Най-ефективната техника за изпълнение на желания
Изкуството да се сбъдват стремежи
Представете си, че вашите фантазии са семена, разпръснати по безкрайните полета на действителността. Някои покълват бързо, пробивайки дебелината на подозренията, други лежат в дълбините с години, чакайки своя час. Вадим Зеланд в своите творби предлага не просто да засаждате тези семена на инцидентен принцип, а да се превърнете в ловък градинар, който знае къде е плодородната почва, по кое време да я поливате, по кое време просто да се отпуснете и да се доверите на слънцето.
Словото, което става плът
Желанието не е просто фраза, хвърлена в празнотата. То би трябвало да бъде изваяно като драгоценен камък, без пукнатини и мътност. Не можеш да кажеш „ Искам благополучие “ и да очакваш небето да се отвори с отговора на всичките ти въпроси. Щастието е неразбираемо и неуловимо разбиране. Но „ Събуждам се всяка заран с възприятие на наслада, пия кафе на балкона, до момента в който птиците пеят, а вечер се разхождам с обичания човек “ към този момент е картина, нарисувана в ярки цветове.
Зеланд учи: действителността не търпи „ размазване “. Тя е като огледало - връща ти единствено това, което ти самият си ѝ посочил. Ако в мислите има неразбираеми контури, тогава и в живота ще има нещо неразбираемо, неизказано.
Филмът на живота ти
Техниката „ слайдове “ не е просто визуализация. Това е моментът, в който ставате режисьор на личния си филм, където основният воин сте вие, само че към този момент имате всичко, за което мечтаете. Не си представяте - вие си спомняте!
Затвори очи. Ето те, вървиш по улицата на града, в който постоянно си желал да живееш. Есенни листа шумолят под краката ти, вятърът си играе с косата ти, а децата се смеят в далечината. Вдишваш въздуха и той ухае друго, в сравнение с вкъщи. Усещаш го. Не чакаш - знаеш, че е там.
Но тук има една специфичност: щом започнете да се вкопчвате в този облик, той се изплъзва като пясък през пръстите ви. Нетърпението основава напрежение, а напрежението забавя желанията ви да се случат. То построява стена сред вас и това, което желаете.
Танцуване с махала
Светът е цялостен с невидими влакна - упования, стандарти, непознати стратегии. Родителите споделят: „ Бъди като всички останали “, обществото шепне: „ Вредно е да мечтаеш “, страховете споделят: „ Няма да успееш “. Тези енергийни махала се люлеят, пробвайки се да те повлекат със себе си.
Тайната е да спреш да бъдеш марионетка. Спри да се бориш и просто се откажи. Когато спреш да реагираш, махалото губи силата си. Вече не доказваш, че си заслужен за повече. Просто го вземаш, тъй като към този момент знаея, че е твое.
Действие без изпитание
Има два метода да се спуснеш по реката: да гребеш с всичка мощ, до момента в който ръцете ти се изтощат, или да намериш течението и да го оставиш да те носи. Зеланд приказва точно за втория метод.
Това не значи да спреш да се движиш - движиш се, само че без да се насилваш. Ако искаш нова работа, не щурмуваш обезверено уеб страниците за работа, а забелязваш благоприятни условия: неналожителен диалог с прочут, ненадейно писмо, неочаквана мисъл. Вселената обича намеците, а не условията.
Благодарност, която прави чудеса
Благодарете не когато получавате, а тъкмо в този момент. Благодарността е ключът, който отваря вратата към действителността, където вашето предпочитание към този момент ви чака.
„ Благодаря “ е вълшебна дума, само че не празна. Тя би трябвало да идва от вътрешната страна, като че ли държите в ръцете си това, което сте поискали. Благодарността не е вяра, а убеденост, че заслужавате това, което желаете и към този момент е ваше.
Изкуството да се откажеш
Най-трудната и най-важна стъпка. Представете си, че сте изпратили писмо до Вселената. Не стоите до пощенската кутия, не я разклащате, не викате: „ Кога ще пристигна отговорът? “ Пускате го и това е. Защото знаете, че писмото към този момент е на път.
Желанието е като пеперуда. Колкото по-силно стискаш пестник, толкоз по-вероятно е да се окажеш с пъстър прашец на пръстите си, вместо знамение.
Светът не е неподвижен. Той е ппостоянно в придвижване, като водата, и всеки взор, всяка мисъл, всяко възприятие трансформира формата си. Техниката на Зеланд не е набор от указания, а покана за игра, където си по едно и също време участник и създател.
Не чакайте знамение. Създайте го - безшумно, без лутане и най-много с усмивка. И един ден ще се разсъните в същата действителност, която в миналото сите виждали единствено проектирана в съзнанието си.
Представете си, че вашите фантазии са семена, разпръснати по безкрайните полета на действителността. Някои покълват бързо, пробивайки дебелината на подозренията, други лежат в дълбините с години, чакайки своя час. Вадим Зеланд в своите творби предлага не просто да засаждате тези семена на инцидентен принцип, а да се превърнете в ловък градинар, който знае къде е плодородната почва, по кое време да я поливате, по кое време просто да се отпуснете и да се доверите на слънцето.
Словото, което става плът
Желанието не е просто фраза, хвърлена в празнотата. То би трябвало да бъде изваяно като драгоценен камък, без пукнатини и мътност. Не можеш да кажеш „ Искам благополучие “ и да очакваш небето да се отвори с отговора на всичките ти въпроси. Щастието е неразбираемо и неуловимо разбиране. Но „ Събуждам се всяка заран с възприятие на наслада, пия кафе на балкона, до момента в който птиците пеят, а вечер се разхождам с обичания човек “ към този момент е картина, нарисувана в ярки цветове.
Зеланд учи: действителността не търпи „ размазване “. Тя е като огледало - връща ти единствено това, което ти самият си ѝ посочил. Ако в мислите има неразбираеми контури, тогава и в живота ще има нещо неразбираемо, неизказано.
Филмът на живота ти
Техниката „ слайдове “ не е просто визуализация. Това е моментът, в който ставате режисьор на личния си филм, където основният воин сте вие, само че към този момент имате всичко, за което мечтаете. Не си представяте - вие си спомняте!
Затвори очи. Ето те, вървиш по улицата на града, в който постоянно си желал да живееш. Есенни листа шумолят под краката ти, вятърът си играе с косата ти, а децата се смеят в далечината. Вдишваш въздуха и той ухае друго, в сравнение с вкъщи. Усещаш го. Не чакаш - знаеш, че е там.
Но тук има една специфичност: щом започнете да се вкопчвате в този облик, той се изплъзва като пясък през пръстите ви. Нетърпението основава напрежение, а напрежението забавя желанията ви да се случат. То построява стена сред вас и това, което желаете.
Танцуване с махала
Светът е цялостен с невидими влакна - упования, стандарти, непознати стратегии. Родителите споделят: „ Бъди като всички останали “, обществото шепне: „ Вредно е да мечтаеш “, страховете споделят: „ Няма да успееш “. Тези енергийни махала се люлеят, пробвайки се да те повлекат със себе си.
Тайната е да спреш да бъдеш марионетка. Спри да се бориш и просто се откажи. Когато спреш да реагираш, махалото губи силата си. Вече не доказваш, че си заслужен за повече. Просто го вземаш, тъй като към този момент знаея, че е твое.
Действие без изпитание
Има два метода да се спуснеш по реката: да гребеш с всичка мощ, до момента в който ръцете ти се изтощат, или да намериш течението и да го оставиш да те носи. Зеланд приказва точно за втория метод.
Това не значи да спреш да се движиш - движиш се, само че без да се насилваш. Ако искаш нова работа, не щурмуваш обезверено уеб страниците за работа, а забелязваш благоприятни условия: неналожителен диалог с прочут, ненадейно писмо, неочаквана мисъл. Вселената обича намеците, а не условията.
Благодарност, която прави чудеса
Благодарете не когато получавате, а тъкмо в този момент. Благодарността е ключът, който отваря вратата към действителността, където вашето предпочитание към този момент ви чака.
„ Благодаря “ е вълшебна дума, само че не празна. Тя би трябвало да идва от вътрешната страна, като че ли държите в ръцете си това, което сте поискали. Благодарността не е вяра, а убеденост, че заслужавате това, което желаете и към този момент е ваше.
Изкуството да се откажеш
Най-трудната и най-важна стъпка. Представете си, че сте изпратили писмо до Вселената. Не стоите до пощенската кутия, не я разклащате, не викате: „ Кога ще пристигна отговорът? “ Пускате го и това е. Защото знаете, че писмото към този момент е на път.
Желанието е като пеперуда. Колкото по-силно стискаш пестник, толкоз по-вероятно е да се окажеш с пъстър прашец на пръстите си, вместо знамение.
Светът не е неподвижен. Той е ппостоянно в придвижване, като водата, и всеки взор, всяка мисъл, всяко възприятие трансформира формата си. Техниката на Зеланд не е набор от указания, а покана за игра, където си по едно и също време участник и създател.
Не чакайте знамение. Създайте го - безшумно, без лутане и най-много с усмивка. И един ден ще се разсъните в същата действителност, която в миналото сите виждали единствено проектирана в съзнанието си.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ