Изкуственият интелект не е просто инструмент, а агент. За разлика

Изкуственият разсъдък не е просто инструмент, а сътрудник. За разлика от всички предходни човешки изобретения, той е кадърен да взема независими решения, да учи, да основава. Това споделя историкът, мъдрец и публицист Ювал Ноа Харари в изявление за The Wall Street Journal.

AI се учи от човешкото държание. Aко водачите лъжат и мамят, той евентуално ще отрази същите модели на държание, разяснява създателят на „ Sapiens “.

Той счита, че въздействието на AI ще нараства стремително, като първите огромни промени ще се следят във финансирането.
Зараждане на нов тип
„ Ние, хората, сме били най-интелигентният тип в продължение на десетки хиляди години, а в този момент сътворяваме нещо, което може напълно скоро да се конкурира с нас “, споделя писателят пред WSJ.

По думите му изкуственият разсъдък може да измисля нови хрумвания, да се учи и да се трансформира. „ Всички предходни изобретения – от печатната преса до атомната бомба – са принадлежности, които ни дават мощ, само че не работят независимо “, отбелязва Харари. Той добавя:

Печатната преса не може да напише книга сама. Атомната бомба не може да измисли последваща, по-мощна бомба, нито да реши какво да нападна. Но оръжие с изкуствен интелект може независимо да избира цели и да проектира нови генерации оръжия “.
Каквото му покажем – това ще научи
В новата си книга „ Nexus “ Ювал Ноа Харари разказва AI като бебе, което се учи от възрастните. И твърди, че изключително водачите носят отговорност, тъй като държанието им ще оформи държанието на изкуствения разсъдък. „ Не можем да чакаме, че в случай че лъжем и мамим, ще създадем благосклонен AI “, написа той.

Помолен от WSJ да изясни тази теза, Харари споделя:

„ Има световна полемика по тематиката за по този начин нареченото координиране на AI – по какъв начин да подсигуряваме, че тези все по-интелигентни сътрудници ще работят в интерес на човечеството.

Много проучвания се концентрират върху това да „ вградим “ в AI избрани цели или етични правила.

Но има два големи казуса. Първо, самото определение на AI е, че той се учи и трансформира самичък. Дори и да го проектираме по избран метод, той ще прави неща, които не можем да предвидим.

Вторият, още по-голям проблем е, че можем да мислим за AI като за дете. И както знае всеки родител – децата не следват това, което им споделяме, а това, което виждат. Ако казвате на детето си да не лъже, само че то ви види да лъжете, то ще копира вашето държание, а не думите ви.

Ако желаеме да научим AI да не лъже, само че той следи света и вижда по какъв начин най-влиятелните хора лъжат – той ще одобри това като модел за държание. “
Всичко ще се промени
На въпрос какво влияние ще има изкуственият разсъдък върху бизнеса след три години, Харари дава отговор:

„ Представете си, че сме в Лондон през 1835 година Първата жп линия сред Манчестър и Ливърпул е открита преди пет години. Провежда се конференция, на която хората споделят: „ Това за индустриалната гражданска война е нелепост. Имаме влакове към този момент пет години – и какво това? “

Днес знаем по какъв начин влаковете и индустриалната гражданска война трансформираха всичко. Но лиши време.

Същото ще се случи с AI – във всички сфери, от очевидните до по-неочевидните. Най-напред ще забележим големи промени във финансите – тъй като това е напълно осведомителна среда. AI ще господства там доста бързо. И когато стартира да основава нови финансови принадлежности, които човешкият мозък даже не може да проумее, какво вършим тогава? “

По думите на Харари AI има грамаден положителен капацитет, само че носи и съществени опасности. „ Не става въпрос за една-единствена система, а за голям брой разнообразни сътрудници. Ще има милиони, даже милиарди сътрудници, създавани от разнообразни компании и страни. А нямаме никакъв опит с общество, в което AI сътрудници се конкурират между тях “, отбелязва писателят.

„ Не можем да го симулираме. Това ще бъде най-големият обществен опит в човешката история “, споделя още той и употребява прилика с имиграцията:

„ Днес хората се тревожат от имигрантите - че ще им вземат работните места, че ще донесат разнообразни култури, че може да имат политически упоритости.

Сега си представете, че AI е вълна от цифрови имигранти, които идват със светкавична скорост. Те не желаят визи, нито минават през граници. Но ще завземат работни места, ще трансформират културата ни, може да търсят власт.

И в случай че десните партии в Европа в действителност се тревожат за суверенитета и културната еднаквост, по-добре да се концентрират върху цифровите имигранти, а не върху човешките. “