Д-р Явор Иванов: На това парче земя открихме над 2000 години история
Манастирски комплекс с изографисана черква от 12-13 век, некропол на три равнища с фамилни гробници от 6-7 в. сл. Хр. и погребения от 2 в. прочие Хр., са измежду новите археологически разкрития в остарелия Созопол
Тази пролет, дружно със сафридените пасажи, в Созопол се завърнаха и археолозите. Строежът на нова автогара в остарелия град, наложи започването на избавителни археологически разкопки на мястото, отредено за постройката.
Оказа се, че неголямото парче земя е запазило скрити основите на черква от 12-13 в. с фрагменти от майсторски фрески, многопластов християнски некропол, както и остатъци от манастирски комплекс и ритуални ями.
Сред разкритията на археолозите са и цисти от 6-7 в. сл. Хр., както и находки от 2 в. прочие Хр, от времето на античните аполонийци.
Разкопките се случваха на входа на остарялата част на Созопол, където нищо неподозиращи минувачи с любознание се спираха и безмълвно следиха по какъв начин от недрата на земята последователно изникваха епохи история.
Срещнахме се с научния началник на избавителните разкопки доктор Явор Иванов, с цел да ни опише за хронологията на събитията и за хипотезите, които могат да се трансфорат във вероятни истини. Зарадва ни и новината, че тези разкопки ще имат продължение, тъй като общата ни историческа памет го изисква.
Д-р Явор Иванов - теоретичен началник на избавителните разкопки (Снимка: Личен архив)
- Д-р Иванов, Созопол е място с хилядолетна история и предстоящо доста археология. И въпреки всичко имаше ли нещо, което откровено ви изненада от разкритията тук?
- Созопол фактически е място, в което, както споделят хората " камък да ритнеш, нещо ще ти опише ". И въпреки всичко изненада за нас беше откритието на църковен храм.
През 2013-2014 година бях началник и на избавителните разкопки преди построяването на актуалния воден цикъл в града.
Проучихме огромен сектор от " Провлака ", един канал с два метра широчина, в който открихме средновековни погребения, късноантични цисти (4-5 в. сл. Хр.), към шест-седем цисти с правоъгълни блокове с покритие.
Затова чаках и тук да намерим сходни погребения и късноантични цисти, а прогнозите на сътрудниците от археологическия музей в Созопол бяха и за находки от елинистическата ера (3-2 в. прочие Хр.), както и вероятно от Архаичната ера.
Циста от 6 в., която е разрушила по-стар гроб от 2 в. прочие Хр. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- В момента също се намираме на територията на избавителни разкопки.
- Да, на това място с 30 метра дължина и широчина от 20 метра, следва да бъде издигната нова автогара.
Старият Созопол е археологически и архитектурен резерват и преди всяко ново строителство, теренът би трябвало да се изследва археологически.
- Вече сте на финалната права от първия стадий на разкопките. Непрофесионално око като моето може да разграничи каменни основи на здания, некропол с много на брой гробове.
- Да, в центъра на обекта имаме черква от 12-13 в. с притвор (нартекс), който без изненада е насочен към запад. Имаме и основата на апсидата на храма, която продължава на изток под актуалния тротоар. В този притвор и в наоса (основната част на църквата) имаме погребения от 12-13 в. и може би даже началото на 14 в.
Тепърва следва да конкретизираме хронологията на некропола. Той се простира и от северната и южната страна на храма и е на три равнища, като до момента сме разкрили над 120 скелета. Човешките костни остатъци към този момент са демонтирани за тяхното проучване (пол, възраст, всичко, което е обвързвано с физическата антропология).
Сред находките в некропола са желязно и бронзово кръстче, елементарни бронзови копчета и обеци, в църквата и в притвора открихме монети, които са много прецизен материал за датиране. До северната стена на църквата и под непокътнатите на място фрески проучихме човешко заравяне и... същински усетихме детайла на изненада и тръпката от новото изобретение.
Желязно и бронзово кръстчета, открити в погребения от некропола (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Между долните крака (коленните стави) на скелета, открихме монетно богатство, от 24 монети, вид скифати от 11-12 в. Те са слепени една с друга, само че въпреки всичко се разграничават два вида, което демонстрира, че съкровището е събирано в избран интервал от време и е положено при последния му притежател.
Монетно богатство от 24 броя сребърни скифати, намерено в заравяне от некропола (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- Кои от направените до тук разкрития са изключително значими за реконструирането на историята на това явно свещено място?
- На средновековно равнище акцентите са няколко. Първият са стенописите, открити в наоса на църквата (основната част на храма, известна и като кораб).
На тях се виждат изображения на хора с къдрава коса, част от одежди, допустимо е тези фрески да са предоставени на майстори, пристигнали тук от Константинопол.
Върху един огромен откъс от тези фрески има надпис с черни букви. Може това да е молитва и сигурно надписът, ще ни помогне в реконструирането на историята на църквата.
Фрагмент от степопис (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Надяваме се да излязат цели облици или най-малко огромни фрагменти на фигури, когато Илинка Чергарова, основен реставратор в Софийска градска художествена изложба, подреди този рисуван пъзел, с цел да можем след това да ги експонираме. Намерихме и фрагменти от канделабри (свещници). Все отново е трябвало да има и светлина в тази черква.
Другият акцент открихме в нартекса (притвор на църквата) - една доста забавна конструкция, която ме наведе на мисълта, че се е случило нещо като съзнателно ритуално умъртвяване на църквата, т.е дефункционализация и десакрализация. Открихме яма, облицована с фрагменти керемиди, в която имаше костни предмети, монети, две от които сребърни.
Фрагмент от стенописите в откритата черква от 12 в. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Най-любопитното обаче е, че в тази яма са заровени и архитектурни елементи от църквата.
Освен това, сред откритите тук мраморна колона и други обработени блокове, имаше и фрагменти от фрески. Малко по-надолу имаме още една конструкция, в която също има елементи от обработени блокове. Моето съмнение е, че в тези ями ритуално са били заровени елементи от храма, откакто той е бил опустошен от злополучие или човешка интервенция.
Архитектурни фрагменти от църквата евентуално са били ритуално заровени в яма (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- Случвало ли се е да намирате сходно ритуално заравяне на храм и другаде?
- Не. Има, може би, още един случай в България с погребение на олтарни маси, само че до момента не сме откривали нищо сходно.
Друго доста забавно нещо е, че тук имаше и една конструкция от нивелирани камъни, сходна на път, която съгласно мен съзнателно, ритуално затваря църквата, т.е. един тип запечатване на целия комплекс. Имаше съмнение, че над църквата в следствие е бил издигнат път.
Аз обаче считам, че това не е път, а равнището е било изкуствено нивелирано, с цел да бъдат запечатани църквата и гробния комплекс в нея. Тези ломени камъни са единствено и само в проекта на църквата. Има и други доказателства за това мое мнение, само че повече ще мога да опиша след привършване на втория стадий от разкопките.
Погребалните ритуали в некропола също са забавни. Има погребения и препогребвания. Намерихме и гроб с два скелета положени един над различен във формата на кръст. От двете страни на гробовете са били полагани керемиди, а в шест от гробовете, черепите също бяха положени върху керемеди (подобно на възглавници).
Перпогребване, при което двата скелета образуват кръст (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Това дава отговор изцяло на християнската традиция. Ако се върнем към Библията има един подобен епизод, който ще изтъквам по памет: " Яков стигна до едно място и реши да остане там да пренощува. И видя бял камък, който взе и го подложи за възглавница. И му се яви стълба към небето... "
- От едната страна на некропола ясно се разграничават и основите на три пространства. За какво тъкмо са служили те?
- В тях открихме обилие от керамични фрагменти от 12-13 в., скотски кости, съдове, правени на колело, съдове, ръчна направа. Верижните здания са функционирали и по време на съществуването на църквата. И дружно с църквата са образували един манастирски комплекс, с едносъставен дувар от юг и запад.
Тези три, ситуирани едно до друго пространства, евентуално са жилищни здания - въпреки всичко комплексът е трябвало да бъде обслужван от някого. До тях още веднъж се натъкнахме на огромни ритуални ями, от същата ера 12-13 в., с доста керамика (вносна първокласна керамика-сграфито), сребърни предмети, бронзови пластини, стоманени ножчета и прочие
Луксозна сграфито керамика (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- Характерни ли са сходни ями за един работещ манастир?
- Има данни за такива ями в средновековната ера - много постоянно се интерпретират като боклучни ями, само че аз не споделям това мнение. За мен те са по-скоро ритуални. Тук на дъното на едната намерихме скотски рог с цялостен керамичен съд от 12 в., както и въглени, рохка пръст - това допуска съблюдаване на избрани ритуални практики.
- Наличието на въглени и пепел обаче не навежда ли и на мисълта, че е допустимо да е имало и пожар, в резултат на който манастирският комплекс да е бил опустошен?
- На обособени места имаме обгорени керамични съдове и фрагменти, само че това не е задоволително, с цел да заключим, че тук е имало пожар. При един пожар би трябвало да има доста съществено количество пепел, плътни пластове от сива материя. А тук имаме единствено няколко такива петна.
Ако манастирът е бил опърлен, трябваше да намерим обгорели паднали греди, обгорени камъни и съществени дебели пластове пепел, към и върху подовото равнище, което е построено от продълговати тухли и непокътнато в обособени сектори в наоса.
Пъзелът е много по-труден за разплитане. На този стадий не бих могъл да кажа по каква причина манастирският комплекс е престанал да съществува. Надявам се разкопките да продължат и да стигнем до справедлива истина.
- На север от манастира се вижда една каменна гробница, която наподобява е от различен интервал.
- Това е фамилна гробница, построена в циста (гробно оборудване от солидни каменни блокове, бел. р.), в която са положени три индивида. Периодът е 4-6 в. сл. Хр. т.е. 600 години преди появяването на манастира, църквата с притвора, жилищата и двете ями.
- С Вас се срещаме в последния ден от началния стадий на разкопките. Поверието гласи, че точно в последния ден, археолозите нормално се натъкват на нещо доста забавно. Усмихна ли ви се шансът през днешния ден?
- Последното нещо, което намерихме е този каменен обреден кръг, периблос, с положена още веднъж в него циста. В момента я изследваме и сме намерили два детски скелета. Тази циста като последователност е от същия интервал като другата (4-6 в.). Но при построяването й е бил опустошен по-стар гроб, в който открихме един лекит и една лампа от 2 в. прочие Хр.
Лекит, лампа и фрагментиран кантарос от 2 в. прочие Хр. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Това потвърждава, че този обект е многопластов, с находки от 2 в. прочие Хр. до 12-13 в. сл. Хр. Или казано другояче, на това място имаме над 2000 години история.
Един от близо 120-те гроба, открити в некропола от 13-14 в. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- Какво следва?
- Със сигурност доста забавни неща, през идващия стадий ще слезем на равнище 2 в. прочие Хр във всички направления - изток, запад, север, юг.
Възможно е и да открием и находки от 3 в. прочие Хр., от архаичната ера и първите елини, които са се заселили от Древна Гърция. По време на разкопките от водния цикъл през 2013-2014 година, се натъкнахме на сив слой, който беше кондензиран със керамика от ранножелязната ера (9-8 в. прочие Хр.), което значи, че в региона на Созопол, на обособени места е имало тракийско население..
- Ще проучите ли и апсидата на църквата, където евентуално е бил олтарът на храма - тя в този момент остава настрана от разкопките, под пешеходния тротоар?
- Задължително. А когато разкопките приключат ще настояваме и всичко тук да бъде експонирано по най-хубавия вероятен метод. За лятото, разкопките ще бъдат краткотрайно консервирани съгласно условията, а зидовете ще бъдат засипани.
Истината е, че културното завещание би трябвало да бъде част от живото, а археологическите разкопки да се демонстрират съответно. Не считам, че ще е добра концепция да сложим разкопките просто под един стъклен покрив. Трябва да се потърсят други разновидности за експонирането им.
Добър образец за модерно експонирани разкопки, освен това от България, е Музеят под базиликата " Св. София " в столицата с гробни уреди от източния некропол на античния град Сердика. Убеден съм и че съответното експониране на археологически разкопки ще притегли туристи, които през днешния ден от ден на ден търсят природа и достоверност. Ние имаме и двете.
Въпросът е по какъв начин да ги запазим и покажем.
Интервю на
Тази пролет, дружно със сафридените пасажи, в Созопол се завърнаха и археолозите. Строежът на нова автогара в остарелия град, наложи започването на избавителни археологически разкопки на мястото, отредено за постройката.
Оказа се, че неголямото парче земя е запазило скрити основите на черква от 12-13 в. с фрагменти от майсторски фрески, многопластов християнски некропол, както и остатъци от манастирски комплекс и ритуални ями.
Сред разкритията на археолозите са и цисти от 6-7 в. сл. Хр., както и находки от 2 в. прочие Хр, от времето на античните аполонийци.
Разкопките се случваха на входа на остарялата част на Созопол, където нищо неподозиращи минувачи с любознание се спираха и безмълвно следиха по какъв начин от недрата на земята последователно изникваха епохи история.
Срещнахме се с научния началник на избавителните разкопки доктор Явор Иванов, с цел да ни опише за хронологията на събитията и за хипотезите, които могат да се трансфорат във вероятни истини. Зарадва ни и новината, че тези разкопки ще имат продължение, тъй като общата ни историческа памет го изисква.
Д-р Явор Иванов - теоретичен началник на избавителните разкопки (Снимка: Личен архив)
- Д-р Иванов, Созопол е място с хилядолетна история и предстоящо доста археология. И въпреки всичко имаше ли нещо, което откровено ви изненада от разкритията тук?
- Созопол фактически е място, в което, както споделят хората " камък да ритнеш, нещо ще ти опише ". И въпреки всичко изненада за нас беше откритието на църковен храм.
През 2013-2014 година бях началник и на избавителните разкопки преди построяването на актуалния воден цикъл в града.
Проучихме огромен сектор от " Провлака ", един канал с два метра широчина, в който открихме средновековни погребения, късноантични цисти (4-5 в. сл. Хр.), към шест-седем цисти с правоъгълни блокове с покритие.
Затова чаках и тук да намерим сходни погребения и късноантични цисти, а прогнозите на сътрудниците от археологическия музей в Созопол бяха и за находки от елинистическата ера (3-2 в. прочие Хр.), както и вероятно от Архаичната ера.
Циста от 6 в., която е разрушила по-стар гроб от 2 в. прочие Хр. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- В момента също се намираме на територията на избавителни разкопки.
- Да, на това място с 30 метра дължина и широчина от 20 метра, следва да бъде издигната нова автогара.
Старият Созопол е археологически и архитектурен резерват и преди всяко ново строителство, теренът би трябвало да се изследва археологически.
- Вече сте на финалната права от първия стадий на разкопките. Непрофесионално око като моето може да разграничи каменни основи на здания, некропол с много на брой гробове.
- Да, в центъра на обекта имаме черква от 12-13 в. с притвор (нартекс), който без изненада е насочен към запад. Имаме и основата на апсидата на храма, която продължава на изток под актуалния тротоар. В този притвор и в наоса (основната част на църквата) имаме погребения от 12-13 в. и може би даже началото на 14 в.
Тепърва следва да конкретизираме хронологията на некропола. Той се простира и от северната и южната страна на храма и е на три равнища, като до момента сме разкрили над 120 скелета. Човешките костни остатъци към този момент са демонтирани за тяхното проучване (пол, възраст, всичко, което е обвързвано с физическата антропология).
Сред находките в некропола са желязно и бронзово кръстче, елементарни бронзови копчета и обеци, в църквата и в притвора открихме монети, които са много прецизен материал за датиране. До северната стена на църквата и под непокътнатите на място фрески проучихме човешко заравяне и... същински усетихме детайла на изненада и тръпката от новото изобретение.
Желязно и бронзово кръстчета, открити в погребения от некропола (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Между долните крака (коленните стави) на скелета, открихме монетно богатство, от 24 монети, вид скифати от 11-12 в. Те са слепени една с друга, само че въпреки всичко се разграничават два вида, което демонстрира, че съкровището е събирано в избран интервал от време и е положено при последния му притежател.
Монетно богатство от 24 броя сребърни скифати, намерено в заравяне от некропола (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- Кои от направените до тук разкрития са изключително значими за реконструирането на историята на това явно свещено място?
- На средновековно равнище акцентите са няколко. Първият са стенописите, открити в наоса на църквата (основната част на храма, известна и като кораб).
На тях се виждат изображения на хора с къдрава коса, част от одежди, допустимо е тези фрески да са предоставени на майстори, пристигнали тук от Константинопол.
Върху един огромен откъс от тези фрески има надпис с черни букви. Може това да е молитва и сигурно надписът, ще ни помогне в реконструирането на историята на църквата.
Фрагмент от степопис (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Надяваме се да излязат цели облици или най-малко огромни фрагменти на фигури, когато Илинка Чергарова, основен реставратор в Софийска градска художествена изложба, подреди този рисуван пъзел, с цел да можем след това да ги експонираме. Намерихме и фрагменти от канделабри (свещници). Все отново е трябвало да има и светлина в тази черква.
Другият акцент открихме в нартекса (притвор на църквата) - една доста забавна конструкция, която ме наведе на мисълта, че се е случило нещо като съзнателно ритуално умъртвяване на църквата, т.е дефункционализация и десакрализация. Открихме яма, облицована с фрагменти керемиди, в която имаше костни предмети, монети, две от които сребърни.
Фрагмент от стенописите в откритата черква от 12 в. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Най-любопитното обаче е, че в тази яма са заровени и архитектурни елементи от църквата.
Освен това, сред откритите тук мраморна колона и други обработени блокове, имаше и фрагменти от фрески. Малко по-надолу имаме още една конструкция, в която също има елементи от обработени блокове. Моето съмнение е, че в тези ями ритуално са били заровени елементи от храма, откакто той е бил опустошен от злополучие или човешка интервенция.
Архитектурни фрагменти от църквата евентуално са били ритуално заровени в яма (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- Случвало ли се е да намирате сходно ритуално заравяне на храм и другаде?
- Не. Има, може би, още един случай в България с погребение на олтарни маси, само че до момента не сме откривали нищо сходно.
Друго доста забавно нещо е, че тук имаше и една конструкция от нивелирани камъни, сходна на път, която съгласно мен съзнателно, ритуално затваря църквата, т.е. един тип запечатване на целия комплекс. Имаше съмнение, че над църквата в следствие е бил издигнат път.
Аз обаче считам, че това не е път, а равнището е било изкуствено нивелирано, с цел да бъдат запечатани църквата и гробния комплекс в нея. Тези ломени камъни са единствено и само в проекта на църквата. Има и други доказателства за това мое мнение, само че повече ще мога да опиша след привършване на втория стадий от разкопките.
Погребалните ритуали в некропола също са забавни. Има погребения и препогребвания. Намерихме и гроб с два скелета положени един над различен във формата на кръст. От двете страни на гробовете са били полагани керемиди, а в шест от гробовете, черепите също бяха положени върху керемеди (подобно на възглавници).
Перпогребване, при което двата скелета образуват кръст (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Това дава отговор изцяло на християнската традиция. Ако се върнем към Библията има един подобен епизод, който ще изтъквам по памет: " Яков стигна до едно място и реши да остане там да пренощува. И видя бял камък, който взе и го подложи за възглавница. И му се яви стълба към небето... "
- От едната страна на некропола ясно се разграничават и основите на три пространства. За какво тъкмо са служили те?
- В тях открихме обилие от керамични фрагменти от 12-13 в., скотски кости, съдове, правени на колело, съдове, ръчна направа. Верижните здания са функционирали и по време на съществуването на църквата. И дружно с църквата са образували един манастирски комплекс, с едносъставен дувар от юг и запад.
Тези три, ситуирани едно до друго пространства, евентуално са жилищни здания - въпреки всичко комплексът е трябвало да бъде обслужван от някого. До тях още веднъж се натъкнахме на огромни ритуални ями, от същата ера 12-13 в., с доста керамика (вносна първокласна керамика-сграфито), сребърни предмети, бронзови пластини, стоманени ножчета и прочие
Луксозна сграфито керамика (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- Характерни ли са сходни ями за един работещ манастир?
- Има данни за такива ями в средновековната ера - много постоянно се интерпретират като боклучни ями, само че аз не споделям това мнение. За мен те са по-скоро ритуални. Тук на дъното на едната намерихме скотски рог с цялостен керамичен съд от 12 в., както и въглени, рохка пръст - това допуска съблюдаване на избрани ритуални практики.
- Наличието на въглени и пепел обаче не навежда ли и на мисълта, че е допустимо да е имало и пожар, в резултат на който манастирският комплекс да е бил опустошен?
- На обособени места имаме обгорени керамични съдове и фрагменти, само че това не е задоволително, с цел да заключим, че тук е имало пожар. При един пожар би трябвало да има доста съществено количество пепел, плътни пластове от сива материя. А тук имаме единствено няколко такива петна.
Ако манастирът е бил опърлен, трябваше да намерим обгорели паднали греди, обгорени камъни и съществени дебели пластове пепел, към и върху подовото равнище, което е построено от продълговати тухли и непокътнато в обособени сектори в наоса.
Пъзелът е много по-труден за разплитане. На този стадий не бих могъл да кажа по каква причина манастирският комплекс е престанал да съществува. Надявам се разкопките да продължат и да стигнем до справедлива истина.
- На север от манастира се вижда една каменна гробница, която наподобява е от различен интервал.
- Това е фамилна гробница, построена в циста (гробно оборудване от солидни каменни блокове, бел. р.), в която са положени три индивида. Периодът е 4-6 в. сл. Хр. т.е. 600 години преди появяването на манастира, църквата с притвора, жилищата и двете ями.
- С Вас се срещаме в последния ден от началния стадий на разкопките. Поверието гласи, че точно в последния ден, археолозите нормално се натъкват на нещо доста забавно. Усмихна ли ви се шансът през днешния ден?
- Последното нещо, което намерихме е този каменен обреден кръг, периблос, с положена още веднъж в него циста. В момента я изследваме и сме намерили два детски скелета. Тази циста като последователност е от същия интервал като другата (4-6 в.). Но при построяването й е бил опустошен по-стар гроб, в който открихме един лекит и една лампа от 2 в. прочие Хр.
Лекит, лампа и фрагментиран кантарос от 2 в. прочие Хр. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
Това потвърждава, че този обект е многопластов, с находки от 2 в. прочие Хр. до 12-13 в. сл. Хр. Или казано другояче, на това място имаме над 2000 години история.
Един от близо 120-те гроба, открити в некропола от 13-14 в. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)
- Какво следва?
- Със сигурност доста забавни неща, през идващия стадий ще слезем на равнище 2 в. прочие Хр във всички направления - изток, запад, север, юг.
Възможно е и да открием и находки от 3 в. прочие Хр., от архаичната ера и първите елини, които са се заселили от Древна Гърция. По време на разкопките от водния цикъл през 2013-2014 година, се натъкнахме на сив слой, който беше кондензиран със керамика от ранножелязната ера (9-8 в. прочие Хр.), което значи, че в региона на Созопол, на обособени места е имало тракийско население..
- Ще проучите ли и апсидата на църквата, където евентуално е бил олтарът на храма - тя в този момент остава настрана от разкопките, под пешеходния тротоар?
- Задължително. А когато разкопките приключат ще настояваме и всичко тук да бъде експонирано по най-хубавия вероятен метод. За лятото, разкопките ще бъдат краткотрайно консервирани съгласно условията, а зидовете ще бъдат засипани.
Истината е, че културното завещание би трябвало да бъде част от живото, а археологическите разкопки да се демонстрират съответно. Не считам, че ще е добра концепция да сложим разкопките просто под един стъклен покрив. Трябва да се потърсят други разновидности за експонирането им.
Добър образец за модерно експонирани разкопки, освен това от България, е Музеят под базиликата " Св. София " в столицата с гробни уреди от източния некропол на античния град Сердика. Убеден съм и че съответното експониране на археологически разкопки ще притегли туристи, които през днешния ден от ден на ден търсят природа и достоверност. Ние имаме и двете.
Въпросът е по какъв начин да ги запазим и покажем.
Интервю на
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ