Левски, както и оръжия на войводи.
За това по какъв начин се стига до Априлското въстание, тя споделя: " Може да се наблюдава и това може да бъде забелязано в нашата непрекъсната експозиция, тъй като изложбата отдадена на Априлското въстание, както споделих, един знак на респект. Тя желае да спомни, желае да в действителност да показа емблематични експонати и наред с тези, които изредих в нея, могат да се прочетат, ще отговори и на въпроса ви не съм го не запомнила. Могат да се прочетат доста отзиви на непознати публицисти, посланици, мисионери за погрома на априлското въстание. И също по този начин да се чуят гласовете на хората, претърпели въстанието. Това по какъв начин се стига до въстанието наистина. В българското публично схващане, Априлското въстание съществува като едно монолитно събитие, в което всички са взели участие, всички са показали несъмнено равнище на подвиг. Историята не е такава, само че това не пречи въстанието да бъде осмислено като една от най-важните крачки, без които освобождението нямаше да се случи ".
И добавя: " Наистина има доста различия след смъртта на Левски, изключително след неуспялото Старозагорско въстание, революционният комитет е мощно разлъчен, съществува и една поколенческа промяна сред старите и младите и в действителност тези, които провеждат Априлското въстание са по-младата генерация от български национал-революционери, по този начин наречените " Георгиевски апостоли ", които при цялото схващане, което те са имали и документите, които в последните години българската историческа просвета извади, демонстрират, че това е било по този начин, те са били наясно, че това възстание ще бъде обляно в кръв. И все пак, също по този начин са били наясно, че без такава стъпка никой няма да ни обърне внимание.
Те не търсят и не одобряват към този момент помощ от чужбина, тъй като са се опарили от тези взаимоотношения, желаят сами да извървят пътя, дали това е вярно или погрешно, през днешния ден е по какъв начин да кажа, доста елементарно даваме етикети през днешния ден, само че те са имали ясното схващане за това и в действителност са подхванали, тази организация доста бързо е квалифицирано априлското въстане и доста недоподготвено избухва само че все пак, то дава огромен резултат ".
И добавя: " Изложбата показва емблематични експонати, както нормално обичайно за музея демонстрираме артефакти, които са национално значими и също по този начин рядко показвани поради това, че би трябвало да ги съхраним и за поколенията след нас. Показваме преобладаващата част от знамената, които са съхранени от времето на Априлското въстание, чийто дом през днешния ден е Националният военно-исторически музей, извънредно впечатляващи, това са флагове на Четвърти пловдиски революционен окръг, което е направено по предписание на Левски, неизползвано. Докато той към момента провежда революционните комитети, само че пък се развява над въстаниците във времето на Априлското въстание, флагове номера 3, 8 и 9 също на Четвъртия революционен окръг, последното от тях номер 9 получихме преди 2016 година в чест на нашата 100-годишнина, получихме един страховит подарък ".
Става ясно, че изложбата представя още доста флагове, които крият своята трогателна история, както и многожество персонални движимости на известни и незнайни лица. Сред тези движимости, в това число е и щикът на Васил Левски, както и оръжия на войводи.
За това по какъв начин се стига до Априлското въстание, тя споделя: " Може да се наблюдава и това може да бъде забелязано в нашата непрекъсната експозиция, тъй като изложбата отдадена на Априлското въстание, както споделих, един знак на респект. Тя желае да спомни, желае да в действителност да показа емблематични експонати и наред с тези, които изредих в нея, могат да се прочетат, ще отговори и на въпроса ви не съм го не запомнила. Могат да се прочетат доста отзиви на непознати публицисти, посланици, мисионери за погрома на априлското въстание. И също по този начин да се чуят гласовете на хората, претърпели въстанието. Това по какъв начин се стига до въстанието наистина. В българското публично схващане, Априлското въстание съществува като едно монолитно събитие, в което всички са взели участие, всички са показали несъмнено равнище на подвиг. Историята не е такава, само че това не пречи въстанието да бъде осмислено като една от най-важните крачки, без които освобождението нямаше да се случи ".
И добавя: " Наистина има доста различия след смъртта на Левски, изключително след неуспялото Старозагорско въстание, революционният комитет е мощно разлъчен, съществува и една поколенческа промяна сред старите и младите и в действителност тези, които провеждат Априлското въстание са по-младата генерация от български национал-революционери, по този начин наречените " Георгиевски апостоли ", които при цялото схващане, което те са имали и документите, които в последните години българската историческа просвета извади, демонстрират, че това е било по този начин, те са били наясно, че това възстание ще бъде обляно в кръв. И все пак, също по този начин са били наясно, че без такава стъпка никой няма да ни обърне внимание.
Те не търсят и не одобряват към този момент помощ от чужбина, тъй като са се опарили от тези взаимоотношения, желаят сами да извървят пътя, дали това е вярно или погрешно, през днешния ден е по какъв начин да кажа, доста елементарно даваме етикети през днешния ден, само че те са имали ясното схващане за това и в действителност са подхванали, тази организация доста бързо е квалифицирано априлското въстане и доста недоподготвено избухва само че все пак, то дава огромен резултат ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ