&format=webp)
Анатомия на хроничната изолация: Защо приятелството с AI е проблем за човека
Изкуственият разсъдък може да прави доста неща.
Да написа имейли вместо вас. Да сформира листата ви с покупки. Дори да ви интервюира за работа.
Но от ден на ден хора стартират да разчитат на услугите му за неща, които изискват човешки качества: житейски препоръки, психотерапевтична терапия или обикновена компания.
Скот Галъуей, създател на бестселъри и професор по маркетинг в Stern School of Business в Нюйоркския университет обаче счита, че в този тип изкуствени връзки има един голям проблем. И той звучи по-просто, в сравнение с си представяте – не са същински.
LinkedIn | Scott Galloway
Професорът назовава изкуствения разсъдък „ заешка дупка “, която „ ни изолира един от различен “ – и въпреки че от време на време може да имитира човешките връзки, в действителност заема пространство, което е за хората. Или би трябвало да бъде.
Това ни разделя, изяснява в собствен неотдавнашен пост Галъуей, представен от Fast Company. Според него хората „ разчитат “ на своите AI връзки по същия метод, по който преди са разчитали на другите хора. Отношенията с технологията даже са по-лесни за поддържане... само че това в допълнение утежнява казуса.
„ Трябва да сте наясно с обстоятелството, че тези принадлежности не са хора. Те са предопределени да ви задържат на екрана и от време на време поддръжката им може да докара до крайности. “, предизвестява ученият.
Изкуственият разсъдък дава на хората това, за което копнеят. Може би даже прекомерно доста от него.
Какво липсва
Изкуственият разсъдък към момента има дефекти в някои основни области, изяснява проф. Галъуей.
Например, не може да изпитва същинско състрадание или емпатия. Освен това, не постоянно е почтен – или най-малко не задоволително.
Реалната заплаха е в ботовете, които споделят на потребителите това, което желаят да чуят, а не това, което би трябвало. Според него, това е идеалната среда за поглъщане в серпантина на потреблението, която назовава „ празни калории “.
Да, знаем, че AI се държи като другар, само че постоянно споделя това, което желаете да чуете. Е, няма по какъв начин да е същински другар в този случай, отбелязва ученият.
Голямата премия
Според Галъуей, може да бъде доста изкушаващо да се сприятелиш с изкуствен интелект, тъй като това е елементарно поради комплицираните човешки взаимоотношения.
За тях са нужни освен време и сила, само че и да научиш от какво се нуждаят другите, по какъв начин да реагираш и по какъв начин можеш да ги подкрепяш.
Това е ключът към трайни другарства или дълбоки сантиментални връзки. Но той изисква съществени старания.
Какво ни чака съгласно Галъуей?
Професорът поучава да не се отхвърляме от полагането на старания за реализиране на взаимоотношения – с хората. Защото те са значими не макар напъните, а поради тях.
Не става дума за лекост, а за самото предизвикателство. И премията след него.
„ Хората са комплицирани, комплицирани като идентичност. Затова да изградиш връзка с тях е удовлетворяващо. “, добавя професорът.
Да написа имейли вместо вас. Да сформира листата ви с покупки. Дори да ви интервюира за работа.
Но от ден на ден хора стартират да разчитат на услугите му за неща, които изискват човешки качества: житейски препоръки, психотерапевтична терапия или обикновена компания.
Скот Галъуей, създател на бестселъри и професор по маркетинг в Stern School of Business в Нюйоркския университет обаче счита, че в този тип изкуствени връзки има един голям проблем. И той звучи по-просто, в сравнение с си представяте – не са същински.
LinkedIn | Scott Galloway Професорът назовава изкуствения разсъдък „ заешка дупка “, която „ ни изолира един от различен “ – и въпреки че от време на време може да имитира човешките връзки, в действителност заема пространство, което е за хората. Или би трябвало да бъде.
Това ни разделя, изяснява в собствен неотдавнашен пост Галъуей, представен от Fast Company. Според него хората „ разчитат “ на своите AI връзки по същия метод, по който преди са разчитали на другите хора. Отношенията с технологията даже са по-лесни за поддържане... само че това в допълнение утежнява казуса.
„ Трябва да сте наясно с обстоятелството, че тези принадлежности не са хора. Те са предопределени да ви задържат на екрана и от време на време поддръжката им може да докара до крайности. “, предизвестява ученият.
Изкуственият разсъдък дава на хората това, за което копнеят. Може би даже прекомерно доста от него.
Какво липсва
Изкуственият разсъдък към момента има дефекти в някои основни области, изяснява проф. Галъуей.
Например, не може да изпитва същинско състрадание или емпатия. Освен това, не постоянно е почтен – или най-малко не задоволително.
Реалната заплаха е в ботовете, които споделят на потребителите това, което желаят да чуят, а не това, което би трябвало. Според него, това е идеалната среда за поглъщане в серпантина на потреблението, която назовава „ празни калории “.
Да, знаем, че AI се държи като другар, само че постоянно споделя това, което желаете да чуете. Е, няма по какъв начин да е същински другар в този случай, отбелязва ученият.
Голямата премия
Според Галъуей, може да бъде доста изкушаващо да се сприятелиш с изкуствен интелект, тъй като това е елементарно поради комплицираните човешки взаимоотношения.
За тях са нужни освен време и сила, само че и да научиш от какво се нуждаят другите, по какъв начин да реагираш и по какъв начин можеш да ги подкрепяш.
Това е ключът към трайни другарства или дълбоки сантиментални връзки. Но той изисква съществени старания.
Какво ни чака съгласно Галъуей?
Професорът поучава да не се отхвърляме от полагането на старания за реализиране на взаимоотношения – с хората. Защото те са значими не макар напъните, а поради тях.
Не става дума за лекост, а за самото предизвикателство. И премията след него.
„ Хората са комплицирани, комплицирани като идентичност. Затова да изградиш връзка с тях е удовлетворяващо. “, добавя професорът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ