Излезе нова книга за античните обекти по българското Черноморие
Излезе от щемпел монографията на проф. доктор Иван Христов - „ Mare Ponticum. Крайбрежни замъци и пристанищни зони в провинция Хемимонт V-VІІ век”.
В монографията издадена от издателство Уникарт на 432 страници проф. Иван Христов преглежда историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт през Късната Античност. Добавени са и пристанищните зони, тъй като тези замъци надали биха могли да съществуват без контакта си с морето, реализиран посредством византийския флот. По някакъв общ белег книгата може да се смята продължение на поредицата „ Български средновековни замъци и градове (Градове и замъци по Дунав и Черно море) от която за жалост през 1981 година издателство „ Г. Бакалов-Варна “ издаде единствено първия том.
В актуалната книга задачите са скромни. Акцентът е единствено върху Късната Античност и то върху историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт. Макар и на пръв взор отвън тематиката, в текста намира място и описанието на раннохристиянски храмове, издигнати отвън крепостните стени, най-често при известните черноморски острови. Описанието на обектите е плод на целеустремено археологическо изследване на екип на Националния исторически музей в интервала 2011 – 2017 година
Авторът възприема крайбрежната зона като относително тясна брегова линия, маркирана с замъци и по-големи укрепени градски центрове, ситуирани на полуострови вдаващи се в морето. Тази линия е лимитирана в северната и южна външна страна на провинция Хемимонт от планинските масиви на Хемус и днешната Странджа планина. Крайбрежната зона доближава във вътрешността в сушата приблизително до 20 км. По различен метод следва тя да се преглежда на изток към морето, където зоната е отворена за интензивно мореплаване и стопанско развиване, зависещо от морето.
В структурно отношение книгата съдържа бележки по отношение на: границите на провинция Хемимонт, класификацията на крепостите и пристанищата (пристанищни зони), потреблението на стоманени котви в епохата, типа на византийските кораби, морските течения и направления, и стоките, плод на морска търговия.
Основната част включва изложение на всички известни замъци и пристанищни зони от гр. Обзор до селата Limankoy и Igneada в Република Турция. Акцентирано е върху фортификацията на обектите и съществуването (там, където археологическите изследвания са напреднали) на вътрешно застроени структури като храмове, жилищни и икономически здания.
В книгата е намерило място описанието на: късноантичния град при актуалния гр. Обзор (Templo Jovis?); крепостта на нос Емине;преградна стена „ Керемис “ при с. Св. Влас; Месемврия; късноантичен Анхиало;Скафида; Деултум/Девелт през късната античност;крепостта „ Горно градище “ при с. Дебелт; ранновизантийския град при полуостров Форос; остров Св. Анастасия; късноантичната цитадела на полуостров Атия;крепостта Акра;ранновизантийският град на полуостров Хрисосотира; Созопол; старините на остров Св. Кирик; античното населено място и феодален манастир на остров (полуостров?) Св. Тома;селището при устието на р. Ропотамо (Херсонес?);Вълчаново кале; Крепостта на Маслен нос; Урдовиза ; Кастро- Василико- Царево ; Ахтопол ; Нос Кастридж (Кастрицион?);пристанищната зона и населено място Тиниада- Стагнара- Staniera -Инеада и други
Настоящето проучване, с изключение на описателния темперамент, има и непретенциозен принос към изследването на характерната морска просвета на популацията в крайбрежната зона на Западния Понт през Късната Античност. Тази просвета е проявяване на по-стари обичаи в т. нар. Крайморска зона (Морска Тракия) на Балканите през Античността.
Монографията ще бъде публикувана в огромните книжарници в страната, академични и музейни щандове за книги. Първият брой от книгата бе дарена за библиотеката на музея Лувър, Франция.
В монографията издадена от издателство Уникарт на 432 страници проф. Иван Христов преглежда историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт през Късната Античност. Добавени са и пристанищните зони, тъй като тези замъци надали биха могли да съществуват без контакта си с морето, реализиран посредством византийския флот. По някакъв общ белег книгата може да се смята продължение на поредицата „ Български средновековни замъци и градове (Градове и замъци по Дунав и Черно море) от която за жалост през 1981 година издателство „ Г. Бакалов-Варна “ издаде единствено първия том.
В актуалната книга задачите са скромни. Акцентът е единствено върху Късната Античност и то върху историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт. Макар и на пръв взор отвън тематиката, в текста намира място и описанието на раннохристиянски храмове, издигнати отвън крепостните стени, най-често при известните черноморски острови. Описанието на обектите е плод на целеустремено археологическо изследване на екип на Националния исторически музей в интервала 2011 – 2017 година
Авторът възприема крайбрежната зона като относително тясна брегова линия, маркирана с замъци и по-големи укрепени градски центрове, ситуирани на полуострови вдаващи се в морето. Тази линия е лимитирана в северната и южна външна страна на провинция Хемимонт от планинските масиви на Хемус и днешната Странджа планина. Крайбрежната зона доближава във вътрешността в сушата приблизително до 20 км. По различен метод следва тя да се преглежда на изток към морето, където зоната е отворена за интензивно мореплаване и стопанско развиване, зависещо от морето.
В структурно отношение книгата съдържа бележки по отношение на: границите на провинция Хемимонт, класификацията на крепостите и пристанищата (пристанищни зони), потреблението на стоманени котви в епохата, типа на византийските кораби, морските течения и направления, и стоките, плод на морска търговия.
Основната част включва изложение на всички известни замъци и пристанищни зони от гр. Обзор до селата Limankoy и Igneada в Република Турция. Акцентирано е върху фортификацията на обектите и съществуването (там, където археологическите изследвания са напреднали) на вътрешно застроени структури като храмове, жилищни и икономически здания.
В книгата е намерило място описанието на: късноантичния град при актуалния гр. Обзор (Templo Jovis?); крепостта на нос Емине;преградна стена „ Керемис “ при с. Св. Влас; Месемврия; късноантичен Анхиало;Скафида; Деултум/Девелт през късната античност;крепостта „ Горно градище “ при с. Дебелт; ранновизантийския град при полуостров Форос; остров Св. Анастасия; късноантичната цитадела на полуостров Атия;крепостта Акра;ранновизантийският град на полуостров Хрисосотира; Созопол; старините на остров Св. Кирик; античното населено място и феодален манастир на остров (полуостров?) Св. Тома;селището при устието на р. Ропотамо (Херсонес?);Вълчаново кале; Крепостта на Маслен нос; Урдовиза ; Кастро- Василико- Царево ; Ахтопол ; Нос Кастридж (Кастрицион?);пристанищната зона и населено място Тиниада- Стагнара- Staniera -Инеада и други
Настоящето проучване, с изключение на описателния темперамент, има и непретенциозен принос към изследването на характерната морска просвета на популацията в крайбрежната зона на Западния Понт през Късната Античност. Тази просвета е проявяване на по-стари обичаи в т. нар. Крайморска зона (Морска Тракия) на Балканите през Античността.
Монографията ще бъде публикувана в огромните книжарници в страната, академични и музейни щандове за книги. Първият брой от книгата бе дарена за библиотеката на музея Лувър, Франция.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ