2023 – тежка и динамична година за 100-годишна Турция
Изключително тежка и в същото време динамична и наситена с най-различни събития е отиващата си 2023 година за Турция, припомня Българска телеграфна агенция.
Страната бе наранена от същински апокалипсис - разрушителните трусове през февруари с над 50 хиляди жертви, след което последваха и тежки наводнения.
През май се състояха президентски и парламентарни избори, на които президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) за следващ път затвърдиха властта си. Реализирани бяха доста съществени инфраструктурни планове, туризмът бе във напредък. Страната обаче още веднъж бе наранена от сериозна инфлация, като последва следващото обезценяване на турската лира. През октомври, когато бе маркирана и 100-годишнината на републиката, в сърцето на турската столица бе осъществен кървясъл гибелен атентат. Същевременно макар следващото ужасяващо терористично нахлуване целият октомври бе придружен от блестящи прояви във връзка 100-годишнината от основаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк. Кулминацията на тържествата бе на самия празничен ден - 29 октомври, който е и националният празник на страната.
Несъмнено най-тежкото и ужасяващо събитие, раздрусало радикално освен Турция и прилежаща Сирия, само че и целия свят, бяха земетресенията със мощ 7,7 и 7,8 на 6 януари. При нещастието бяха наранени 11 окръга в Югоизточна Турция. Освен десетките хиляди жертви и голям брой ранени, милиони хора останаха без дом. Цели градове като Нурдагъ (окръг Газиантеп) и Антакия (окръг Хатай) бяха сринати. В мощно засегнатите региони бе оповестено тримесечно изключително състояние. След нещастието Турция потъна в печал, само че все пак безусловно часове след бедствието цялата страна се сплоти в напъните си за избавяне на затрупаните освен хора, само че и домашни любимци, за обезпечаването на заслон и храна за останалите без покрив милиони хора в студените зимни дни. В тези страшни дни и нощи освен Турция се засилва в напъните за оказване на помощ в зоната на злополучие, а безусловно целият свят се сплоти да оказва помощ на страната. България бе първата страна от Европейски Съюз, изпратила свои избавителни екипи в засегнатите региони.
Месеци след унищожителните трусове в страната бяха регистрирани голям брой земетресения с друга мощ, като при някои от по-силните трусове имаше жертви и ранени. На 4 декември трус с магнитуд 5,1 разклати региона на Истанбул, като още веднъж ускори страха на хората от предстоящо ново унищожително земетресение в мегаполиса.
На фона на тежката филантропична конюнктура след нещастието от 6 февруари през март в Югоизточен Анадол се развихриха и катастрофални наводнения, при които имаше починали хора.
Мнозина чакаха след апокалипсиса в Югоизточна Турция да бъдат отсрочените плануваните за месец май президентски и парламентарни избори. Това обаче не се случи и изборите се състояха както бе планувано – на 14 май. На парламентарните избори алиансът на Ердоган завоюва, а на президентските избори той съумя да победи безапелационно на втория кръг, състоял се на 28 май.
Борбата на парламентарните избори бе най-много сред опозиционния Национален алианс, прочут още като Шесторната маса, и Републиканския алианс, управителен от ръководещата Партия на справедливостта и развиването. Съответно президентът Ердоган и Кемал Кълъчдароглу, тогавашният ръководител на Народнорепубликанската партия (НРП), бяха двамата съществени кандидати в президентските избори, окачествявани като " най-трудното тестване за Ердоган през последните 20 години ".
Високите залози обаче въобще не са нещо ново за водача Ердоган, който в миналото е бил в пандиза (за декламиране на религиозна поема), а също по този начин през 2016 година претърпя опит за боен прелом, при който бяха убити над 250 души.
Президентът, който има голям опит и печели над 10 пъти на избори, посети няколко пъти зоната на унищожителните трусове през февруари. Той в действителност завоюва в множеството от засегнатите окръзи с обещания за бързо възобновяване на региона и наказване за строителите, заобикаляли строителните разпореждания.
Освен това в седмиците преди изборите Ердоган взе участие във важни индустриални събития, в това число стартирането на пазара на първия електромобил в Турция ТОГГ, на предаването на турския флот на най-големия турски боен транспортен съд и първия в света притежател на безпилотни бойни летателни апарати. В състава на турската войска бе включен и първият танк турско произвеждане „ Алтай “. Турският президент също по този начин даде старт на първата доставка на природен газ от черноморското находище Сакария за Турция. Държавният глава взе участие и във видеоконферентна връзка в откриването на първата АЕЦ " Аккую " в Южна Турция.
В края на април бе пуснат в придвижване високоскоростният трен по линията Анкара – Сивас, а при започване на май бе открит тунелът " Зигана " – най-дългият тунел в Европа и Турция с дължина 14 476 м. (окръг Гюмюшхане, Северна Турция) и трети по дължина в света.
Победата на Ердоган на втория кръг от изборите на 28 май провокира бурна наслада и бе чествана от милионите му поддръжници. Хората честваха цяла нощ по улиците и площадите на доста градове в страната, най-много в мегаполиса Истанбул и в столицата Анкара.
Поражението на опозиционния блок и неговия претендент за президент Кълъчдароглу напълно естествено предизвика разочарование у поддръжниците на опозицията. Основната турска опозиционна групировка - Народнорепубликанската партия (НРП) - избра през ноември за собствен нов ръководител 49-годишния Йозгюр Йозел, поставяйки завършек на 13-годишния мандат на Кълъчдароглу.
Опозиционният блок бе обединил напъните си на знаковите избори през 2019 година, на които ПСР загуби властта в Истанбул и Анкара за първи път по време на ръководството на Ердоган. " Добра партия " на Мерал Акшенер обаче промени отношението си към този съюз след загубата на опозиционния алианс на изборите през май т. година. " Добра партия " се отдръпна от опозиционния Национален алианс и упрекна HPП за слабото показване на опозицията на изборите.
Междувременно през юни Ердоган разгласи новия състав на държавното управление си, в който останаха единствено двама министри от предходния кабинет. Сменени бяха ръководителите на редица основни институции, в това число на Турската централна банка.
Също през юни Централната банка на Турция за първи път от 2021 година усили главния лихвен процент от 8,5 % на 15 % и даде обещание по-строга парична политика и надзор на инфлацията. Това бе решение на новия началник на Централната банка Хафизе Гайе Еркан. Оттогава обаче турската лира загуби забележителна част от цената си, а на последното за годината съвещание на Комитета по парична политика Централната банка подвигна главния лихвен % от 40 на 100 на рекордните 42,5 на 100. Въпреки всички тези действия инфлацията в Турция продължи да се усилва, като през ноември доближи до 61,98 на 100 - най-високото равнище от близо една година.
Освен казуса с продължаващата икономическа рецесия още един прекомерно мъчителен за цялата страна проблем – тероризмът, още веднъж изникна на напред във времето на 1 октомври – в деня на откриването на новата парламентарна година, когато бе осъществен гибелен бомбен атентат пред министерството на вътрешните работи в центъра на турската столица. В нападението участваха двама терористи, като единият от тях се самовзриви, а другият бе обезвреден от полицията. Двама служители на реда бяха ранени при детонацията. Кюрдската работническа партия (ПКК) пое отговорност за самоубийствения атентат в Анкара.
Часове след атентата турските военновъздушни сили започнаха акции в Северен Ирак, където бойците от ПКК имат бази. Антитерористични интервенции с доста арестувани бяха осъществени и в разнообразни елементи на Турция.
Буквално ден след атентата животът в турската столица обаче стартира да се възстановява, като централните улици и булеварди още веднъж бяха цялостни с хора. Паниката и страхът отстъпиха пред ежедневните грижи на жителите.
А на 29 октомври цяла Турция празнува 100-годишнината от основаването на републиката от Мустафа Кемал Ататюрк. Тържествени церемонии бяха проведени в цялата страна освен на 29 октомври, само че и през целия месец. Радост, горделивост, неспокойствие се виждаше у всеки турски жител без значение от партийни желания, възраст и обществен статус.
Несъмнено една извънредно сложна година изживя Турция през 2023 – в годината на 100-годишнината й. Въпреки апокалипсиса през февруари, икономическите компликации и терористичните закани в страната бяха осъществени големи инфраструктурни планове, а туризмът отбеляза следващ същински взрив. През летния сезон хотелите в средиземноморските и егейските курорти бяха цялостни с туристи от Европа и страни от Близкия изток, голям продължава да е ползата на чужденците към Истанбул, Кападокия, както и доста други места в страната. Броени дни преди Коледа и Нова година са резервирани и местата в множеството хотели по Средиземноморието и Егейско море.
Междувременно Турция още веднъж се приготвя за избори. Вече стартираха подготовките на партиите за основно значимите локални избори, които се възнамерява да се проведат на 31 март 2024 година Залогът още веднъж ще е голям, защото президентът Ердоган желае да си върне контрола върху Истанбул и столицата Анкара, където на изборите през 2019 година победиха претендентите на кемалистката Народнорепубликанска партия.
Последвайте канала на
Страната бе наранена от същински апокалипсис - разрушителните трусове през февруари с над 50 хиляди жертви, след което последваха и тежки наводнения.
През май се състояха президентски и парламентарни избори, на които президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) за следващ път затвърдиха властта си. Реализирани бяха доста съществени инфраструктурни планове, туризмът бе във напредък. Страната обаче още веднъж бе наранена от сериозна инфлация, като последва следващото обезценяване на турската лира. През октомври, когато бе маркирана и 100-годишнината на републиката, в сърцето на турската столица бе осъществен кървясъл гибелен атентат. Същевременно макар следващото ужасяващо терористично нахлуване целият октомври бе придружен от блестящи прояви във връзка 100-годишнината от основаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк. Кулминацията на тържествата бе на самия празничен ден - 29 октомври, който е и националният празник на страната.
Несъмнено най-тежкото и ужасяващо събитие, раздрусало радикално освен Турция и прилежаща Сирия, само че и целия свят, бяха земетресенията със мощ 7,7 и 7,8 на 6 януари. При нещастието бяха наранени 11 окръга в Югоизточна Турция. Освен десетките хиляди жертви и голям брой ранени, милиони хора останаха без дом. Цели градове като Нурдагъ (окръг Газиантеп) и Антакия (окръг Хатай) бяха сринати. В мощно засегнатите региони бе оповестено тримесечно изключително състояние. След нещастието Турция потъна в печал, само че все пак безусловно часове след бедствието цялата страна се сплоти в напъните си за избавяне на затрупаните освен хора, само че и домашни любимци, за обезпечаването на заслон и храна за останалите без покрив милиони хора в студените зимни дни. В тези страшни дни и нощи освен Турция се засилва в напъните за оказване на помощ в зоната на злополучие, а безусловно целият свят се сплоти да оказва помощ на страната. България бе първата страна от Европейски Съюз, изпратила свои избавителни екипи в засегнатите региони.
Месеци след унищожителните трусове в страната бяха регистрирани голям брой земетресения с друга мощ, като при някои от по-силните трусове имаше жертви и ранени. На 4 декември трус с магнитуд 5,1 разклати региона на Истанбул, като още веднъж ускори страха на хората от предстоящо ново унищожително земетресение в мегаполиса.
На фона на тежката филантропична конюнктура след нещастието от 6 февруари през март в Югоизточен Анадол се развихриха и катастрофални наводнения, при които имаше починали хора.
Мнозина чакаха след апокалипсиса в Югоизточна Турция да бъдат отсрочените плануваните за месец май президентски и парламентарни избори. Това обаче не се случи и изборите се състояха както бе планувано – на 14 май. На парламентарните избори алиансът на Ердоган завоюва, а на президентските избори той съумя да победи безапелационно на втория кръг, състоял се на 28 май.
Борбата на парламентарните избори бе най-много сред опозиционния Национален алианс, прочут още като Шесторната маса, и Републиканския алианс, управителен от ръководещата Партия на справедливостта и развиването. Съответно президентът Ердоган и Кемал Кълъчдароглу, тогавашният ръководител на Народнорепубликанската партия (НРП), бяха двамата съществени кандидати в президентските избори, окачествявани като " най-трудното тестване за Ердоган през последните 20 години ".
Високите залози обаче въобще не са нещо ново за водача Ердоган, който в миналото е бил в пандиза (за декламиране на религиозна поема), а също по този начин през 2016 година претърпя опит за боен прелом, при който бяха убити над 250 души.
Президентът, който има голям опит и печели над 10 пъти на избори, посети няколко пъти зоната на унищожителните трусове през февруари. Той в действителност завоюва в множеството от засегнатите окръзи с обещания за бързо възобновяване на региона и наказване за строителите, заобикаляли строителните разпореждания.
Освен това в седмиците преди изборите Ердоган взе участие във важни индустриални събития, в това число стартирането на пазара на първия електромобил в Турция ТОГГ, на предаването на турския флот на най-големия турски боен транспортен съд и първия в света притежател на безпилотни бойни летателни апарати. В състава на турската войска бе включен и първият танк турско произвеждане „ Алтай “. Турският президент също по този начин даде старт на първата доставка на природен газ от черноморското находище Сакария за Турция. Държавният глава взе участие и във видеоконферентна връзка в откриването на първата АЕЦ " Аккую " в Южна Турция.
В края на април бе пуснат в придвижване високоскоростният трен по линията Анкара – Сивас, а при започване на май бе открит тунелът " Зигана " – най-дългият тунел в Европа и Турция с дължина 14 476 м. (окръг Гюмюшхане, Северна Турция) и трети по дължина в света.
Победата на Ердоган на втория кръг от изборите на 28 май провокира бурна наслада и бе чествана от милионите му поддръжници. Хората честваха цяла нощ по улиците и площадите на доста градове в страната, най-много в мегаполиса Истанбул и в столицата Анкара.
Поражението на опозиционния блок и неговия претендент за президент Кълъчдароглу напълно естествено предизвика разочарование у поддръжниците на опозицията. Основната турска опозиционна групировка - Народнорепубликанската партия (НРП) - избра през ноември за собствен нов ръководител 49-годишния Йозгюр Йозел, поставяйки завършек на 13-годишния мандат на Кълъчдароглу.
Опозиционният блок бе обединил напъните си на знаковите избори през 2019 година, на които ПСР загуби властта в Истанбул и Анкара за първи път по време на ръководството на Ердоган. " Добра партия " на Мерал Акшенер обаче промени отношението си към този съюз след загубата на опозиционния алианс на изборите през май т. година. " Добра партия " се отдръпна от опозиционния Национален алианс и упрекна HPП за слабото показване на опозицията на изборите.
Междувременно през юни Ердоган разгласи новия състав на държавното управление си, в който останаха единствено двама министри от предходния кабинет. Сменени бяха ръководителите на редица основни институции, в това число на Турската централна банка.
Също през юни Централната банка на Турция за първи път от 2021 година усили главния лихвен процент от 8,5 % на 15 % и даде обещание по-строга парична политика и надзор на инфлацията. Това бе решение на новия началник на Централната банка Хафизе Гайе Еркан. Оттогава обаче турската лира загуби забележителна част от цената си, а на последното за годината съвещание на Комитета по парична политика Централната банка подвигна главния лихвен % от 40 на 100 на рекордните 42,5 на 100. Въпреки всички тези действия инфлацията в Турция продължи да се усилва, като през ноември доближи до 61,98 на 100 - най-високото равнище от близо една година.
Освен казуса с продължаващата икономическа рецесия още един прекомерно мъчителен за цялата страна проблем – тероризмът, още веднъж изникна на напред във времето на 1 октомври – в деня на откриването на новата парламентарна година, когато бе осъществен гибелен бомбен атентат пред министерството на вътрешните работи в центъра на турската столица. В нападението участваха двама терористи, като единият от тях се самовзриви, а другият бе обезвреден от полицията. Двама служители на реда бяха ранени при детонацията. Кюрдската работническа партия (ПКК) пое отговорност за самоубийствения атентат в Анкара.
Часове след атентата турските военновъздушни сили започнаха акции в Северен Ирак, където бойците от ПКК имат бази. Антитерористични интервенции с доста арестувани бяха осъществени и в разнообразни елементи на Турция.
Буквално ден след атентата животът в турската столица обаче стартира да се възстановява, като централните улици и булеварди още веднъж бяха цялостни с хора. Паниката и страхът отстъпиха пред ежедневните грижи на жителите.
А на 29 октомври цяла Турция празнува 100-годишнината от основаването на републиката от Мустафа Кемал Ататюрк. Тържествени церемонии бяха проведени в цялата страна освен на 29 октомври, само че и през целия месец. Радост, горделивост, неспокойствие се виждаше у всеки турски жител без значение от партийни желания, възраст и обществен статус.
Несъмнено една извънредно сложна година изживя Турция през 2023 – в годината на 100-годишнината й. Въпреки апокалипсиса през февруари, икономическите компликации и терористичните закани в страната бяха осъществени големи инфраструктурни планове, а туризмът отбеляза следващ същински взрив. През летния сезон хотелите в средиземноморските и егейските курорти бяха цялостни с туристи от Европа и страни от Близкия изток, голям продължава да е ползата на чужденците към Истанбул, Кападокия, както и доста други места в страната. Броени дни преди Коледа и Нова година са резервирани и местата в множеството хотели по Средиземноморието и Егейско море.
Междувременно Турция още веднъж се приготвя за избори. Вече стартираха подготовките на партиите за основно значимите локални избори, които се възнамерява да се проведат на 31 март 2024 година Залогът още веднъж ще е голям, защото президентът Ердоган желае да си върне контрола върху Истанбул и столицата Анкара, където на изборите през 2019 година победиха претендентите на кемалистката Народнорепубликанска партия.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ