Рецесията чука на вратата – какво трябва да направят парламента и правителството?
Излизането на окончателните резултати от извършените на 2 октомври 2022 година парламентарни избори, както и оповестяването на определените за определените за народни представители от страна на Централната изборна комисия, основават тези нужни предпоставки за президента Румен Радев да извърши конституционното си обвързване по член 75 от главния закон – новоизбраното Народно заседание се привиква от него на първо съвещание най-късно един месец след избирането му. Новият 48-ми парламент ще застъпи една доста сложна действителност, придружена с енергийна рецесия, разтърсени обществени финанси, липса на доверие в институциите и опция за огромно обществено напрежение през зимата на фона на повишението на цените. От тази позиция то ще има доста значимата задача да успее да надмогне политическото разделяне, с цел да търси бързи отговори – при опцията и неговият мандат да бъде къс, в случай че още веднъж не се образува постоянен кабинет.
Не е загадка, че проблем съществува освен в страната, само че и в света. Преди няколко дни в списание „ Fortune “ беше оповестена публикация със заглавие „ Седем от най-хубавите стопански мозъци в света мислят, че идва световна криза. А някои споделят, че тя към този момент е тук “. И в действителност, когато хора като Джейми Даймън, изпълнителен шеф на JPMorgan Chasе, Кен Грифин, изпълнителен шеф на Citadel, известният доктор Нуриел Рубини, и президентът на Световната банка Дейвид Малпас приказват за криза, а Малпас даже за „ съвършената стихия “ от високи лихви, висока инфлация и занимателен стопански напредък, то е редно да обърнем внимание на индикациите за проблем – както в света, по този начин и у нас. И когато сигналите са налице, би трябвало на първо място да знаем, че международната стопанска система е като домино. Когато пада един, падат всички останали. Наивност и даже нелепост би било да си мислим, че криза в Съединените щати и Западна Европа ще подмине България – и да повтаряме грешката на някогашния министър председател Сергей Станишев, който в разгара на международната рецесия през 2009 година твърдеше е „ остров на стабилността “.
В стопанската система у нас към този момент се следят първите индикации, че следва проблем. Според Националния статистически институт повече от индустриалните браншове през юли 2022 година означават спад по отношение на предходния месец. В друг аспект наранени се оказват секторите на преработващата индустрия – производството на храни и питиета, текстил и дрехи, химическата промишленост и медикаментите, металургията и производството на промишлени артикули регистрират спад сред 2 и 11 % по отношение на предходния месец (юни 2022 г.). Същото се отнася и за произвеждане на електрически уреди, коли, ремаркета и полуремаркета, мебели и така нататък Връщайки се още веднъж на резултата на доминото – най-голямата стопанска система в света, тази на Съединените щати, две следващи тримесечия регистрира спад. Тревожни трендове регистрира и Българската национална банка („ Икономически обзор на Българска народна банка “, брой 2 за 2022 г.), съгласно която в приноса по съставни елементи в Брутният вътрешен продукт се вижда понижение на относителната тежест на брутното формиране на главен капитал през последните няколко тримесечия, което значи, че бизнесът стабилно понижава темпа на своите вложения. Спадът на вложенията е доста стеснителен сигнал, защото той заема доста значително място във образуването на националния БВП. Независимо че може да не проличи първоначално, защото, както в нашата обстановка, имаме „ заменяне “ от страна на подпираното от високата инфлация частно и държавно ползване, то е явен сигнал за идни стопански компликации. А когато вторият съставен елемент в лицето на потреблението пострада, то рецесията ще е налице.
Към сегашния миг си личат два метода в световен проект, които да търсят отговор на инфлационните процеси – Федералният запас е възприел по-твърд метод с повишение на главната рента, само че не среща особена поддръжка и синергия в други водещи стопански системи, изключително в европейските. Европейската централна банка е неуверена по повод повишението на главната рента по политически аргументи, а точно доста високата задлъжнялост на южните страни членки. Европейските страни се концентрират върху редица стимулиращи пакети за компенсацията на жителите и бизнеса, с цел да се опълчват на опцията от криза и икономическа рецесия измежду една сложна за Стария континент зима – даже с резултата, който това единствено по себе си има върху задълбочаването на инфлационния развой. В даден миг обаче централните банки ще бъдат изправени пред комплицирана алтернатива – или да покачат нападателно главния лихвен %, както това прави някогашният ръководител на Федералния запас Пол Волкър при започване на мандата на Рейгън, и уверено да пресекат инфлационните процеси (което ще сложи държавните управления в неспособност да раздуват проинфлационни дефицити), или да абдикират от своята роля в поддържане на ценова непоклатимост и да оставят инфлацията да се саморегулира. Което в последна сметка може да има доста тежки вреди върху банковата непоклатимост.
Но, връщайки се още веднъж на родната действителност, която е повлияна от безусловно всички световни процеси в тази посока. Разбира се, с някои отлики – България не е член на еврозоната, не е част от системата на ЕЦБ, а валутният ръб през последните двадесет и няколко години е играл доста сериозна и непреодолима бариера пред политическо харчене, което да унищожава финансовата непоклатимост. В този ред на мисли главната рента не е била политически инструмент, а инфлацията в България, резултат на парична политика, е била привнесена – нашата инфлация се образува от други фактори като да вземем за пример високите цени на енергоносителите, които се трансферират по цялата индустриална верига от закупуването на суровината до щанда в супермаркета с финалния артикул. И нейната цена се заплаща от елементарна консуматор.
Предвид сложността на политическата обстановка и опцията още веднъж да няма постоянно държавно управление, настоящата законодателна и изпълнителна власт би трябвало да работят бързо. Приемането на държавния бюджет за 2023 година или на минимално равнище една актуализация на настоящия бюджет, който да продължи да работи в идната година поради развиването на политическата рецесия, е извънредно неотложно, тъй като в тях би трябвало да участват главните ограничения. На първо място това са обезщетенията за високите цени на електрическата енергия, които бяха признати от предходното Народно заседание през лятото на 2022 година Те би трябвало да бъдат продължени и през 2023 година като обзет и цените на природния газ. И според нормативната рамка така наречен „ небитови консуматори “ не са единствено компании и фабрики – тук попадат университети, учебни заведения, детски градини, лечебни заведения, обществени домове, приюти, които заплащат силата на цените за промишлеността. Високата цена на природния газ без обезщетителен механизъм за тях ще е сериозна и бюджетно непостижима. Редица от тях просто ще са принудени да затворят порти. А служебният кабинет няма механизъм за пренасочване на огромни средства за обезщетителен механизъм за цената на природния газ, в случай че това не бъде авансово прегледано от Народното събрание. И в настоящата, и в идната година. Казано по различен метод – би трябвало да се работи бързо. Осигуряването на финансови обезщетения за бизнеса и потребителите за цените на електрическата енергия и природния газ е основно.
Следващ доста значителен миг е да се обезпечи механизъм за подписване на дълготрайни контракти на българската борса сред производителите на електрическа енергия и локалната промишленост, които да понижат цените, и последователно да изместят потребността от бюджетни обезщетения. По-ниските цени на електрическата енергия ще имат доста мощен антиинфлационен резултат по цялата верига – от производството до цената на продуктите в потребителската кошница. Също по този начин е доста значимо да се откри механизъм за консенсус за систематизиране на микса сред евтиния азерски газ и по-скъпия полутечен газ към топлофикациите и промишлеността. Да се остави българската промишленост на по-скъп газ би било безконтролно и погрешно решение.
И, несъмнено, би трябвало да се преработят самоубийствените задължения по Плана за възобновяване и резистентност и Териториалния проект на Фонда за обективен преход, поети от държавното управление на Кирил Петков, за затваряне на българските въглищни енергийни централи – извънредно погрешно решение посред енергийна рецесия, изключително на фона на това, че други европейски страни подхващат стъпки към възкръсване на въглищната си енергетика.
Всички тези стъпки изискват на първо място намирането даже на краткотраен политически консенсус и на съдействието сред партии, чиито политически послания се намират в диаметралност. Особено по време на избори. Но опцията за политически консенсус във времена на рецесия сред противоположни субекти (например по време на Втората международна война водачът на лейбъристите Атли е бил заместител министър-председател в кабинет, ръководен от Уинстън Чърчил) е тест за зрелостта на една народна власт. Който мощно се надявам и нашето политическо посланичество да издържи.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Не е загадка, че проблем съществува освен в страната, само че и в света. Преди няколко дни в списание „ Fortune “ беше оповестена публикация със заглавие „ Седем от най-хубавите стопански мозъци в света мислят, че идва световна криза. А някои споделят, че тя към този момент е тук “. И в действителност, когато хора като Джейми Даймън, изпълнителен шеф на JPMorgan Chasе, Кен Грифин, изпълнителен шеф на Citadel, известният доктор Нуриел Рубини, и президентът на Световната банка Дейвид Малпас приказват за криза, а Малпас даже за „ съвършената стихия “ от високи лихви, висока инфлация и занимателен стопански напредък, то е редно да обърнем внимание на индикациите за проблем – както в света, по този начин и у нас. И когато сигналите са налице, би трябвало на първо място да знаем, че международната стопанска система е като домино. Когато пада един, падат всички останали. Наивност и даже нелепост би било да си мислим, че криза в Съединените щати и Западна Европа ще подмине България – и да повтаряме грешката на някогашния министър председател Сергей Станишев, който в разгара на международната рецесия през 2009 година твърдеше е „ остров на стабилността “.
В стопанската система у нас към този момент се следят първите индикации, че следва проблем. Според Националния статистически институт повече от индустриалните браншове през юли 2022 година означават спад по отношение на предходния месец. В друг аспект наранени се оказват секторите на преработващата индустрия – производството на храни и питиета, текстил и дрехи, химическата промишленост и медикаментите, металургията и производството на промишлени артикули регистрират спад сред 2 и 11 % по отношение на предходния месец (юни 2022 г.). Същото се отнася и за произвеждане на електрически уреди, коли, ремаркета и полуремаркета, мебели и така нататък Връщайки се още веднъж на резултата на доминото – най-голямата стопанска система в света, тази на Съединените щати, две следващи тримесечия регистрира спад. Тревожни трендове регистрира и Българската национална банка („ Икономически обзор на Българска народна банка “, брой 2 за 2022 г.), съгласно която в приноса по съставни елементи в Брутният вътрешен продукт се вижда понижение на относителната тежест на брутното формиране на главен капитал през последните няколко тримесечия, което значи, че бизнесът стабилно понижава темпа на своите вложения. Спадът на вложенията е доста стеснителен сигнал, защото той заема доста значително място във образуването на националния БВП. Независимо че може да не проличи първоначално, защото, както в нашата обстановка, имаме „ заменяне “ от страна на подпираното от високата инфлация частно и държавно ползване, то е явен сигнал за идни стопански компликации. А когато вторият съставен елемент в лицето на потреблението пострада, то рецесията ще е налице.
Към сегашния миг си личат два метода в световен проект, които да търсят отговор на инфлационните процеси – Федералният запас е възприел по-твърд метод с повишение на главната рента, само че не среща особена поддръжка и синергия в други водещи стопански системи, изключително в европейските. Европейската централна банка е неуверена по повод повишението на главната рента по политически аргументи, а точно доста високата задлъжнялост на южните страни членки. Европейските страни се концентрират върху редица стимулиращи пакети за компенсацията на жителите и бизнеса, с цел да се опълчват на опцията от криза и икономическа рецесия измежду една сложна за Стария континент зима – даже с резултата, който това единствено по себе си има върху задълбочаването на инфлационния развой. В даден миг обаче централните банки ще бъдат изправени пред комплицирана алтернатива – или да покачат нападателно главния лихвен %, както това прави някогашният ръководител на Федералния запас Пол Волкър при започване на мандата на Рейгън, и уверено да пресекат инфлационните процеси (което ще сложи държавните управления в неспособност да раздуват проинфлационни дефицити), или да абдикират от своята роля в поддържане на ценова непоклатимост и да оставят инфлацията да се саморегулира. Което в последна сметка може да има доста тежки вреди върху банковата непоклатимост.
Но, връщайки се още веднъж на родната действителност, която е повлияна от безусловно всички световни процеси в тази посока. Разбира се, с някои отлики – България не е член на еврозоната, не е част от системата на ЕЦБ, а валутният ръб през последните двадесет и няколко години е играл доста сериозна и непреодолима бариера пред политическо харчене, което да унищожава финансовата непоклатимост. В този ред на мисли главната рента не е била политически инструмент, а инфлацията в България, резултат на парична политика, е била привнесена – нашата инфлация се образува от други фактори като да вземем за пример високите цени на енергоносителите, които се трансферират по цялата индустриална верига от закупуването на суровината до щанда в супермаркета с финалния артикул. И нейната цена се заплаща от елементарна консуматор.
Предвид сложността на политическата обстановка и опцията още веднъж да няма постоянно държавно управление, настоящата законодателна и изпълнителна власт би трябвало да работят бързо. Приемането на държавния бюджет за 2023 година или на минимално равнище една актуализация на настоящия бюджет, който да продължи да работи в идната година поради развиването на политическата рецесия, е извънредно неотложно, тъй като в тях би трябвало да участват главните ограничения. На първо място това са обезщетенията за високите цени на електрическата енергия, които бяха признати от предходното Народно заседание през лятото на 2022 година Те би трябвало да бъдат продължени и през 2023 година като обзет и цените на природния газ. И според нормативната рамка така наречен „ небитови консуматори “ не са единствено компании и фабрики – тук попадат университети, учебни заведения, детски градини, лечебни заведения, обществени домове, приюти, които заплащат силата на цените за промишлеността. Високата цена на природния газ без обезщетителен механизъм за тях ще е сериозна и бюджетно непостижима. Редица от тях просто ще са принудени да затворят порти. А служебният кабинет няма механизъм за пренасочване на огромни средства за обезщетителен механизъм за цената на природния газ, в случай че това не бъде авансово прегледано от Народното събрание. И в настоящата, и в идната година. Казано по различен метод – би трябвало да се работи бързо. Осигуряването на финансови обезщетения за бизнеса и потребителите за цените на електрическата енергия и природния газ е основно.
Следващ доста значителен миг е да се обезпечи механизъм за подписване на дълготрайни контракти на българската борса сред производителите на електрическа енергия и локалната промишленост, които да понижат цените, и последователно да изместят потребността от бюджетни обезщетения. По-ниските цени на електрическата енергия ще имат доста мощен антиинфлационен резултат по цялата верига – от производството до цената на продуктите в потребителската кошница. Също по този начин е доста значимо да се откри механизъм за консенсус за систематизиране на микса сред евтиния азерски газ и по-скъпия полутечен газ към топлофикациите и промишлеността. Да се остави българската промишленост на по-скъп газ би било безконтролно и погрешно решение.
И, несъмнено, би трябвало да се преработят самоубийствените задължения по Плана за възобновяване и резистентност и Териториалния проект на Фонда за обективен преход, поети от държавното управление на Кирил Петков, за затваряне на българските въглищни енергийни централи – извънредно погрешно решение посред енергийна рецесия, изключително на фона на това, че други европейски страни подхващат стъпки към възкръсване на въглищната си енергетика.
Всички тези стъпки изискват на първо място намирането даже на краткотраен политически консенсус и на съдействието сред партии, чиито политически послания се намират в диаметралност. Особено по време на избори. Но опцията за политически консенсус във времена на рецесия сред противоположни субекти (например по време на Втората международна война водачът на лейбъристите Атли е бил заместител министър-председател в кабинет, ръководен от Уинстън Чърчил) е тест за зрелостта на една народна власт. Който мощно се надявам и нашето политическо посланичество да издържи.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ