Излиза, че в нашата морална система човешкият живот не е

Излиза, че в нашата морална система човешкият живот не е от първостепенна значимост

Миналата година проф. Добрин Василев оглави кардиологичните структури на СБАЛК „ Медика Кор “-Русе. Преди това 7 година беше шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Александровска “ в София. Само преди дни елитното научно списание „ Нейчър “ разгласява последното изследване на проф. Василев и екипа му в „ Александровска “ на тематика „ Сигнификантните бифуркационни стенози като предиктор на ранна гибел “.

Пред проф. Василев разяснява Коронавирус обстановката у нас, както и огромното си достижение в науката.

Проф. Василев, по какъв начин ще коментирате новия Национален противоепидемичен проект и смятате ли, че главният индикатор – заетостта на интензивните кревати, е задоволителен за надзор на епидемията?

Планът е по този начин изработен, че на процедура броят на интензивните кревати постоянно може да се разтяга и достигането на 80% претовареност да се случи в миг, в който на практика здравната система към този момент е блокирала. Например, в случай че имаме 50 интензивни кревати в болничното заведение и бъдат заети 40 от тях, от РЗИ споделят – увеличавате броя на леглата на 60 и автоматизирано тези 80% стават 67% и на практика ние още веднъж ще сме добре. Зависи по какъв начин ще се пояснява проектът за осъществяване, тези 80% от леглата на каква база се вземат - дали от оптималния потенциал или от настоящата претовареност. Ако се поясняват 80% претовареност на наличните реанимационни кревати, може би би имал някакъв резултат, защото това ще е белег за сериозна натовареност на системата и за взимане на по-навременни ограничения. Доколкото обаче разбирам, а и доцент Кунчев сподели, че леглата ще се усилват досега, в който се изчерпи легловата база. Когато се надвишават 80% от нея, чак тогава ще се вкарат по-рестриктивни ограничения. Не знам обаче доколко тогава тези ограничения биха били ефикасни. Да, Омикрон по литературни данни протича по-леко в западните страни, само че в Съединени американски щати не е тъкмо по този начин. Това, което се вижда като статистика за приетите в болница в Америка, на практика не дава отговор на визията за по-леко протичане.

Ако приемем, че броят на леглата може да се усилва непрекъснато, то не по този начин стои въпросът с броя на медицинските експерти. Няма ли заплаха в един миг да има доста кревати и никой, който да се грижи за пациентите на тях?

Това е една догадка, която е допустимо да се случи. Кадрите не са безконечен брой. Освен това прехвърлянето на медици, които в никакъв случай не са лекували сходен жанр пациенти, и условието да лекуват такива тежко заболели хора е в допълнение усложнение. Най-критичен е броят на сестрите. Ако нещо първо завърши и се изчерпи като потенциал на системата, това ще са те и по-късно лекарите. Лекуването на Коронавирус не е толкоз елементарна работа, колкото наподобява в профил, дори в противен случай. През последните две години се научихме да се оправяме с заболяването, само че не от всяка компетентност можеш незабавно да пренасочиш доктор, който да се грижи изключително за тежко болните. В момента се хоспитализират единствено пациенти, които са в умерено тежко и тежко положение и не могат да се лекуват у дома. Твърденията, че надали не се хоспитализират пациенти, които ги е боязън да си стоят вкъщи, са изцяло погрешни.

Все още има хора, които считат, че коронавирусът не е толкоз заплашителен, колкото е представян. Има ли някакво действително съображение за мнението, че се преувеличава тежестта на болестта Коронавирус?

Годишно от изострен инфаркт на миокарда у нас умират към 400 души, от произшествия - към 650-670 души, а от Коронавирус за една седмица в този момент умират по толкоз. Дали това е тежко заболяване - всеки да реши самичък, както е съвременно да се споделя. За мен е извънредно тежко, тъй като има болнична смъртност към 4%. Говорим от всички приети в болница. Като имаме поради и какъв брой са приетите в болница заболели от една-единствена болест, значи приказваме за в действителност доста тежко заболяване, защото визира извънредно доста хора. Това изяснява драконовските ограничения, които Китай постанова, в това число и сега. Китайците явно са наясно какво съставлява тази болест и макар числеността на тяхната популация, правят оценка какъв би бил резултатът, в случай че няма ограничения и не са подготвени да губят човешки живот. Нима за нас гибелта на обособените човеци не е от извънредно значение? Въпрос на народност, нрав, морал. Излиза, че в нашата морална система човешкият живот не е от първостепенна значимост. Въпреки всички планове, най-после остават дейностите, които водят към подобен краен извод. Ние не успяхме да убедим популацията, че би трябвало да се имунизира. Виждаме каква е разликата в смъртността сред България и останалия свят. Да не приказваме, че натовареността на европейските здравни системи е в пъти по-малка от нашата. Лошото е, че множеството българи правят оценка казуса единствено и само, в случай че ги засегне персонално. Чакат да им се случи на тях и тогава всички са виновни, а обществото им е задължено. Иначе те не са длъжни да съблюдават правила, нито да се преценяват с останалите човеци от обществото.

Към този нрав ли можем да причислим и митингите против „ зеления документ “ и всички типове ограничения?

Това е образец за извънредно незряло държание на хора, които явно не осъзнават тежестта на казуса. Там към този момент не зная кое е по-тежкото – дали неосъзнатостта и неразбирането, или това, че се намесват и ползи, които нямат нищо общо със здравната система.

Преди дни списание „ Нейчър “ разгласява изследването Ви на тематика „ Сигнификантните бифуркационни стенози като предиктор на ранна гибел “. Какво съставлява то и какъв е изводът, до който сте стигнали?

Проучването е продължение на миналата ни научна работа по тази тематика с обобщаване на резултатите ни от последните 8-9 години. На процедура то беше ориентирано в малко по-различна посока с установяване на функционалната взаимозависимост, т.е. доколко едно притеснение в мястото на разклоняване на съдовете на сърцето е функционално значимо и определянето на предсказващите фактори за тази функционална значителност. Резултатът е, че тези фактори при тази съответна група пациенти са предсказващи и за смъртността в 5-тгодишен интервал. Трябва да се подчертае, че приказваме за най-напредналата форма на протичане на атеросклеротичната болест на сърцето, това не важи за всички пациенти с коронарна болест. Беше малко изненадващо като резултат. Вероятно повода за това са по-дълбоки функционални промени, които се случват с развиването на заболяването, върху чието проучване продължаваме да работим и това ще са тематиките на последващи изявления.

Това значи ли, че и в СБАЛК „ Медика Кор “ ще продължите с тези изследвания?

Разбира се. Убеден съм, че науката е наложителна за всеки доктор, който желае да се развива и се интересува от резултатите от своята лечебна активност. Това е по този начин, тъй като, единствено когато човек действително си наблюдава резултатите при пациентите, може да знае до каква степен е добър доктор. Дали в действителност си добър доктор зависи от това, какъв брой твои пациенти са живи след година, пет, 10, по какъв начин живеят, имат ли положително качество на живот, дали твоето лекуване им е повлияло. Няма по какъв начин да го разберем, без да се направи последователен разбор. Това значи да си събереш всички пациенти и независимо да си оцениш резултата. Това за жалост липсва в огромна част от медицинските специалности. Можем да цитираме всевъзможни международни изследвания, участваме в международни проучвания, само че в случай че не сме си оценили личната ежедневна работа и резултата от нея, не е доста ясно до каква степен сме ефикасни.

СБАЛК „ Медика Кор “ е извънредно перспективна болница, за която целият мениджърски и медицински екип имаме визията по какъв начин да стане един от водещите сърдечносъдови центрове в България.