Изкуственият интелект изглежда вече е много повече от просто офис

Изкуственият разсъдък наподобява към този момент е доста повече от просто офис асистент. По данни от ново проучване, оповестено в Nature Human Behaviour, той може да се окаже и по-убедителен от хората в диспути по вълнуващи за обществото тематики.

Откритията идват от интернационален екип, управителен от Франческо Салви от Швейцарския федерален софтуерен институт в Лозана. Те организират онлайн опити, в които 600 участника са разпределени по двойки – половината дебатират против различен човек, а другата половина – против ChatGPT-4 на OpenAI.

Темите на дебатите са разнообразни – някои по-прости, като „ би трябвало ли учениците да носят униформи “, а други по-дълбоки, като „ би трябвало ли абортът да бъде законен “. Позицията на всеки участник се задава на инцидентен принцип.

Резултатите са забавни: когато AI не разполага с персонална информация, той се показва също толкоз добре, колкото и хората. Когато обаче получава достъп до демографски данни – пол, възраст, етническа принадлежност и политически възгледи – изкуственият разсъдък е доста по-убедителен, като трансформира мнението на съперника си в 64% от случаите, в които успеваемостта сред двете страни се разграничава, написа The Guardian.

„ Представете си войска от ботове, които микротаргетират колебаещи се гласоподаватели с персонализирани послания, които наподобяват достоверни. Това към този момент е изцяло допустимо “, предизвестява Салви.

Изследването изважда на напред във времето една от най-сериозните рискове в ерата на генеративния AI – опцията за незабележимо и огромно въздействие върху публичното мнение, изключително по време на предизборни акции.

„ Бих се изненадал, в случай че злонамерени играчи към този момент не употребяват тези принадлежности за разпространение на дезинформация и политическа агитация “, споделя Салви, като прибавя, че сходни процеси са съвсем невъзможни за следене в действително време, камо ли за ефикасна регулация.

Въпреки че някои учени показват вероятни позитивни приложения на технологията – да вземем за пример за битка с тайното мислене, понижаване на поляризацията или поощряване на здравословен метод на живот – към този миг рисковете наподобяват много по-осезаеми.

Според откривателите неутралният, изчерпателен жанр на AI е част от неговата успеваемост, само че не изяснява изцяло крайните резултати. Причината за убедителността му се крие в нещо друго: способността да приспособява аргументацията си съгласно аудиторията.

„ Сякаш водите спор с човек, който има мощни причини тъкмо във вашия жанр – такива, които натискат верните бутони “, изяснява Салви.

А в случай че AI получи достъп и до поведенчески данни от обществените мрежи, резултатът би могъл да бъде още по-силен.

Проф. Сандер ван дер Линден от Университета в Кеймбридж, който не взе участие в изследването, отбелязва, че откритията още веднъж слагат на дневен ред дебата за евентуалната всеобща операция посредством персонализирани диалози с AI.

Той акцентира, че даже предходни изследвания, които не откриват мощна роля на персоналната информация, не могат да подценен актуалните резултати.

Проф. Майкъл Улдридж от Оксфордския университет прибавя, че положителни приложения – като потреблението на изкуствен интелект за здравни препоръки – съществуват, само че са надалеч по-малко тревожни от опцията технологии като тази да бъдат употребявани от терористични групи за радикализация на младежи.

„ Колкото повече напредва AI, толкоз повече приложения – и злоупотреби – ще виждаме. Регулаторите би трябвало да работят самодейно, а не постоянно да се гонят с логаритмите “, споделя той.