Изкуственият интелект прави чудеса в медицината, но е опасен в

...
Изкуственият интелект прави чудеса в медицината, но е опасен в
Коментари Харесай

Изкуственият интелект прави чудеса в медицината, но е опасен в медиите и политиката

Изкуственият разсъдък прави чудеса в медицината, само че е рисков в медиите и политиката. Това споделя в изявление за „ Марица “ футурологът доцент Марияна Тодорова. Рискът от всеобщото въвеждане на ИИ е, че ще сътвори мързеливи генерации без познания и умения, твърди тя. Още идната година ще имаме лични персонални асистенти в телефона. Има равнища, при които не можем да направляваме ИИ, и това може да ни докара до самоизтребление в бъдеще.
– Вече 2 години разполагаме с тази по-развита технология на огромните езикови генеративни модели, които се появиха през ноември 2022 г.  Консерватизмът, терзанието на хората, изключително в Европа, забавя процеса на внедряване. За 2023 година Америка е употребила в 65% от огромните си компании ИИ, до момента в който цифрата за Европа е едвам 32 %. При дребните и междинните предприятия цифрата е 4%. Т.е. технологията е налична, може да се употребява на голям брой разнообразни равнища, само че ние, хората, към момента не сме подготвени по какъв начин бихме могли да я употребяваме.

Влиянието на ИИ в медиите е много трансформиращо, даже в някаква степен деструктивно. С появяването на обществените медии преди към 20 години и задвижването им от логаритми, целящи генериране на повече наличие, се основават явления, измежду които така наречен ехостаи – пространства, които притеглят повече внимание, и потребителят получава още информация от същото. Това обаче е едностранчива информация, лишена от сериозна позиция. Така се разпада плурализмът.

Отделно, хората под 29 година се осведомят най-вече от обществените медии, Инстаграм, Тик​ток, като одобряват тези канали за публични. Но методът, по който новините са поднесени там, без да  подлежат на надзор, разрешава поява на подправена информация и основава друга картина за света. Стига се до крах на истината.

Т.е., първо, имаме замяна на формалните източници и канали за информация. Второ, не се задълбочаваме в самата информация. И трето – разрушената опция за централизация при младежите води до когнитивен залез или оглупяване.

– Функционирането на доста обществени медии, това, че всеки блогър, влогър може да бъде и източник на информация, води до фрагментаризация на общественото пространство. Всеки предлага хрумвания, дела, тематики, само че това не може да замести огромната политическа картина, огромната идеология.

Технологизацията, разрушаването на общественото пространство, раздробяването на доста тематики разсейва вниманието от определянето на огромни визии, на огромни политически цели на нацията. Това са международни процеси, подсилени от глобализацията на информацията, само че и от феномените в медиите. ИИ и логаритмите ускоряват тази роля. Затова неотдавна влиятелни университети, като Лондонската школа по стопанска система и Харвард, стартират да оферират рестрикции. Австралия първа в света забрани обществените медии да се употребяват от лица до 16 години. Това не са инцидентни фактори и демонстрират по какъв начин технологията би могла да е и много нездравословна.

– Да, в тази сфера позитивите са извънредно огромни –  в медицината, фармацията потреблението на ИИ издига работата на ново ниво. Вече стотици болести като атеросклероза могат да се диагностицират в доста ранен стадий, вероятността от приемане на инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност  може да се пресметна 5-7 години авансово.

Това лято в Китай следих по какъв начин внедряват ИИ. Както там, по този начин и в други страни много хора са снабдени с така наречен портативни устройства, датчици, прикрепени към тялото. Свързани са към платформи с ИИ и измерват  кръвно налягане, сърдечен темп, което разрешава разбори на дневна, седмична, месечна база, хващане на трендове и оценяване на цялостното положение на индивида. Така медицината става персонализирана –  регистрира специфичните  индикатори, следи и диагностицира авансово здравословните ни проблеми.

Много медикаменти към този момент се основават благодарение на ИИ, което редуцира интервала за нова молекула от 20  на 3 години. Има такова сполучливо лекарство против фиброза. Ще се вършат и нови генерации антибиотици.

Като цяло ИИ  е доста добър спомагателен инструмент в разнообразни сфери. Може да помогне от това по какъв начин да попълним данъчната си декларация до това да създадем изискан юридически контракт.

Но би трябвало да имаме поради, че ИИ може да прояви предубеждения поради данните, на които е подготвен, да изкриви исторически разбори.

– В Америка не се сбъдна прогнозата, че изкуственият разсъдък ще промени напълно изборната картина, само че ИИ и разнообразни похвати подкрепиха избирането на Доналд Тръмп – с профилирането на хората в обществените медии съгласно тяхното държание, с опцията да бъдат таргетирани със наличие, което им харесва.

Вече не е належащо човешките тролове да бъдат ангажирани, истории могат да бъдат създавани от ChatGPT. Всичко това оказва помощ на пропагандата. Ползва се и похватът на подправените вести – беше показана голата Камала Харис, като обликът е основан посредством специфичен програмен продукт.

Но пък хората към този момент се приспособяват към новостите – интуитивно улавят, че нещо е подправено, не имат вяра сляпо на изказвания, които могат да се симулират с ИИ.

– Технологията може безусловно от на следващия ден да размени редица специалности, а от други да изземе огромна част от дилемите. Особено в Америка тази година доста компании оповестиха за колосални съкращения – главно  в предприятия за електрически коли, поради предстоящата криза в бранша и автоматизацията на процесите.

Заради навлизането на ИИ хора, които се занимават с графичен дизайн, към този момент съчетават специалността с цифров маркетинг. Редуцирани са значително и работещите в уеб сайтове, където се употребяват принадлежности от ИИ. Дори в Европа се видя голямо редуциране на софтуерни инженери и програмисти, откакто стана ясно, че за тривиални задания ИИ се оправя по-добре от тях. Засегнати са преводачите, с изключение на тези, които вършат комплицирани майсторски преводи на художествени текстове, редуцират се и оперативните счетоводители.

Разширява се навлизането на ИИ в  юридическата активност, изключително в англосаксонския свят, където юридически разбор към този момент се прави най-вече от ИИ.

Все повече разнообразни просветителни курсове са конструирани напълно от ИИ, който създава  наличие с акцент върху съответните потребности на учащите се.

Разбира се, учителите в учебно заведение няма да бъдат заместени, само че в университетите планувам основаване на напълно цифровизирани помощни курсове, които по-късно могат да изместят главните дисциплини.

В Китай следих отнасяне с препарати за заличаване на бурени, събиране на годишна продукция с подготвени роботи.

Дори бойците в днешно време стават по-скоро оператори на машини, в сравнение с хора, които физически се бият.

Наистина всяка сфера предстои на промяна. Спасява ни това, че се приспособяваме по-бавно и ни би трябвало време. Това обаче може да сътвори много диспропорции сред Европа, Америка и Китай, където са по-адаптивни. А това може да се отрази на конкурентоспособността.

– Това също е проблем. Еврокомисията одобри първия закон, налагащ ограничавания върху системите за генеративен AI. Юристите на Европейска комисия са отграничили 4 равнища на риск на потребление на ИИ – от ниска до неприемлива, като задачата е опазването на човешките права.

Законът не разрешава потреблението на технологията за лицево различаване, с изключение при потвърдено закононарушение. В Съединени американски щати и Китай обаче технологията е разрешена и се употребява на всички места, в това число за залавяне на нарушители. Докато бях в Китай, трябваше да употребявам лицевото различаване при свързване на особено приложение към кредитната си карта.  И когато си изпуснах портмонето, един служител на реда ми го донесе след 3 минути – употребявали са тази технология за различаване, която тук е неразрешена. Виждаме разнообразни критерии във връзка с регулацията на ИИ, разделяме се и тръгваме по разнообразни пътища, което ще докара до проблеми в глобализирания свят.

Трудно ще наваксаме. Става въпрос освен за пари, само че и до модел на създаване на нововъведения. И в Европа се отделят големи средства, само че не всеки път практическото приложение е сполучливо, доста европроекти завършват до научния стадий. Засега американският модел се оказва по-успешен. Явно е нужна проверка на метода в Европа.

– Има доста пропуквания. В „ Амазон “, която е най-голямата платформа за продажба на книги, се появяват от ден на ден конструирани посредством ИИ детски, научни  книги. Това не е напълно творчество на ИИ, тъй като, в случай че зададем въпрос доста точно и детайлно, ще получим доста добър отговор. Процесът е огледален, на сътворчество.

Има към този момент управления за писане на книга за два дни, за две седмици посредством ИИ, което преди не е било допустимо.

Изобилстват и картини, основани от ИИ. Те са забавни за потребителите, тъй като са нов род на трансхуманистично изкуство. ИИ създава облици, които до момента не сме виждали. Има фенове на такова изкуство.

Пишат се поеми – у нас в един конкурс създателят призна, че е употребил ИИ, с цел да завоюва. В Китай  създателят, отличен за най-хубав теоретичен фантазьор, призна, че е писал книгата посредством ИИ.

Много видео съоръжения към този момент се вършат с ИИ. Нашумелият турски създател Рафик Анадол работи в музея „ Гугенхайм “ в Съединени американски щати.

В момента „ Ню Йорк Таймс “ води нападателно дело против OpenAI, които са обучили на публикации на вестника ИИ, който написа тъкмо в тази специфичност, наложена от 50 години. Тук има нарушаване на интелектуални права и загуба на автентичност. Но въпреки това, е въпрос до каква степен ние сме истински.

– Това към този момент се случва. Все повече се прокарва тематиката, че поколенческите разлики са прекомерно забележими. Поколението ​Алфа – от 2012 година до през днешния ден, са деца, родени в средата на изкуствения разсъдък и са прекомерно податливи на въздействието му.

ИИ в действителност дава опция да станем мързеливи, тъй като много редуцира познавателните и индустриалните процеси. Ако не си наложим, че макар този мощен спомагателен инструмент би трябвало да се изградим като специалисти, ще следим липса на знания и умения. Моята прогноза е, че ще минем през подобен развой, при който провалите в просветителни и професионални сфери ще са огромни. Неслучайно Австралия не разрешава обществените медии. Ще има няколко генерации, които ще пострадат и ще би трябвало да наваксат неналичието на експертиза.

– България е на скоростта на Европа, само че не сме назадничавата страна, която дълго ни беше втълпявано, че сме. У нас екосистема от дребни компании създават ИИ, галактически спътници. Част от продуктите се вършат и тук, само че в по-малки мащаби. Това, което ни отличава, е, че по-малка част от популацията употребява напълно интернет и надлежно не е осведомено с доста потребни цифрови принадлежности – по какъв начин да се получат ваучери за преквалификация, достъп до пазара на труда. Вече има доста безвъзмездни платформи за разнообразни професионални гилдии, където всеки може да надгради знанието си. Но у нас не се употребяват задоволително открития, налични от 10-15 години – като стратегии за валидиране на умения, вместо да посещаваме курсове.

На последните места във внедряването на ИИ  сме за тривиални неща, само че това е годно не за цялото ни население, само че за характерни групи.

Вече имаме и личен езиков модел  BgGPT, което е сериозен триумф, защото беше основан на кирилица малко след OpenAI и би могъл да се употребява в доста посоки.

– Следващият огромен тренд е моделите като BgGPT  да се персонализират. Ще стане допустимо да имаме нещо като персонални асистенти. През 2025 година ще се приказва за доста сътрудници – да създадем моделите по-малки, само че за характерни потребности. Ще е допустимо да вземем за пример на телефона си да употребяваме един подобен модел, който ще можем да образоваме с наши данни, с наши имейли, със наличието на избрана медиа, в която работим. И можем да пожелаваме той да написа в този жанр. Същото може да стане в други сфери – правна, здравна.

До несъмнено равнище потреблението на ИИ е изключително  потребно. Но има равнища, при които използването на ИИ става рисково, не можем да го направляваме и може да ни докара до самоизтребление в бъдеще.
Мариана Тодорова е лекар по футурология и откривател в Института по философия и социология към Българска академия на науките. Била е депутат в 43-тото Народно заседание. Има специализации по водачество в Харвард Кенеди Скул, Държавния департамент на Съединени американски щати и Китайската академия за ръководство. Представител е на световния тинктанк “Милениум проджект ” в България и е член на Световната академия за просвета и изкуства. Автор е на книгата “Изкуственият разсъдък. Кратка история на развиване и етични аспекти на тематиката ”.
Източник: flashnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР