"Червеният терор без маска" – за режима на БКП от първо лице
Излезе проучването " Червеният гнет без маска. Спомени, записи и диалози от, със и за руския сътрудник, болшевик, шеф в Държавна сигурност и по едно и също време с това политически пандизчия и отстъпник Стефан Богданов ", издадено от " Сиела ". Това е удостоверение от първо лице за терора и насилието, с които Българска комунистическа партия е управлявала България след 9 септември 1944 година
Става дума за документална книга, която сплотява записките " Две смърти няма, а без една не може " на Стефан Богданов - някогашен комунистически функционер, трансформирал се в жертва на режима, и текстове на сина му Петър Богданов и откривателя Христо Христов.
Двамата създатели описаха по каква е концепцията на книгата - малко на брой са осмелилите се да запишат своите мемоари по време на режима, а на пръстите на едната ръка се броят създателите, които, преди да бъдат хвърлени в месомелачката на насилието на комунистическата партия, са нейни правилни фрагменти. Стефан Богданов е един от тях.
" Стефан Богданов е изключителна фигура в комунистическата партия и невиждана, тъй като той е единственият почитан член на компартията, който по едно и също време е и руски сътрудник и който оставя мемоари, писани по време на тоталитарния интервал ", споделя Христо Христов. " Книгата не съдържа единствено неговите мемоари. За първи път човек от комунистическо семейство, правоприемник на директна жертва, си разрешава да разкрие дълбочината на репресията, изипитало цялото семейство - това е доктор Петър Богданов. Две разтърсващи истории са разказани от него в книгата... "
" Решението за книгата не беше мъчно. Аз чаках десетки години някой да се занимае съществено с този интервал от историята на България. В лицето на Христо Христов открих заслужен човек и публицист, дружно да се обърнем към тези черни страници от историята на страната и на нашето семейство в частност ", споделя доктор Петър Богданов, който живее в Германия от средата на 80-те години.
" Неговите другари му споделяха постоянно - Стефане, ти си постоянно бил вътрешната съпротива... Той излезе от партията чак след самоубийството на майка ми... Защото той тогава разбра, че всичко е било на вятъра... Като го изключиха от партията за повторно, аз му споделих: " Най-после си там, където би трябвало да бъдеш... ", спомня си доктор Богданов.
Из " Червеният гнет без маска "
ВЪВЕДЕНИЕ
от Петър Богданов
Червеният гнет без маскаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Три десетилетия след краха на тоталитарната система в Източна Европа има доста пълноценни проучвания, които са отдадени на тематиката за комунистическия режим в България (1944-1989). За демократичното общество обаче е значимо да е осведомено освен с обстоятелствата от този интервал от българската история, само че и да ги проучва и премисля, да разбере какви са главните аргументи за възникването на терора на комунистическата партия и на Държавна сигурност, с цел да се ваксинира от незаконната идеология и процедура на комунизма. Затова като един от съставителите на актуалната книга - аз, Петър Богданов - пристъп-вам към тази задача с възприятие на отговорност.
Желанието ми е да се обърнем с огромно внимание и без предубеждения към истината без значение от това каква е тя. Да се надигнем пред нея и да я опознаем, без да се поддаваме на внушението, че " човек нищо не може да направи ", с което мнозина се оправдават и по този метод отхвърлят да бъдат част от огромната смяна в мисленето след края на тоталитарния комунистически режим. Защото мълчанието и извръщането на главата, с цел да не се види нещо, са един тип единодушие.
За доста от по-младите читатели комунистическият интервал е затулен от митологични разкази на тези, които доста години след 1989 година управляваха и ръководят България и към момента настояват, че " тогава не беше толкоз неприятно ", че всички имали работа, че всичко било по-евтино и по-добре. Това е разказът на хората, които след 1990 година изгубиха своите привилегии, само че съумяха да трансформират политическата и икономическата власт в своите наследници или да ги насочат към мафиотски структури с паралелна власт даже и в днешното задкулисие в България. Те имаха вяра и още имат вяра в хепиенда на личното си битие, построено над хилядите гробове на жертвите на режима на Българска комунистическа партия.
По тази причина една от задачите на актуалната книга е освен да не разрешава да падне завесата пред закононарушенията, осъществени над българския народ от Българската комунистическа партия и Държавна сигурност, само че и да се разкрие механизмът на държавния тероризъм в интервала 1944-1989 година
Корените му би трябвало да се търсят през ХIХ век в Германия, и по-специално в " наръчника " по държавен тероризъм - комунистическия Манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
Изминалите 30 години от сриването на Източния блок демонстрираха, че на причинителите на закононарушенията и техните физически и политически наследници е доста комфортна непрестанно стелещата се пелена от носталгия по " соца ". И това е особено освен за България, само че и за всички страни от някогашния руски лагер. Затова в тези общества на гланцираните неистини за " соца " би трябвало изрично да се опълчи знанието за комунистическото минало, с цел да могат младите генерации да се срещнат с държавния тероризъм, осъществяван от мрежите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, с цел да не станат жертва на операциите за тоталитарния интервал, да имат ясна система от полезности и да схванат, че демокрацията не се ражда от единствено себе си, а би трябвало да бъде интензивно основана, развита и защитавана.
Защото, в случай че обществото не надигне глас и не осъди, даже морално, участниците и поддръжниците на престъпния и терористичния режим на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, туморът на комунистическото завещание ще продължи да трови духовния и икономическия живот в България.
Без подозрение моят татко Стефан Иванов Богданов, чиято фигура е централна в актуалната книга, е добър образец за ориста на човек, който е служил на една идеология, оказала се порочна и незаконна и донесла толкоз доста беди и гибел на българския народ в интервала 1944-1989 година
Семейната и политическата покруса на татко ми, смяната на политическите му възгледи и готовността му в края на живота си да извърши една радикална смяна в мисленето и активността си са показателни за човек, претърпял по време на комунистическия режим удивителна трансформация: от екзалтиран болшевик и руски сътрудник, през член на незаконния уред на Държавна сигурност, а по-късно " зложелател с партиен билет ", малтретиран и наказан като политически пандизчия от личната му партия, до инакомислещ, който макар високата цена, която заплаща с репресии, не се бои да изкаже позицията си на глас, и най-после отстъпник, който е изключен от партията, само че умира освободен от мита на комунизма.
Когато през ноември 2019 година аз получих достъп до всички документи за татко ми Стефан Богданов, съхранени от Комисията по досиетата и предоставени ми в читалнята, аз бях безусловно покъртен от неимоверните неистини в сюжета за неговото наказание и от дневника на неговите мъчители. Бях учуден от изобретателността на сценаристите и следователите, дирижирани от " руските съветници ", сътворили един политическо-криминален трилър с една неимоверна " обич " към " детайлите на мъченията ", които могат да се сравнят може би единствено с тези на инквизицията в Средновековието.
Ако аз не знаех, че всичко е измислено, бих си споделил, че " тук несъмнено има нещо правилно, не могат всичко да измислят. Не може всички тези хора да лъжат ". Може! Наистина могат да лъжат и да измислят от самото начало. От архивните документи се схваща, че преди всеки разпит следователите са били инструктирани от руските " съветници " - незаконните сценаристи в тази отвратителна пиеса - по какви тематики да получат " доказателства " и по какъв начин да ги " разработят ". В тетрадките на следователите са разказани доста изсъхнало и телеграфно от по кое време до по кое време Стефан Богданов е бил разпитван, какво е общото му здравословно положение и дължината на разпитите - постоянно достигащи до 16-18 часа дневно.
Не са разказани обаче с нито една думичка чудовищните мъчения, на които те са го подлагали, с цел да изтръгнат самопризнания. За сметка на това тази срамна и унизяваща човешкото достолепие картина, съзнателно спестена в архивите на Държавна сигурност, я има в детайли разказана в спомените на татко ми. Без тях разказът от кухнята на кървавия режим, режима на Българска комунистическа партия, и " рецептите " на палачите от Държавна сигурност и техните същински антихуманни лица, и неговото същинско антихуманно лице надали би надхвърлил фамилния кръг и станал притежание на обществото и идващите генерации.
Тази книга не е едно връщане обратно в историята, а е един роман от съвременници, като всеки по собствен метод хвърля светлина върху това черно за народа време. Убитите няма да възкръснат, сълзите няма да се върнат, душевните контузии няма да се изличат Но младите читатели могат да премислят и сами да отсъдят по какъв начин те желаят децата им да живеят - сгърчени под робския ярем или на слънчевите поляни на демокрацията и свободата.
Петър Богданов
Януари 2021 година
Кьолн, Германия
Става дума за документална книга, която сплотява записките " Две смърти няма, а без една не може " на Стефан Богданов - някогашен комунистически функционер, трансформирал се в жертва на режима, и текстове на сина му Петър Богданов и откривателя Христо Христов.
Двамата създатели описаха по каква е концепцията на книгата - малко на брой са осмелилите се да запишат своите мемоари по време на режима, а на пръстите на едната ръка се броят създателите, които, преди да бъдат хвърлени в месомелачката на насилието на комунистическата партия, са нейни правилни фрагменти. Стефан Богданов е един от тях.
" Стефан Богданов е изключителна фигура в комунистическата партия и невиждана, тъй като той е единственият почитан член на компартията, който по едно и също време е и руски сътрудник и който оставя мемоари, писани по време на тоталитарния интервал ", споделя Христо Христов. " Книгата не съдържа единствено неговите мемоари. За първи път човек от комунистическо семейство, правоприемник на директна жертва, си разрешава да разкрие дълбочината на репресията, изипитало цялото семейство - това е доктор Петър Богданов. Две разтърсващи истории са разказани от него в книгата... "
" Решението за книгата не беше мъчно. Аз чаках десетки години някой да се занимае съществено с този интервал от историята на България. В лицето на Христо Христов открих заслужен човек и публицист, дружно да се обърнем към тези черни страници от историята на страната и на нашето семейство в частност ", споделя доктор Петър Богданов, който живее в Германия от средата на 80-те години.
" Неговите другари му споделяха постоянно - Стефане, ти си постоянно бил вътрешната съпротива... Той излезе от партията чак след самоубийството на майка ми... Защото той тогава разбра, че всичко е било на вятъра... Като го изключиха от партията за повторно, аз му споделих: " Най-после си там, където би трябвало да бъдеш... ", спомня си доктор Богданов.
Из " Червеният гнет без маска "
ВЪВЕДЕНИЕ
от Петър Богданов
Три десетилетия след краха на тоталитарната система в Източна Европа има доста пълноценни проучвания, които са отдадени на тематиката за комунистическия режим в България (1944-1989). За демократичното общество обаче е значимо да е осведомено освен с обстоятелствата от този интервал от българската история, само че и да ги проучва и премисля, да разбере какви са главните аргументи за възникването на терора на комунистическата партия и на Държавна сигурност, с цел да се ваксинира от незаконната идеология и процедура на комунизма. Затова като един от съставителите на актуалната книга - аз, Петър Богданов - пристъп-вам към тази задача с възприятие на отговорност.
Желанието ми е да се обърнем с огромно внимание и без предубеждения към истината без значение от това каква е тя. Да се надигнем пред нея и да я опознаем, без да се поддаваме на внушението, че " човек нищо не може да направи ", с което мнозина се оправдават и по този метод отхвърлят да бъдат част от огромната смяна в мисленето след края на тоталитарния комунистически режим. Защото мълчанието и извръщането на главата, с цел да не се види нещо, са един тип единодушие.
За доста от по-младите читатели комунистическият интервал е затулен от митологични разкази на тези, които доста години след 1989 година управляваха и ръководят България и към момента настояват, че " тогава не беше толкоз неприятно ", че всички имали работа, че всичко било по-евтино и по-добре. Това е разказът на хората, които след 1990 година изгубиха своите привилегии, само че съумяха да трансформират политическата и икономическата власт в своите наследници или да ги насочат към мафиотски структури с паралелна власт даже и в днешното задкулисие в България. Те имаха вяра и още имат вяра в хепиенда на личното си битие, построено над хилядите гробове на жертвите на режима на Българска комунистическа партия.
По тази причина една от задачите на актуалната книга е освен да не разрешава да падне завесата пред закононарушенията, осъществени над българския народ от Българската комунистическа партия и Държавна сигурност, само че и да се разкрие механизмът на държавния тероризъм в интервала 1944-1989 година
Корените му би трябвало да се търсят през ХIХ век в Германия, и по-специално в " наръчника " по държавен тероризъм - комунистическия Манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
Изминалите 30 години от сриването на Източния блок демонстрираха, че на причинителите на закононарушенията и техните физически и политически наследници е доста комфортна непрестанно стелещата се пелена от носталгия по " соца ". И това е особено освен за България, само че и за всички страни от някогашния руски лагер. Затова в тези общества на гланцираните неистини за " соца " би трябвало изрично да се опълчи знанието за комунистическото минало, с цел да могат младите генерации да се срещнат с държавния тероризъм, осъществяван от мрежите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, с цел да не станат жертва на операциите за тоталитарния интервал, да имат ясна система от полезности и да схванат, че демокрацията не се ражда от единствено себе си, а би трябвало да бъде интензивно основана, развита и защитавана.
Защото, в случай че обществото не надигне глас и не осъди, даже морално, участниците и поддръжниците на престъпния и терористичния режим на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, туморът на комунистическото завещание ще продължи да трови духовния и икономическия живот в България.
Без подозрение моят татко Стефан Иванов Богданов, чиято фигура е централна в актуалната книга, е добър образец за ориста на човек, който е служил на една идеология, оказала се порочна и незаконна и донесла толкоз доста беди и гибел на българския народ в интервала 1944-1989 година
Семейната и политическата покруса на татко ми, смяната на политическите му възгледи и готовността му в края на живота си да извърши една радикална смяна в мисленето и активността си са показателни за човек, претърпял по време на комунистическия режим удивителна трансформация: от екзалтиран болшевик и руски сътрудник, през член на незаконния уред на Държавна сигурност, а по-късно " зложелател с партиен билет ", малтретиран и наказан като политически пандизчия от личната му партия, до инакомислещ, който макар високата цена, която заплаща с репресии, не се бои да изкаже позицията си на глас, и най-после отстъпник, който е изключен от партията, само че умира освободен от мита на комунизма.
Когато през ноември 2019 година аз получих достъп до всички документи за татко ми Стефан Богданов, съхранени от Комисията по досиетата и предоставени ми в читалнята, аз бях безусловно покъртен от неимоверните неистини в сюжета за неговото наказание и от дневника на неговите мъчители. Бях учуден от изобретателността на сценаристите и следователите, дирижирани от " руските съветници ", сътворили един политическо-криминален трилър с една неимоверна " обич " към " детайлите на мъченията ", които могат да се сравнят може би единствено с тези на инквизицията в Средновековието.
Ако аз не знаех, че всичко е измислено, бих си споделил, че " тук несъмнено има нещо правилно, не могат всичко да измислят. Не може всички тези хора да лъжат ". Може! Наистина могат да лъжат и да измислят от самото начало. От архивните документи се схваща, че преди всеки разпит следователите са били инструктирани от руските " съветници " - незаконните сценаристи в тази отвратителна пиеса - по какви тематики да получат " доказателства " и по какъв начин да ги " разработят ". В тетрадките на следователите са разказани доста изсъхнало и телеграфно от по кое време до по кое време Стефан Богданов е бил разпитван, какво е общото му здравословно положение и дължината на разпитите - постоянно достигащи до 16-18 часа дневно.
Не са разказани обаче с нито една думичка чудовищните мъчения, на които те са го подлагали, с цел да изтръгнат самопризнания. За сметка на това тази срамна и унизяваща човешкото достолепие картина, съзнателно спестена в архивите на Държавна сигурност, я има в детайли разказана в спомените на татко ми. Без тях разказът от кухнята на кървавия режим, режима на Българска комунистическа партия, и " рецептите " на палачите от Държавна сигурност и техните същински антихуманни лица, и неговото същинско антихуманно лице надали би надхвърлил фамилния кръг и станал притежание на обществото и идващите генерации.
Тази книга не е едно връщане обратно в историята, а е един роман от съвременници, като всеки по собствен метод хвърля светлина върху това черно за народа време. Убитите няма да възкръснат, сълзите няма да се върнат, душевните контузии няма да се изличат Но младите читатели могат да премислят и сами да отсъдят по какъв начин те желаят децата им да живеят - сгърчени под робския ярем или на слънчевите поляни на демокрацията и свободата.
Петър Богданов
Януари 2021 година
Кьолн, Германия
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ