Защо пикът на разводите е след зимните празници?
Семеен психолог изяснява по какъв начин да не станем част от тази депресираща статистика.
Има един абсурден интервал от годината, който разкрива всяка цепнатина в една връзка до самата ѝ същина. Понякога това даже води до празнина, която предизвика оттегляне в друга действителност – хазартна взаимозависимост, прекомерно пиянство, извършване на покупки. Не приказваме за март с неговия витаминен недостиг, нито за есента и меланхолията през този сезон. Става дума за времето, което чакаме с неспокойствие цяла година – новогодишните празници.
Семеен психолог с над 22 години опит в консултирането вижда статистика освен в числата, само че и в потока от обезверени позвънявания след 2-ри януари. Това е пикът на фамилните рецесии и времето, когато съпрузите вземат решение да се разведат. Предлагаме ви да проучим дружно аргументите, без изсъхнал диалект, употребявайки езика на житейските метафори и истории, които специалистът е чувал хиляди пъти.
Когато вярата за знамение се сблъска с действителността
Представете си, че през последната година живеете на паралелни пътища. Той е на работа, вие сте заета, децата са на учебно заведение. Вие сте като две подводници, плаващи в една и съща посока, само че в разнообразни водни пластове. Виждате блясъка на илюминаторите си през водата, само че не усещате клатещото се придвижване на една и съща палуба. И тогава идва моментът, в който сте вкарани в едно и също безшумно пристанище, наречено „ новогодишни празници “. И се оказва, че единият е изпълнен с отмалялост и възмущение, до момента в който моторът на другия е унищожен от неприятното качество на горивото и просто няма общи цели. Но би трябвало да празнувате дружно, радостно, „ като във филмите “.
Това е първият препъни-камък. Очакването за вълшебно, съвършено време, наложено ни от пощенски картички и филми, се сблъсква с баналната действителност на връзка, в която през цялата година са се натрупали неизказани неща. Чакате знамение да се случи в среднощ, той да разбере всичко, а той чака най-сетне да бъде оставен на мира. Все едно да се надявате, че красивото пакетиране на подаръка ще оправи това, което е вътре.
Разклатена стъклена топка: Как насъбраното напрежение и отмалялост от вярата да бъдем чути излизат на повърхността
Търпим 365 дни, тъй като нямаме време, би трябвало да бързаме, да печелим пари, да водим децата, да завършваме планове. Внимателно замитаме дребни недоволства и разочарования, молби, които остават без отговор, като прахуляк, под килима на нашите взаимоотношения. Мислим си: „ Ще го оправим по-късно. “ И „ по-късно “ идва тъкмо в този дълъг уикенд, когато се срещате лице в лице сред четири стени. И килимът под краката ви се трансформира в спънка, всички се спъват в него. Той е като последната капка на самообладание, тъй като не можете да излеете негативизъм върху колегата си, само че можете върху килима.
Добавете към това основния катализатор - алкохолът. Той не основава проблеми, а заличава граници. Същата вътрешна цензура, която ни е шепнела цяла година: „ Мълчи, не в този момент, не започвай, ще развалиш празника. “ Когато сме трезви, сме способни да играем функциите на „ добра брачна половинка “ и „ грижлив брачен партньор “. Но когато границите на вътрешния надзор се размиват, се появява този, който е натрупал обиди и негодувания цяла година - „ афектираното момиче “ и „ изтощеното момче “. Те стартират да обясняват нещата не на езика на споразуменията на възрастните, а на този на остарели недоволства и детски негодувания.
Три основни знака, че лодката ви потъва
Нека изтъкнем три ясни знака, че връзката ви е в рисковата зона. Те стават изключително явни по време на празниците.
• Забравили сте по какъв начин да бъдете дружно в безмълвие
Това е най-сигурният знак. Ако не можете да понасяте мълчанието на една и съща маса, в случай че тишината би трябвало да бъде запълнена с телевизия, телефон или мислени действия - това е сигнален знак. Означава, че пространството сред вас се е трансформирало във вакуум, лишено от прочувствено наличие, липсва му това „ ние “. Вие сте като двама непознати в асансьор, опитващи се да не реализират зрителен контакт.
• Всеки празник е зрелище за публиката
Педантично подреждате масата, опаковате дарове за децата, публикувате съвършената фотография в обществените мрежи с хаштага #щастливизаедно. Но незабавно щом гостите си тръгнат и камерата се изключи, сред вас се спуска ледена тишина. Продължавате да играете на семейство, макар че от дълго време не сте такова. Това е отвратително задължение - всеки ден да се преструвате, че чувствате нещо, което към този момент не изпитвате.
• Раздразнението поражда от нищото
Сутрешното му хъркане, навикът ѝ да оставя чашата си на масата – дребни неща, които преди сте пренебрегнали, в този момент провокират вътрешна стихия. Защото това не е просто чаша, а знак на вашите нехайство, непризнателност и самотност. Натрупаната през годината болежка търси отдушник и се вкопчва във всяка незначителна материя - било то неизнесеният в точния момент отпадък, неоправеното легло или неизмитите чинии, най-сетне избухвайки. Били сте разсеяни от работа през делничните дни и в този момент цялата тази купчина неизказани неща е като третото колело в стаята.
Как да избегнете превръщането си в тъжна януарска статистика: Три стъпки за избавяне на празниците и връзката ви
Най-важното нещо, което би трябвало да разберете, е, че рецесията, която поражда по време на празниците, не е смъртна присъда. Това е сигнал, че връзката ви се нуждае от внимание и „ корекция “. И тези насилствени ваканции не са най-лошият миг да започнете да работите върху взаимоотношенията си.
Стъпка първа: Променете упованията
Откажете се от сюжета „ съвършена отмора, като във филмите “. Стремежът ви за тези дни не е да вършиме шоу, а да се свържете един с различен, с цел да откриете себе си. Съгласете се да си поставите за цел тази година просто да се отпуснете и да бъдете дружно без стрес. Без съвършени маси и наложително развлечение.
Стъпка втора: Въведете нов обред – „ Тих час за двама “
Не тишина, а надалеч от джаджи, тв приемник и деца. Поне 30-60 минути дневно. Пийте чай дружно, гледайте през прозореца. Говорете за нещо просто и несвързано - спомнете си занимателен случай, обсъдете филм, който преди малко сте гледали, или помечтайте за почивка. Това ще ви върне в същото прочувствено пространство.
Стъпка трета: Трансформирайте „ изразяването на недоволства “ в „ изложение на усеща “
Вместо разрушителното „ Винаги ме игнорираш! “, пробвайте да започнете със себе си: „ Чувствам се в действителност самотна и тъжна, когато мълчим цяла вечер. Хайде да измислим нещо. “ Това ще понижи гарда на колегата ви и ще покаже вашата накърнимост, а не офанзивата ви.
Новогодишните празници са мощна лупа. Те могат да изгарят, разкривайки недостатъци и скрита болежка. Но могат и да хвърлят лъч светлина в най-тъмните кътчета на една връзка, разкривайки какво към момента може да бъде избавено. Често под купчината остарели недоволства и отмалялост се крие всичко, което в миналото ви е събирало – споделени полезности, общи възгледи, смях, съгласие и топли, прочувствено заредени обятия.
Не позволявайте януари да се трансформира в месец на сбогувания. Нека бъде подобен на тихи, откровени, от време на време сложни, само че толкоз значими диалози на еднакъв диван под празничните светлини. Нека те блестят освен на елхата, само че и в очите ви, до момента в който решавате да не бъдете просто съседи по празниците, а още веднъж екип гледащ в една посока.
Има един абсурден интервал от годината, който разкрива всяка цепнатина в една връзка до самата ѝ същина. Понякога това даже води до празнина, която предизвика оттегляне в друга действителност – хазартна взаимозависимост, прекомерно пиянство, извършване на покупки. Не приказваме за март с неговия витаминен недостиг, нито за есента и меланхолията през този сезон. Става дума за времето, което чакаме с неспокойствие цяла година – новогодишните празници.
Семеен психолог с над 22 години опит в консултирането вижда статистика освен в числата, само че и в потока от обезверени позвънявания след 2-ри януари. Това е пикът на фамилните рецесии и времето, когато съпрузите вземат решение да се разведат. Предлагаме ви да проучим дружно аргументите, без изсъхнал диалект, употребявайки езика на житейските метафори и истории, които специалистът е чувал хиляди пъти.
Когато вярата за знамение се сблъска с действителността
Представете си, че през последната година живеете на паралелни пътища. Той е на работа, вие сте заета, децата са на учебно заведение. Вие сте като две подводници, плаващи в една и съща посока, само че в разнообразни водни пластове. Виждате блясъка на илюминаторите си през водата, само че не усещате клатещото се придвижване на една и съща палуба. И тогава идва моментът, в който сте вкарани в едно и също безшумно пристанище, наречено „ новогодишни празници “. И се оказва, че единият е изпълнен с отмалялост и възмущение, до момента в който моторът на другия е унищожен от неприятното качество на горивото и просто няма общи цели. Но би трябвало да празнувате дружно, радостно, „ като във филмите “.
Това е първият препъни-камък. Очакването за вълшебно, съвършено време, наложено ни от пощенски картички и филми, се сблъсква с баналната действителност на връзка, в която през цялата година са се натрупали неизказани неща. Чакате знамение да се случи в среднощ, той да разбере всичко, а той чака най-сетне да бъде оставен на мира. Все едно да се надявате, че красивото пакетиране на подаръка ще оправи това, което е вътре.
Разклатена стъклена топка: Как насъбраното напрежение и отмалялост от вярата да бъдем чути излизат на повърхността
Търпим 365 дни, тъй като нямаме време, би трябвало да бързаме, да печелим пари, да водим децата, да завършваме планове. Внимателно замитаме дребни недоволства и разочарования, молби, които остават без отговор, като прахуляк, под килима на нашите взаимоотношения. Мислим си: „ Ще го оправим по-късно. “ И „ по-късно “ идва тъкмо в този дълъг уикенд, когато се срещате лице в лице сред четири стени. И килимът под краката ви се трансформира в спънка, всички се спъват в него. Той е като последната капка на самообладание, тъй като не можете да излеете негативизъм върху колегата си, само че можете върху килима.
Добавете към това основния катализатор - алкохолът. Той не основава проблеми, а заличава граници. Същата вътрешна цензура, която ни е шепнела цяла година: „ Мълчи, не в този момент, не започвай, ще развалиш празника. “ Когато сме трезви, сме способни да играем функциите на „ добра брачна половинка “ и „ грижлив брачен партньор “. Но когато границите на вътрешния надзор се размиват, се появява този, който е натрупал обиди и негодувания цяла година - „ афектираното момиче “ и „ изтощеното момче “. Те стартират да обясняват нещата не на езика на споразуменията на възрастните, а на този на остарели недоволства и детски негодувания.
Три основни знака, че лодката ви потъва
Нека изтъкнем три ясни знака, че връзката ви е в рисковата зона. Те стават изключително явни по време на празниците.
• Забравили сте по какъв начин да бъдете дружно в безмълвие
Това е най-сигурният знак. Ако не можете да понасяте мълчанието на една и съща маса, в случай че тишината би трябвало да бъде запълнена с телевизия, телефон или мислени действия - това е сигнален знак. Означава, че пространството сред вас се е трансформирало във вакуум, лишено от прочувствено наличие, липсва му това „ ние “. Вие сте като двама непознати в асансьор, опитващи се да не реализират зрителен контакт.
• Всеки празник е зрелище за публиката
Педантично подреждате масата, опаковате дарове за децата, публикувате съвършената фотография в обществените мрежи с хаштага #щастливизаедно. Но незабавно щом гостите си тръгнат и камерата се изключи, сред вас се спуска ледена тишина. Продължавате да играете на семейство, макар че от дълго време не сте такова. Това е отвратително задължение - всеки ден да се преструвате, че чувствате нещо, което към този момент не изпитвате.
• Раздразнението поражда от нищото
Сутрешното му хъркане, навикът ѝ да оставя чашата си на масата – дребни неща, които преди сте пренебрегнали, в този момент провокират вътрешна стихия. Защото това не е просто чаша, а знак на вашите нехайство, непризнателност и самотност. Натрупаната през годината болежка търси отдушник и се вкопчва във всяка незначителна материя - било то неизнесеният в точния момент отпадък, неоправеното легло или неизмитите чинии, най-сетне избухвайки. Били сте разсеяни от работа през делничните дни и в този момент цялата тази купчина неизказани неща е като третото колело в стаята.
Как да избегнете превръщането си в тъжна януарска статистика: Три стъпки за избавяне на празниците и връзката ви
Най-важното нещо, което би трябвало да разберете, е, че рецесията, която поражда по време на празниците, не е смъртна присъда. Това е сигнал, че връзката ви се нуждае от внимание и „ корекция “. И тези насилствени ваканции не са най-лошият миг да започнете да работите върху взаимоотношенията си.
Стъпка първа: Променете упованията
Откажете се от сюжета „ съвършена отмора, като във филмите “. Стремежът ви за тези дни не е да вършиме шоу, а да се свържете един с различен, с цел да откриете себе си. Съгласете се да си поставите за цел тази година просто да се отпуснете и да бъдете дружно без стрес. Без съвършени маси и наложително развлечение.
Стъпка втора: Въведете нов обред – „ Тих час за двама “
Не тишина, а надалеч от джаджи, тв приемник и деца. Поне 30-60 минути дневно. Пийте чай дружно, гледайте през прозореца. Говорете за нещо просто и несвързано - спомнете си занимателен случай, обсъдете филм, който преди малко сте гледали, или помечтайте за почивка. Това ще ви върне в същото прочувствено пространство.
Стъпка трета: Трансформирайте „ изразяването на недоволства “ в „ изложение на усеща “
Вместо разрушителното „ Винаги ме игнорираш! “, пробвайте да започнете със себе си: „ Чувствам се в действителност самотна и тъжна, когато мълчим цяла вечер. Хайде да измислим нещо. “ Това ще понижи гарда на колегата ви и ще покаже вашата накърнимост, а не офанзивата ви.
Новогодишните празници са мощна лупа. Те могат да изгарят, разкривайки недостатъци и скрита болежка. Но могат и да хвърлят лъч светлина в най-тъмните кътчета на една връзка, разкривайки какво към момента може да бъде избавено. Често под купчината остарели недоволства и отмалялост се крие всичко, което в миналото ви е събирало – споделени полезности, общи възгледи, смях, съгласие и топли, прочувствено заредени обятия.
Не позволявайте януари да се трансформира в месец на сбогувания. Нека бъде подобен на тихи, откровени, от време на време сложни, само че толкоз значими диалози на еднакъв диван под празничните светлини. Нека те блестят освен на елхата, само че и в очите ви, до момента в който решавате да не бъдете просто съседи по празниците, а още веднъж екип гледащ в една посока.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ