„Изкуството отдавна се занимава с празното и основният му проблем

„ Изкуството от дълго време се занимава с празното и главният му проблем постоянно е бил, че празното би трябвало да се отбелязя, т.е. да се направи посредством нещо, което не е нищо “. Думите са на куратора и изкуствовед Десислава Димова по време на лекцията ѝ „ Физиолог. Списък на непотребните неща “ в Гьоте институт през 2020 година Колко неща може да има в нищото? Какъв е смисълът на празната музейна витрина? А на цялостната? Приличат ли си музейните витрини по света? Какво ни описват те за историята на музеите, за живота на градовете и за превратностите на времето? В света на софтуерните средства за представяне демоде ли е към този момент витрината? Всички тези въпроси се пораждат от необикновената среща сред българския куратор Десислава Димова и испанския образен актьор Ориол Виланова. Тя е един от най-влиятелните куратори с редица запаметяващи се планове, които бележат развиването на актуалната образна сцена в България при започване на ХХ в., съосновател е на Фондация „ Изкуство Дела и Документи “, куратор е на Circus of Truth - колаборация сред шест интернационалните художници за Bozar, Брюксел, създател е на един разказ, две пиеси и голям брой текстове за модерно изкуство. С Ориол Виланова се срещат креативен за първи път в изложбата „ Нови модели “, част от плана „ Суперпозиции 2 “, който се осъществя в София в галерията на Института за модерно изкуство и ще има своето показване пред публиката и експертите на 16 юни.



Ориол Виланова живее и работи сред Брюксел и Барселона, прочут е в арт средите със своята сбирка от пощенски картички, която обновява посредством ровене в битпазарите - обичаните му пространства за проучване. Пощенските картички се трансформират в „ мислеща машина “ - концептуална основа за театралните творби и съоръжения на Ориол Виланова.

Друг план, с който е известен, е инсталацията с празни музейни витрини, която заживява личен живот в другите градове и галерии. „ Колекцията от витрини е като материална хореография. Прилича на спектакъл, обектите не се движат, само че описват история. Ако един обект е във витрина, вие към този момент не виждате самата витрината. Но когато тя се изпразни, я виждате като обект – сякаш тя към този момент не е камуфлажна “, споделя Ориол Виланова във връзка изложбата си At first sight, в M-Museum Льовен, Белгия през 2018 година

В българската експозиция „ Нови модели “ на Ориол Виланова и Десислава Димова публиката ще види празни музейни витрини от няколко столични музеи. „ Абсолютно празни, без индикация за генезис и история, витрините се трансформират в артефакти, като че ли очакващи своята интерпретация, датировка, систематизиране и за какво не евентуално музеифициране. Без характерна интервенция или селекция от страна на художника, витрините в изложбата в София съставляват моментна фотография на историята и политиката на музеите в града. От употребяваните материали и дизайн, през избора на характерен фасон на видимост, до практическата наличност (или не) на свободни витрини, или пък реакцията на музейната администрация на запитването на създателя – витрините са колкото творби, толкоз и „ улики” за скрития роман на музея. Празните им размери обръщат погледа на открито, към историята, хората и случайностите които ги заобикалят “, споделя Десислава Димова.

Случайно или не, може да станете част от образната история на месец юни 2022 година в София, като посетите галерията на Института за модерно изкуство. Защото всяка галерия се трансформира от експозиция в преживяване единствено посредством съпричастността на своята публиката.